Решение по адм. дело №2650/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 195, ал. 4 от ЗУТ.

Образувано е по жалби на С. Й. Р., с адрес в [населено място] подадена чрез адв. Д. и жалба на Г. Д. В., подадена чрез адв. Т., против Заповед №РД-09-610/28.10.2024г. на кмет на Район Западен при Община Пловдив, с която е наредено на основание чл.195 ал. 4 ЗУТ да бъдат предприети необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправянето и заздравяването на строеж: „Сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място]”, находящи се в ПИ с ИД 56784.514.159 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], за който поземлен имот е отреден УПИ IX-159 от кв. 439 по регулационния план на кв. Зеленчукова борса, с административен адрес: [населено място], [улица], като етажната собственост се снабди със строителни книжа, необходими за ремонтните и възстановителни работи.

В жалбата подадена от жалбоподателя Р. са изложени твърдения за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като приложените към жалбата до район „Западен“, община Пловдив експертиза, доклади инженерно – геоложко проучване, конструктивно обследване и оценка състоянието на строежа, геодезическо обследване за изготвени преди стартиране на административното производство. Твърди се, че заповедта е издадена в противоречие на материалноправните разпоредби, тъй като се касае за две отделни сгради, а не за една обща сграда. Наведени са твърдения за несъответствие с целта на закона. Иска се допускане на съдебно техническа експертиза, която да изясни въпроси посочени в жалбата. Оспорват се фактическите констатации в протокола и заповедта. Допълнителни аргументи излага в представена по делото писмена защита. Моли заповедта да бъде отменена, претендират се направените съдебноделоводни разноски.

В жалбата на жалбоподателя В. са изложени твърдения за незаконосъобразност на издадената заповед. Твърди се, че случаят касае две отделни сгради, а не една сграда с две части, като лошото техническо състояние засяга единствено източната сграда, а западната е годна за обитаване. Направено е доказателствено искане за допускане на един свидетел, както и допускане на СТЕ с посочени в жалбата въпроси. В представена по делото писмена защита се развиват допълнителни съображения. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Кмет на район „Западен“ Община Пловдив, чрез юрисконсулт К., моли жалбите да бъдат отхвърлени, а заповедта да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. В представена писмена защита развива допълнителни съображения. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение в представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Заинтересованите страни Р. А. И. и И. Н. С., чрез адв. П. молят жалбите да бъдат отхвърлени, като неоснователни, а издадената заповед да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Допълнителни доводи развива в представена по делото писмена защита. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

В район „Западен“ община Пловдив е постъпила жалба вх.№ 2-9400-765/20.05.2024 г. от Р. И. за установяване техническото състояние на строежа, като са изложени твърдения, че конструкцията на сградата в източната част е получила сериозни, опасни повреди и пукнатини по носещите вертикални и хоризонтални конструктивни елементи и в същата част фундаментите са потънали, като прилага към жалбата експертизи, доклади, инженерно – геоложко проучване, конструктивно обследване и оценка състоянието на строежа и геодезическо обследване. На основание чл. 196 от ЗУТ комисия, назначена със заповед № РД-09-354/14.06.2024 г. на Кмета на район „Западен” - община Пловдив е извършена проверка за установяване на техническото състояние на строеж - сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], находящи се в ПИ с ИД 56784.514.159 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], за който поземлен имот е отреден УПИ IX-159 от кв. 439 по регулационния план на кв. Зеленчукова борса, с административен адрес: [населено място], [улица], като е била образувана административна преписка по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. За констатациите на комисията е изготвен констативен протокол от 08.08.2024 г. /л.45-49/ по чл. 196 ал. 1 от ЗУТ. Установено е, че поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] е частна общинска собственост - акт № 189, том 16 вх. peг. № 6315/13.03.2019 г. на Служба по вписванията /СВ/ - Пловдив, а обследваната сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] е собственост на: С. Й. Р., съгласно нотариален акт № 10 том 11 дело № 3222 от 08.12.1965 г. на Нотариус при Пловдивския народен съд и Удостоверения за наследници изх.№№ ГР-И-1434/20.03.2023 г. и ГР-И-1435/20.03.2023 г. на Община Пловдив - Район „Западен”; Г. Д. В. съгласно нотариален акт 124 том 59 дело № 12231 вх. per. № 21521 (дв. вх. 21152) от 25.06.2021 г. на СВ - Пловдив; Р. А. И., съгласно нотариален акт № 49 том 47 дело № 9603 вх. per. № 16971 (дв .вх. 16532) от 20.07.2020 г. на СВ - Пловдив и нотариален акт № 198 том 53 дело № 16747 от 15.12.1995г. на Нотариус при ПРС и И. Н. С., съгласно нотариален акт № 155 том 8 дело №2118 от 20.02.1997г. на Нотариус при ПРС. Установени са други лица носители на ограничени вещни права, които са: Д. В. В., съгласно нотариален акт 124 том 59 дело № 12231 вх. per. № 21521 (дв. вх. 21152) от 25.06.2021 г. на Служба по вписванията - Пловдив - възмездно безсрочно право на ползване на южна стая с площ 14,20 кв.м и югозападна стая с площ 14,80 кв.м, разположени в сутерена на обследваната сграда и Л. А. В., съгласно нотариален акт 124 том 59 дело № 12231 вх. per. № 21521 (дв. вх. 21152) от 25.06.2021 г. на Служба по вписванията - Пловдив - пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на СОС с ИД 56784.514.159.1.1 по КК и КР на [населено място], 1/2 идеална част от тавана на сградата с площ на целия таван 103 кв.м и 1/2 идеални части от общите части на сградата, в която се намира обекта, като двамата са уведомени на 29.10.2024 г. за извършените действия от страна на административния орган и възможността да получат копие от Заповед №РД-09-610/28.10.2024г., което е удостоверено със изготвянето на протоколи.

Административният орган в изпълнение разпоредбите на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ изпраща до всички собственици на сградата и носителите на други вещни права в нея покана с изх. № 2-9400-765(2)/19.08.2024 г. на Община Пловдив - Район „Западен”, с която са били поканени на 02.09.2024 г. в 15:00 ч. да се явят в район „Западен”, [населено място], [улица], етаж 2, стая № 23, за запознаване със констативния протокол и обсъждане състоянието на обект: „Сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място]”, находящи се в ПИ с ИД 56784.514.159 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. Поканата също така е била съобщена по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на двата входа на сградата и на таблото за обявления в сградата на Район „Западен” - [населено място], [улица] ет. 2, което е удостоверено със служебни бележки и снимков материал. На същата се отзовали всички собственици или техни пълномощници, като са отразени възраженията на собствениците по констатациите в изготвени констативен протокол. По искане на адв. Й. Р. Р. и адв. П. Д. Д. към писмо изх. № 2-9400-765(3)/13.09.2024 г. е приложено копие на констативен протокол от 08.08.2024 г. и със същото писмо са уведомени всички заинтересовани лица, че становище по него могат да подадат в седем дневен срок от получаване/съобщаване на писмото в деловодството на Район „Западен”, [населено място], [улица]. В определения срок са били подадени две становища с вх. № № 2-9400-765(4)/19.09.2024 г. и 2-9400-765(5)/20.09.2024 г. от адв. П. Д. и становище-възражение с вх. № 2-9400-1234/20.09.2024 г. от Г. Д. В., Л. А. В. и Д. В. В.. Р. А. И., също е подала възражение с вх. № 2-9400-765(6)/16.10.2024 г., което е извън определения срок, но също е било разгледано от АО. В тази връзка на 23.10.2024 г., членовете на комисията са разгледали горепосочените становища и са съставили протокол, съгласно който становището на комисията е че сградата е една, с два входа. Комисията предложила, поради липса на точна информация да не се конкретизира, от коя част е започнало строителството, а именно: по данни на собствениците живеещи в западната половина на сградата, строителството на двата входа е започнало по различно време, а според собственика Р. А. И. строителството е започнало едновременно. Предвид всички приложени документи и събрани данни, комисията излиза с предложение до предлага на Кмета на Район „Западен” при община Пловдив да издаде заповед, собствениците на строеж: „Сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място]”, находящи се в ПИ с ИД56784.514.159 по КК и КР на [населено място], за който поземлен имот е отреден У ПИ IX-159 от кв. 439 по регулационния план на кв. Зеленчукова борса, с административен адрес: [населено място], [улица], да предприемат необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправянето и заздравяването му, като етажната собственост се снабди със строителни книжа, необходими за ремонтните и възстановителни работи. Така се стига до процесната заповед, с която на установените собственици: на строеж: „Сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място]”, находящи се в ПИ с ИД56784.514.159 по КК и КР на [населено място] се нарежда в срок от 12 месеца от връчването за доброволно изпълнение.

