№ 347
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110212953 по описа за 2024 година
като разгледа НАХД № 12953 по описа на СРС на 2024 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Д. Д. срещу наказателно постановление №
23-4332-033782 от 22.01.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, ОПП -
СДВР, с което за нарушение на чл. 23, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДВП, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.; за
нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв.,
както и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 1 месец.
С жалбата се иска се отмяна на наказателното постановление, доколкото
същото се счита за издадено в противоречие на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и
поддържа жалбата. Писмено развива съображения в посока отмяна на НП.
Въззивната страна, редовно призована, не се явява, не се представлява от
процесуален представител. В писмени бележки се изтъкват твърдения за това,
че жалбата се явява недоказана и необоснована, като се иска тя да бъде
отхвърлена, а НП - да остане в сила. Претендира се юрисконсултско
1
възнаграждение; при условията на евентуалност се възразява по прекомерност
на адвокатско такова.
Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства
по реда на субсидиарно приложимия наказателно-процесуален кодекс
поотделно и в съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 15.11.2023г. около 12:15ч. в гр. София по бул.»****», с посока на
движение от бул.»***» към изход - гр. София, жалбоподателят управлявал лек
автомобил «***» с рег. номер ****, преди кръстовището с бул.»***». При
извършена полицейска проверка било констатирано, че жалбоподателят не се
движил на такова разстояние от движещото се пред него превозно средство, че
да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко и
поради недостатъчно разстояние, неспазване на дистанция, реализирал ПТП с
намиращия се пред него лек автомобил «***» с рег. номер ***.
Проверяващите установили още и че водачът на лек автомобил «***» с рег.
номер ****, при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го
напуснал, като не уведомил службата за контрол и не изпълнил указанията й.
Въъв връзка с горното е съставен акт за установяване на
административно нарушение и на базата на същия на 22.01.2024г. е издадено
процесното наказателно постановление, с което с което за нарушение на чл.
23, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179,
ал.2, пр.2 от ЗДВП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв.; за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП,
на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100лв., както и „лишаване от право“ да
управлява МПС за срок от 1 месец.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на разпитания в
съдебно заседание свидетел Ц. Х. Ц., АУАН, протокол за ПТП, декларация,
справка-картон на водача, докладни записки, както и от останалите материали
по делото. Свидетелят Ц. в съдебно заседание потвърждава констатациите по
2
АУАН, като съдът цени показанията му като достоверни и непротиворечиви.
Съдът обсъди писмените доказателства, които прецени като събрани и
приобщени по делото по законоустановения ред.
За АУАН се установява, че е съставен, а НП - издадено – от компетентни
за това органи, съобразно вмененото им с нарочни заповеди.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата изхожда от правоимащо лице, депозирана е срещу подлежащ на
оспорване административен акт и е депозирана в законоустановен срок.
Наказателното постановление и АУАН са издадени в предвидените в член 34
от ЗАНН давностни срокове. По съществото на спора:
По първи пункт на административното обвинение:
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал 1 от ЗДвП, " Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко."
По делото не се спори нито касателно датата и мястото на нарушението, нито
по отношение на механизма на настъпване на ПТП. Като водач на пътно
превозно средство жалбоподателят не се движил на такова разстояние от
движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко, като не е спазил достатъчно
разстояние и реализирал ПТП с намиращия се пред него лек автомобил „***“,
изводимо и от докладна записка на ОПП-СДВР от 15.11.2023 г.
Административнонаказващият орган /АНО/ е изпълнил задължението си да
докаже нарушението от обективна и субективна страна.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, пр. 2
от ЗДвП, като е наложена санкция в законоустановения размер, поради което
не е налице основание за ревизирането й.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Изхождайки от тежестта на нарушението, както и множеството наложени и
влезли в сила наказания за нарушения по ЗДвП на водача /видно от справка-
картон на водача/, процесният случай не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, тоест не е налице
маловажен случай. Обстоятелството, че жалбоподателят е заплатил
3
дължимите суми за глоби, твърдяно от същия, не променя крайният правен
извод, доколкото това е негово задължение, произтичащо от закона.
По втори пункт на административното обвинение:
Жалбоподателят е санкциониран за нарушаване на нормата на чл. 123,
ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП. Цитираната законова разпоредба предвижда, че
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, да уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания. В този смисъл
обективни признаци от състава на това нарушение са следните: да е
настъпило пътно-транспортно произшествие с причинени имуществени вреди
и да е налице липса на съгласие между участниците в ПТП относно
обстоятелствата, свързани с него, и напускане на мястото на ПТП от единия от
участниците, без да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да не изпълни дадени указания. В разглеждания случай в
описателната част на акта за установяване на административно наказание
пестеливо е посочено, че жалбоподателят при възникнали разногласия
напуска местопроизшествието, като не уведомява компетентните органи на
МВР, докато в наказателното постановление писмено се визира, че той при
наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го напуска, като не
уведомява службата за контрол и не изпълнява указанията й. Следва да се
отбележи, че участието на жалбоподателя в ПТП-то се явява безспорно, но от
сочените по-горе формулировки не става ясно, били ли са налице причинени
имуществени вреди в резултат на това ПТП. Липсата на описание на
обективни признаци от състава на нарушението винаги представлява
съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице, доколкото то е в позицияя да не може да
разбере административното обвинение, респективно адекватно да се защити
срещу него, и е основание за отмяна на издаденото НП в тази част. Не на
последно място, в декларация на жалбоподателя писмено е отразено, че не
нанесени щети в резултат на възникналото ПТП, докато в докладната записка
4
на ОПП-СДВР от 15.11.2023 г. се сочат причинени материални щети.
За пълнота на изложението: по делото не се събраха доказателства
касателно твърдяно участие на трети автомобил в ПТП. На следващо място,
необходимостта от получаване на медицинска помощ за близък - като
причина за това, че жалбоподателят не е останал на местопроизшествието - на
която се позовава същият, не води до последица нарушаване на правилата за
движение по Закона за движение по пътищата; напротив, предполага
полагането на по-големи грижи и внимание на водача на МПС като участник в
пътното движение. Отделно от това, при наличие на евентуален спешен
случай, ноторно известно е, че съществува специалиризан превоз за болния,
който се ползва при необходимост.
По изложените съображения съдът намери, че процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено в частта относно извършено
нарушение по чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и потвърдено в останалата му
част.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за частично основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Предвид това,
че делото е решено в едно съдебно заседание, не се отличава с особена
фактическа или правна сложност, размерът му следва да се определи на 40 лв.,
пропорциионално на уважената част на иска.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-033782 от
22.01.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, ОПП - СДВР, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв., както и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от
1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в размер на 40 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6