Р Е Ш Е Н И Е №176
Гр.Сливен, 18.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд,гражданска колегия, ХІІІ-ти състав в публично
съдебно заседание на двадесети февруари, през две хиляди и девета година,в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.К.
при участието на секретаря Д.Н.
като разгледа докладваното гр.д.№4521 по описа за
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищцата Х. Д.Д. е заявила, че на 25.10.1996 г. е сключила гр. брак с П. Х. П. и с решение 1090/01.11.2006 г. на СлРС бракът е бил прекратен на основание чл. 100 от СК, като в т. 5 от споразумението сключено между страните е договорено, че Х. Д.Д. – П. ще погасява месечна вноска от 125 лв., а П. Х.П. ще погасява месечна вноска в размер на 120 лв., които суми ще бъдат привеждане по сметка на банка ДСК ЕАД клон С. за получен кредит от банката в размер на 15 000 лв. Твърди се, че решението е влязло в сила на 02.11.2006 г., а ответника П. П. е привел на банката само сумата от 140 лв. и до настоящия момент 12.12.2008 г. не е привеждал никакви други суми. Сочи се, че ищцата, за да погаси кредита се е наложило да изтегли друг кредит за погасяването на задължението. Първоначално е поискано да бъде осъден ответника да заплати сумата от 2740 лв. С допълнение на иска, направено в днешно с.з. е увеличен размера , като е посочено, че се увеличава със сумата от 3840 лв. и общата цена на иска е 6580 лв., което представлява общото задължение на ответника по изплащане на договора за банков кредит, сключен между страните и банка ДСК, като се твърди, че към момента на прекратяване на брака са изплатени 18 вноски, а след постигането на споразумението страните са се задължили да заплатят солидарно 65 вноски по 245 лв. всяка, които ищцата е заплатила напълно чрез рефинансиране от друг кредит, като след приспадане сумата, която трябва да заплати ответника е 6 580 лв.
В отговора на
ответника се твърди, че предявеният иск е неоснователен. Сочи се, че не е ясно
как е образувана сумата от 2 740 лв. Твърди се, че в договора за кредит
никъде не е посочено каква сума дължи П.Х. П.. Не се оспорва, че след
влизането на решението в сила ответника
се е задължил да плаща съответните суми, но от банката са му заявили, че трябва
да ги внася по сметка на ищцата и са признати сумите за периода от 02.11.2006
г. до 21.05.2007 г. когато ищцата е
сключила нов договор за кредит за текущо потребление и това е сумата от 840
лв., от които се заявява, че ответника дължи 700 лв. Твърди се, че не й дължи
никакви суми за периода от 21.05.2007 г. тъй като не е видно, че това е кредит за рефинансиране
на първоначалния договор за кредит от
Съдът квалифицира първоначално предявеният иск, като такъв, с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД – осъдителен иск от страна на кредитора за заплащане на задължението за изпълнение, ведно с обезщетението за забава, за сумата от 6 580 лв., представляващи неизплатени вноски по договор за кредит от 25.04.2005 г., които са предмет на споразумение обективирано в съдебно решение от 01.11.2006 г.
Указано е на ищцата, че доказателствената тежест относно твърдените в исковата молба факти и обстоятелства е нейна.
Указано е на ответника, че относно направените правоизключващи възражения в отговора, доказателствената тежест е негова.
В съдебно заседание ищцата,чрез процесуалния си представител, е уевеличила размера на предявения иск за сумата от 6580лв, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.Подробни съображения за уважаването на предявения иск са развити в писмена защита.
С протоколно определение е допуснато изменение на размера на предявения иск за сумата от 6580лв.
В съдебно заседание ответникът,чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Подробни съображения за отхвърлянето на предявения иск са развити в писмени защита.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С решение №1090 от 01.11.2006г. по гр.д.№2039/2006г. на СлРС е прекратен брака между молителите Х. Д. Д.-П.и П. Х. П.,сключения на 25.10.1996г. в гр.С.граждански брак.Със същото решение е утвърдено постигнатото между страните споразумение договорът за кредитот 25.04.2005г. от Банка ДСК ЕАД клон С.в размер на 15 000 лв. ще се погасява солидарно от двамата, като Х. Д. Д.– Проданова ще погасява месечна вноска от 125 лв., а П.Х.П. ще погасява месечна вноска в размер на 120 лв., чийто суми ще бъдат превеждани по разплащателна сметка, съответно за първия молител IBAN BG 21STSA 93000010201784, а за втория молител, съответно IBAN BG 21STSA 93000010201960.
