РЕШЕНИЕ
№ 934
гр. Бургас, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20242120101923 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С бул. „” № действащо чрез пълномощника си юрк. М. Р.
Т., срещу Община Б, с адрес: ул. „“ № , представлявана от Кмета - Д. Н., с
която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
1000 лева, представляваща частично предявено вземане от такова в общ
размер на 5943,67 лева за заплатено в полза на трето лице - „Уникредит
Лизинг“ ЕАД застрахователно обезщетение по щета № ********* за
причинени на собствения му лек автомобил „Тойота Корола“ с ДК № ...... РМ,
вреди от ПТП, настъпило на 07.04.2021г., около 18:30 часа, по време на
движение в Парк „Езерото“ в гр. Б, до Областен диспансер за психични
заболявания, вследствие преминаване на застрахованото МПС през неравност
на пътя - пропаднал асфалт, пред шахта, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска - 26.03.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 283,70 лева,
представляваща частично предявено вземане за мораторна лихва в общ размер
на 1686,24 лв., начислена за периода от 02.10.2021г. до 25.03.2024г.
В исковата молба се твърди, че на 07.04.2021 г. около 18:30ч. по време на
движение в Парк „Eзеро“ в гр. Б, до Областен диспансер за психични
заболявания, водачът на лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ....РМ Х. С.
С, преминава през неравност на пътя, пред шахта, вследствие на което
настъпват материални щети по лекия автомобил. Същият е собственост на
1
„Уникредит Лизинг“ ЕАД и е застрахован при ищцовото дружество със
застраховка „Каско на МПС“ с полица № ......... от 16.12.2020г., със срок на
действие от 03.01.2021г. до 02.01.2022г., при уговорено покритие „Пълно
каско“ на рисковете. Сочи се, че ремонтът по възстановяване на причинените
вреди на автомобила е възложен на автосервиз „СПЕКТА АУТО“ ООД, а
щетите са на стойност 5928,67 лв. Ищецът посочва, че е изплатил
застрахователно обезщетение за причинените вреди, с което е встъпил в
правата на застрахования. Твърди се, че ищецът е изпратил регресна покана с
изх. № ......от 15.09.2021г. до Община Б, за възстановяване на щетите в размер
на 5943,67 лв. /сбор от 5928,67 лв. изплатено обезщетение и 15,00 лв.
ликвидационни разноски/, получена на 16.09.2021г., но ответникът не
заплатил претендираната сума. Сочи, че именно Община Б, е пасивно
легитимирания ответник, тъй като е собственик на пътя (улицата) съгласно
Закона за пътищата и отговаря за надзора върху него. Претендира направените
по делото разноски. Представя писмени доказателства и моли за ангажиране
на двама свидетели при разпит по делегация, а именно водачът на автомобила
и свидетел - очевидец, както и за допускане на съдебно – автотехническа
експертиза за установяване на обстоятелствата относно настъпване на
вредоносното събитие.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Намира
размера на застрахователното обезщетение за завишен, несъответен на
действителната стойност на щетите по автомобила. Излага, че от фактите по
делото не става ясно с каква скорост се е движил водачът на МПС, каква е
била пътната обстановка, както и каква е била процесната шахта -
дъждоприемна или ревизионна.
Ответникът намира иска за недопустим поради изтекла давност. По
отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва, счита, че за
ищеца също се е преклудирала тази възможност, съгласно правилата
регламентирани с разпоредбата на чл. 111, ал.1, б.“в“ ЗЗД.
Сочи се с отговора, че не е доказан механизмът на ПТП, както и
размерът размера на претърпените вреди, тъй като приложените като
доказателства по делото ликвидационен акт и опис заключение за вреди на
МПС - стойност на щета не са събрани по реда на чл. 208 от ГПК, не
представляват годни доказателствени средства и нямат обвързваща
доказателствена сила по отношение на Община Бургас.
Ответникът счита, че за ищеца не е налице правото да претендира от
него процесните суми, тъй като ищецът-застраховател е следвало да установи
елементите от фактическия състав на деликта: на първо място следва да е
налице валидно към датата на произшествието застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; на второ място в
изпълнение на този договор застрахователят следва да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение; и следващо да се установява
отговорност на прекия причинител на вредите, за което следва да бъдат
установени в процеса няколко фактора: противоправно поведение, увреждане,
причинна връзка между тях и вина на деликвента, тъй като застрахователят
2
встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу
деликвента. Община Б, счита, че наличието на тези предпоставки не е
доказано в конкретния случай. Намира, че не следва да отговаря за щетите по
МПС, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между вредите и
пътното платно.
