Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 07.02.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, Х граждански състав, в
открито заседание на 07.02.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия Тодорова гр.д.№
439 по описа за
Производството по делото е образувано по подадена
молба от М.Л.М., ЕГН **********,*** против М.И.К., ЕГН **********,***, в която се твърди, че с ответника по молбата
живеят на съпружески начала в наследствената къща на молителката в с. ***, ***.
Твърди, че ответникът не работи от
Ответникът по
делото, редовно призован се явява лично и взема становище по молбата, че същата
е неоснователна, като изложеното в нея не отговаря на действителността.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че се намират или са били
във фактическо съпружеско съжителство.
Молителката е представила по делото
Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че декларира, че е обект
на физическо и психическо насилие от страна на ответника на дата 26.12.2017г.,
което се изразява в отправяне на цинични, обидни изрази на публично място,
силно стискане и дърпане на лявата ръка със забиване на ноктите му в горната
част на ръката и китката, отправяне на закани за нанасяне на побой.
Видно от Жалба № В-4876/17 М.М. е
подала същата до РП-Плевен за упражнено върху нея домашно насилие от М.К.. С
Протокол за предупреждение от 16.11.2017 г. М.К. е предупреден да не налага
физически и психически тормоз, изразяващ се в отправяне на обидни думи и закани
за убийство, както и нанасяне на побой спрямо М.М. и Ц.П..
От показанията на свидетеля С.И.Л., който съдът кредитира като взаимнокореспондентни,
логични, незаинтересовани и в съответствие с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че свидетеля
е съсед на молителката и ответника по молбата, като на 26.12.2017 г. е бил
свидетел как молителката е вървяла напред по улицата, а ответника по молбата М.К.
вървейки след нея на висок глас я е обиждал, като я е наричал „***”, „***”,
„парцал”, а на другия ден 27.12.2017 г. е видял ръцете на молителката, които са
били с драскотини по тях, за които М.М. е споделила, че са в резултат на
действия извършени от М.К. върху нея на дата 26.12.2017 г. М.М. живее на
съпружески начала с М. Коколо 10 години, като често се случва да имат скандали,
на които С.Л.е бил свидетел.
При така
установеното, съдът прави следните изводи:
От всички представени по делото доказателства, безспорно
се установява, че молбата, подадена на 17.01.2018 г., е в едномесечния срок от
твърдяният акт на домашно насилие – 26.12.2017 г., т.е. същата е допустима,
съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Установи се, че ответникът и молителката са лица, които
се намират или са били във фактическо съпружеско съжителство– основание за
активната легитимация на молителката по чл. 3 т. 2 от ЗЗДН. На база
представената декларация от молителката, потвърдена от показанията на
разпитания по делото свидетел, сочеща упражнено физическо и психическо насилие спрямо
нея на 26.12.2017 г., съдът приема на
осн. чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от
ответника на посочената дата. Наличието на такива действия спрямо молителката изцяло
се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съгласно
чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са
или са били в семейна или родствена връзка или които обитават едно жилище. Съдът
счита, че действията на ответника спрямо молителката на 26.12.2017 г.,
представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона- физическо и психическо
насилие.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата е
основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и
поискани от молителката мерки за защита чл. 5, ал.1, т.т. 1, 3 и 5 ЗЗДН. Следва
да се задължи М.К. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по
отношение на М.М.. Следва на основание чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН, М.К. да бъде
отстранен от съвместно обитаваното жилище на адрес с. ***, *** за срок от 18
месеца.
Следва на основание чл.5. ал.1 т.3 от ЗЗДН да бъде
забранено на ответника по молбата да
приближава М.Л.М., ЕГН **********,***
на по-малко разстояние от
Съдът намира определения
максимален срок на мерките по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН от 18 месеца за
адекватен на търсената защита. Видно е от
събраните по делото доказателства, че упражненото домашно насилие от ответника
по молбата върху молителката на 26.12.2017 г. не е единичен случай, а се случва периодично, тъй като той става агресивен
под въздействие на алкохол. Този факт, както и необходимостта от препятстване
на възможността, молителката отново да бъде обект на упражнено от ответника
насилие, води до извод за определяне на срок от 18 месеца.
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да
бъде наложена глоба в минималния размер 200 лв. Следва да бъде указано на
ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи,
констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 80 лв. по сметка на ПлРС.
При този изход на делото, ответникът по молбата М.И.К., следва да бъде осъден да заплати на молителката М.Л.М.
направените по делото разноски в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на
осн. чл. 5 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от Закона за защита от домашното насилие, както
следва :
1. ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл. 5 ал.1, т.1 ЗЗДН М.И.К., ЕГН **********,*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на
домашно насилие по отношение на М.Л.М., ЕГН **********,***.
2. ОТСТРАНЯВА
М.И.К., ЕГН **********,*** от съвместно обитаванато жилище на адрес с. ***, *** за срок от 18 месеца.
3. ЗАБРАНЯВА
на М.И.К., ЕГН **********,*** да
приближава М.Л.М., ЕГН **********,*** на по-малко разстояние от
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила.
ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи
и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на
ответника.
В СЛУЧАЙ НА
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта М.И.К., ЕГН
**********,***, да бъде задържан незабавно на осн. чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за
което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл. 11 ал. 2 от Закона срещу
домашното насилие, М.И.К., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ПлРС
глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса в размер на 80.00 лв. по сметка
на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК М.И.К., ЕГН **********,***,
ДА ПЛАТИ на М.Л.М., ЕГН **********,*** сумата от 400 лева, направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ПлОС
в 7- дневен срок от връчването му на страните, в открито съдебно заседание на 07.02.2018
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: