№ 17067
гр. София, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110115668 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от З. С. Н. срещу „Дойче Луфтханза“ АД
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 7, ал. 1 от Регламент 261/2004 (ЕО), да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 250,00 евро (двеста и петдесет евро),
представляваща за oбезщетениe на основание чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 4 от
Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет LH2169 от Лайпциг до Мюнхен,
част от единна резервация със свързващ полет LH1706, планиран по
разписание на 26.08.2023 г., резервация № U8QPE4, ведно със законна лихва
за период от 12.12.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 68528/2023 г. по
описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че е закупил на една обща резервации № U8QPE4,
билети за полет № LH2169 от Лайпциг до Мюнхен и полет № LH1706 от
Мюнхен до София. Полетите са били планирани за 26.08.2023 г. Първият
полет № LH2169 от Лайпциг до Мюнхен обаче е бил отменен, вследствие на
което ищецът не е пътувал с него и е изпуснал свързващия полет № LH1706 от
Мюнхен до крайната си дестинация - София. Посочва, че не е бил уведомен 14
1
дни преди датата на отменения полет. Твърди, че се е явил на летището
навреме, спазвайки всички изисквания и полагайки необходимата грижа, но
поради отмяната на полета, не е могъл да стигне до крайната си дестинация, а
именно летището в София. Твърди, че разстоянието между двете точки е било
до 1500 км. Сочи, че ответникът е бил поканен да изпълни задължението си
чрез онлайн платформата си за претендиране на обезщетение с ID 38268630,
но е доброволно плащане не е извършено, с което е станал повод за
завеждането на настоящия иск. С оглед гореизложеното моли за уважаването
на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че
ищецът е притежавал билети за пътуване с „Дойче Луфтханза“ АД по
маршрута Лайпциг-Мюнхен-София, което е следвало да се осъществи с
полети LH2I69 на 26.08.2023 г. от Лайпциг до Мюнхен и L H 1706 на
26.08.2023 г. от Мюнхен до София,както и обстоятелството, че полет LH2169
на 26.08.2023 г. от Лайпциг до Мюнхен е бил отменен. Твърди, че отмяната се
дължи на извънредни обстоятелства, за които няма вина, а именно поради
техническо обучение, провело се на летището на 26.08.2023 г., предоставянето
на слотове за излитане на самолети се е забавило значително. Обучението,
което се е провело на летището в Лайпциг е било връзка с имплементирането
на система за контрол на въздушното движение от последно поколение iCAS
2.0. iCAS се основава на концепцията за 4D траектория. Посочва, че не успял
да получи навреме слот за излитане, заради тежко забавяне, породено от
обученията и тестовете на системата iCAS. Твърди, че на ищеца били
предоставени безплатни билети за полети L H 165/26.08.2023 г. и LH
1456/27.08.2023 г. по маршрута Лайпциг-Франкфурт-София, от които пътника
се е възползвал и въпреки всичко е пристигал до крайната си дестинация
благополучно. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на иска и
присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от
2
Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005 г.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 7, т. 1, буква
“а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 г. е обусловена от кумулативното наличие на следните
предпоставки (юридически факти), а именно: наличие на валидно
облигационно отношение по силата на договор за въздушен превоз, по който
ответникът се е задължил на 26.08.2023 г. да изпълни полет с LH 2169 по
направление летище Лайпциг, Германия – летище Мюнхен, Германия и полет
LH 1706 по направление летище Мюнхен, Германия – летище София,
България, потвърдена резервация за полета и представяне на гишето за
резервация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, както и
че полетът е бил отменен. Установяване на горните предпоставки е било в
тежест на ищеца. В тежест на ответното дружество е било да докаже плащане
на претендираното вземане.
В тежест на ответника е било да докаже възражението си, че полетът е
отменен поради наличие на извънредни обстоятелства, за които не е следвало
да отговаря, а в случай, че не докаже възражението си следва да докаже, че е
погасил задължението.
В отношенията между страните не е спорно и на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно, че ищецът е притежавал билети за
пътуване с „Дойче Луфтханза“ АД по маршрута Лайпциг-Мюнхен-София,
което е следвало да се осъществи с полети LH 2169 на 26.08.2023 г. от
Лайпциг до Мюнхен и LH 1706 на 26.08.2023 г. от Мюнхен до София, както и
обстоятелството, че полет LH 2169 на 26.08.2023 г. от Лайпциг до Мюнхен е
бил отменен. Не е спорно и че ищецът се е явил навреме за полета, като е
заплатил възнаграждението за същия.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието
между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия
кръг /чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е
спорно обстоятелството, че разстоянието на полета на ищеца е до 1500 км.,
поради което и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
3
Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно – 250 евро.