Отделно сочи, че Община Б, не е собственик и не носи отговорност за
стопанисването и поддръжката на посоченото в исковата молба съоръжение,
явяващо част от канализационната система. В тази връзка заявява, че
собственик на тези съоръжения е Водоснабдяване и канализация Бургас ЕАД,
което трябва да се грижи за безопасното експлоатиране и поддържане на
цялото съоръжение, включително на частите на повърхността, а не на само на
отделни негови части.
Отделно от горното ответникът намира, че отговорност за настъпилия
вредоносен резултат следва да носи водачът на МПС, който виновно е
нарушил правилата за движение по пътищата и в частност нормата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП.
По същество моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
С отговора на исковата молба от страна на ответната Община Б, е
направено искане за конституиране като трето лице помагач по делото
„ПЪТСТРОЙ“ ООД.
С Определение № 3674/20.06.2024г. на основание чл. 219 ГПК е
конституиран „ПЪТСТРОЙ“ ООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр. П, ул. „ № ет., представлявано от Й. В. Б. и Х. Б. К, заедно и
поотделно, в качеството му на участник в Консорциум „ПЪТСТРОЙ П“ ДЗЗД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, ул. „“ № , като
трето лице - помагач на страната на ответника Община Б, с адрес: ул. „“ №
представлявана от Кмета - Д. Н..
При условията на евентуалност, в случай на уважаване на главния иск, е
предявен обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК с правна квалификация чл.
79, ал. 1, пред. второ вр. с. чл. 82 ЗЗД, а именно в случай на постановяване на
осъдително решение срещу Община Бургас да бъде осъден ответника по
обратния иск „ПЪТСТРОЙ“ ООД, след изпълнение на постановеното
осъдително решение (плащане) от страна на Община Бургас, да заплати на
последната, сумата присъдена по главния иск.
Като основание за така предявената искова претенция представителят на
Община Бургас сочи, че между Община Бургас и Консорциум „ПЪТСТРОЙ
П“ ДЗЗД е сключен договор с рег. № ......./6.6.2019, с който на ответника по
обратния иск, в качеството му на участник в Консорциума е възложено да
извърши дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо
поддържане на улиците, общинските пътища и техните съоръжения на
територията на Община Бургас, в частта по обособена позиция 7 „И, в която
попада и процесния участък, в който е настъпил инцидента. Твърди, че
съгласно раздел IV., чл.15 и чл.16, и целия раздел V от договора, изпълнителят
се е задължил да изпълни и проведе всички СМР в съответствие с
3
действащото законодателство, като по време на строителството предприеме
всички необходими и задължителни мерки по точното, качествено и
навременно изпълнение на възложените дейности, включително е поел
ангажименти, пряко свързани с осъществяване предмета на договора, чиято
крайна цел е осъществяването на безпрепятствено и нормално придвижване
на всички участници в движението, в т.ч. пешеходци, по уличната мрежа. При
положение, че по делото се установи че, поради някакви свойства на вещта
попадаща на пътното платно или неправилното й поставяне на място е
предизвикан инцидент, то тогава отговорният субект за предотвратяването на
инцидента е бил изпълнителят по цитирания договор. Ищецът по обратния
иск сочи, че с цитирания договор за възлагане, в съответствие с действащото
законодателство, страните са установили в изрична разпоредба правото на
възложителя да предяви и иск срещу изпълнителя за претърпените щети -
чл.47 от Раздел VIII Санкции, неустойки и гаранции за изпълнение на
договора. Съгласно този договор дружеството-изпълнител е поело задължение
преди възлагане на всяка конкретна СМР да изготви Предварителна
количествено-стойностна сметка, придружена с графичен материал и да я
представи за съгласуване на Възложителя. Следователно от една страна, за
дружеството съществува договорно задължение за периода, който включва и
датата на настъпилия инцидент, да предприема действия по отремонтиране на
пътните настилки след писмено възлагане от страна на възложителя. От друга
страна обаче от съдържанието на договора е видно, че дружеството се е
задължило да представя доклад до всеки първи понеделник на месеца за
необходимите ремонтни дейности (арг. чл.31 договора). Нещо повече, преди
представянето на доклад се извършва самостоятелен обход на територията от
изпълнителя (чл.31, изр.1), за наличието на който обход няма доказателства. В
