РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Варна , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ерна Якова-Павлова
Членове:Мая В. Нанкинска
Трайчо Г. Атанасов
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
в присъствието на прокурора Тони Събчев Томов (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно
наказателно дело № 20213100600673 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на АХМ. С. ОСМ. срещу определение №
193/07.06.2021г. по ЧНД № 2114/2021г. по описа на РС-Варна, , като първоинстанционният съд е
определил на О. принудителна медицинска мярка, на основание чл.89 б. Б от НК, а именно
«Принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо отделение» в ДПБ- с. Карвуна, общ.
Балчик.
В съдебно заседание представителят на Варненска окръжна прокуратура счита, че
въззивната жалба е неоснователна, като моли въззивния съд да остави в сила определението на
ВРС.
Защитникът на А.О. изразява становище, че целите на това производство биха се
постигнали и с налагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89 б.А от НК, а не чрез
принудително лечение в ДПБ-Карвуна. Излага твърдения, че в хода на д.пр. А.О. е съзнавал, че
държи незаконно вещество, но не го е употребявал. Редовно приема медикаменти под контрол на
майка си.
Жалбоподателят заявява, че желае да се лекува в къщи, редовно си пие лекарствата, има
лекар д-р Аврамова, която му назначава лечение.
След преценка на становището на представителя на ОП-Варна, становището на защитника
на О. и самия жалбоподател, както и след цялостна служебна проверка на определението, на
основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира, следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледана по същество е неоснователна.
1
На 02.02.2021 г. в гр. Варна, А.О. бил установен да държи високорисково наркотично
вещество.
По случая е образувано БП № 171/2021 г. по описа на Първо РУ при ОД МВР-Варна за
престъпление по чл. 354а, ал.5 НК.
В хода на досъдебното производство била извършена съдебнопсихиатрична експертиза от
заключението, на която се установява, че А.О. към момента на извършване на деянието не е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Същият страда от „Параноидна Шизофрения“.
Като взел предвид това заключение, прокурор от РП-Варна с постановление от 10.02.2021
г. прекратил производството по БП № 171/2021 г..Този акт е влязъл в сила на 25.02.2021 г..
В експертното заключение се сочи, че по данни на родителите на А. О. , след 2017 г.
терапията му е била редовна и контролирана от тях до февруари 2021 г. , когато поведението му е
било изцяло болестно мотивирано от психотичната продукция , което свидетелства за нов пристъп
на психоза. Вещото лице формира извод, че вследствие на активната психотична продукция,
поведението на освидетелстваното лице би могло да представлява заплаха за самия него и за
околните. В експертизата се излага становище, че поради неефективния контрол на амбулаторната
терапия на О. към настоящия момент подходяща се явява спрямо същия принудителна медицинска
мярка по чл. 89б.б от НК, а именно – принудително лекуване в обикновено психо-неврологично
заведение, като се предлага същото да бъде проведено в ДПБ-Карвуна.
Описаната фактическа обстановка първоинстанционният установил от събраните по делото
гласни доказателства – обясненията на лицето, чието настаняване се иска, показанията на
свидетелите С.Б. и Ф.С, от приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза; от писмените
доказателства, намиращи се в материалите по БП № 171/2021 г. по описа на 01 РУ – Варна
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките,
визирани в нормата на чл. 89 от НК за налагане на принудителна медицинска мярка по отношение
на осв. А.О., доколкото същият е осъществил деяние, покриващо обективните признаци на
престъпление по чл. 354а ал.5 от НК, а деянието е извършено в състояние на невменяемост на
лицето, което страда от психично заболяване.
Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са
налице основанията за прилагане разпоредбите на чл. 89 б.Б от НК, като изложил подробни
доводи за това свое решение. Правилно е било отчетено обстоятелството, че е налице
противоречие в показанията на св. С.Б. и св. Ф.С, относно наличието на контрол върху приеманите
медикаменти от сина им А.О., изписани му във връзка с констатираното при същия психично
заболяване. За липсата на адекватен и ефективен контрол върху състоянието и лечението на Ахмед
Сали от страна на неговите близки сочат и установените по делото данни, че същият след
последната му хоспитализация е имал период на преустановяване на приема на лекарства, както и
продължителния период, в който лицето не е консултирано с психиатър, въпреки извършеното
общественоопасно деяние през мес. 02.2021 г.
Предвид горното въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е
приел, че са налице условията за налагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89 б.Б НК по
отношение на жалбоподателя О., поради което и обжалваното определение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, въззивният съд
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение № 193/07.06.2021г. по ЧНД № 2114/2021г. по описа на
РС-Варна, с което първоинстанционният съд е определил на АХМ. С. ОСМ. принудителна
медицинска мярка, на основание чл.89, б.Б от НК, а именно «Принудително лекуване в обикновено
психо-неврологическо отделение» в ДПБ- с. Карвуна, общ. Балчик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3