По искане на жалбоподателя Г. Д. В. е разпитан като свидетел лицето Л. А. В., за установяване на твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства. Същите са подробно отразени в протокола от откритото на 04.03.2025 г. съдебно заседание, като ще бъдат коментирани при разглеждане на спора по същество.

По делото е приложена административната преписка от Район „Западен”-Община Пловдив. По искане на жалбоподателите е назначена съдебно техническа експертиза, което да отговори на поставените от страните въпроси посочени в жалбите им до Административен съд Пловдив.

В съдебно заседание на 09.09.2025 г. е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, изцяло отговаряща на поставените задачи. По същата е направено едно възражение от адв. Д., касаещо направеният краен извод за наличието само на една сграда.

При така установеното от фактическа страна, като съобрази становищата на страните и прецени събраните в производството писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Оспорената заповед е съобщена по реда на чл. 18а , ал. 7 от АПК, както следва: на Г. В. на 30.10.2024 г., на С. Р. на 01.11.2024 г., на Р. И. на 30.10.2024г. и на И. С. на 08.11.2024г.. Жалбите са подадени чрез административния орган до Административен съд Пловдив на 11.11.2024г., т.е. в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което жалбите са допустими.

Разгледани по същество, те са неоснователни поради следните за това съображения:

Производството по чл. 195 ЗУТ се реализира при задължителното спазване на процедурата по чл. 196, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 196, ал. 1 ЗУТ преценката за състоянието на строежа и за наличието на обстоятелствата по чл. 195, ал. 4 ЗУТ се установяват с протокол на комисия от специалисти, назначена от Кмета на общината. Съгласно ал. 2 на чл. 196 ЗУТ, комисията събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Нормата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ е императивна, поради което нарушаването й се третира като процесуално нарушение.

При направената преценка за съответствие на издадената заповед с административно- производствените правила и материално правните предпоставки, съдът счита, че възражението на жалбоподателя Р. за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, е неоснователно. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кмет на Р. З. при Община Пловдив, съобразно предоставената му от чл. 195, ал. 4 от ЗУТ компетентност да задължи собствениците да извършат в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на строеж, който не се поддържа в добро състояние. Съдът не установи в производството да са допуснати съществени процесуални нарушения. Представени са доказателства, че преди да пристъпи към издаването на заповедта, компетентният административен орган е уведомил надлежно заинтересованите лица, собствениците на имота, в съответствие с изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК. Извършени са два огледа от назначената комисия на процесната сграда, извършен е преглед и на наличните в архива на районната администрация строителни книжа и на документите приложени по жалба, по която е започнала административната процедура. Заповедта отговаря на изискванията за форма на административния акт, мотивирана е с констатации за нарушения на нормата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ в случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. Разгледаните от назначената комисия наличните в архива на районната администрация строителни книжа и на документите приложени по жалбата експертиза, доклади инженерно – геоложко проучване, конструктивно обследване и оценка състоянието на строежа, геодезическо обследване, въпреки че са извършвани в предходни години, то същите са относими за възникналото аварийното състояние на сградата в предходен период и предвид липсата на дейности по укрепване на сградата, то могат да се считат за меродавни за възникналото състояние, което е констатирано и от назначената експертна комисия със заповед № РД-09-354/14.06.2024 г. на кмет на район „Западен“. В конкретният случай, по делото се установява, че процедурата е спазена и жалбоподателите са уведомени надлежно за резултатите и констатациите от проверката.

