О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
20.11.2013 г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на двадесети
ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
след като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 3166 по описа на ВОС
за 2013 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
С
разпореждане № 3442/12.11.2013 год. съдът е оставил производството по делото
без движение като е указал на ищците да довнесат държавна такса по предявения
иск в размер на 1 027 лева по сметка на ВОС.
С
молба вх. № 34484/19.11.2013 год. процесуалния представител на ищците е изложил
твърдения, че не оспорват определената цена на иска от съда в размер на
данъчната оценка – 34 233.20 лева, но молят за изменение на определението
в частта относно задължението им за заплащане на държавна такса.
Изискано
е служебно и гр.д. № 8949/2011 год. по описа на ВРС -XXXIV
състав.
Съдът,
като се запозна с доказателствата по делото и молбата на адвокат Н.Т., намира
за установено следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на В.П. и С.Г., чрез процесуалния им
представител адвокат Т., в която излагат твърдения, че същите имат качеството
си на кредитори на първата ответница въз основа на влезли в сила съдебни
решения и тъй като същата е поставена под запрещение с решение по гр.д. №
3803/1982 год. на ВОС, а за неин настойник е определен сина й – М.О., последния
действащ с разрешение на Районен съд – Варна по гр.д. № 8949/2011 год. е дарил
от името на поставената под запрещение имот с идентификатор № 10135.1502.3.3.17, а именно апартамент № 87, находящ
се на шести етаж от сграда на ул.Отец Паисий № 6, вх.Г, гр.Варна. Обосновават
правен интерес от прогласяване за нищожна на сделка обективирана
в НА № 116, том 36, дело № 7681/2011 год. в СВп –
Варна поради противоречие със закона – чл.130, ал.4 СК, вр.чл.5,
ал.1 и чл.3, ал.2 от ЗЛС.
С вносна бележка
от 11.11.2013
год. е внесена държавна такса в размер на 342.33 лева /л.18 по делото/.
Съгласно нормата
на чл.68 ГПК - цената на иска е паричната
оценка на предмета на делото, а по смисъла на чл.69,
ал.1, т.4 ГПК, размерът на цената на иска за съществуването, за
прогласяване на недействителност, както и за прекратяването на договор е
стойността на договора, т. е. паричната оценка на насрещните престации. Когато една от насрещните престации
по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се
определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава - пазарната
цена на правото, т.е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно чл.71, ал.2 ГПК, когато цената на иска се
определя при условията на чл.69, ал.1, т.2 ГПК,
дължимата държавна такса е от тази цена или правилото на чл.71, ал.2 ГПК е приложимо във всички
случаи, когато цената на иска се определя от данъчната или пазарна цена на
вещното право, в т.ч. и по искове за прогласяване недействителност на договори,
имащи за предмет вещни права върху имот.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3442/12.11.2013 год. в частта, в която е
указано на ищците да довнесат държавна такса по сметка на ВОС в размер на
1 027 лева, на основание чл.253 от ГПК.
Определението не подлежи на
обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: