Решение по дело №432/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара Загора против Решение №4/13.01.2025 год., постановено по АНД №146/2024 год. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление №34-104-23/15.05.2024 год., с наложено на „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово административно наказание – имуществена санкция в размер на 20 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Изразява несъгласие и относно несъответствието на наказателното постановление с чл.57, ал.1, т.5, предл. второ от ЗАНН за не посочване на конкретна дата. Безспорно е, че това е датата на извършване на проверката, когато са били поискани тези изследвания, но не са представени. Изразява несъгласие и с извода на съда, че не е налице описано в достатъчна степен извършеното административно нарушение. Наличието на АИС, не освобождава дружеството от задължението да извършва собствени периодични изследвания, съгласно заложеното в издаденото комплексно разрешително. Обстоятелството, че не са изложени мотиви относно размера на наложеното административно наказание, не е основание за отмяната на наказателното постановление, тъй като е несъществено по своя характер. Въз основа на изложени в жалбата подробни съображения е направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление №34-104-23/15.05.2024 год. и присъждане на направените разноски за две инстанции.

Ответникът – „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита подписана от адв. Д. и адв. К. се обосновава, че съдът правилно е постановил решението си, като споделя доводите относно датата на извършване на нарушението. Твърди, че никъде в наказателното постановление не са посочени обстоятелствата по извършването на административното нарушение. Правилно също така е прието от страна на съда, че липсват в наказателното постановление мотиви защо не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила и претендира направените разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е наказателно постановление №34-104-23/15.05.2024 год., издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН №34-104-23/31.03.2023 год., с което на „Брикел“ЕАД на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 20 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че На 06.10.2023 год. служители на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, са извършили планова проверка на Инсталация, която попада в обхвата на т. 5.4 от Приложение №4 на ЗООС – „Депа, приемащи над 10 тона отпадъци на денонощие или с общ капацитет над 25000 тона, с изключение на депата за инертни отпадъци“: Депо за неопасни производствени отпадъци, включващо: Клетка 1; Клетка 2; Клетка 3; Клетка 4; Клетка 5, с КР №483-НО/2014 г., която инсталация е стопанисвана от „Брикел“ ЕАД, гр. Гълъбово. Проверката е във връзка със Заповед №РД-08-176/25.09.2023 г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора. При проверката е констатирано, че дружеството не изпълнява Условие 9.3.1. от КР като не извършва собствени периодични измервания /СПИ на нивата на обща суспендирана прах и фини прахови частици под 10 микрона /ФПЧ10/ в атмосферния въздух на територията на производствената площадка и в регулациите на гр. Гълъбово и околните села. Установено е също така, че „Брикел“ЕАД не изпълнява Условие 9.3.3.3. от КР като не документира и не съхранява резултати от оценката на съответствието на измерените стойности на обща суспендирана прах и фини прахови частици под 10 микрона /ФПЧ10/ в атмосферния въздух с нормите за съдържанието им в атмосферния въздух /включително степента и времевия период на превишаването им/, установените причини за несъответствия и предприетите коригиращи действия. Причината за същото е, че не се извършват СПИ, изискващи се в Условие 9.3.1. За проверката е съставен Констативен протокол №011565/06.10.2023 год.

На „Брикел“ЕАД бил съставен АУАН №104/17.11.2023 год. за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда, а именно за неизпълнение на Условие 9.3.1. и Условие 9.3.3.3. от КР Въз основа на АУАН било издадено оспорваното наказателно постановление. Административното нарушение е установено на 11.12.2023 год.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд Гълъбово приема, че не е посочена нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление датата на извършване на нарушението. Поради тази причина не ставало ясно защо е приета релевантната дата 06.10.2023 год., тъй като нарушението се изразява в конкретно нарушаване на условие от издаденото комплексно разрешително, изразяващо се в действие, което със сигурност има конкретна дата. Това е датата на установяване на нарушението. Приел е също така, че не са изложени обстоятелства по извършването на нарушението, а бланкетно са пренесени в наказателното постановление цитираните условия от разрешителното. Не е посочено, по какъв начин е следвало да се извършват измерванията, как същите следват да бъдат съхранени и т.н. Установил е, че „Брикел“ЕАД е създал и поддържа АИС за контрол на чистотата на атмосферния въздух, като в тази станция се извършват непрекъснати измервания на нивата на серен диоксид, азотни оксиди, фини прахови частици и стандартния набор от метеорологични параметри: посока и скорост на въздуха, температура и влажност, атмосферно налягане и слънчева радиация. Обработката на данните и според условията на Наредба №7 за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, като самата АИС е свързана в реално време с Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух. Това обстоятелство е отразено и в констативния протокол. Отхвърлил е оплакванията за нарушение, че не са посочени ЕГН на свидетелите по АУАН, както и че не е посочена възможността за обжалването на наказателното постановление. Всичко това, го мотивирало да постанови решение за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Административнонаказателното обвинение срещу „Брикел“ ЕАД е за неизпълнение на Условие 9.3.1, което гласи, че притежателят на разрешителното да извършва собствени периодични измервания /СПИ/ на нивата на обща суспендирана прах и фини прахови частици /ФПЧ₁₀/ в атмосферния въздух на територията на производствената площадка и в регулациите на гр. Гълъбово и околните села. СПИ да се извършват в съответствие с изискванията на Наредба №7/03.05.1999 год. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух и на условие 9.3.3.3, което гласи, че е притежателят на разрешителното да документира и съхранява на площадката резултатите от оценката на измерените стойности на на обща суспендирана прах и фини прахови частици /ФПЧ₁₀/ в атмосферния въздух с нормите за съдържанието им в атмосферния въздух /вкл. степента и времевия период на превишаването им/, установените причини за несъответствие и предприетите коригиращи действия. Налице е съответствие на текста на посочените като нарушени условия и този текст посочен и в наказателното постановление.

