МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260002/19.08.2020
г.,
постановена по НОХД № 4254/2020г. по
описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас срещу Г.С.К.,
ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, неосъждан,
неженен, дърводелец в „***” ООД, гр.Нови пазар, с пост.адрес: гр.***e повдигнато обвинение за това, че в
периода от месец октомври 2018г. до месец юли 2019г. включително, в гр.Бургас,
след като е бил осъден с Решение № 482/22.03.2018г. по гр.дело № 7890/2017г. по
описа на Районен съд -гр.Бургас, влязло в законна сила на 14.04.2018г. да
издържа свой низходящ - сина си Д.Г.С., ЕГН: ********** , като заплаща месечна
издръжка в размер на 140 лева чрез неговата майка и законен представител Д.Е.,
ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 10 /десет/ месечни вноски , всяка в размер на 140
лева, всички на обща стойност 1400 / хиляда и четиристотин лева/, платими в
гр.Бургас - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, но с
оглед изпълнение на задължението до постановяване на присъдата да не бъде
наказван.
Защитникът на подсъдимия поддържа
казаното от прокурора.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и изложените факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Г.С.К. и св. Д.С.Е. живеели
на семейни начала до месец януари 2016г., когато се разделили. По време на
съвместното им съжителство се родил синът им Д.Г.С., ЕГН **********, на ***г.
След раздялата им, подсъдимият подал иск против Е. за предоставяне на
родителските права върху детето им в негова полза.
С Решение № 482/22.03.2018г. по
гр.дело №7890/2017г. по описа на Районен съд - гр.Бургас, влязло в законна сила
на 14.04.2018г. упражняването на родителските права било предоставено на
майката Е., а подс. Г.С.К. бил осъден да изплаща на сина си Д.Г.С. месечна
издръжка, в размер на 140 лева. Присъдената месечна издръжка, К. следвало да
изплаща на малолетния си син чрез неговата майка и законна представителка Д.С.Е..
Първоначално, подсъдимият плащал
дължимата издръжка, но в края на 2018г. спрял, тъй като бил в затруднено
материално положение. Последно превел на Е. сумата от 140 лева на 17.12.2018г.,
представляваща дължимата издръжка за месец септември 2018г. През месец април
2019г., К. започнал работа като дърводелец в „***“ ООД, гр. Нови пазар, където
работел на половин работен ден за заплата, в размер на 280 лева. Грижел се и за
двете деца на ***, с която живеел на семейни начала.
За периода от месец октомври
2018г. до месец юли 2019г. включително, подсъдмият не платил нито една от общо
дължимите 10 месечни вноски, всяка в размер на 140 лева. Общата дължима сума за
целия период била 1400 лева.
Видно от приложеното банково
извлечение от сметката на Д.С.Е., последният направен от подсъдимия превод е на
17.12.2018г., в размер на 140 лева и представлява издръжка за месец септември
2018г.
Видно от свидетелството за
съдимост, подсъдимият е неосъждан.
Преди постановяване на присъдата,
подсъдимият е изпълнил задълженията си, като в тази връзка по делото са
представени доказателства. Няма данни подсъдимият да е изплатил задължението си
за м. октомври, но същият е изплатил една вноска за период, извън процесния,
поради което, настоящият състав е приел, че плащането е изпълнено и по
отношение на подсъдимия е приложима разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК.
Горната фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и писмените
доказателства по делото.
С оглед на горната фактическа
обстановка съдът счита за доказано по безспорен и категоричен начин от
обективна и от субективна страна, че подсъдимият е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение.
Деянието е извършено при пряк умисъл
като форма на вината - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Във връзка с изложеното съдът призна подсъдимия за виновен
в това, че в периода от месец октомври 2018г. до месец юли 2019г. включително,
в гр.Бургас, след като е бил осъден с Решение № 482/22.03.2018г. по гр.дело №
7890/2017г. по описа на Районен съд -гр. Бургас, влязло в законна сила на
14.04.2018г. да издържа свой низходящ - сина си Д.Г.С., ЕГН: ********** , като
заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева чрез неговата майка и законен
представител Д.Е., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 /десет/ месечни вноски ,
всяка в размер на 140 лева, всички на обща стойност 1400 / хиляда и
четиристотин лева/, платими в гр.Бургас - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Съдът не наказа подсъдимия,
спазвайки разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, съгласно която деецът не се
наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, както е в случая.
Като причини за извършване на
деянието следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките
икономически условия, свързани с безработицата в страната, липсата на средства
и безотговорно отношение.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ:
М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.