РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Белоградчик, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20251310200103 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. Б. от гр. Г. , обл. В., ул. „Т. Х.“ № ..., с
ЕГН **********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
10582629 от 22.03.2025 г. на ОД – МВР - Видин, с който на жалбоподателя е
наложена „глоба” в размер на 600,00 лв. на чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2
т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си, прави твърдение не законосъобразност на
издаденият ел. фиш, като съдът е сезиран с искане да отмени същия, поради
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и
поради липса на извършено нарушение изобщо – отрича се състава на админ.
нарушение. В с. з. жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от
упълномощен представител - адвокат, който заявява, че поддържа жалбата,
изисква допълнителни доказателства в подкрепа на изложените в нея доводи и
отново иска отмяна на ел. фиш, като се претендират и разноски по делото.
Въззиваемата редовно призована за с. з. не изпраща представител, като в
1
придружителното админ. нак. преписка писмо взема становище по същество
на казуса – моли да бъде потвърден издадения ел. фиш, прави възражения за
прекомерност на разноските на жалбоподателя, при уважение на жалбата.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 22.03.2025 г. в 14.45 ч. по РП III-112, при км. 8.2 /бензиностанция
ШЕЛ/, в общ. Р., обл. В., с автоматизирано техн. средство №120ссе6, било
заснето МПС - лек автомобил, който се движело със скорост 95 км./ч. и посока
на движение към гр. В.. Бил изготвен видеозапис, обективиран като клип №
57057/22.03.2025 г. на радара, в който е отразена като разрешена максимална
скорост 60 км. ч., а установената – 95 км./ч., но след приспадане на
възможното отклонение в измерването, наказуемата е приета за 92 км./ч., т.е.
отчетено било превишение от 32 км./ч. в крайна сметка / 35 км./ч. преди
приспадането/ . На гърба на снимката от клипа било отразено, че заснетото
МПС е м. “Тойота Корола“, с рег. № ВН 4888 АН.
За констатираното нарушение, на 22.03.2025 г. бил издаден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, на ФЛ – М. П. Б., като собственик на МПС, посочено
към клипа, като заснето, като наказанието е наложено на Б. било на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.21 ал.2 вр.
чл.21 ал.1 от ЗДвП – т.е. в условията на „повторност“, тъй като в системата на
сектор „ПП“ на МВР бил отразен , издаден срещу Б. и ел. фиш с. К № 9016688
, влязъл в сила на 04.05.2024 г.
На 25.03.2025 г., ел. фиш бил връчен на жалбоподателя, чрез ССЕВ –
отразено в съответния реквизит от системата на МВР – АИС. Това
обстоятелство не е оспорено от жалбоподателя, който на 31.03.04.25 г. е
заплатил наказанието по същия – в редукцията на „глоба“-та до 420,00 лв. /
поради извършено плащане в 14 дн. срок от връчване на фиша/. Въпреки това
свое действие, на 02.04.2025 г. Б. е подал чрез ОД-МВР-Видин жалба до съда -
срещу издадения ел. фиш.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –
2
частично основателна.
Налице са някои пропуски при прилагането на материалния и
процесуален закон, направени в хода на админ. нак. производство, които
митивират съда да измени така издадения ел. фиш.
Въпреки, че по делото не са представени каквито и да било
доказателства, че автомобилът, с който се твърди извършване на нарушение е
собственост на соченото ФЛ, този факт не се отрича от санкционирания
жалбоподател, поради което съдът го възприема за истинен – така както се
заявява.
Съдът приема за безспорно установени обстоятелствата – къде и кога е
било заснето МПС – л. а. „Тойота Корола“ с рег. № ВН 4888АН, при
преминаване в посочения във фиша пътен участък. По админ. нак. преписка
иначе е представено доказателство – Протокол № 129-СГ-ИСИС/12.09.2024 г.
от Проверка на мобилна система за видеоконтрол, който удостоверява
техническото състояние – налична годност, на ползваното за измерване на
скоростта на преминаващите МПС, към 22.03.25 г., АТСС.
Представен е снимков материал, на поставено АТСС - встрани от пътна
лента, в затревена площ, в района на бензиностанция. От съдържащия се в
админ. нак. преписка пък Протокол за използване на АТСС, регистран в
системата на полицията с № 242р-2530/24.03.25 г., е отбелязано, че на 22.03.25
г., указано като модел същото АТСС – визирано в ел. фиш, при стационарен
режим на работа, осъществява измерване на скоростта на движещи се в двете
посоки МПС / т.е. посока от и към от гр. Видин /, а то /устройството/ е
поставено на км. 8+200 / бенз . ШЕЛ/ на път РП III-112, като общото
ограничение на скоростта по този вид пътища е 90 км./ч., но с нарочен пътен
знак за ограничение на същата – е въведено такова от 60 км./ч.. Допълнително
в докладната записка № 242р-4631/24.03.25 г. на полицейския служител,
изготвил Протокола за използване на АТСС, са отразени 112 броя /заснети
като клипове/ установени нарушения, както в Протокола /112 бр./, в същия
пътен участък.
По искане на страна в процеса – жалбоподателя, съдът е изискал
допълнително дотазателства – относно датата на поставяне на
допълнителната табела за действие на знак В-26 – като разстояние в метри,
относно мясото, като територия, върху което фактически действа този знак -
3
спрямо територията на бензонстанция «ШЕЛ» в пътния участък, относно
вида на техн. средство, с което е било измерено разстоянието от поставения
ограничителен знак за скорост «В 26» до поставеното АТСС в конкретния
случай, също – соченият от АНО предходен ел. фиш, обуславящ
«повторността» към настоящето разглеждано деяние. Част от тях са
представени по делото и приобщени от съда, като доказателствен материал.