този смисъл първо е необходимо представители на Изпълнителя да
констатират какви ремонтни дейности следва да се извършат, същите да бъдат
съгласувани и степенувани по важност от съответния Директор ЦАУ или Кмет
на населеното място (изр.2 от чл.31), след което да има възлагане от общината
на изпълнението на докладваните и необходими СМР по реда на чл. 17, т. 2
(незабавно възлагане по електронната поща). Липсват обаче доказателства,
тези ангажименти на дружеството да са били изпълнени. Предвид фактът, че
за образуване на Консорциума двете дружества са сключили договор помежду
си именуван споразумение за създаване на консорциум от 25.02.2019г., с който
са уредили взаимовръзката и обема от задължения и отговорности за всеки от
тях, както и това, че са споделили отговорността солидарно т. 2.2., като в
разпоредбата на т.3.4 изрично е посочено, че двете страни безусловно се
съгласяват да носят солидарна отговорност, задно и по отделно пред
Възложителя за участието в консорциума в обществената поръчка, както и за
изпълнението на договора за обществена поръчка. Ето защо дългът, който би
възникнал за съдружниците по договора се разпределя солидарно, като
съгласно чл. 122 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците. Поради това, ищецът по обрания
иск предявява претенцията си срещу съдружника „Пътстрой“ ООД ЕИК
*********. При липсата на установяване на нередност на територията поета за
4
поддръжка и уведомяване (посредством доклад) от страна на ДЗЗД спрямо
Община Б, не може да се приеме, че дружеството се е освободило от поетите
задължения по поддръжката на пътната настилка. Неизпълнението на
задължението за представяне на писмен доклад от страна на дружеството е
годно да обоснове ангажиране на договорната му отговорност с оглед
обстоятелството, че същото не е изолирано от останалите предвидени за
страните по договора права и задължения, а се намира в обуславяща връзка
със същите и може да се приеме, че именно от неговото изпълнение зависят
следващите действия, които общината като възложител следва да предприеме
по възлагане извършването на конкретни ремонти дейности. Този извод следва
от систематичното тълкуване на цялата разпоредба на чл. 31 от договора и
съпоставянето й с тази на чл.17, т.1 от раздел IV, уреждаща задължението на
общината като възложител да уведомява предварително изпълнителя за
дейностите и СМР, които да бъдат извършени посредством възлагателно
писмо. От това следва, че на процедурата по възлагане на конкретни ремонти
и СМР в хипотезата на чл.17.1 от договора (чрез възлагателно писмо)
страните са придали значение на сложен фактически състав, едва след
изпълнението на който се стига до възлагане извършването на изрично
определени СМР. Ищецът по обратния иск сочи, че предвид неизпълнението
на тези задължения, при установяване на причинно-следствена връзка между
настъпилия инцидент и причинените вреди, същите са резултат от
неизпълнение на поетите от дружеството-изпълнител задължения, поради
което претендираните обезщетения следва да бъдат изцяло в негова тежест.
Счита, че ако се установи, че вследствие на неизпълнение на това задължение
по този пътен участък е бил налице в действителност недобре поставен капак
на шахта, допринесъл за настъпване на твърдения инцидент и причинените
щети, то тогава отговорността е в правната сфера на изпълнителя по договора.
В посочения смисъл е и постановената съдебна практика. Предвид
изложеното ищецът по обратния иск моли, в случай, че съдът уважи
първоначално предявените искови претенции, за неизпълнение на посочените
договорни задължения, да осъди „ПЪТСТРОЙ“ ООД, след изпълнение на
постановеното осъдително решение от страна на Община Бургас, да заплати
на последната присъдените суми.
В срока за отговор ответникът по обратния иск не е депозирал отговор
на исковата претенция срещу него.
В съдебно заседание, ищецът, чрез своя процесуален представител
поддържа исковете. Направено е изменение на размера на предявените искове
като предявеният размер на искът за главница е увеличен от 1000 лв. на
5943,67 лв., а иска за лихва за забава е увеличен от 283,70 лв. на 1686,24 лв.
Ответникът чрез своя процесуален представител в съдебно заседание
оспорва твърденията в исковата молба като неоснователни. Направено е
съответно увеличаване на размера на предявеният обратен иск за главница е
увеличен от 1000 лв. на 5943,67 лв., а за лихва за забава е увеличен от 283,70
лв. на 1686,24 лв.
