№ 817
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Аделина И.а
при участието на секретаря Венелин П. Кръстев
в присъствието на прокурора Т. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Аделина И.а Частно наказателно дело №
20251100206613 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр.чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу за кратко
Закона).
Образувано е въз основа на изпратено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение
на несъдебен орган на Кралство Нидерландия от 21.04.2025г. и влязло в
законна сила на 02.06.2025г., за налагане на финансова санкция в размер на
120 евро на лицето С. О. С. – роден на ******** в гр.Плевен, български
гражданин с регистриран постоянен адрес гр.София, р-н Подуяне,
ул.******** и настоящ адрес гр.София, ул.******** и ЕГН: **********.
В с.з. представителят на СГП предлага да бъде признато решението за
финансова санкция спрямо С. и в тази насока излага аргументи за наличие на
всички законово регламентирани изисквания.
Назначеният служебен защитник адв.М. също възприема тезата на
участващия по делото прокурор и твърди наличие на законовите условия за
признаване на издаденото от несъдебен орган решение.
Самото засегнатото лице в предоставеното му право на лична защита и
на последна дума поддържа горните становище и лаконично изразява
желанието си за заплащане на наложената финансова санкция.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните
1
по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице С. О. С. е със снета самоличност.
От приетото като писмено доказателство удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение за
налагане на финансова санкция на несъдебен орган на Кралство Нидерландия,
издадено на 21.04.2025г. и влязло в законна сила на 02.06.2025г. е наложена на
лицето глоба в размер на 120 евро във вр. с извършено на 09.04.2025г. на
територията на издаващата държава и установено пътнотранспортно
нарушение.Обективните характеристики на последното са подробно описани в
процесното Удостоверение.
Видно от доказателствените материали, лицето не се е възползвало от
предоставената му в издаващата държава възможност да отнесе въпроса до
съд по наказателни дела, респ. производството е приключило без съдебен
контрол на издаденото решение.Т.е. заинтересованото лице е било надлежно
уведомено за правото на обжалване на така постановеното решение, но не се е
възползвал от предоставената му възможност и след влизането му в законна
сила не е заплатило наложената му глоба.
На основата на така установените обстоятелства на първо място съдът
намира, че е компетентният орган съгл. чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от Закона да
признае и постанови изпълнение на цитираното решение. Законовите
предпоставки за допустимост са лимитативно определени в самия закон, а
именно следва засегнатото лице да притежава местоживеене или обичайно да
пребивава в района на съответния окръжен съд, които се приемат за
изпълнени.
По същество на делото настоящият съд се солидализира с процесните
страни, установявайки наличие на законовите условия за признаване на
издадения от съдебен акт.Налице са формалните предпоставки, предвидени в
чл.5 от Закона – удостоверение по образец, ведно с превод на български език.В
случая горепосоченото решение за налагане на финансова санкция е влязло в
законна сила на 02.06.2025г., респ. представлява акт на държава членка на ЕС,
подлежащ на изпълнение, като по безспорен начин се установява и фактът на
уведомяване на лицето за възникналото му право на жалба.Съобразно
приобщените по делото доказателствени материали, засегнатото лице е
наказано за извършено пътнотранспортно нарушение.Последното е от кръга
на посочените, за които не се изисква двойна наказуемост.Т.е. налице са
законовите условия по чл.30 ал.1 и ал.2 от Закона за признаване на решението
за наложена финансова санкция.Законът обаче в нормата на чл.30 ал.3
регламентира и допълнителни предпоставки, които са нормативно определени
в условията на алтернативност.За такава относно ФЛ е въздигнато наличие на
местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Реп. България. В
случая се касае за български гражданин, който притежава регистриран
постоянен и настоящ адрес на територията на страната.
На следващо място съдът приема, че наложената глоба с решение на
2
несъдебен орган представлява финансова санкция по см. на чл.3 ал.1 т.1 от
Закона.
Същевременно съдът установи, че не е налице нито една от хипотезите,
която може да бъде основание за отказ по чл.35 от Закона. Удостоверението
съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити,
засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава, няма
имунитет или привилегии, които да не допускат изпълнението на решението,
не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, деянието е
извършено на територията на Кралство Нидерландия и претендираната
финансова санкцията надхвърля минималната граница от 70 евро.
С оглед всички изложени съображения, съдът приема, че следва да
признае конкретизираното по-горе решение на несъдебен орган, поради което
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.32 вр.чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС
Решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, издадено на
21.04.2025г. и влязло в законна сила на 02.06.2025г. за налагане на финансова
санкция на С. О. С. – роден на ******** в гр.Плевен, български гражданин с
регистриран постоянен адрес гр.София, р-н Подуяне, ул.******** и настоящ
адрес гр.София, ул.******** и ЕГН: **********, с което решение му е
наложена глоба в размер на 120 евро с левова равностойност по фиксинга на
БНБ към днешна дата от 234,70лв. за извършено пътнотранспортно
нарушение в издаващата държава.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от
днес пред САС.
След влизане на настоящото решение в законна сила и на осн.чл.38 ал.1
от ЗПИИАКОРНФС за същото да се уведоми издаващата държава, като на
осн. чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от горното уведомление да се
изпрати на МП на РБ.
ПРЕПИС от настоящето решение след влизането му в сила да се изпрати
на НАП – София за изпълнение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3