Основно спорът по делото се концентрира по въпроса, дали се касае за две самостоятелни сгради или за една, с оглед на което необходимите ремонтни и възстановителни дейности по поправянето и заздравяването на сградата следва да бъдат извършени само за източната и част, за която не е спорно, че е в лошо /аварийно/ техническо състояние или е за цялата сграда, както е посочено в оспорваната заповед. Разпоредбата на чл.195 ал.1 ЗУТ предвижда, че собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл.169 ал.1 и ал.3 ЗУТ , да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики. При издаване на заповед отговорния административният орган е длъжен да изследва наличието на горепосочените предпоставки и при възможност за поправяне или заздравяване на строежа посредством ремонтни и възстановителни работи, следва да издаде заповед по реда начл.195 ал.4 ЗУТ, с която да задължи собственика на сградата да ги извърши в определен срок.

От заключението на проведената и приета в хода на производството СТЕ се констатира, че се касае за една конструктивно обща сграда с два самостоятелни входа. Направени са изводи, че от конструктивна гледна точка, както и съобразно представената строителна документация, сградата е една, като между двете части на същата няма изпълнена разделителна фуга, отделяща ги на две самостоятелни носещи конструкции. Няма изпълнени дублиращи стени, а разделящата стена е една, плътна, изпълнена с единични керамични тухли, в основите и на ниво сутерен е изпълнена с каменна зидария. По същата има изпълнени отделни стоманобетонови елементи, както и на покрива, под дървената конструкция на тази стена е изпълнен стоманобетонов пояс. Така изпълнената стена между двете части, е без отвори, без издатини и корнизи, като завършва под нивото на дървената конструкция на покрива, под дъсчената обшивка и под керемидите, като плоскостта на покрива в двете части е една - същите са на едно ниво при двата ската. Сградата има два отделни самостоятелни входа, реализирани на северната фасада на сградата. Същите обслужват по отделно обектите в двете части на жилищната сграда, като по този начин функционално има разделяне на западна част и на източна част. Жилищата, общите коридори, избените помещения прилежащите тавани и самите стълбища са отделени за двете части и между тях няма връзка и достъп. Коридорите към таваните и към избените помещения са отделни за двете части. Технически при проектирането на сградата и в последствие при реализацията, същата е проектирана като една с общи ивични основи, общ покрив (независимо, че по данни от делото в последствие същият е разделен на две части след пожар), с носещи зидове поемащи общото натоварване. Фасадните плоскости са едни - няма разделяне на две отделни сгради със самостоятелни конструкции и фасади, няма предвидена и реализирана фуга за разделяне на сградата на две. От градоустройствена гледна точка при започване на проектирането на сградата е дадено едно застроително петно в парцела, за реализация на свободно застрояване, като няма предвидено реализиране на долепено застрояване. Според заключението конструктивно сградата е с една обща конструкция. От представените и проучени документи сградата е построена в периода 1958 г. - 1965 г., като е следвало да бъде изградена на груб строеж с покрив до края на 1960 година. Според свидетелски показания двата входа са строени по различно време. Сградата има цялостна фасада, като по проект е била една цялостна сграда, така е и според визата с два отделна входа в една сграда. Двата входа са с различни общи части, а сградата е една като конструкция, с две етажни собствености. Направените констатации в процесната заповед на административния орган, че се касае за една сграда с два входа са потвърдени от гореизложените заключения на вещото лице. При положение, че „Комисията за установяване на състоянието на строежи и др.“ е установила конкретни деформации, пукнатини и структурни несъответствия, които компрометират носимоспособността на конструкцията, с което се попада в хипотезата на чл. 195, ал. 1 ЗУТ - строеж, който създава опасност за здравето и живота на обитателите и трети лица, включително за преминаващи граждани, се налага да бъде направено укрепване на цялата сграда. Именно на това основание се издава процесната заповед за предприемане на необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправянето и заздравяването на строеж: „Сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място]”, находящи се в ПИ с ИД 56784.514.159 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], за който поземлен имот е отреден УПИ IX-159 от кв. 439 по регулационния план на кв. Зеленчукова борса, с административен адрес: [населено място], [улица], като етажната собственост, след като се снабди със строителни книжа, необходими за ремонтните и възстановителни работи.

