№ 5342
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110146096 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
05.04.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 46096/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу „ЕВ“ ООД, като се твърди, че
ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
..............., офис, аб. № 365929, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия. Поддържа,
че е доставил топлинна енергия на стойност 2332,81 лева за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2021 г., но ответника не я бил заплатили, поради което изпаднал в забава и дължал и
обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 397,94 лева за
периода от 31.01.2020 г. до 10.08.2022 г. Излага съображения, че била предоставена услугата
дялово разпределение, поради което ответниците дължали и сумата от 18,00 лева,
представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода
01.09.2019 г. до 30.06.2020 г., както и сумата от 4,52 лева – мораторна лихва върху
1
главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до 10.08.2022 г. Иска
ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено
становище по предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във
вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия за стопански нужди, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2.
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложен е Договор № 31741365929/15.11.2016 г. при общи условия за покупко-
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключен между „ТС“ ЕАД от една
страна, в качеството на продавач и „ЕВ“ ООД от друга страна, в качеството на купувач. По
силата на договора продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия на купувача за
период от пет години за недвижим имот, находящ се в гр. ..............., офис, считано от
01.11.2016 г., като купувачът е поел задължение да заплаща дължимата топлинна енергия,
съобразно уговореното в договора.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при
липса на доказателства за неговата неавтентичност последният обвързва страните във връзка
с обективираните в договора изявления и произтичащите от това права и задължения – арг.
чл. 180 ГПК.
Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
2
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая
процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед
дадената дефиниция и доколкото са налице доказателства за сключен писмен договор, като
валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят
на основата на договорните източници на облигационни отношения.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, като
е извършвана услугата дялово разпределение, както е ползвана и топлинна енергия за БГВ и
сградна инсталация. Изяснено е, че топлинната енергия за периода от м.12.2019 г. до
м.04.2021 г. е отчитана на базата на служебен отчет, поради неосигурен достъп. Изяснено е,
че стойността на ползваната топлинна енергия за процесния период е в размер на 1892,46
лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени
плащания, с които претендираните вземания да са погасени. Изяснено е, че за периода от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., размерът на дължимата мораторна лихва е в размер на 14,34
лева.
3
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени
обективни, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са
недобросъвестни или заинтересовани от изхода на правния спор.
Необходимо е да се изясни, с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, че
топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп,
че съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 Г. за
топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период), всички клиенти са длъжни
да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за
контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Редът за
отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал.
1, т. 3 от Общите условия е предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от
етажната собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от
отделни Клиентите в СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е
осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписано от
избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство. В случая по делото са
представени протоколи за неосигурен достъп за процесния период (л. 77-78 в кориците на
делото), поради което, настоящият съдебен състав намира, че са спазени изисквания на
Наредбата и общите условия.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Въпреки това, съдът следва да отчете и факта на извършеното
плащане, което следва да се вземе предвид. Въпреки това, настоящият съдебен състав
намира, че при определяне на дължимите суми следва да отчете и размера на вземанията,
които се установяват от заключението на ССчЕ.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че претенцията за главницата следва да се
уважи до размер от 1892,46 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 2332,81
лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение иска за главницата за припадащата се част от цената на услугата
дялово разпределение, съдът счита, че същият следва да бъде уважен в заявения размер,
доколкото съобразно чл. 36, ал. 1 от Общите условия към договора за продажба на топлинна
енергия, цената за услугата дялово разпределение се дължи именно на ищеца, като от
4
представените по делото писмени доказателствени средства от третото лице-помагач, така и
от заключението на СТЕ, съдът счита, че безспорно е установено, че услугата дялово
разпределение е извършена.
Съдът намира, че следва да отхвърли иска за мораторна лихва върху главницата за
цената на незаплатената топлинна енергия. В случая въпреки твърденията на ищеца за
приложими общи условия към договор за покупко-продажба на топлинна енергия, съдът
констатира, че такива по делото са представени, но без доказателства, че е спазена нормата
на чл. 298, ал. 1 ТЗ. Следователно, съдът следва да приеме недоказаните обстоятелства за
неосъществили се в обективната действителност, като предвид факта, че именно в общите
условия – според твърденията на ищеца е регламентирано кога вземането става изискуемо,
то съдът счита, че не са доказани именно тези обстоятелства, поради което и ответника не е
изпадал в забава, съответно не дължи мораторна лихва.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва. В Общите условия е посочено, че редът и начинът на
плащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от Продавача, съгласувано с
търговците извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на
клиентите. При граматическото, систематическото и телеологическото тълкува на клаузата
на общите условия, съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да
са налице уреден ред и начин за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с
изпадането в забава, при неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение,
след като ищецът не е доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че
именно при спазването му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата
дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира, че претенцията е
неоснователната, тъй като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, искът следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно уважената част от исковете
следва да му се присъди сумата от 585,16 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производството.
Ответникът не е поискал присъждането на деловодни разноски, като не е доказал, че
действително е сторил такива, поради което съобразно отхвърлената част от претенциите и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕВ“ ООД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление: гр.
..............., партер, офис 6 да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ...................., със седалище и адрес
на управление: гр. ....................., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във
вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, сумата от 1892,46 лева, представляващи цена на
незаплатена топлинна енергия по Договор № 31741365929/15.11.2016 г. при общи условия за
покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди за периода от м.12.2019 г. до
м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. ..............., офис, аб. № 365929, ведно със законната
лихва от 26.08.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 18,00 лева,
5
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до
м.06.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за главницата за цената на топлинната енергия за
сумата над 1892,46 лева до пълния предявен размер от 2332,81 лева, както и исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 397,94 лева – мораторна
лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 31.01.2020 г. до 10.08.2022 г.,
както и за сумата от 4,52 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 10.08.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП „ЕВ“ ООД, ЕИК: ................... да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
...................., сумата от 585,16 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6