Р Е Ш Е Н И Е № 260183
гр. Пловдив, 10.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на единадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕЛИНА
ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Елена
Ангелова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2491 по описа на съда за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.79, ал.1 вр. с чл.240 ЗЗД .
Производството е образувано по искова молба, подадена
от Д.Р.М., роден на *** г., с адрес ***, с Удостоверение за постоянно
пребиваване на граждани на *** № ***, валидно до ***, ЛН ***, чрез пълномощник
адв. Н.Р., със съдебен адрес ****, срещу К.Р.Ф., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за заплащане на сумата от 1150 евро, частично от
115000 евро, главница по договор за заем, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба, сумата от 34500 евро, лихва за забава върху
главницата, за периода 20.12.2016г. – 20.12.2017г. и сумата от 17250 евро, възнаградителна
лихва за 2016г., с падеж 31.12.2016г.
В о.с.з от 11.01.2021г. е допуснато изменение на
предявения иск за присъждане на главница по договор за заем, като същият е
предявен за сумата от 115 000 евро.
Ищецът твърди, че между него и ответникът на
22.10.2013г. е сключен договор за заем на парични средства, по силата на който
договор ищецът е предоставил в заем на ответника сума в размер на 115 000 евро.
Твърди, че съгласно условията на договора сумата е
предоставена целево и е била предназначена за извършване на довършителни работи
по собствения на ответника недвижим имот, представляващ *** в комплекс *** в
землището на ***, подробно описан в исковата молба.
Твърди, че за обезпечаване на дадената в заем сума
ответникът е учредил на 14.07.2014г. договорна ипотека върху описания недвижим
имот.
Твърди, че ответникът е издал разписка, с която
признава, че на 20.12.2013г. е получил от ищеца сумата от 115 000 евро по
договор за заем от 22.10.2013г. за извършване на довършителни работи на
собствения на ответника недвижим имот, представляващ *** в ***.
Твърди, че с договора за заем е предвидено заплащането
на възнаградителна лихва в размер на 15 % от дълга, съответно от неговия
остатък.
Твърди, че е договорено заемната сума да бъде върната
в срок от 36 месеца от нейното получаване, при което считано от 20.12.2013г.
падежът на задължението е 20.12.2016г.
Твърди, че е договорено, че в случай на забава на
изпълнение на задължението по главницата след падежа се дължи лихва в размер на
2.5 % месечно върху неиздължената сума за периода на забавата.
Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си да
предостави заемната сума на ответника, като от датата на предаване на парите
ответникът не е изпълнил нито задължението си за заплащане на лихви в цялост,
нито е върнал главницата в уговорения срок.
Твърди, че към настоящия момент ответникът не е
изпълнил задължението си за връщане на главницата, равна на сумата от 115 000
евро.
Твърди, че поради неизпълнение на задължението за
връщане на главницата, за периода 20.12.2016г. /датата на падежа на
задължението/ - 20.12.2017г. ответникът дължи лихва за забава в размер 2.5%
месечно, по 2875 евро месечно или за 12 месеца 34 500 евро.
Твърди, че е налице неизпълнение на задължението за
заплащане на възнаградителна лихва, която е равна на 15 % на година върху
остатъка от дълга или сумата от 17250 евро годишно. Твърди, че
възнаградителната лихва се дължи за всяка започната година. Твърди, че на
22.11.2016г. е направено частично плащане в размер на 10 000 евро, което е
погасило частично задължението за лихва за 2014г. до размера равен на 7250
евро. Твърди, че задължението за лихва за 2016г. е следвало да бъде заплатено
до 31.12.2016г., същото не е изпълнено, поради което ответникът дължи сума в размер
на 17250 евро възнаградителна лихва за 2016г.
По същество ищецът чрез пълномощника си адв. Р.
пледира за уважаване на исковете изцяло, като основателни и доказани, и за
присъждане на разноските в производството. Развива подробни съображения с
писмена защита.
Ответникът К.Р.Ф., гражданин на ***, роден на ***г. в ***,
постоянен адрес ***, чрез пълномощник адв. Г.П., със съдебен адрес ****, в
срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска
като неоснователен.
Оспорва основателността на иска, като оспорва иска по
основание и размер.
Не оспорва, че с ищеца са сключили в ***, договор за
заем от 22.10.2013г.
