Решение по адм. дело №266/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата и е образувано по жалба от К. Е. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ****, подадена чрез адв. Т. С. от АК - Силистра, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1099-000237/ 05.06.2024 г., издадена от началник група към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2 А, б. “а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ й е приложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ [рег. номер] за срок от една година, считано от 04.06.2024 г. до 04.06.2025 г.

Жалбоподателката релевира възражения за неправилност и незаконосъобразност на заповедта поради липсата на изложени в същата мотиви относно състава на извършеното нарушение и индивидуализацията на неговия извършител и моли същата да бъде отменена.

Ответникът по жалбата – Началник група към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, сектор „Пътна полиция, действащ чрез представителя си по пълномощие гл. юриск. В. А., счита, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Атакуваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на ОДМВР - Силистра на 04.06.2024 год. младши автоконтрольор при ОД на МВР – Силистра, съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, **** на В. О. М. за това, че управлява лек автомобил [Марка], модел ****, рег. № [рег. номер], собственост на К. Е. М., без да е правоспособен - СУМПС е иззето със съдебен акт номер 138/1/ от дата 05.12.2023 год. Актът за установяване на административно нарушение е предявен и е връчен на нарушителя. Същият го е подписал без възражения.

С процесната ЗППАМ № 24-1099-000237/ 05.06.2024 год., издадена от началник група към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна полиция“ на основание чл. 22 от ЗАНН, въз основа на констатациите по АУАН № [Наименование] / 04. 06. 2024 год., на собственика на автомобила е наложена принудителна административна мярка по 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на притежавания от нея лек автомобил [Марка], модел ****, рег. № [рег. номер] за срок от 1 година, считано от 04. 06. 2024 год. до 04. 06. 2025 год., както и отнемане на СРМПС № **** и 2 бр. рег. табели.

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, при което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК – неговата валидност, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1632 / 02. 12. 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Областните дирекции на МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-1315/ 30.12.2021 г. е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на сектор „ПП“ при ОДМВР-Силистра, какъвто е ответникът по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно дали се следват разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

Съгласно чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП - ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. В процесният казус е определен максималния законов срок, като са изложени конкретни мотиви относно степента на обществена опасност на извършеното от водача деяние, както и обстоятелството, че същото е в условието на повторност.

За да бъде съставомерно приложена процесната ПАМ в хипотеза като настоящата, следва да са налице следните обстоятелства, а именно: адресат на ЗППАМ да бъде собственик - какъвто се явява жалбоподателката, чието превозно средство е процесното МПС е управлявано от лице, неправоспособен водач - какъвто е В. О. М.. По делото са представени писмени доказателства – ЗППАМ № 18-1099-000410 / 19. 10. 2028 год., издадена от началник група към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна полиция“, с която, на основание чл. 171, т. 1, б. а“ от ЗДвП е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на М. до отпадане на основанието за това, както и споразумение, одобрено с определение № 138 / 05. 12. 2023 год., постановено по НОХД № 620 / 2023 год. по описа на РС- Силистра, с което В. М. се е признал за виновен за това, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, за което е приел да търпи и наказание по вид – лишаване от право да упражнява определена дейност, а именно – да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Срокът на наказанието изтича на 05. 06. 2025 год., като нарушението е извършено на 04. 06. 2024 год. и в тази връзка административният орган правилно е приел, че В. М. е неправоспособен водач, тъй като е лишен от правото да управлява МПС.

Разпоредбата на чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, т. е. обжалваната ПАМ има превантивен и преустановителен характер. Същата е израз на държавно-властнически правомощия, предпоставка за възникването на които е липсата на дължимият контрол и отговорност от страна на собственика на МПС. И доколкото движението с МПС може да бъде източник на опасност за останалите участници в движението, закона предвижда редица изисквания – гаранция за законосъобразното развитие на отношенията в областта на движението по пътищата – от реда и условията за придобиване на СУМПС, през реда и условията за регистрация и въвеждане в движение на МПС до изискванията за контрол и отговорност както на водачите, така и на собствениците на МПС спрямо определи обстоятелства, потенциален източник на опасност. В конкретния случай дори не може да се приеме незнание или отказ за предоставяне на автомобила от страна на собственика – жалбоподателката по делото / което би имало отношение единствено при ангажиране на административнонаказателната й отговорност/, тъй като видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел П. П., жалбоподателката се е намирала в автомобила, управляван от нарушителя.

По изложените съображения следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателката принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, а оспорването на заповедта е неоснователно и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 НЗПП, на ответния орган следва да се присъдят направените по делото разноски пред настоящата инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Е. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица], **** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1099-000237/ 05.06.2024 г., издадена от началник група към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2 А, б. “а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ й е приложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ [рег. номер] за срок от една година, считано от 04.06.2024 г. до 04.06.2025 г.

 

ОСЪЖДА К. Е. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица], **** да заплати на ОДМВР – Силистра направените по делото разноски в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.

 

Решението е окончателно - чл.172, ал. 5 от ЗДвП.