РЕШЕНИЕ
№ 791
гр. Пловдив, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело №
20245300503105 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез пълномощника адв. А. К., против Решение №
3122/11.07.2024г., постановено по гр.д.№11817/2023г. на Пловдивски районен
съд, VIII гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя по реда на
чл. 422 вр.чл. 415 ГПК иск против Е. Д. М., ЕГН: **********, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 5288,94 лева - главница за периода 30.10.2017г. - 30.07.2019г.,
частично претендирана от общо дължима главница в размер на 14990,79 лева
по договор за потребителски кредит № ***/***г. и договор за прехвърляне на
вземания от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.11.2022г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед
№ 9242/29.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 18852/2022г. на Районен съд - Пловдив, І гр.с. Искът е отхвърлен
като неоснователен и недоказан, като в мотивите е прието, че вземането е
погасено по давност.
Жалбоподателят обжалва решението с доводи за неговата неправилност.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че изискуемостта на
кредита е настъпила автоматично с неплащането на първата дължима вноска
по кредита, което е обусловило и извода му, че искът е неоснователен поради
изтекла погасителна давност. Цитира практика на ВКС, според която
уговорката за „автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като противоречи на
1
характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на
кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието
действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните
предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора
или предвидените в закона. Твърди, че началният момент, от който започва да
тече петгодишният давностен срок за вземането за главница по договор за
банков кредит, за който не е обявена предсрочна изискуемост, какъвто бил и
настоящият случай, е датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита - 30.07.2019г., поради което към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 08.11.2022г., както и към датата на
договора за цесия - ***г. давността не е била изтекла. По изложените
съображения моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо
него да постанови друго, с което да уважи в цялост предявения установителен
иск. Не прави доказателствени искания. Претендира разноски в настоящото
производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Е. Д. М., чрез
пълномощника й адв. В. К., наименован отговор на въззивна жалба и
насрещна въззивна жалба. Въззиваемата страна оспорва подадената въззивна
жалба по подробно изложени съображения, а постановеното решение намира
за правилно и законосъобразно. Счита, че правилно първоинстанционният съд
е приел, че петгодишната давност е започнала да тече от 30.08.2009г., когато
процесното вземане е станало изцяло изискуемо, и е изтекла на 30.08.2014г.,
поради което предявеният установителен иск е отхвърлен като погасен по
давност. При условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме за
основателно възражението й за изтекла погасителна давност, ответницата
моли да бъде съобразено, че при уговорено погасяване на задължение по
банков кредит на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата започва да тече от
момента на изискуемостта на съответната вноска. Твърди, че първостепенният
съд не е обсъдил всичките й възражения срещу иска. Още в отговора на
исковата молба е възразила, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 08.11.2022г., цесията не й е била надлежно
съобщена и поради това към този момент носител на материалното право по
отношение на нея и процесуално легитимиран да иска принудително
изпълнение на вземането си не е бил цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Сочи, че в представения договор за цесия вземането не е надлежно
индивидуализирано, както и че приложеното уведомление за извършената
цесия не може да се счита за връчено с получаването на препис от исковата
молба, тъй като не било налично пълномощно, с което цедентът „Юробанк
България“ АД да упълномощава цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД с правата
по чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Отделно от това, съобщаването на цесията с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея не следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника. Моли първоинстанционното решение да бъде
обезсилено поради недопустимост на предявения иск, евентуално - въззивната
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Не прави
доказателствени искания. Претендира разноски в настоящото производство.
С влязло в сила протоколно определение № 81/23.01.2025г., постановено
2
по настоящото дело, насрещната въззивна жалба, подадена от Е. Д. М., чрез
пълномощника й адв. В. К., е оставена без разглеждане като недопустима като
процесуално средство за защита и производството по делото е прекратено в
тази част.