От горепосоченото в заключението на вещото лице се потвърждават направените констатации от административния орган, касаещи предприемане на необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправянето и заздравяването на строеж: „Сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място]”, находящи се в ПИ с ИД 56784.514.159 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] [улица], като етажната собственост се снабди със строителни книжа, необходими за ремонтните и възстановителни работи.

Тук е мястото да се отбележи, че в предоставените по преписката експертиза, доклади инженерно – геоложко проучване, конструктивно обследване и оценка състоянието на строежа, геодезическо обследване за изготвени в годините преди започване на разглежданато административното производство са констатирани и описани надлежно от експертите процесите довели до влошеното състояние на сградата в източната и част, както и необходимостта от укрепването на сградата, като и не на последно място трябва да се обърне внимание на изтеклия експлоатационен срок на сградата от 50г., който може да бъде удължен само след извършването на описаните укрепителните ремонти.

Заключението на вещото лице категорично потвърждава, че се касае за една цялостна сграда като конструкция, която технически при проектирането й, както и в последствие при реализацията, същата е проектирана като една с общи ивични основи, общ покрив, с носещи зидове поемащи общото натоварване, поради което следва да бъде отхвърлено възражението на жалбоподателките, че става въпрос за две самостоятелни сгради. Ето защо, настоящият състав на съда намира, че за нуждите на съдебното производство следва да бъде кредитирано заключението по СТЕ, доколкото експертът е изготвил заключение, което се базира на приетите по делото доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо какви са причините за лошото състояние на сградата, основно в източната и част, привеждането и в нужното състояние с оглед изискванията на закона, следва да бъде възложено на собствениците на строежа, съгласно чл. 196, ал. 3 ЗУТ.

Съдът разглежда критично показанията на св. Л. А. В., доколкото от предоставените документи по преписката е изяснено, че същата е носител на ограничени вещни права с пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на СОС с ИД 56784.514.159.1.1 по КК и КР на [населено място], 1/2 идеална част от тавана на сградата с площ на целия таван 103 кв.м и 1/2 идеални части от общите части на сградата, поради което и свидетелката е с личен интерес от излагане на конкретни обстоятелства досежно обстоятелствата около етапите на изграждане на сградата и общите части на т. нар. сграда близнак.

Предвид гореизложеното съдът намира обжалваната заповед №РД-09-610/28.10.2024 г. на кмет на район „Западен“ при община Пловдив, е издадена в съответствие с изискванията на закона, поради което се явява правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена, а жалбите отхвърлени като неоснователни.

При този изход на делото и своевременно направеното от процесуалните представители на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на заинтересованите лица за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че жалбоподателките следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на район „Западен“ община Пловдив такива в размер на 200.00 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /в редакцията влязла в сила от 1.10.2021 г., бр. 53 от 1.07.2025 г., с която е определен минимум по административни дела от 200.00 лв./ и на заинтересованите страни по 1 000.00 (хиляда) лв. на всекя за изплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Административен съд-Пловдив-ХХVIII състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбите на С. Й. Р., с адрес в [населено място] и на Г. Д. В. от [населено място] против Заповед № РД-09-610/28.10.2024 г. на кмет на район „Западен“ при община Пловдив.

ОСЪЖДА жалбоподателите С. Й. Р., [ЕГН] с адрес в [населено място] и Г. Д. В., [ЕГН], с адрес в [населено място], да заплатят солидарно разноски на Община Пловдив в размер на 200.00 (двеста) лева за юрисконсултско възнаграждение и на Р. А. И., [ЕГН], от [населено място] в размер на 1000.00(хиляда) лв. за адвокатско възнаграждение и на И. Н. С., [ЕГН], с адрес Пловдив в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационното обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.