Третото лице помагач не изразява становище в съдебно заседание.
5
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са
последващо евентуално съединени с обратен иск с правна квалификация чл.
79, ал. 1, пред. второ вр. с. чл. 82 ЗЗД. Всички искове по делото са допустими
и подлежат на разглеждане по същество. С определения съдът е допуснал
измененията на исковете по делото за увеличаване на предявения размер.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Приложена е застрахователна полица от 16.12.2020 г. за застраховка
„Каско на МПС”, сключена между „Дженерали Застраховане” АД и
„Уникредит Лизинг“ ЕАД за автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ..... РМ,
валидна от 03.02.2021 г. до 02.02.2022 г.
Приложено е искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“
от 08.04.2021г., към което са приложени описание на инцидента подписано от
Х. С., свидетелство за регистрация на автомобила и знак за първоначален
технически преглед. В искането е отразено, че застрахованото лице желае
обезщетението да стане чрез ремонт в доверен сервиз – Спекта Ауто ООД.
Също е представено възлагателно писмо издадено от застрахователя до
дружество – сервиз.
По делото са представени два Описа-заключение за вреди по МПС от
08.04.2021г. и 15.04.2021 г., в който са описани следните вреди: четири броя
кора под, рамка радиатори, предна броня, два броя радиатори, два броя
буфери, два броя рамки фар, греда. Представен е приемопредавателен
протокол видно от който проценото МПС е предадено на сервиза за
извършване на ремонта. Направена е калкулация за ремонт, видно от която
сумата, необходима за възстановяване на щетите е изчислена на 5928,67 лв.
съобразно представеният Ликвидационен акт от 11.06.2021 г. Представени са
фактури издадени от сервиза и разписка за заплащане на сумата от 5928,67 лв.
от застрахователя в полза на „Спекта ауто“ ООД.
До Община Бургас е изпратена регресна покана за изплащане на сумата
5943,67 лева, касаеща процесната щета, получена от ответника на 16.09.2021
г., което е видно от представената обратна разписка.
Представен е договор от 06.06.2019 г., сключен между Община Бургас и
Консорциум „ПЪТСТРОЙ П“ ДЗЗД - изпълнител с който на последния е
възложено да извърши дейности по строителство, основен ремонт,
рехабилитация и текущо поддържане на улиците, общинските пътища и
техните съоръжения на територията на Община Бургас, в частта по обособена
позиция 7 „Изгрев“. Съгласно раздел IV, чл.15 и чл.16, и целия раздел V от
договора, изпълнителят се е задължил да изпълни и проведе всички СМР в
съответствие с действащото законодателство, като по време на строителството
предприеме всички необходими и задължителни мерки по точното, качествено
и навременно изпълнение на възложените дейности.
Представено е Споразумение за създаване на консорциум от 25.02.2019
г. сключено между „СМК – МОНТАЖИ„ АД и „ПЪТСТРОЙ“ ООД, с което е
6
учредено „ПЪТСТРОЙ П“ ДЗЗД.
Представени са отчети за плащания издадени от ищеца и разписки,
видно от които застрахователната премия по полицата е изплатена в цялост.
Изслушани по делото са свидетелите Х. С. С. и Д. Д. З., от показанията
на които се установява, че С. е управлявал автомобила по време на инцидента
на 07.04.2021г., а З. била в колата в този момент. По време да случая валял
силен дъжд и се смрачавало. При маневра на заден ход напред и надясно
колата се забила в кръгла шахта разположена на пътното платно, тъй като
асфалта бил пропаднал с повече от 10 см. Свидетелят С. неумишелно влязъл в
нея защото не я видял. От това последвал удар, тъй като автомобилът бил
нисък, а капака на шахтата стърчал, след което последвали щети. Шахтата не
била пълна с вода. Свидетеля С. не видял шахтата, не само защото било тъмно
и валяло, но и защото нямал видимост в този участък. Това било така, защото
извършвал маневра с десен завой. Произшествието се случило на завой на Т-
образно кръстовище. Нямало други неравности на пътя. Не е имало трафик и
обезопасяване на мястото. Не са информирани органите на МВР. По това
време свидетелят С. работил за „Сити Кеш“, автомобилът бил служебен.
По делото е разпитан и свидетелят Д. Д. З., от показанията на която се
установява, че същата била в колата по време на инцидента.