В съдебно заседание жалбоподателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, редовно
призован, не изпраща представител. Въззиваемата Е. М., чрез пълномощника
й адв. В. К., оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Всяка от страните
претендира присъждане на разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск, предявен
по реда на чл. 422 вр.чл. 415 ГПК, с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл. 99 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата Е. Д. М. дължи на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД
сумата от 5288,94 лева - главница за периода 30.10.2017г. - 30.07.2019г.,
частично претендирана от общо дължима главница в размер на 14990,79 лева
по договор за потребителски кредит № ***/***г., сключен с „Юробанк И Еф
Джи България“ АД и договор за прехвърляне на вземания от ***г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК -
08.11.2022г. до окончателното й изплащане, за която сума по ч.гр.д. №
18852/2022г. на Районен съд - Пловдив, І гр.с. е била издадена заповед №
9242/29.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Твърди се, че на ***г. в гр. Пловдив е сключен Договор за потребителски
кредит № *** от ***г. между „Юробанк И Еф Джи България” АД с ЕИК
********* /кредитор/ и Е. Д. М. с ЕГН ********** /кредитополучател/, по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер
на 14 960 лв. за текущи нужди. Ответницата се е задължила да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията,
предвидени в договора. В чл.3, ал.1 от договора било уговорено, че за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първата година
от срока на погасяване фиксирана годишна лихва в размер на 12%, а през
всяка следваща година – годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен
процент на банката и надбавка от 4.250 пункта. ГПР по кредита е в размер на
16,99 процента, а общата сума, която кредитополучателят се задължил да
върне в уговорения срок, е в размера посочен в погасителния план, като
ответникът се е задължил да погасява задължението си общо на 120 месечни
анюитетни вноски, от които 12 вноски по 214,63лв., 107 вноски по 256,36 лв. и
една изравнителна в размер на 251,11 лв. Не се твърди да е била обявена
предсрочна изискуемост, като крайният срок на договора е бил на 30.07.2019г.
След усвояване на кредита кредитополучателят не е извършвал плащания,
3
като непогасената главница е в размер на 14 990,79 лв. По силата на сключен
между „Юробанк България” АД /с предишно наименование и „Юробанк И Еф
Джи България“ АД/ и „ЕОС Матрикс” ЕООД договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г. и приложенията към него
задължението на Е. Д. М., произтичащо от процесния договор за
потребителски кредит, било изкупено от „ЕОС Матрикс” ЕООД. До длъжника
било изпратено уведомление за извършена цесия, но същото било върнато в
цялост като неполучено. Моли се да се приеме, че цесията е надлежно
съобщена на длъжника с връчване на препис от исковата молба, към която е
приложено изходящото от цедента уведомление. Сочи се, че като факт
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение
към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от
ГПК.
Ответницата Е. Д. М. е депозирала в срока по чл. 131 от ГПК писмен
отговор, с който оспорва иска. Възразява, че договорът за потребителски
кредит не е сключен според изискванията на ЗПК и ЗЗД. Поддържа, че на осн.
чл. 22 от ЗПК договорът е
недействителен. Оспорва договорът за цесия да е породил действие спрямо
нея, доколкото не е била уведомена за прехвърляне на вземането. Не можело
да се приеме, че с исковата молба ищецът - цесионер я е уведомил за
извършената цесия от името и за сметка на цедента „ЮРОБАНК България”
АД, тъй като липсва представено пълномощно, по силата на което ищецът да
има право да уведомява за извършената цесия от името и за сметка на цедента.
Навежда възражение за погасяване на вземането по давност.
В хода на първоинстанционното производство са приети съдебно-
счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, изготвени от в.л.
Б. Д., от които се установява, че сумата от 14960 лв. по Договора за
потребителски кредит № ***/***г. е предоставена и усвоена от ответницата Е.
М. в пълен размер на същата дата ***г. По договора за кредит не са
постъпвали плащания по сметка на цедента и цесионера. Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 08.11.2022г. задължението по кредита било в общ размер от 17 260,07 лв., от
които 14 990,79 лв. – главница и 2 269,28 лв. – договорна лихва. Размерът на
главницата за периода от 30.10.2017г. до 30.07.2019г. е 5288,94 лв. и е част от
общо дължимата главница в размер на 14 990,79 лв. Предсрочната
изискуемост била настъпила съгласно чл. 15 от договора за кредит след
неплащане на първата погасителна вноска на 30.08.2009г.