От удостоверение от 29.05.2007 г. издадено от Банка ДСК ЕАД се установява, че Х.Д.Д.– П. и П.Х. П. са ползвали кредит за текущо потребление в размер на 15 000 лв., усвоен на 25.04.2005 г., а на 21.05.2007 г. Х.Д. Д. – П. има разрешен и усвоен нов кредит в размер на 16 000 лв., с което е рефинансиран кредита от 25.04.2005 г. в размер на 11 992.66 лв.
От договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2005 г. сключен между Банка ДСК ЕАД клон С. и Х.Д.Д.– П. и П.Х. П. се установява, че на същата дата е отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 15 000 лв. на П. и П., като срокът за издължаване на кредита е 84 месеца, като се издължава с 83 броя анюитетни месечни вноски, всяка по 245.25 лв., като първата месечна вноска е дължима най-късно до 24.06.2005 г., а следващите най-късно до 24-то число на всеки следващ месец, падежната дата за окончателно изплащане на издължения кредит е 25.04.2012 г., като кредита е посочено, че се отчита от разплащателни сметки 10201784, 10201960. Договора е подписан от двамата кредитополучатели Х. Д.и П. П., както и от представител на банката на 21.04.2005 г.
С договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2007 г. сключен между Банка ДСК в качеството й на кредитор и Х. Д.Д. – П., в качеството й на кредитополучател, са отпуснати на Д. кредит за текущо потребление в размер на 16 000 лв. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, а падежната дата за издължаване на месечните вноски е 30-то число на месеца.
С извлечение от сметка от Банка ДСК от 21.05.2007 г. се установява, че Х. Д.е получила сумата от 3 933.50 лв., като сумата от 11 992.66 лв. са преведени за рефинансиране и погасяване на стария договор за кредит.
От извлечение от Банка ДСК ЕАД, за периода 1.08.2006 г. – 22.05.2007г . се установява, че на 20.10.2006 г. от разплащателната сметка на Х. Д.е преведена сумата от 244.37 лв.; на 24.11.2006 г. от сметката на Х.Д. е приведена сумата от 245.25 лв. ; на 28.12.2006 г. е приведена сумата 145 на 17.01.2007 г. сумата от 50 лв. по договора за кредит; на 26.01.2007 г. сумата от 246.55 лв. по договора за кредит; на 22.02.2007 г. П. Х. П. е превел по сметката на Х. Д. сумата от 90 лв.; на 28.03.2007 г. Х.П.е заплатила 140 лв. по договора за кредит; на 25.04.2007 г. Х. П.е заплатила сумата от 283.26 лв., а на 21.05.2007 г. Х.Д.Д. е изплатила предсрочно сумата от 11 992.66 лв.
От договор за залог върху вземанията сключен на 25.04.2005 г. се установява, че Х.Д. Д. – П. е сключила договор за залог по отношение на трудовото си възнаграждение, както и върху всички други бъдещи вземания по сключения с него трудов договор.
От договор за залог върху вземания,сключен на 25.04.2005 г. се установява, че П.П. е сключил с Банка ДСК ЕАД договор за залог върху трудовото му възнаграждение, както и върху други бъдещи вземания по сключения с него трудов договор.
От нареждане-разписка от 25.04.2005 г. се установява, че Х. Д. П. и П. Х. П.са получили сумата от 15 000 лв.
От молба за кредит, входящ № 4644 от 22.04.2005 г. до директора на Банка ДСК ЕАД гр. С., от Х. Д.П. и П. Х. П. се установява, че е поискано разрешение за кредит за текущи нужди в размер на 15 000 лв. със срок за издължаване 84 месечни вноски, като кредитоискателите към молбата са представили и декларация за гражданско и имуществено състояние .
