Решение по дело №34/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 41
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20227110700034
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

              Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 41

                                             гр.Кюстендил, 10.03.2022год.

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети  февруари  през  две  хиляди  двадесет и втора  година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА                                                                                           АСЯ  СТОИМЕНОВА

при  секретаря  Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 34 по описа за 2022год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството  е   по  реда  на  чл.63в  от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

             „Т.– Б.д.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си представител  юк  Г.С.,  обжалва решение № 131  от 02.12.2021г. на Районен съд – Дупница  по АНД № 892/2021г., с което е изменено Наказателно постановление № 205/13.08.2021г., издадено от директора на РИОСВ – София.  Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се обосновава с доводи за недоказаност на процесното  административно нарушение.  Прави се  искане за отмяна на решението и за отмяна на НП.

            В съдебно заседание, оплакванията в жалбата се поддържат от пълномощника на касатора  юрк В.Г.с представено писмено становище. Допълнително са наведени доводи за нарушения при описание на деянието, както и твърдения, че същото има характеристиките на маловажен случай.

Ответникът - Регионална инспекция по околната среда и водите – София, чрез пълномощника си юрк Б. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт  на  осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на въззивно оспорване  е Наказателно постановление № 205/13.08.2021г., издадено  от  началник отдел Контрол на компонентите и факторите на околната среда, упълномощен  да  изпълнява  правомощията на директор на РИОСВ – София,  с което за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС,  на  основание чл.164, ал.1 от ЗООС  на  „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 50 000лв.

От приетите по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна  на спора, че  „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД  има  издадено  Комплексно разрешително № 45-Н4/09.04.2019г. от Изпълнителна агенция по околната среда, за експлоатация на горивна инсталация за производство на електрическа енергия и на инсталация за производство на водород, като  съгласно  условие 9.3.1. от КР, всички емисии на вредни вещества от инсталацията по условие 2 - горивна инсталация за производство на електрическа енергия и инсталация за производство на водород, следва да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в условие 9.2. – енергийни котли №№ 1, 2 и 3.  По постъпил сигнал в РИОСВ – София за замърсяване на атмосферния въздух от пушещ комин на територията на дружеството, на 04.03.2021г. е извършена проверка от служители на инспекцията, резултатите от която са  обективирани в КП № ККФОС-РВ-01/04.03.2021г. Видно е, че при извършения обход на производствената площадка и операторната станция на сероочистващите инсталации (СОИ) № 1 и 2  е  установено неорганизирано изпускане на емисии от нарушената цялост на коминното тяло на изпускащо устройство № 2 след СОИ № 1, което в момента на проверката се ремонтира, както и неорганизирано изпускане на емисии на вредни вещества от довеждащия газоход, който отвежда непречистените отпадъчни газове от енергиен котел (ЕК) №1 към СОИ №1 и ИУ №1. Констатирано е изпускане на неорганизирани емисии в атмосферата при експлоатацията на горивната инсталация, произвеждаща електрическа енергия, а именно изпускане в атмосферата на пръски  варно мляко, като по повърхността на СОИ и сградата на операторската станция за СОИ има бяло оцветени отлагания, характерни за използваното при сероочистването варно мляко. Горните факти са квалифицирани като неизпълнение от дружеството в качеството на оператор на горивна инсталация за производство на електрическа енергия,  на изискванията на чл.123в, т.2 от ЗООС  и конкретно на  условие 9.3.1. от издаденото КР № 45-Н4/2019г., според което образуваните отпадъчни газове от дейността на ЕК № 1, 2 и 3 следва да се пречистват чрез сероочистващи инсталации №1 и №2, след което да се изпускат в атмосферния въздух организирано  - единствено чрез изпускащи устройства № 2 и № 4.

Въз основа на обстоятелствата по КП е съставен АУАН № 61/24.03.2021г. и е издадено оспореното НП, с което АНО е приел, че  на 04.03.2021г. на площадката на ТЕЦ Бобов дол, находяща се в с. Големо село, дружеството като оператор на горивна инсталация не е изпълнило условията на т.9.3.1. от издаденото КР, което съставлява неизпълнение на изискванията на чл.123в,т.2 от ЗООС.   

В  производството  пред районния съд  са разпитани длъжностните лица при АНО, които  са извърши проверката и които с показанията си  потвърждават констатациите в АУАН, като описват подробно релевантните за спора факти. 

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на актосъставителя и наказващия орган, редовност на АУАН и НП и доказаност на нарушението, но  поради  несъответствие с критериите по чл.27, ал.2 от ЗАНН  при определяне размера на  наложената санкция, е намалил същия  до законовия минимум от 10 000,00лв.  Съдът е отрекъл наличието на маловажно деяние. По посочените правни доводи съдът е изменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно, поради което  касационната инстанция го оставя в сила.  Съображенията за това са следните:

Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция  изцяло възприема. Не се установява  релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Неоснователно касаторът счита, че обвинението не отговаря на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН. От проверката на съдържанието на АУАН и НП, което съдът е възпроизвел коректно по-горе в решението, е видно, че е налице ясно и безпротиворечиво описание на  противоправното деяние  с всички елементи от обективната страна на задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС.

Неоснователно е възражението на касатора  и  за недоказано деяние.  В рамките на проведеното съдебно производство, в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14  от  НПК  по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.168 от ЗООС и въз основа на годни доказателствени средства, съдът е установил обективната истина по спора. Съставомерността на нарушението и неговата доказаност са правилно констатирани с оглед на редовно събраните доказателства в процеса. От писмените  и гласни доказателствени средства се установяват по безспорен начин  всички елементи от обективната страна на релевираното деяние. Същото е под формата на бездействие във връзка с изискванията  по чл.123в, т.2 от ЗООС, който предвижда задължение за оператора на инсталация да изпълнява условията в  комплексното разрешително. В случая се доказва неизпълнение на условието по издаденото на касатора КР за организирано изпускане в атмосферата на емисиите  вредни вещества от инсталацията през изпускащите устройства. Горните изводи следват от данните в Констативния протокол  от проверката на 04.03.2021г.  в  битието му на официален писмен документ, чиято доказателствена сила  не е оборена в рамките на съдебното производство по делото на районния съд. Показанията на разпитаните свидетели потвърждават констатациите в протокола, като обратно на поддържаната от касатора теза, в тях няма противоречия, а яснота и обективност. Конкретното съдържание на нарушеното задължение по условието от КР е доказано посредством представеното копие от КР. В своята съвкупност приобщените пред районния съд писмени и гласни доказателствени средства установяват неизпълнение от дружеството на задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС, съотв.  състава на нарушението по чл.164, ал.1 от ЗООС. 

 Неоснователно е искането на касатора за  приложение на чл.28 от ЗАНН. Безспорно е, че доказаното деяние няма характеристиките на маловажен случай на административно нарушение. Обосновани са изводите на районния съд във връзка с критериите за определяне  размера на наложената имуществена санкция, с оглед на което правилно е изменено оспореното НП.

Предвид изложеното касационната инстанция счита въззивното решение за   обосновано и правилно, като на осн. чл.221, ал.2 от АПК го оставя в сила.  

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131/02.12.2021г. на  Районен съд - Дупница, постановено по АНД № 892/2021г.

  Решението не може да се обжалва.

              Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.  

          

 

   Председател:                              Членове: 1.                            2.