За да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е приел, че
възражението на ответницата за нищожност на договора за кредит е
неоснователно. Приел е също, че съобразно чл. 15 от договора за кредит,
считано от 30.08.2009г. (на която дата е следвало да бъде заплатена от
ответницата първата погасителна вноска) вземането на банката е станало
изцяло изискуемо, като ответницата не е заплатила нито една погасителна
вноска от задължението си. Поради това към момента на прехвърляне на
вземането от кредитодателя на ищцовото дружество (***г.), към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
4
(08.11.2022г.) и към датата на подаване на исковата молба (10.08.2023г.)
вземането на ищеца (респективно на неговия праводател) е било погасено
поради изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. По тези
съображения ПРС е отхвърлил предявения установителен иск като
неоснователен и недоказан.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция
по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Настоящият съдебен състав, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени
доказателства, че на ***г. между „Юробанк И Еф Джи България" АД, от една
страна като кредитор, и от друга страна – Е. Д. М., като кредитополучател, е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 14 960 лв., който
кредитополучателят се е задължил да върне на 120 месечни вноски, заедно с
уговорените лихви и такси съгласно условията на договора. На ***г. между
„Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи
България" АД/, като цедент, и ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на парични вземания,
съгласно приложение № 1 от който вземанията на „Юробанк България“ АД по
посочения договор за кредит от ***г. са били прехвърлени на ищеца. Не се
оспорва и установеното от вещото лице по приетата в първоинстанционното
производство ССчЕ, че не са извършени никакви плащания по кредита.
Спорни са въпросите дали извършената цесия е била надлежно
доведена до знанието на длъжника, т.е. дали е породила действие спрямо него
(арг.чл. 99, ал.4 от ЗЗД), надлежно индивидуализирано ли е прехвърленото
вземане, настъпила ли е автоматична предсрочна изискуемост на процесното
вземане за главница и погасено ли е същото по давност.
Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията, че по делото не
е представено пълномощно, с което цедентът „Юробанк България“ АД да
упълномощава цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД с правата по чл. 99, ал.3 от
ЗЗД. Към исковата молба е приложено пълномощно /л.84 от
първоинстанционното производство/, с което цесионерът е упълномощен от
първоначалния кредитор - цедент да съобщи сам на длъжника сключения
договор за цесия. Действително доказателства за такова съобщение до
длъжника Е. М., предшестващо подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, не са
представени - няма данни, че представеното с исковата молба уведомително
писмо с изх.№ 1493/08.09.2022г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до Е. М. /л.9 от
първоинстанционното производство/ е получено от длъжника преди подаване
на заявлението. При липсата на такива доказателства следва да се приеме, че
уведомяването е извършено от цесионера, който е изрично овластен от
5
цедента за това, с исковата молба, към която е приложен договорът за цесия.
Настоящата инстанция приема, че цесията е надлежно съобщена на длъжника,
тъй като изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 от ГПК. Прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано в
приложението към договора за цесия с посочване на конкретния договор за
кредит, в който е материализирано и на страните по него, с вписване на
конкретните вземания по основание и размер, които са прехвърлени, в т. ч. и
датата, към която е изчислена дължимостта им.
Въззивният съд намира за неправилен извода на районния съд, че с
неплащането на първата анюитетна вноска по договора за кредит – на
30.08.2009г. е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземането.