От
удостоверение издадено от РЗОК С; се установява, че за периода януари
От съгласие на работодател за превеждане на всички вземания по трудовото правоотношение по разплащателна сметка на банка ДСК ЕАД от 20.04.2005 г. се установява, че директора на РЗОК е дал съгласие сумите от трудовото възнаграждение на Х.Д.Д. се е задължил да привежда месечните вноски, дължими към Банка ДСК ЕАД по договора за кредит.
От
удостоверение от ПГМ гр. С. се
установява, че П. Х. П.работи като пазач – охрана и е получавал за месец
От съгласие на работодател за превеждане на всички вземания по трудовото правоотношение по разплащателна сметка на банка ДСК ЕАД от 20.04.2005 г. се установява, че директора на ПГМ гр. С.е дал съгласие сумите от трудовото възнаграждение на П.Х.П., се е задължил да привежда месечните вноски, дължими към Банка ДСК ЕАД по договора за кредит.
От допълнително споразумение към договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2005 г. се установява, че Х.Д.Д. – П. се е задължила да открие в Банка ДСК ЕАД разплащателна сметка, по която ще получава цялото си трудово възнаграждение, като съответните дължими месечни погасителни вноски по кредита да бъдат удържани от разплащателната му сметка № 10201784.
От допълнително споразумение по договора за кредит от 25.04.2005 г. с П.Х.П. се установява, че П. се е съгласил да открие в Банка ДСК ЕАД клон С. разплащателна сметка, по която ще получава цялото си трудово възнаграждение, и от която ще бъдат удържани дължимите месечни погасителни вноски по кредита, а разплащателната сметка е № 10201960.Д. и П. са подписали условията за ползване на преференциален лихвен процент на Банка ДСК ЕАД, а от извлечение за периода 01.03.2005 г. – 31.12.2007 г. на разплащателна сметка № 10211078 по повод дадения заем в размер на 25 000 лв. с дата на откриване 25.04.2005 г.- и дата на падеж – 25.04.2012 г. се установява, че за периода от 25.11.2005 г. до 25.04.2007 г. от сметката на Х. Д. са изплащани целите размери на месечните погасителни вноски, като от Х.Д.на 21.04.2007 г. е изплатена цялата сума по договора за заем от 25.04.2005 г. в размер на 11 992.66 лв.
Не се спори между страните, че след влизане в сила на съдебното решение, в което е утвърдено споразумението П.П. е превел на банката само сумата от 140 лв. и до момента на предявяването на исковата молба не е превеждал никакви други суми.
Съдът приема гореописаната фактическа обстановка за установена, въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства, които са обективни, не противоречиви, поради което ги и кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правно изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, а именно иск за осъждането на ответника П. П., въз основа на сключено между страните споразумение за уреждане на имуществените отношения между съпрузите след прекратяването на брака, да бъде осъден да заплати на ищцата месечните вноски по договора за кредит за текущо потребление,сключен на 25.04.2005г.
Предмет на уреждане на имуществените отношения между съпрузите след прекратяването на брака е бил поетия от тях двамата договор за кредит.В настоящия случай в исковата молба и в изменението на иска се твърди пълно неизпълнение на поетото задължение с изключение на една незначителна част спрямо целия договор ,а именно сумата от 140лв която е изплатена от П..За да е налице състава на неизпълнението вината на длъжника се презюмира с обективна оборима презумпция-в настоящия казус не се доказа липсата на вина на ответника или наличието на причини,поради които не е могъл да изпълни.Длъжникът следва да понесегражданско правните последици вследствие на виновното неизпълнение на поетите с договора задължения.Основна възможност за кредитора се явява искът за изпълнение-това е упражняване на претенцията на кредитор.В настоящия случай тъй като Д.е изплатила месечните вноски ,които е следвало по силата на споразумението да изплати П.то тя ся явява и кредитор.
При сключването на споразумение по чл. 101 от СК законът е предоставил на съпрузите възможност сами да определят последиците от прекратяването на брака в имуществените им въпроси и икономическите отношения между тях, възникнали между тях по време на брака. С влизането в сила на решението, с което се прекратява брака и се утвърждава постигнатото между съпрузите споразумение, се прекратява общността , която е възникнала между страните по време на брака, по начин, по който те са постигнали съгласие в споразумението. В тази му част споразумението по чл. 101 от СК , представлява двустранен договор между страните и има действието на съдебна спогодба, респективно действието на влязло в сила съдебно решение. В настоящия случай с утвърждаването на постигнатото между страните съдебно споразумение е създадена сила на присъдено нещо по въпроса по какъв начин ще се погасяват задълженията по договора за кредит за текущо потребление от 25.04.2005 г.