Съдът намира за не основателен довода на жалбоподателя – за
недоказаност на нарушение, поради липсана установено отстояние на
заснетото МПС от ограничителния скоростта знак, респ. местонахождение на
МПС спрямо зоната на действие на знака.
От снимковия материал по делото се устанява, че ограничителен
скроростта знак тип «В26», е поставен в участъка на реп. път III – 112, при
км.8+200, малко преди бензиностанция «ШЕЛ» - ако ППС се движи в посока
от гр. Монтана към гр. Видин, както е и в слуая по делото. В допъленние на
самия знак, преди датата на обсъжданото деяние по делото още /на 19.03.25
г./, е поставена към знака и указателна табела – за разстоянието му на действие
/ 500 м. напред/, т.е в посока към бензиностанцията.
Спорно е по делото, до къде важи при тези обстоятелства
ограничението, въведено със знака «В26» и попада ли, заснетия в клип № №
57057/22.03.2025 г. на радара, автомобил - в участъка на действие на този знак
или вече е бил излязъл от него, т.к. пак от снимковия материал е видно, че
МПС, от снимката, «извадена» от клипа на АТСС – е току-що подминало
отбивката за вход на територията на бензиностанцията / МПС е заснето „в
гръб“, т.е. подминало заснемащото устройство, „отдалечаващо се“ и е малко
след посочената отбивка в посока гр. В./
От протокола за използване на АТСС, на полицейския служител, е
видно, че АТСС е било поставно на разстояние 300 м. от знак „В26“, а
преминаващото по пътя МПС / заснето „в гръб“, т.е. подминало заснемащото
устройство, като „отдалечаващо се“/, съгласно снимковия материал – снет от
клипа, описван по-горе, се е намиирало, при зснемането, на 140 м. от АТСС.
Според съда, при тези обстоятелства безспроно заснетото МПС е било на 440
м. разстояние от ограничаващия скоростта знак, действащ в периметър от 500
м., или автомобилът е бил в зоната на ограничението.
Поради изложеното до тук, съдът счита, че жалбоподателят М. Б. може
4
и следва да понесе отговорност за административно нарушение / за
неспазване на забрана, в чиито пътен диапазон, водачът и МПС е навлязъл и
не е бил напуснал още/, но нарушените - различно на това обаче, което му се
вменява.
Съдът намира за основателен втория довод на жалбоподателя – за
липса на признака „повторност“ към приписаното с фиша нарушение.
В издадения ел. фиш се твърди, че настоящето деяние, обсъждано по
делото, е осъществено «повторно» спрямо ел. фиш К.№ 9016688, в сила от
04.05.2024 г. Това обстоятелство – по-рано издаден ел. фиш, срещу същият
нарушител, за същото провинение и момента на влизане в сила на този фиш –
са обстоятелсва, чест от елементите, състава, на сега пирписаното нарушение,
които подлежат на доказнаве от АНО. И тъй като с админ. преписка не е
ангажиран този предходен ел. фиш, съдът го изиска нарочно. Такъв обаче
/нито друг някакъв/ не бяха представени до приключване на съдебното
следсвие. Респ. съдът не може да приеме за доказан и наличен признака
«повторност» относно деянието на жалбоподателя от 22.03.2025 г.
При изложените до тук обстоятелства относно недоказан
квалифициращ признак «повторност», според съда е приложима по-
благоприятната обща санкционна норма на чл. 182 ал.2 т.4 ЗДвП,
предвиждаща реализиране отговорност на ФЛ с налагане на глоба от 300
лв. за нарушение на разпоредбите на чл.21 ал.1 и 2 от ЗДвП. Изводът за
приложимост на закон за по-леко наказуемо нарушение в случая не е
свързан с промяна на обстоятелствената част на обвинението предявено
на нарушителя, поради което изцяло в правомощията на съда, като
въззивна инстанция, е да измени ел.фиш, като в съответствие с
материалния закон наложи наказание по по-лекия състав на чл.182 ал.2
т.4 във връзка с чл.21. ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
Посоченото от съда е допустимо и съобразно разпоредбата на чл.63
ал.7 т.1 предл. III от ЗАНН.
По сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваният ел. фиш
досежно квалификацията и наложената санкция от вида “глоба” за вменено
нарушение, извършено при условията на „повторност“ – следва да бъде
изменен.
Разноските на жалбоподателя по делото, с оглед заявяването на такива
5
/адвокатско възнаграждение/ от процесуалния му представител – следва да
останат за негова /на жалбоподателя/ сметка, предвид решението на съда по
същество на казуса, респ. искането на жалбоподателя в тази насока – да бъде
отхвърлено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН вр. ал.7 т.1 предл. III
ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕЛ. ФИШ серия К № 10582629 от 22.03.2025 г. на ОД – МВР -
Видин № /15.06.2017г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която на
М. П. Б. от гр. Г., обл. В., ул. „Т. Х.“ № ..., с ЕГН **********, е наложена
санкция „глоба” в размер на 600,00 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4
вр.ал.2 т.4 ЗДвП за извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр. Чл.21 ал.1 от ЗДвП,
като за същото нарушение, на основание - чл.182 ал.2 т.4 от ДвП, НАЛАГА
“глоба” в размер на 300,00 /триста/ лева, приемайки, че нарушението не е
осъществено в условията и на чл.182 ал.4 от ЗДвП.
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователно, искането от страна на М. П. Б. от гр. Г.,
обл. В. ул. „Т. Ха.“ № ...А, с ЕГН **********, за присъждане на разноски по
делото / адвокатско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6