По делото е допусната Съдебно-автотехническа експертиза като от
заключението се установява, че на 07.04.2021г в часови интервал между 17:30
и 18:30часа л.а. „Тойота Корола", с ДК № СВ6222РМ, управляван от Х. С. С.
изпълнява маневра завой на дясно в района на Областен диспансер за
психични заболявания и спортен комплекс ,Диалог 359 Арена" намиращи се в
района „Парк Езеро" гр. Б. Времето е било мрачно дъждовно в светлата част
на денонощието. Асфалта е бил мокър с наводнени от дъжда участъци.
Видимостта е била намалена от дъжд. Лекия автомобил навлиза с предно
дясно колело(гума) в участък от пътното платно за движение с изразена
неравност изразяваща се в пропадане на пътната настилка около
съществуваща шахта за отпадни/дъждовни води. Шахтата е по-висока от
терена около нея с между 10 и 30 см. Не е сигнализирана като препятствие на
пътното платно. В следствие на попадането на предно дясно колело(гума) в
неравния участък автомобила се наклонява напред, от което следва
понижаване на предния просвет на автомобила. Обстоятелствата изразени в
предходното изречение водят до удар между предна долна част на процесния
автомобил „Тойота Корола", с ДК № СВ6222РМ и най-високата част от шахта
за отпадни/дъждовни води разположена на платното за движение. Удара
между препятствието на пътното платно за движение и л.а. „Тойота Корола", с
ДК № ........РМ е в предната част на автомобила където към надлъжните
основни греди е захваната т.н. предна престилка (рамка) същата се явява
носеща основа за закрепване на радиатори, предни светлини (фарове),
предпазна кора под двигателен отсег и други по-малки пластмасови елементи
намиращи се в тази част на автомобила. Деформацията и нарушаването на
предната престилка (рамка) води до поражения (повреди) по-повечето части
закрепени към предната престилка. Датата на въвеждане в експлоатация л.а.
„Тойота Корола", с ДК № ........РМ е 10.03.2020г. Към дата 07.04.2021година
7
срока на експлоатация на л.а. „Тойота Корола", с ДК № СВ6222РМ е 1 година,
1 месец и 4дни. Към 07.04.2021година л.а. „Тойота Корола", с ДК № ........РМ е
на 1година, 1 месец и4дни. Автомобила е с изминат пробег от 37 876км.
Направена е справка в официалния представител на „Тойота" за България през
2020година автомобилите „Тойота" модел „Корола" са с Згодини или 100
000km заводска гаранция. Стойността на вредите по процесния автомобил,
определена съгласно Методиката към Наредба №49 от 14.10.2014г. е
изчислена на 537,50лв стойност на вложения труд за възстановяване и монтаж,
демонтаж (М/Д) на повредените детайли и 4799,43лв за резервни части и
консумативи. Общо 5336,93лв цена без включен Данък Добавена Стойност.
Действителната стойност на вредите по процесния автомобил след отчитане
на периода на експлоатация е 4377,04лв без включен Данък Добавена
Стойност. Разноските които застрахователя прави за приключване на щетата
са 75 лв.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, тъй като същите
отговарят на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът
кредитира и заключението на вещото лице, тъй като не са налице
обстоятелства които да обосноват съмнение за неговата обективност и
правилност. Механизмът на ПТП се установи категорично, както от
свидетелските показания, така и от заключението на вещото лице.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
закона, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 410 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Правото на застрахователя, изплатил на правоимащите лица сумата на
застрахователното обезщетение да я иска от третото лице, причинило
повредата на застрахованата вещ е предвиденото в цитираната разпоредба
право на регрес, а правото да встъпи във всички права, които застрахования
има срещу третото лице - суброгационно право. В хода на производството по
иск по 410 КЗ следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на
пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното
правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени елементите от
фактическия състав на деликта. Общината – ответник като юридическо лице
би могла да носи отговорност само по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. В настоящия случай
материалноправното основание на отговорността на ответника е чл.49 ЗЗД,
като в този случай за ангажиране на отговорността й е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно
противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които е
възложил извършването на определена работа и причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице,
наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и
причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
8
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е
станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за
причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в
резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на
лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията – в този смисъл Постановление
9/1966 г. на ВС.