В настоящия случай постигнатото споразумение от страните не се оспорва в отговора от ответника в дадения едномесечен преклузивен срок, основанията на които може да се оспорва споразумение по чл. 101 от СК са същите основания, въз основа на които може да се оспорва постигната между страните съдебна спогодба – нищожност, унищожаемост или неизпълнение. В настоящия случай единственото оспорване, което се прави в отговора е на основание , че кредитора по договора за кредит Банка ДСК ЕАД, чийто служител е заявил, че сумите следва да се внасят по сметка на Х.Д.. В отговора се оспорва, че договора за кредит за текущо потребление не е опоменато каква вноска дължи П., но по отношение на този въпрос страните П. и Д.изрично са го решили с утвърденото от съда споразумение, направено е изрично признание на иска от 2.11.2006 г. до 21.05.2007 г. за сумата в размер на 840 лв. – 7 месечни вноски, всяка по 120 лв., но тъй като в исковата молба е признато, че П. е заплатил сумата от 140 лв., изрично е заявено, че й се дължи сумата от 700 лв. и П.не е задължен по никакъв начин за останалата част от сумата.
Безспорно се установи в настоящото
производство, че П. е превел само и единствено сумата от 140 лв. от договора за кредит за текущо
потребление. Установи се също така в настоящото производство, че към датата на
сключване на споразумението между страните по договора за кредит са били
дължими 18 месечни вноски, като целия договор за кредит е в размер на 83
месечни вноски, т.е. към датата на утвърждаване
на споразумението от съда са
останали неизплатени 65 месечни вноски, от които по силата на утвърденото от
съда споразумение до
В настоящият случай денят на изпълнение на задължението е определен, поради което след изтичането на времето за плащане на месечната вноска, а именно съответното 26-то число на месеца, П. изпада в забава след изтичането на числото и без покана, по силата на разпоредбата на чл. 84 ал. 1 от ЗЗД
За разликата от 3100 лв. до пълния предявен размер от 6580 лв.,представляващи дължимите месечни вноски по договор за потребителски кредит за периода от 20.02.2009г. до 25.04.2012г., предявеният иск, ще следва да бъде оставен без разглеждане, като недопустим,а производството в тази част ще следва да бъде прекратено, тъй като искът за тези вноски е преждевременно предявен – не е настъпила изискуемостта на останалите месечни вноски по договора за кредит. За останалите 37 месечни вноски от по 120 лв. всяка , до пълния предявен размер на иска от 6 580лв., предявеният иск ще следва да бъде оставен без разглеждане, като недопустим – предсрочно предявен , тъй като въпросните месечни вноски , не са изискуеми към настоящия момент, а именно те попадат в периода 20.02.2009 г. до 25.04.2012 г. , а искове за бъдещи периоди не са допустими, освен в изрично посочените от закона случаи.Искове за бъдещи периодични платежи са недопустими освен в изрично посочените от закона случай-издръжка и заплащане на помесечно обезщетение за вреди,настъпили вследствие на трудова злополука или професионална болест.В тази част искът не следва да се отхвърля като неоснователен тъй като ще се формира сила на присъдено нещо и втори път този иск между същите страни не може да бъде предявен
По повод на направените възражения в отговора, че ответникът П. не е задължавал ищцата да рефинансира договора за кредит и да тегли нов, съдът намира тези възражения за неоснователни, с оглед на следното:
С постигнатото и утвърдено от съда споразумение, П.се е съгласил да заплаща месечните вноски по договора за кредит за текущо потребление от 25.04.2005 г. С неизпълнението на задълженията си по утвърденото от съда споразумение, П. е принудил ищцата да рефинансира договора за кредит поради невъзможност да изплаща цялата месечна погасителна вноска по него. По повод на възраженията, че заради третото лице - служител на Банка ДСК, П.