Предсрочната изискуемост, уредена в разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора,
което се упражнява с едностранно волеизявление, което обаче следва да
достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в
договора или предвидени в закона. В случая страните по договора за кредит в
рамките на договорната свобода по чл. 9 от ЗЗД са уговорили в чл. 15
възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението преди
първоначално определения срок на отделните вноски и предпоставките за
предсрочната изискуемост – непогасяване изцяло или отчасти на която и да е
вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на
което и да е друго задължение по договора. В случая автоматична предсрочна
изискуемост не е настъпила, тъй като е изключено предварително да се
уговаря, че при неплащане цялото задължение става предсрочно изискуемо,
без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост. Такава уговорка за автоматично настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането не поражда действие, тъй като противоречи на
характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на
кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието
действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните
предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора
или предвидените в закона. По делото ищецът отрича да е упражнил правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като няма доказателства за
противното. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 08.11.2022г., т.е. след
настъпване на падежа на последната анюитетна вноска по погасителния план
/30.07.2019г./.
По отношение на направеното от ответницата в процеса възражение за
погасяване на процесното вземане поради изтекла погасителна давност, ПОС
намира следното:
Съгласно задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 3 от
21.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГТК, при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
6
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 от ЗЗД от момента
на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за
предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с
ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост. В конкретния случай 5-годишната погасителна давност за
съответната част от главницата е текла от момента на изискуемостта на
съответната месечна вноска. Давността е прекъсната с предявяването на иска
за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК, като предявяването му
има обратно действие – от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
08.11.2022г., доколкото е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Т.е. поради
изтичане на 5-годишния давностен срок е погасено правото на иск за тези
анюитетни вноски по кредита, чиято изискуемост е настъпила до 07.11.2017г.
вкл. Ето защо установителният иск за част от претендираната главница, чиято
изискуемост е настъпила до 07.11.2017г. вкл. се явява погасен по давност.
Допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза е установила, че размерът на главницата по договора за кредит за
периода от 30.10.2017г. до 30.07.2019г. е 5288,94 лв. и е част от общо дължима
главница в размер на 14 990,79 лв. Доколкото въпросът за размера на
главницата по процесния договор за кредит за периода от 08.11.2017г. до
30.07.2019г. не е бил поставян на вещото лице в производството пред ПРС,
въззивната инстанция, на основание т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, пристъпи към служебно събиране на
доказателства, като допусна съдебно-счетоводна експертиза. Според
изготвеното заключение по приетата ССчЕ, което въззивният съд кредитира с
доверие, и пояснението на вещото лице в съдебно заседание, главницата в
периода 08.11.2017г. - 30.07.2019г. е в размер на 4625,01 лв. и включва
единствено съответната част от предоставената в заем сума. Според експерта
Л. К. голямата разлика между неговата ССчЕ и тази от първоинстанционното
производство се дължи на погрешното изчисляване на главницата от първото
вещо лице. Настоящият съдебен състав кредитира заключението по ССчЕ,
прието пред въззивната инстанция като компетентно и обосновано и
доколкото съответства изцяло на приложения по делото погасителен план.
По изложените съображения първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен предявеният от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Е. Д. М.
установителен иск до размера от 4625,01 лв. – главница за периода 08.11.2017г.
– 30.07.2019г., частично претендирана от общо дължима главница в размер на
14990,79 лева по договора за потребителски кредит и договора за прехвърляне
на вземания от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.11.2022г. до окончателното й изплащане, следва да бъде отменено и вместо
това да бъде постановено ново решение, с което да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че Е. Д. М. дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД тази сума, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане. В останалата обжалвана част, с
която е отхвърлен установителният иск поради погасяването му по давност за
разликата над уважения размер от 4625,01 лв. до предявения размер от
5 288,94 лв. – главница и за периода 30.10.2017г. – 07.11.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 08.11.2022г. до окончателното й изплащане,
решението е правилно и подлежи на потвърждаване.
7
По разноските:
Предвид изхода на делото, на двете страни се дължат разноски по
съразмерност в заповедното, първоинстанционното и въззивното
производства. В заповедното производство „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направил
следните разноски: 105,78 лв. за държавна такса и 180 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 26, пр. 2 от НЗПП. В първоинстанционното
производство ищецът е заплатил 105,78 лв. за държавна такса и 150 лв. за
депозит за вещо лице по ССчЕ, а ответницата – 100 лв. за депозит за вещо
лице по първоначалната ССчЕ, 100 лв. – депозит за вещо лице по
допълнителната ССчЕ и 900 лв. за адвокатско възнаграждение. Във
въззивното производство въззивникът - ищец е заплатил 105,78 лв. за
държавна такса и 200 лв. за депозит за ССчЕ, а въззиваемата – ответница е
заплатила 800 лв. за адвокатско възнаграждение. Държавната такса от 105,78
лв., която въззиваемата е внесла по насрещната въззивна жалба не следва да й
се присъжда, доколкото с влязло в сила протоколно определение насрещната
жалба е приета за недопустима и производството по нея е прекратено.