В производството спорен се явява единствено въпросът дали в
разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ №
261/2004, а именно, че отмяната на полета се дължи на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, както и че опериращият
въздушен превозвач е взел всички необходими мерки затова.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС като „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004г. могат да
се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са
кумулативни /в този смисъл решения на СЕС по дела C-549/07, C315/15,
C197/17, C-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C 274/17, C-275/17, C 278/17,
C286/17 и C-290/17, C-292/17, C 74/19/.
Съгласно съображения 14 и 15 и чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) №
261/2004г., въздушният превозвач се освобождава от задължението да плати
на пътниците обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., ако може
да докаже, че отмяната или закъснението на полет с три или повече часа при
пристигане се дължи на „извънредни обстоятелства“, които не е могло да
бъдат избегнати дори да са били взети всички разумни мерки, както и в
случай на настъпване на такова обстоятелство, че е взел съобразени с
положението мерки, като е използвал всички човешки или материални
ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне то да
доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет, като обаче не
може от него да се изискват жертви, непоносими с оглед капацитета на
предприятието му към релевантния момент /в този смисъл решение на СЕС по
дела C315/15, C-501/17 и C 74/19/. Следователно, наличието на извънредни
обстоятелства само по себе си не е достатъчно основание за отпадане
отговорността на превозвача, а е нужно вземането на всички необходими и
възможни мерки, за да бъде избегната отмяна или голямо закъснение на
съответния полет. Т.е. дори доказаното наличие на извънредно обстоятелство
не е достатъчно да освободи превозвача от отговорност, доколкото в
последния случай за него възниква задължение да положи грижа и да
ангажира ресурсите си за да избегне, доколкото е възможно, отмяната или
4
голямото закъснение на полет.
От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от
страните, което съдът намира за обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява, че от летище Лайпциг,
Германия е даден SLOT (разрешение) за излитане на полет LH2169, т. е. с 1
час и 22 минути закъснение спрямо планираното време за излитане.
Закъснението се дължи на извършвано обучение по въвеждане на системата
iCAS II. Поради тази причина и възможното извънредно забавяне и на полет
LH1706 ответното дружество е взело решение (както е посочено и в отговора
на исковата молба) за отмяна на полет LH2169. От страна на ответника се
твърди наличието на голямо забавяне в предоставянето на слот за излитане, но
по делото се установи, че всъщност се касае за забавяне по-малко от 1 час и 30
мин. Същевременно по делото от страна на ищеца бе представена извадка от
следната интернет страница www.flightera.net , от която се установява, че
единственият отменен полет на 26.08.2023 г. е процесният LH2169, като
останалите планирани полети са били изпълнени, макар някои от тях с
допустимо закъснение (под 2 часа). Посоченото писмено доказателство е
оспорено от ответника единствено като неотносимо, но преценено съвкупно
със останалите доказателства по делото, в частност заключението на
назначената по делото СТЕ, дава основание за извод, че отмяната на
процесния полет се дължи на субективната преценка на въздушния превозвач,
а не на обективни извънредни обстоятелства. Ето защо в разглеждания случай
съдът намира, че от представените от ответника доказателства не може да се
установи по категоричен начин, че процесният полет LH2169 е отменен
поради обстоятелства, освобождаващи въздушния превозвач от отговорност.
При това положение исковата претенция се явява установена както по
своето основание, така и по размер и като такава следва да се уважи изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът. Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 850,00 лв.,
от които 25,00 лв. за ДТ и 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и 25,00 лв. за ДТ и 400,00 лв. за адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, Съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Дойче Луфтханза“ АД, ЕИК
********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент
261/2004 (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005 г./ дължи на З. С.
Н., ЕГН **********, следните суми, а именно: сумата 250,00 евро (двеста и
петдесет евро), представляваща за oбезщетениe на основание чл. 7, § 1, във
връзка с чл. 4 от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет LH2169 от
Лайпциг до Мюнхен, част от единна резервация със свързващ полет LH1706,
планиран по разписание на 26.08.2023 г., резервация № U8QPE4, ведно със
законна лихва за период от 12.12.2023 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
68528/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА „Дойче Луфтханза“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на З. С. Н., ЕГН ********** сумата от 850,00 лв.,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6