Съдът приема за доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на увреждането между „Дженерали
Застраховане” АД и собственика на увредения автомобил. Представените и
приети по делото документи удостоверяват, че застрахователната полица за
процесния автомобил е била валидна към момента на инцидента т. е. е
действало правоотношение между пострадалия и застрахователя. При
действието на този договор е образувана щетата във връзка с настъпилото
ПТП, като цената на ремонта е заплатена на доверения сервиз от
застрахователя. Също така се установи, че застрахователните премии по
полицата са били заплатени изцяло.
Установено е настъпило описаното в исковата молба пътно-транспортно
произшествие, като в резултат на попадането в необезопасено и необозначено
препятствие на пътното платно - издадена шахта, намираща се в
непосредствена близост до пропаднал участък от пътната настилка, на
застрахования по застраховка „Каско на МПС” при дружеството – ищец лек
автомобил са причинени описаните в приложените по делото писмени
доказателства щети, като същите се установяват и от приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза. Без значение на отговорността на
общината е изложеното от нея, че от твърденията в исковата молба и
доказателствата по делото не става ясно коя е конкретната шахта, в която се е
ударило процесното МПС. Това е така, тъй като от събрания по делото
доказателствен материал (свидетелските показания и изготвената експертиза)
се установи, че вредите по автомобила са настъпили поради слягане на
асфалтовата настилка около шахтата. Не се установи неравноправно
поведение при управлението на автомобила.
Не е спорно между страните, а и доколкото се касае за улица в пределите
на гр. Б, въпросният пътен участник е собственост на Община Б, съгласно § 7,
ал. 1, т. 4 ЗМСМА вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл. 11, ал. 1
ЗОбС следва да я управлява с грижата на добър стопанин, като е налице
обективна възможност за обезопасяване на улицата. Така и в чл. 31 ЗП
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините, а чл. 167, ал. 1 ЗДвП вменява задължение за поддръжка на пътя в
изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно препятствията
по него. Съдът не споделя възражението на ответника, че не носи отговорност
като стопанин на пътя да поддържа шахтите, разположени на пътното платно.
Според чл. 5, ал. 1 ЗП пътищата (пътната инфраструктура) включват следните
основни елементи: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни
принадлежности, следователно пътните съоръжения представляват част от
9
пътя. В т. 3 на § 1 ДП на ЗП е дадена легална дефиниция на пътните
съоръжения, като законодателят е изброил различни елементи, като:
водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите;
тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и
водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения. Така дадената
дефиниция на пътните съоръжения дава основание да се направи несъмнен
извод, че шахтите, които по предназначението си представляват
водоотвеждащи устройства, представляват пътни съоръжение и са част от
пътя. Собственикът на пътя, който отговаря за поддържането и ремонта му,
отговоря и за поддържането и ремонта на пътните съоръжения, в това число
отводнителни шахти, разположени на пътя. Освен това съдът изхождайки от
регламентацията на чл. 19, ал. 1 ЗВ, според който публична общинска
собственост са водоснабдителни системи или части от тях, освен тези, които
са включени в имущество на търговски дружества, различни от ВиК
оператори с държавно или общинско участие в капитала. В случая
претенцията за вреди е за поведение представляващо неподдържане в
изправно и безопасно състояние на шахта на пътно платно, а не такова за
връзка между шахта и канализация, поради което и съдът приема, че ответната
община носи отговорност за обезщетяване на вредите, настъпили в резултат
на неподдържане на пътя, съгласно разпоредбите на чл. 2 ЗОбС, чл. 8, ал. 3 и
чл. 31 ЗП.
Произшествието е причинено поради бездействието на служителите на
ответника, на които последната е възложила да поддържат и ремонтират пътя,
нейна собственост, както и да сигнализират за препятствия водачите на МПС.