не е изпълнил задълженията си, тъй като му е било казано , че трябва да внася сумата от 120 лв. месечно по сметка на ищцата в настоящото дело, съдът намира, че и това възражение е неоснователно, защото от страна на ответника по никакъв начин не се установи в настоящото производство, че е потърсил изпълнение,предложил е изпълнение на кредитора или е предприел каквито и да било действия по изплащането на месечната си вноска от 120 лв. Действително ответника няма задължения да погасява сумите по договора за кредит за текущо потребление, сключен на 21.04.2007 г. за сумата от 16 000 лв., това обаче не означава , че няма задължения да заплаща изискуемите суми помесечно за погасяването на договора за кредит от 25.04.2005 г. в размер на 120 лв. Твърденията, че иска с правно основание чл. 79 ал. 1 е недоказан са неоснователни и немотивирани – доказа се в настоящото производство, че Х. Д.е изплащала по сметката си цялата месечна вноска от 245.25 лв., но П. П.не е внасял сумата от 120 лв. месечно за погасяването на договора за кредит. Безспорно се установи в настоящото производство, че П. П. се е съгласил, подписал се е в утвърденото от съда споразумение и съответно е поел договорно задължение да заплаща сумата от 120 лв. месечно. В следствие на неговото виновно неизпълнение на неговото договорно задължение, обективирано в споразумението Х. Д.е заплащала не само своята собствена месечна вноска, но и неговата, като в един момент се е принудила да рефинансира договора за кредит с втори такъв, т.е. от неизпълнението на П. са възникнали имуществени вреди в сферата на Д., а от друга страна, не изплащайки месечните вноски е налице имуществена облага за П., тъй като не е изпълнявал свои валидни и изискуеми задължения. П. е бил наясно на коя дата следва да се изплащат месечните вноски, имайки се на предвид, че самия той е сключвал договора за кредит и не е било необходимо да му се изпраща нарочна покана.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК и с оглед на направената претенция от процесуалния представител на ищцата ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски,съразмерно на уважената част от иска в размер на 403.28лв.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК ,във връзка чл.78,ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане от процесуалния представител на ответника направените по делото разноски,съразмерно на прекратената част в размер на 211.55лв. ще следва да се заплатят от ищцата на ответника.
Така мотивиран,СлРС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. Х. П., с ЕГН … от гр. С., кв. Р., бл. … ап. … да заплати на Х. Д. Д., с ЕГН …., със съдебен адрес: гр. С., ул. М. № …, чрез адв. Ю. Я. на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД дължимите от него месечни вноски по договор за кредит от 25.04.2005 г. в размер на 3100 лв./три хиляди и сто лева/,представляваща дължимите месечни вноски по договор за кредит от 25.04.2005г. от П. за периода от 01.11.2006 г. – обявяването на решението за прекратяване на брака и утвърждаването на постигнатото между страните споразумение за имуществените отношения до 20.02.2009 г. – съдебното заседание, в което е увеличен размера на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото за разликата от уважената част на иска с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД в размер на 3100 лв. до пълния предявен размер от 6 580 лв. за периода от 20.02.2009 г. до 25.04.2012 г.. от Х.Д. Д., с ЕГН …, със съдебен адрес: гр. С., ул. М. № …, чрез адв. Ю.Я. срещу П. Х. П., с ЕГН … от гр. С., кв. Р., бл. … ап. …, тъй като иска е НЕДОПУСТИМ - преждевременно предявен.
ОСЪЖДА П. Х. П., с ЕГН … от гр. С., кв. Р., бл. … ап. … да заплати на Х. Д. Д., с ЕГН …, със съдебен адрес: гр. С., ул. М. № …, чрез адв. Ю.Я. на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 403.28 лв./четиристотин и три лева и двадесет и осем стотинки/
ОСЪЖДА Х. Д. Д., с ЕГН …, със съдебен адрес: гр. С., ул. М.№… чрез адв. Ю.Я.ДА ЗАПЛАТИ НА П. Х. П., с ЕГН … от гр. С., кв. Р., бл. 13 ап. 4, на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК направените по делото разноски, съразмерно на прекратената част от иска, в размер на 211.55 лв./две хиляди и единадесет лева и петдесет и пет стотинки/
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СлОС.
Решението в прекратителната част може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: