Решение по дело №152/2025 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 87
Дата: 18 август 2025 г. (в сила от 18 август 2025 г.)
Съдия: Пепа Илиева Чиликова
Дело: 20252300600152
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Ямбол, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Николай Ив. Кирков

Калина Ив. Стоянова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252300600152 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба и допълнение към нея, наименувано
„становище“ от подс. Г. Т. Г. от с. ****, общ. *****, обл. Ямбол, чрез служебно
назначения му защитник адв. Г.Г. от АК – Ямбол против Присъда № ****** г.,
постановена по НОХД №***** г. по описа на РС – Елхово, с която
подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от 17.11.2018 до
18.11.2018 година от стопанска постройка, намираща се в землището на
с.****, обл.Ямбол, действайки като извършител при условията на
продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство - ключ,
отнел чужди движими вещи - 299 броя бали сено на стойност 1196 лева от
владението на собственика им К.И.М. от с.****, обл.Ямбол без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, както следва:
- на 17.11.2018 година от стопанска постройка, намираща се в
землището на с.****, обл.Ямбол, действайки като извършител чрез използване
на техническо средство -ключ, отнел чужди движими вещи - 76 броя бали сено
1
на стойност 304 лева от владението на собственика им К.И.М. от с.****,
обл.Ямбол без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 18.11.2018 година от стопанска постройка, намираща се в
землището на с.****, обл.Ямбол, действайки като извършител чрез използване
на техническо средство -ключ, отнел чужди движими вещи - 223 броя бали
сено на стойност 892.00 лева от владението на собственика им К.И.М. от
с.****, обл.Ямбол без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл.
194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и вр. чл.29, ал.1, б.А от НК, като на основание чл.196,
ал.1, т.2 във вр. чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ от НК. С приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК
жалбоподателят е признат за виновен и осъден на „лишаване от свобода“ за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
С атакуваната присъда на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от НК е
определен първоначален общ режим на изпълнение на наложеното наказание
от една година „лишаване от свобода“.
Подсъдимият Г. Т. Г. е осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК
ДА ЗАПЛАТИ сумата от 100.80 лева за направени по делото разноски, в хода
на досъдебното производство, вносими в приход на републиканския бюджет
по сметка на ОДМВР - Ямбол, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист - да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС - Елхово 5.00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен
лист.
Жалбоподателят-подсъдим Г. е осъден на основание чл.189, ал.3 от
НПК ДА ЗАПЛАТИ сумата от 98,95 лева, направени по делото разноски, в
хода на съдебното производство, вносими в приход на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС - Елхово, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист -да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС -Елхово 5.00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен
лист.
Със същата присъда подс. Д. Т. Й. от с. ****, обл. Ямбол е признат
за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от края на месец август 2018 година до
19.11.2018 година от стопанска постройка, намираща се в землището на
с.****, обл.Ямбол, действайки като извършител при условията на
продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство - ключ,
е отнел чужди движими вещи - 201 броя бали сено на стойност 804 лева и 200
броя бали слама на стойност 160 лева, всички вещи на обща стойност 964 лева
от владението на собственика им К.И.М. от с.****, обл.Ямбол без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив - Й. е извършил деянието, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от
НК и е осъждан и два и повече пъти за умишлени престъпления от общ
2
характер на лишаване от свобода, като поне по една от присъдите
изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК, както
следва:
- на неустановен ден в периода от края на месец август 2018
година до 19.11.2018 година от стопанска постройка, намираща се в
землището на с.****, обл.Ямбол, действайки като извършител чрез използване
на техническо средство -ключ, отнел чужди движими вещи - 201 броя бали
сено на стойност 804 лева от владението на собственика им К.И.М. от с.****,
обл.Ямбол без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено при условията на опасен рецидив
- Й. е извършил деянието, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и е осъждан и два и
повече пъти за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от
свобода, като поне по една от присъдите изпълнението на наказанието не е
отложено по реда на чл. 66 от НК
- на неустановен ден в периода от края на месец август 2018
година до 19.11.2018 година от стопанска постройка, намираща се в
землището на с.****, обл.Ямбол, действайки като извършител чрез използване
на техническо средство - ключ, отнел чужди движими вещи - 200 броя бали
слама на стойност 160 лева от владението на собственика им К.И.М. от с.****,
обл.Ямбол без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието да е извършено при условията на опасен рецидив като на
основание чл.304 от НПК е оправдан по това обвинение за престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
Спрямо подс. Д. Т. Й. присъдата не е протестирана в
законоустановените срокове, поради което ОС – Ямбол приема, че същата е
влязла в законна сила.
Постановената присъда се атакува с твърдения за
незаконосъобразност и необоснованост. Направени са възражения, че РС-
Елхово неправилно е преценил събраните по делото доказателства и при
обсъждане на същите е приел гласни доказателства не кореспондиращи с тези,
събрани по време на съдебното следствие. Направени са оплаквания, че съдът
е игнорирал част от свидетелските показания на св. Т.И. и св. К.И..
Жалбоподателят твърди, че ЕРС неправилно е достигнал до извода, че е
налице извършено съставомерно деяние – кражба. Сочи се, че подс. Г. Г. не е
действал с умисъл, не е знаел и не е допускал, че отнема чужди движими вещи
/бали от сено/ от владението и собственост на св. К.И.. Изтъква се, че подс. Г. е
действал с ясното съзнание, че се разпорежда с тези движими вещи/ бали от
сено/, собственост на св. Т.И., за които има уговорка и разрешение от самия
св. Т.И. да изнесе от въпросния склад и продаде на когото намери за добре.
Моли ОС-Ямбол да отмени изцяло обжалваната присъда.
3
В съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим не се явява, за него
се явява служебният му защитник – адв. Г. от ЯАК, който поддържа жалбата и
допълнението към нея, наименувано „становище“. Пледира ЯОС да отмени
атакуваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подс. Г..
Представителят на ЯОП намира жалбата за неоснователна. Счита
присъдата на РС-Елхово за законосъобразна и обоснована и пледира за
нейното потвърждаване в осъдителната част.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице
имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а
разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Проверяващата инстанция приема за установена фактическа
обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, както следва:
Подсъдими по делото са братята Г. Т. Г. и Д. Т. Й., двамата от с.
****, община *****, обл. Ямбол. По отношение на подс. Д. Т. Й.
производството е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
През 2018 година свид. К.М.И. отглежда животни и има
произведени около 700 бали от ливадно сено и слама, по - голямата част от
които са от сено. Свид. И. складира балите в сграда, която е част от сградния
фонд на бивше поделение на Министерство на отбраната, находяща се в
землището на с. ****, община *****, обл.Ямбол, недалеч от населеното място
с. ****. Същата сграда, преди свид. К.И., е ползвана от свид. Т.А. И., като
последният отстъпва ползването на свид. К.И., а в самата сграда останали
около 30 бали, собственост на свид. Т.И..
Както по времето, когато свид. Т.И. ползва сградата, където се
съхранявали балите, вратата на същата се заключвала с катинар, а ключът за
катинара свид. К.И. държи под камък, близо до вратата на сградата. През
лятото и есента на 2018 година, свид. Й.Т.Т. на няколко пъти дава бали на
брата на подсъдимите - свид. Й. Т. Г., общо около 120-130 броя, които св. Й. Т.
Г. пренася и съхранява в дома си в с. ****, ул. „*******" №7.
На подс. Г. Г. е известно, че свид. К.И. държи бали в сградата на
Министерство на отбраната, която по - рано свид. Т.И. също ползвал за склад
за същата селскостопанска продукция- бали от сено и слама. Подс. Г. бил
наясно с локацията на ключа от катинара, с който се заключва входната врата
на сградата - под камък близо до входа. След случайна среща със свид. К.М.А.,
подс. Г. Г. разбира, че той търси да закупи бали от сено и решава да вземе и да
му продаде от балите от сено и слама, които свид. К.И. съхранява в сградата,
находяща се в землището на с. ****, обл. Ямбол – известно му е къде стои
4
ключа от това помещение. В изпълнение на взетото решение, на 17.11.2018 г.
подс. Г. и свид. К.А. отиват до процесната сграда, където свид. К.И. държи на
склад балите си, подс. Г. отключва катинара на входната врата и взема 76 бр.
бали от сено, които продава на свид. а., а последният на два курса с камион
пренася балите от сградата, където са съхранявани до стопанството си,
находящо се в с. *****.
На следващия ден – 18.11.2018 г. подс. Г. Г. и свид. К.А. отново
отиват до същата постройка, подс. Г. отново отключва входната врата, но този
път взема и продава на свид. а. 223 бр. бали от сено, които свид. К.И.
съхранява в сградата, а свид. а. на три курса, същия ден пренеся балите до
стопанството си в с. *****. При товареното, превоза и разтоварването на
балите присъства и участва и свид. Я.Н.Я. - работник при свидетеля К.М.А..
Когато свид. К.И. посещава склада си в с.****- в края на м.
ноември 2018 година, въпреки, че входната врата е заключена и ключът от нея
е на мястото си, той установява липсата на общо около 400-500 бали от сено и
от слама, като от балите, оставени от свид. Т.И., които се съхраняват отделно,
нямало липси. След като констатира липсите, свид. К.И. сигнализира РУ –
Елхово за извършената кражба.
На 20.11.2018 година е извършен оглед на местопроизшествие в
землището на с. ****, обл.Ямбол за времето от 11.09 часа до 11.32 часа. Обект
на огледа е сграда, представляваща монолитна едноетажна постройка с
размери 16/10 метра. Входа на сградата, съгласно отразеното в протокола, е от
западната страна на сградата, затворен с двукрила дървена врата, със
стълбище пред нея. Вратата е била намерена в затворено положение с метални
дръжки, захванати с метален катинар, който е намерен в отворено положение.
На площадката и стълбището около входа е намерена разпръсната слама,
съответно вътре в сградата, състояща се от едно помещение, са намерени
множество бали от сено и слама, една част от които завързани със син сезал, а
друга част с бял сезал.
На 20.11.2018 година свид. К.М.А. доброволно предава общо 523
бр. бали от сено и слама, за които заявява, че са закупени от Г. Т. Г. и от Д. Т.
Й.о, двамата от с. ****.
На 18.01.2019 година е извършен оглед на веществени
доказателства - 300 бр. бали от сено и слама, находящи се в стопанска
постройка в землището на с. *****, обл.Ямбол, собственост на свид. А.. С
протокол за доброволно пазене на 18.01.2019 година на свид. А. за отговорно
пазене са оставени 300 бр. бали - 290 бр. бали сено и 10 бали слама.
От назначената в хода на досъдебното производство стоково -
оценъчна експертиза, изслушана и в съдебно заседание, поддържана от
вещото лице М.Г.Д., е видно, че единичната стойност на бали от ливадно сено,
стандартни е 4.00 лв. на бала, а стойността на 500 бали е 2000 лева,
единичната цена на бали от пшенична слама, стандартни е 0,80 лева, а на 200
бр. е 160 лева.
5
Видно от представената по делото справка за съдимост на подс. Г.
Г., същият е осъждан многократно вкл. за престъпления против собствеността.
Налагани са му и ефективни наказания „лишаване от свобода“.
Последното осъждане на Г. е с присъда по НОХД № 631/2013
година по описа на ЕРС, влязла в сила от 11.06.2014 година, по която за
извършено на 17.04.2013 година престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК е
осъден на 2 години лишаване от свобода при строг режим.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
След съвкупен анализ на доказателствената съвкупност
въззивната инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е приел
за установена описаната фактическа обстановка, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства - от обясненията на подсъдимия Й., дадени в хода
на съдебното следствие, от показанията на свидетелите: К.М.И., С.Г.Ч., Й.Т.Т.,
К.М.А., Я.Н.Я. -дадени в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.4, във вр.ал.1, т.2 от НПК; Т.А.
И. - дадени в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281, ал.4, във вр.ал.1, т.1 от НПК; Й. Т. Г.; от
заключенията на вещото лице М.Г.Д. по изготвената от него стоково -
оценъчна експертиза, както и въз основа на приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие от
20.11.2018 г., ведно с фотоалбум, протокол за доброволно предаване от
20.11.2018 година, протокол за отговорно пазене от 20.11.2018 г., протокол за
оглед на веществени доказателства от 18.01.2019 година, ведно с фотоалбум,
протокол за отговорно пазене от 18.01.2019 година, писмо с рег. № 261000-
6012 от 11.11.2020 г. на РУ-Елхово, постановление от 14.01.2020 г. на РП-
Ямбол, писмо с вх.№ 261000-4775 от 02.09.2021 г. на РУ-Елхово, справка за
съдимост на подсъдимия Г. Г., справка за съдимост на подсъдимия Д. Т..
Тук следва да се посочи, че процесуалният закон не задължава
въззивния съд да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ на
доказателствената съвкупност, освен в случай, че изрази несъгласие с някои от
фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Когато мотивира
съгласие с възприетите от първата инстанция фактически положения,
въззивната такава не е задължена да анализира отново тази съвкупност, а само
да даде отговор на доводите на защитата, в какъвто смисъл е Решение № 482
от 22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г. на Трето н. о. на ВКС.
Първата инстанция е извършила изключително точен, задълбочен
и прецизен анализ на събраните по делото доказателства, който
проверяващият съд напълно подкрепя и се присъединява към него.
Първоинстанционният съд е изложил верен и много подробен анализ на
доказателствения материал, събран по делото, с който анализ въззивната
инстанция се солидаризира и смята за ненужно да повтаря отново детайлно.
По делото са събрани множество доказателства, които са разгледани и
6
обсъдени прецизно както поотделно, така и в тяхната съвкупност, в резултат
на което контролирания съд е възприел и изложил вярно обстановката по
делото откъм фактическа страна. Аргументите, с които решаващият съд
кредитира едни и не кредитира други доказателства, са прецизно изложени,
след извършена правилна преценка по отношение достоверността на събрания
по делото доказателствен материал. В резултат на извършения точен анализ,
съдът е успял да изложи правилно фактическата обстановка по делото, която
обстановка настоящият съдебен състав подкрепя и споделя.
Въззивният съд счита, че по отношение на констатираните
противоречия между показанията на свид. Т.И., дадени в хода на съдебното
следствие и тези на досъдебното производство, в частност колко на брой бали
е оставил свид. Т.И. в стопанската постройка; разрешавал ли е на подс. Г. да
взима и продава бали от стопанската постройка, след като той е заминал извън
страната и знаел ли е подс. Г., че помещението през 2018 година е отдадено за
ползване на свид. К.И., съдът правилно и обосновано кредитира показанията
на свид. Т.И., дадени в хода на досъдебното производство, с мотив, че, от една
страна, последните са дадени в много по - близък период от време до
извършване на деянието, а от друга страна, с оглед нелогичното обяснение на
свидетеля за причините, на които се дължат противоречията в показанията му.
Въззивният съд на свой ред установи, че показанията на свид. Т.И., дадени в
хода на досъдебното производство, относно общия броя на бали, които е
оставил в складовото помещение, кореспондират с показанията на свид. К.И.,
докато показанията, дадени в хода на съдебното следствие - не.
Законосъобразно ЕРС е кредитирал показанията на свид. Т.И. в останалата им
част като логични и последователни. Въззивният съд споделя тези изводи по
фактите.
Въззивният съд кредитира като обективно и компетентно
изготвеното заключение по назначената стоково - оценъчна експертиза. ОС-
Ямбол не намира причина да се съмнява в компетентността и
безпристрастността на вещото лице, изготвило експертизата. Въззивният
съдебен състав намира същата за изчерпателна и обоснована, допринасяща за
изясняване на обстоятелства от предмета на доказване. Експертизата е
обоснована, ясна и не може да се направи извод за наличието на каквото и да е
съмнение по отношение на правилността . Относима е към предмета на
доказване.
Всички кредитирани и от двете съдебни инстанции
доказателствата са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка
и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото, предмети и механизма на извършване на осъществено от
подсъдимия.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
7
При правилно изяснена фактическа обстановка, контролираният
съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият Г. Т. Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, тъй като в периода от 17.11.2018 до 18.11.2018
година от стопанска постройка, намираща се в землището на с.****,
обл.Ямбол, действайки като извършител при условията на продължавано
престъпление, чрез използване на техническо средство - ключ, отнел чужди
движими вещи - 299 броя бали сено на стойност 1196 лева от владението на
собственика им К.И.М. от с.****, обл.Ямбол без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив- след като Г. е осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК.
Правилно и обосновано EРС посочва, че авторството на деянията
е безспорно доказано от от показанията на свидетелите К.М.И., К.М.А.,
Я.Н.Я., Т.А. И. и Й. Т. Г..
От обективна страна е безспорно, както правилно се приема от
първата инстанция, че подсъдимият е осъществил признаците на
квалифицирания състав на престъплението кражба, визиран чл. 196, ал. 1, т. 2
във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ от НК, като е извършил действия по прекратяване владението върху
съответните инкриминирани вещи, посочени по-горе, от владението на
собственика им К.И.М. от с. ****, обл. Ямбол, както и установяване на свое
владение, с отнасянето им от мястото, където са се намирали на склад. Налице
е прекратяване на фактическата власт на собственика върху вещите, което
настъпва вследствие на деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за
това от страна на собственика. Подсъдимият е осъществил и двете фази на
изпълнителното деяние на престъплението – отнел съответните вещи и ги е
отнесъл от мястото, с което прекъснал владението на собственика, а с
напускане на местопрестъплението е установил трайна фактическа власт
върху отнетото, след което противоправно се е разпоредил с предмета на
престъплението, продавайки инкриминираните бали на свид. К.М.А..
Подсъдимият не е придобил владението на правно основание, което го прави
или е годно да го направи собственик на вещите и несъмнено е установил
своята фактическа власт непосредствено и директно, а не чрез други лица.
Вярно е изтъкнатото в контролирания съдебен акт, че
извършеното от подс. Г. Г. престъпление е осъществено при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, тъй като всяко
едно от извършените от него деяния осъществяват състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, като подсъдимият следва
да бъде наказан съобразно причинения общ престъпен резултат.
8
Правилно и в съответствие с материалния наказателен закон
първоинстанционният съд квалифицира престъпната деятелност на
въззивника- подсъдим Г. като такава по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, тъй като при
процесната кражба той използва техническо средство –ключ, с който
отключва катинара на входната врата на постройката, в която свид. К. И.
съхранява инкриминираните бали и по този начин улеснява извършването на
кражбата, осигурявайки си лесен достъп до предмета на престъпното
посегателство, след което отнема инкриминираните вещи, които са на обща
стойност 1196 лева. Съгласно трайната съдебна практика, техническото
средство е такъв предмет, който служи за преодоляване на препятствия и
улеснява достъпа до чуждите вещи и в тази връзка ключът е „техническо
средство“ по смисъла на законовата разпоредба.
По отношение на квалификацията на престъплението, свързана с
личността на подсъдимия, правилно първостепенният съд приема, че при
осъществяване на престъплението подс. Г. Г. е действал в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК. Деянието е осъществено
след като подс.Г. е осъждан по НОХД № 631/2013 г. по описа на РС - Елхово
за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК. Несъмнено
не е изтекъл петгодишния срок по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК от
изтърпяване на това наказание към датата на извършване на деянието по
настоящото дело, поради което процесното деяние се явява извършено от
подсъдимият Г. Г. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1,
б. „а” от НК.
Несъстоятелно е възражението за несъставомерност на
извършеното деяние от субективна страна. Настоящият състав намира за
неоснователни твърденията на защитата за липса на умисъл у подс. Г..
Окръжен съд – Ямбол намира, че ЕРС е достигнал до правилен
извод касателно субективната страна на престъплението като е приел, че подс.
Г. Т. Г. е действал с пряк умисъл. Деецът, като човек осъждан за кражба, е бил
напълно наясно, че извършва противоправно и общественоопасно деяние и е
целял настъпването на престъпните последици – лишаването на собственика
от владението върху вещите. Подсъдимият е осъществил кражбата с
намерение противозаконно да присвои процесните вещи, т.к. се е разпоредил
фактически с тях веднага след извършване на кражбата. Съзнавал е, че
лишава от фактическа власт върху инкриминираните вещи собственика,
съзнавал е, че извършва деянието като използва техническо средство – ключ,
предвиждал е преминаването на инкриминираните вещи в своя фактическа
власт и е целял именно това. Разбирал е противоправния характер на
извършеното, но е целял незаконното си облагодетелстване. Подсъдимият Г.
логично е знаел за предходното си осъждане и е осъзнавал, че върши деянието
в условията на опасен рецидив .
Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че
9
законосъобразно и обосновано РС – Елхово е признал подсъдимия Г. Г. за
виновен по предявеното му обвинение в престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2
във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
Правилно и обосновано контролираният съд, при определяне на
конкретното наказание, е съобразил както отегчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства – обремененото съдебно минало на подс. Г.,
включващо и други такива престъпления / извън престъплението водещо до
квалификация във вр. с чл.29, ал.1 от НК/, така и смекчаващите отговорността
на подсъдимия обстоятелства – невисоката стойност на предмета на
престъплението – общо 1196 лева, което възлиза на малко над две минимални
работни заплати за страната към онзи момент и изминалия сравнително дълъг
период от време от момента на извършване на деянието. Въз основа на
изложеното, Елховският районен съд обосновано е преценил, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най-лекото,
предвидено в закона наказание от три години „лишаване от свобода“ се явява
несъразмерно тежко за извършеното, поради което е определил наказание по
реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една
година. Въпреки това, проверяващата инстанция намира, че контролирания
съд не е оценил и отчел в достатъчна степен посочените по-горе многобройни
смекчаващи отговорността му обстоятелства като е наложил наказание от
една година "лишаване от свобода ". При определяне на наказанието ЕРС е
слязъл значително под минималния законов минимум от ТРИ години
"лишаване от свобода", но въпреки това проверяващата инстанция счита, че
съдът не е намалил в достатъчна степен по реда на чл. 55, ал. 1 от НК
наказанието на подс. Г.- не е съобразено в достатъчна степен обстоятелството
,че не по вина на подсъдимия Г. наказателното производство и особено
съдебното производство е протекло твърде дълго. Настоящият състав намира,
че за да бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК
да се окаже поправително, превъзпитателно и възпиращо действие както по
отношение на личността на извършителя, така и по отношение останалите
членове на обществото, е необходимо и достатъчно на подсъдимия да бъде
определено по-леко по размер наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от
свобода“ , което да се изтърпи при първоначален "общ" режим, съгласно
разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Законосъобразно първостепенният съд е изтъкнал, че предходните
осъждания на подсъдимия са пречка за отлагане изпълнението на наложеното
наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК. В тази връзка правните изводи
изцяло се споделят от въззивната инстанция.
Така определеното наказание – като вид, размер и начин на
изтърпяване, проверяващият съд намира за справедливо, подходящо за
10
постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК и съответстващо
в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Същото, без да
осъществява ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. Г. е такова,
че да не създаде у него погрешно усещане за безнаказаност и да му посочи, че
корекция е възможна, че има реален шанс той да се поправи, като съобразява в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Ето
защо настоящият съдебен състав счита, че конкретното отмерено наказание е
необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите
членове на обществото.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода от делото, законосъобразно ЕРС е осъдил
подсъдимия Г. Т. Г., с посочени данни за самоличност на основание чл. 189, ал.
3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ сумата от 100.80 лева, направени по делото
разноски, в хода на досъдебното производство, вносими в приход на
републиканския бюджет по сметка на ОДМВР - Ямбол, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист да заплати в приход на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС - Елхово 5.00 лв. държавна такса за издаване
на изпълнителен лист.
Обосновано РС – Елхово е осъдил подсъдимия Г. Т. Г., с посочени
данни за самоличност на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ
сумата от 98,95 лева, направени по делото разноски, в хода на съдебното
производство, вносими в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС - Елхово, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да
заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС -Елхово 5.00
лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1, вр.
чл.334, т. 3 и т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № ****** г., постановена по НОХД №***** г.
по описа на РС – Елхово В ЧАСТТА И, С КОЯТО на подсъдимия Г. Т. Г., на
основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 и вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година като
НАМАЛЯВА размера на наказанието на ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останала й част.
Решението е окончателно.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12