В настоящия случай от бездействието на Община Бургас по отношение на
обезопасяването и сигнализирането неизправността на пътното съоръжение -
наличието на вдлъбнатина на пътното платно, са последвали материали щети -
първоначално в патримониума на собственика на МПС, а след
отремонтирането му и изплащането на сумата за ремонта от
застрахователното дружество, по силата на регресното право за
застрахователното дружество, визирано в чл. 410 КЗ, в патримониума му е
възникнало вземане за тези вреди.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност на
исковете предявени срещу него. Нормата на чл. 378, ал. 5 КЗ изрично посочва,
че регресните и суброгационни искове се погасяват в срок 5 години, считано
от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по
имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата. В
настоящия случай плащането от застрахователя към застрахованото лице е
извършено на 21.06.2021г., поради което вземането не е погасено към датата
на предявяване на иска. Не е погасено по давност и вземането за лихва за
забава, след като бъде приложена тригодишната погасителна давност
съобразно нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Видът и размерът на щетите по автомобила също се установява по
категоричен начин от събраните по делото доказателствени средства.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
10
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и
съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1
КЗ. В частност от заключението по експертизата се установява, че стойността
на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени - с нови части, без
отчитане на овехтяване е в по-висок размер от заплатената и претендирана от
ищеца. Не е налице основание размера на вредите да се определя без
включване на ДДС, тъй като този косвен данък е ценообразуващ за стойността
на ремонта и се дължи при облагаема сделка. Поради всичко изложено по-горе
съдът намира, че така предявеният иск е основателен в цялост и като такъв
следва да бъде уважен.
С оглед акцесорния характер на иска по чл. 86 ЗЗД спрямо главното
вземане, то и този иск се явява основателен. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
увредения, но това само по себе си не поставя длъжника в забава, тъй като
нито закона, нито страните по спорното отношение определят срок за
изпълнение на паричното задължение. Ето защо и на общо основание
длъжникът изпада в забава след покана - чл. 84 ЗЗД. В случая поканата до
ответника за доброволно изплащане на щетата по регреса е получено на
16.09.2021 г. От тази дата до предявяване на иска - 26.03.2024 г. ответникът
дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът е
предявил иска само за периода от 02.10.2021 г. до датата на предявяване на
иска - 26.03.2024 г., и е посочил стойността на претенцията си в размер на
1686,24 лв. За процесния период, посочен от ищеца, обезщетението за забава
възлиза на 1688.50, съобразно направените изчисления в ЕПИ онлайн
калкулатор. Ето защо и иска за лихва за забава следва да бъде уважен в
цялост.
Поради уважаването на главните претенции, следва да се разгледа
предявеният от Община Б, срещу „Пътстрой“ ООД обратен иск. Представен
по делото е договор сключен между Община Б, като възложител и
„Консорциум Пътстрой П“ ДЗЗД като изпълнител, между „СМК Монтажи“
АД и „Пътстрой“ ООД за извършване на дейности по строителство, основен
ремонт, рехабилитация и поддържане на улиците и общинските пътища /в т.ч.
участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места/,
общинските пътища с техните съоръжения на територията на Община Б, в
частта по обособена позиция 7 „Изгрев“. Уговореният срок на договора е 4
години. Същият е бил валиден към датата на процесното ПТП.
Обстоятелствата относно наличието на валидно облигационно отношение
между страните и настъпилото ПТП е в района, включен в предмета на
договора, не са спорни по делото.
По делото е представен и договор за образуване на Консорциума,
именуван от двете дружества споразумение за създаване на консорциум от
25.02.2019г., с който дружествата са уредили взаимовръзката и обема от
11
задължения и отговорности за всеки от тях. Видно от т. 2.2. и 3.4. от
споразумението дружествата са се договорили, че безусловно се съгласяват да
носят солидарна отговорност, задно и по отделно пред Възложителя за
участието в консорциума в обществената поръчка, както и за изпълнението на
договора за обществена поръчка.
Предвид горното съдът намира, че дружеството ответник по обратния
иск е легитимирано да носи отговорност за неизпълнение на задълженията на
консорциума в качеството му на изпълнител по договора, като може да носи
цялата отговорност от това неизпълнение, съобразно нормата на чл. 122, ал. 1
ЗЗД.
По делото няма данни нито за писмено възлагане, нито за представени
доклади за необходими ремонти. Действително съгласно договора няма пречка
Община Б, да възложи ремонт на път и без доклад на „Пътстрой“ ООД.
Въпреки това според чл. 31 от договора волята на страните е била „Пътстрой“
ООД да извършва обходи на пътищата, по време на които да идентифицира
местата, нуждаещи се от ремонт, а въз основа на предоставения от нея доклад
Община Б, да възлага извършване на ремонта. Дружеството може да се
освободи от отговорност само ако докаже, че е изпълнило задължението си за
обходи и предоставяне на доклади и въпреки това Община Бургас не е
възложила ремонт на пътя. В този смисъл е и практиката на ОС Бургас -
Решение № 360 от 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 1504/2021 г., Решение № 795 от
26.06.2020 г. по в. гр. д. № 689/2020 г., Решение № 1218 от 09.07.2018 г. по в.
гр. д. № 463/2018 г. , Решение № 374 от 23.04.2024г. по в.гр.д. № 162/2024г. и
др.
В случая такова доказване не е проведено. Нещо повече, ответникът не е
навел и такива твърдения, доколкото напълно се е дезинтересирал от процеса,
като не е подал отговор на насрещния иск и не изпрати процесуален
представител на проведените по делото открити съдебни заседания.
За ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя следва да е
установена причинната връзка между настъпилото ПТП с щети и
неизпълнението или некачественото изпълнение на предмета на договора и на
нормативните технически изисквания по поддържане на процесния участък.
Както вече беше посочено, по делото се установи, че дружеството ответник
еимало задължението да извърши обход на процесния участък и да установи
неговата неизправност, като след това уведоми изпълнителя. Тези му действия
обосновават извод за виновно неизпълнение. Причинната връзка между него и
плащането – уважаването на иска срещу общината е налице, като вредата е
размер на сумата която Община Бургас следва да плати на застрахователя.
При така установеното договорно неизпълнение следва да се приеме, че
предявеният обратен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход от спора по главните искове в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени поисканите от него разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по обратния иск следва
да се присъдят сторените от него разноски. Съдът намира, че не следва
ответникът по обратния иск да бъде осъден да заплати в полза на Община
12
Бургас разноските, които общината е осъдена да заплати на ищеца, доколкото
последните са последица от неоснователното оспорване на предявения иск.
Община Бургас е можела да се освободи от тези разноски по предвидените от
ГПК начини, но доколкото това не е сторено, същите следва да останат за
нейна сметка.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Община Б, с ЕИК *********, с адрес гр. Б, ул. „ № , да заплати на „Дженерали
Застраховане” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С бул. „“ № , сумата в размер на 5943,67 лв. (пет хиляди деветстотин
четиридесет и три лева и шейсет и седем стотинки) представляваща заплатено
в полза на трето лице - „Уникредит Лизинг“ ЕАД застрахователно
обезщетение по щета № ........ за причинени на собствения му лек автомобил
„Тойота Корола“ с ДК № ....... РМ, вреди от ПТП, настъпило на 07.04.2021г.,
около 18:30 часа, по време на движение в Парк „Е“ в гр. Б, до Областен
диспансер за психични заболявания, вследствие преминаване на
застрахованото МПС през неравност на пътя - пропаднал асфалт, пред шахта,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска - 26.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 1686,24 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и шест лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
02.10.2021г. до 25.03.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Б, с ЕИК *********,
с адрес гр. Б, ул. „“ № , да заплати на „Дженерали Застраховане” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С бул. „“ № , сумата от
873,40 лв. (осемстотин седемдесет и три лева и четиридесет стотинки),
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пред. второ вр. с. чл. 82 ЗЗД
„ПЪТСТРОЙ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
П, ул. „“ №, ет. да заплати на Община Б, с ЕИК *********, с адрес гр. Б, ул. „
№ сумата от 5943,67 лв. (пет хиляди деветстотин четиридесет и три лева и
шейсет и седем стотинки) регресно вземане, представляващо изплатено в
полза на „Уникредит Лизинг“ ЕАД застрахователно обезщетение по щета №
.......за причинени на собствения му лек автомобил „Тойота Корола“ с ДК №
........ РМ вреди от ПТП, настъпило на 07.04.2021г., около 18:30 часа, по време
на движение в Парк „Е“ в гр. Б, до Областен диспансер за психични
заболявания, вследствие преминаване на застрахованото МПС през неравност
на пътя - пропаднал асфалт, пред шахта, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска - 26.03.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1686,24 лв. (хиляда
шестстотин осемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 02.10.2021г. до
13
25.03.2024г., ПРИ УСЛОВИЕ, че Община Б, заплати на Дженерали
Застраховане” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С, бул. „“ № , посочените в настоящото решение суми.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ПЪТСТРОЙ“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П, ул. „“ №, ет. да заплати
на Община Б, с ЕИК *********, с адрес гр. Б ул. „ № сумата от лв. (сто и
петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение, както и 247,74 лв. (двеста
четиридесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), за заплатената
държавна такса.
Решението е постановено при участието на „ПЪТСТРОЙ“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П, ул. „“ №, ет. , в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ответника Община Б.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
14