Въззивният съд намира за неоснователно направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната страна,
с оглед фактическата и правна сложност на делото, и обема на извършените от
адвоката процесуални действия.
Така на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД съобразно уважената част от иска
се дължат разноски в размер на 249,91 лв. за заповедното производство, 223,67
лв. за първоинстационното производство и 267,39 лв. за въззивното
производство. Съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответницата Е. М.
се дължат разноски в размер на 138,08 лв. за първоинстанционното
производство и 100,43 лв. пред въззивната инстанция. Следва да се извърши
прихващане между направените от страните разноски, с оглед изхода от
материалноправния спор, като присъждането на разноски след извършване на
компенсация е с оглед улесняване изпълнението на съдебния акт и за яснота за
страните. Поради това първоинстанционното решение в частта, с която
ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъден да заплати на ответницата Е. Д. М.
сумата от 1100 лв. – разноски, следва да бъде отменено, като вместо него се
постанови ново, с което ответницата Е. Д. М. бъде осъдена да заплати на
ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 502,46 лв. - разноски по компенсация
за заповедното, първоинстанционното и въззивното производства.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3122 от 11.07.2024г., постановено по гр.д.№
11817/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII гр.с., В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявеният от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, против Е. Д. М. с
ЕГН: ********** от ***, по реда на чл. 422 вр.чл.415 ГПК установителен иск
с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД до размера
8
от 4625,01 лв. /четири хиляди шестотин двадесет и пет лева и една ст./ -
главница за периода 08.11.2017г. – 30.07.2019г., частично претендирана от
общо дължима главница в размер на 14990,79 лева по договор за
потребителски кредит № ***/***г. и договор за прехвърляне на вземания от
***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2022г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед №
9242/29.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 18852/2022г. на Районен съд - Пловдив, І гр.с., както и В ЧАСТТА, с
която „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* е осъден да заплати на Е. Д. М.
с ЕГН: ********** сумата от 1100 лв. – разноски, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.
Д. М. с ЕГН: ********** от ***, дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сумата от
4625,01 лв. /четири хиляди шестотин двадесет и пет лева и една ст./ – главница
за периода 08.11.2017г. – 30.07.2019г., частично претендирана от общо
дължима главница в размер на 14990,79 лева по договор за потребителски
кредит № ***/***г. и договор за прехвърляне на вземания от ***г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2022г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед № 9242/29.12.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18852/2022г.
на Районен съд - Пловдив, І гр.с.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният
по реда на чл. 422 вр.чл.415 ГПК установителен иск от „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД с ЕИК ********* против Е. Д. М. с ЕГН: **********, с правно
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД, за разликата над
уважения размер от 4625,01 лв. /четири хиляди шестотин двадесет и пет лева
и една ст./ до предявения размер от 5288,94 лв. /пет хиляди двеста осемдесет и
осем лева и деветдесет и четири ст./ – главница и за периода от 30.10.2017г. до
07.11.2017г., частично претендирана от общо дължима главница в размер на
14990,79 лева по договор за потребителски кредит № ***/***г. и договор за
прехвърляне на вземания от ***г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.11.2022г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед № 9242/29.12.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18852/2022г. на Районен съд -
Пловдив, І гр.с.
ОСЪЖДА Е. Д. М. с ЕГН: ********** от ***, да заплати на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6, разноски по компенсация в размер на 502,46 лв.
/петстотин и два лева и четиридесет и шест ст./ за заповедното,
първоинстанционното и въззивното производства.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10