Съгласно чл.218 от АПК, предмет на касационна проверка са само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Неоснователно е и касационното оплакване, че както в акта за установяване на административно нарушение, така в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочена датата на извършване на административното нарушение. Посочена е датата на установяване на административното нарушение /06.10.2023 год., когато е извършена проверка и е съставен констативен протокол/, но това категорично не е датата на извършване на административното нарушение. Обстоятелството, че резултатите от такива измервания не са представени при извършената проверка, не означава, че такива следвало да се извършат на тази дата. Реда за извършването на собствени периодични измервания /СПИ/ и собствени непрекъснати измервания /СНИ/ е регламентиран в Наредба №6 от 26.03.1999 год. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници – съответно в чл.31-41 и чл.42 – 56. Там обаче не е регламентиран периода, на който същите следва да се извършват, нито такъв период е посочен в комплексното разрешително. Ето защо правилен е извода на районния съд, че не е налице посочване на дата на извършване на административното нарушение.

Съдът приема доводите на районния съд, че с осъществяваните непрекъснати измервания на практика се обезсмисля изготвянето на периодични измервания и подаването на съответните доклади. В този смисъл е заключението и на наказващия орган, в издаденото от него Решение №СЗ-31-ПР/2023 за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда от 05.09.2023 год. В последния абзац на втора страница от решението, е записано, че „Използването на АИС Брикел като пункт за измерване на емисиите на ФПЧ 10 е достоверен и по-надежден източник на данни за качеството на въздуха в гр. Гълъбово и връзката му с дейността на инсталацията, отколкото настоящото Условие 9.3.1. от КР № 483/2014 г. изискващо „Операторът да извършва собствени периодични измервания (СПИ) на нивата на обща суспендирана прах и фини прахови частици под 10 микрона (ФПЧю) в атмосферния въздух на територията на производствената площадка и в регулациите на гр. Гълъбово и околните села. СПИ да се извършват в съответствие с изискванията на Наредба 7/03.05.1999 г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. В АИС Брикел се извършват непрекъснати измервания на нивата на контролираните замърсители, включително на фини прахови частици и стандартния набор от метеорологични параметри: посока и скорост на вятъра, температура и влажност на атмосферния въздух, атмосферно налягане и слънчева радиация. АИС е свързана в реално време с Националната автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух и с Регионален диспечерски пункт в РИОСВ Стара Загора.“ В този смисъл е налице известно противоречие между становището на административният орган при преценка на необходимостта от извършването на оценка на въздействието върху околната среда и наказващият орган при издаването на наказателното постановление, при положение, че е налице идентичност между двата органа. При наличие на АИС, се обезсмисля извършването на СПИ, при положение, че ще е налице дублиране между резултатите от автоматичното отчитане на показателите на въздуха и тези, които ще се получат при периодичните измервания.

Не на последно място, съдът намира, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на условие 9.3.3.3. Съгласно него е налице изискване за документиране и съхраняване на резултатите от СПИ. Това условие би било нарушено, ако са налице извършени СПИ, а резултатите от същите не са документирани и не се съхраняват. Доколкото в случая такива СПИ не са извършвани, което не е спорно между страните, то не е налице и задължение за тяхното документиране и съхраняване, тъй като липсва отчетена информация, която да бъде документирана. Нарушението на условие е обусловено от изпълнение на условие 9.3.1 – ако същото не е изпълнено, то не може да се ангажира отговорността и по условие 9.3.3.3.

От друга страна, не е спорно, а е и видно, че за календарната 2023 год. от страна ответника по касация са били предоставяни на РИОСВ Стара Загора, както ежемесечни доклади от системата за собствени непрекъснати измервания, така и годишен доклад от системите за собствени непрекъснати измервания, видно от представения Регионален доклад за състоянието на околната среда за 2023 год. на РИОСВ Стара Загора. Съгласно този доклад, „Брикел“ЕАД е спазил нормите за допустимите емисии. Както този доклад, така и горецитираното Решение №СЗ-31-ПР/2023 за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда от 05.09.2023 год., представляват официални документи и се ползват със съответната доказателствена сила за съдържащите се в тях факти и обстоятелства.

При така изложените аргументи, съдът намира, че оспореното решение е правилно и не са налице посочените касационни основания за неговата отмяна.

При извършената служебна проверка, съдът не установи допуснати съществени процесуални нарушение при разглеждането на спора. Делото е разгледано от надлежен състав, осигурено е участието на страните в процеса, а решението е постановено в изискуемата форма и надлежно мотивирано.

От страна на ответника по касация е направено искане за присъждане на направените разноски за касационната инстанция, което съдът намира за основателно. Представен е договор за правна защита и съдействие от 18.02.2025 год., с договорено и платено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 2 880.00 лв. с ДДС.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.1, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4/13.01.2025 год., постановено по АНД №146/2024 год. по описа на Районен съд Гълъбово.

ОСЪЖДА РИОСВ Стара Загора, представлявано от Директора Д. Г. да заплати на „Брикел“ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Я. П. разноски в размер на 2 880.00 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.