Оспорва ищецът да е изпълнил задължението си за
предаване на заемната сума.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за
връщане както на главницата, така и лихвите по заема и на неустойките.
Релевира възражение за прекомерност на уговорената
лихва, като уговорена в разрез с чл.10, ал.2 ЗЗД.
Прави възражение за прекомерност на претендираната
неустойка.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
С доклада по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо от доказване, че страните са подписали договор за заем от
22.10.2013г., сключен в ***.
От представения договор за заем, сключен между ищеца и
ответника на 22.10.2013г. в *** /л.6-л.8/, се установява, че страните са се
договорили ищецът да предостави в заем на ответника сумата от 115 000
евро, предназначена за извършване на довършителни работи по собствения на
ответника недвижим имот, представляващ ***, с идентификатор 48619.2.422.4 по
КККР на ***, подробно описан в договора за заем /чл.1/, като ответникът се
задължил да върне сумата в срок до 36 месеца от датата на получаване на заетите
средства /чл.4, ал.1/, както и да заплати за ползвания заем възнаградителна
лихва в размер на 15 % върху заетата сума годишно, платима в края на всяка
година от действието на договора, с уговорката, че в случай, че ответникът
погаси частично заема, възнаградителната лихва се начислява върху оставащата
непогасена част от заема /чл.3, ал.1 и ал.2/. Установява се също така, че
страните са договорили лихва за забава на главницата в размер на 2,5 % месечно върху неиздължената сума за
периода на забавата /чл.3, ал.4/ и неустойка при забава на възнаградителната
лихва в размер на 0,05 % за всеки ден просрочие върху просрочената сума /чл.3,
ал.5/. Установява се, че страните са договорили като условие да бъде
предоставена сумата от ищеца на ответника, ответникът да учреди договорна
ипотека върху описания в чл.5 от договора за заем недвижим имот – ***, с
идентификатор 48619.2.422.4 по КККР на ***, находящ се в землището на ***.
От представения по делото нотариален акт за договорна
ипотека върху недвижим имот № 79, том І, рег. № 1629, дело № 73/ 2014г. на
нотариус Д. Ч., рег. № ***, с район на действие РС гр. *** /л.9- л.12/ се
установява, че на 14.07.2014г. ответникът е учредил в полза на ищеца, за
обезпечаване на предоставената в заем сума в размер на 115 000 евро,
заедно с лихвите, неустойките и таксите, върху собствени на ответника недвижими
имоти – самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 48619.2.422.4.1, 48619.2.422.4.2,
48619.2.422.4.3 и 48619.2.422.4.4 по
КККР на ***, находящ се в ***, представляваща сграда № ***, в поземлен имот с
идентификатор 48619.2.422 по КККР на ***.
От коментирания нотариален акт за договорна ипотека се
установява също така, че ответникът е получил от ищеца договорената с договора
за заем от 22.10.2013г. заемна сума от 115 000 евро на 20.12.2013г.
По делото е представена и разписка, подписана от
ответника, от която се установява, че ответникът е получил от ищеца на
22.10.2013г. сумата от 115 000 евро, предоставена по договора за заем от
22.10.2013г., за извършване на довършителни работи на собствения на ответника
недвижим имот, представляващ *** в комплекса ***, в землището на *** /л.13/.
По делото е прието заключението по допусната ССчЕ,
изготвено от вещото лице В.Б.. От същото се установява, че размерът на лихвата
за забава върху главницата от 115 000 евро , за периода 20.12.2016г. –
20.12.2017г., е 34500 евро, а размерът на годишната възнаградителна лихва за
2016г. е 17250 евро.
При така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните изводи от правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства – договор
за заем от 22.10.2013г., договор за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имоти и разписка за получена сума, безспорно се установява, че между
страните е възникнало облигационно отношение по договор заем, както и че ищецът
е предал заемната сума на ответника. Неоснователно е възражението на ответника,
че не е получил договорената заемна сума, тъй като по делото са представени
писмени доказателства, съдържащи изричното признание на ответника, че на 20.12.2013г.
е получил от ищеца сумата от 115 000 евро, предоставена му по сключения
между тях договор за заем от 22.10.2013г. Изявлението на ответника направено
веднъж пред нотариус и обективирано в нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека, и втори път посредством подписаната от ответника разписка е
недвусмислено, от същото се установява безспорно размерът на получената сума,
датата на получаване, както и че същата е предоставена в заем от ищеца.
На следващо място от събраните по делото писмени
доказателства се установява наличието на договорки за заплащане на
възнаградителна лихва и на лихви за забава.
От заключението на в.л. Б., неоспорено от страните,
което съдът кредитира изцяло като обективно и мотивирано, изготвено в отговор
на поставените задачи, се установява
размерът на дължимите възнаградителна лихва за 2016г. – 17250 евро и лихви за
забава – 34500 евро, за периода 20.12.2016г. – 20.12.2017г.
От събраните по делото доказателства се установява, че
вземанията на ищеца за главница в размер на 115 000 евро, за годишна
възнаградителна лихва за 2016г. в размер на 17250 евро и за лихви за забава
върху главницата в размер на 34500 евро, за периода 20.12.2016г. –
20.12.2017г., са изискуеми. Срокът, в който ответникът е следвало да върне
заемната сума е 36 месеца, считано от датата на получаване на заетите средства,
която дата се установи, че е 22.10.2013г., т.е. падежът за връщане на
главницата е 22.10.2016г. Възнаградителната лихва е годишна и е платима в края
на всяка година от действието на договора, в случая възнаградителната лихва за
2016г. е с падеж 31.12.2016г.
По делото не са ангажирани от ответника доказателства,
че извършил пълно или частично погасяване на задължението си за връщане на
заемната сума, като няма и твърдения за това.
Неоснователно е възражението на ответника, че уговорената
лихва е прекомерна, в разрез с чл.10, ал.2 ЗЗД. Съгласно трайно установената
съдебна практика няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва или
лихва при забавено изпълнение на парично задължение над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10,
ал.2 ЗЗД. Максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или
компесаторна/ е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави /в този смисъл решение № 61/
21.10.2015г., т.д. № 894/ 2014г., ВКС, І т.о./.
С отговора на исковата молба е направено възражение за
прекомерност на претендираната неустойка. Действително с договора за заем е
предвидена неустойка за забавено плащане на възнаградителната лихва, но тъй
като не е предявен такъв иск за неустойка, то съдът не дължи произнасяне по
така направеното възражение, доколкото същото е извън предмета на делото.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла
погасителна давност на вземането за главница и лихви. Вземането за главница се
погасява с изтичането на пет години, а за лихви – с изтичането на три години,
от деня, в който съответното вземането е станало изискуемо. В настоящия случай
падежът на главницата е 20.12.2016г., а на вземането за възнаградителна лихва –
31.12.2016г., съответно исковата молба е подадена на 24.10.2019г., т.е. към
датата на завеждане на исковата претенция не е изтекъл съответният давностен
срок нито за вземането за главница, нито за вземането за възнаградителна лихва.
Исковата претенция за лихва за забава върху главницата е за периода
20.12.2016г. – 20.12.2017г., т.е. към датата на подаване на исковата молба не е
изтекъл тригодишният давностен срок.
С оглед на гореизложеното предявените искове се явяват
доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени
изцяло.
В частта по разноските.
С оглед изхода от спора – основателност на исковете,
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и представените
доказателства за това, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски
в общ размер на 23071,30 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Р.Ф., гражданин на ***, роден на ***г. в ***,
постоянен адрес ***, да заплати на Д.Р.М.,
роден на *** г., с адрес ***, с Удостоверение за постоянно пребиваване на
граждани на *** № ***, валидно до ***г., ЛН ***, сумата 115 000 /сто и петнадесет хиляди/ евро, главница по договор
за заем, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, сумата 34 500 /тридесет и четири хиляди и
петстотин/ евро, лихва за забава върху главницата, за периода 20.12.2016г.
– 20.12.2017г., и сумата 17 250
/седемнадесет хиляди двеста и петдесет/ евро, възнаградителна лихва за
2016г., с падеж 31.12.2016г.
ОСЪЖДА К.Р.Ф.,
гражданин на ***, роден на ***г. в ***, постоянен адрес ***, да заплати на Д.Р.М., роден на *** г.,
с адрес ***, с Удостоверение за постоянно пребиваване на граждани на ЕС № ***,
валидно до ***г., ЛН ***, сумата 23 071.30
лв. /двадесет и три хиляди седемдесет
и един лева и тридесет стотинки/, представляваща разноски за производството
по гр. дело № 2491/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: