№ 16380
гр. София, 31.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110115642 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от В. Т. Ф., ЕГН ********** срещу
„*****” АД, ЕИК ***** отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ
размер от 7099,33 лв., която е предмет на принудително изпълнение по изп.д.
671/2016 г. по описа на ЧСИ *****, поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е издаден изпълнителен
лист за сумата в общ размер от 7099,33 лв. въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 32398/2016 г. по описа на
СРС, 54 състав. Излагат се доводи, че въз основа на процесния изпълнителен
лист е образувано изп.д. № 671/2016 г. по описа на ЧСИ *****, като се твърди,
че последното изпълнително действие, прекъсващо давността е извършено на
27.03.2017 г. – налагане на запори. Обосновава, че след това действие е
изтекла погасителната давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
1
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е
осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на
съдебното дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране
или прекъсване на давността.
Страните не спорят и от писмените доказателства по делото се
установяват следните факти: срещу ищеца в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист за сумата в общ размер от 7099,33 лв. въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 32398/2016
г. по описа на СРС, 54 състав., въз основа на който е образувано изп.д. №
671/2016 г. по описа на ЧСИ *****.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта
за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но
при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК
проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес по
реда на чл. 422 ГПК. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е
подадено в срок, както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в
сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче, че ако длъжникът не възрази в
рамките на установения в чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен двуседмичен срок,
заповедта се стабилизира /"влиза в сила" по терминологията на закона/, като
се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като
единствената възможност за оспорване на вземането въз основа на настъпили
преди издаване на заповедта факти, са основанията на иска по чл. 424 ГПК -
2
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън иска по
чл. 424 ГПК, длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва вземането въз основа на настъпили преди издаване
на заповедта факти. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от
регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист
въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше
възможност за предявяване искове - чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл.
255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. Съгласно сега
действащия ГПК обаче, с изтичане на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.
Аргумент в полза на това разбиране е и разпоредбата на чл. 371 ГПК, която
допуска в производството по търговски спорове възвражение за прихващане
да се прави до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция,
когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила
съдебно решение или заповед за изпълнение.
Не може да се прави аналогия с вземания, за които е издаден
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.
237 ГПК (отм.). Въпреки съществуващите сходства между уредбата на
несъдебните изпълнителни основания по ГПК (отм.) и заповедното
производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК, последното има
съществени специфики, които правят недопустимо приравняването им.
Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в
законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237
ГПК (отм.). Поради това съдебната практика, постановена във връзка с
несъдебните изпълнителни основания, не може да се прилага по аналогия по
отношение на заповедите за изпълнение, издадени по реда на новия ГПК,
стабилизирали се поради неподадено възражение от длъжника. Съгласно
разясненията, дадени с мотивите към т. 14 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно
3
чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е
спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен
след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита
прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на
длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което
заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.
Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника в
срока по чл. 414, ал. 1 ГПК прави вземането по заповедта безспорно. По арг. за
противното от чл. 424 ГПК тя се ползва със сила на пресъдено нещо. И
наистина, длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК,
може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след
изтичане срока за възражение по чл. 414 ГПК – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК (така
определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о.).
Това означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД
е станала петгодишна, защото, макар да не представлява съдебно решение,
постановено в исков, когнитивен процес, заповедта за изпълнение прави
вземането безспорно. Именно защото тя се ползва с такава
правоустановителна сила, преклудирана е възможността длъжникът да
оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с
аргументи, черпени от възражения, които е могъл да изложи в срока за
възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК той може да релевира
само възражения за осъществили се юридически факти след този момент.
Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давнност е всякога пет
години. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно
решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от
обективните и предели факти, стабилитет и изпълнителна сила - то спрямо
същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна
погасителна давност, като вида и характера на конкретното вземане е без
значение.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с
решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл.
414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна
4
давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-
годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и
същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството
каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение
на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.
изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. №
221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че
погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.
117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай и е започнала да тече
от датата на влизането в сила на заповедта по чл. 410 ГПК – арг. чл. 117, ал. 2
ЗЗД вр. чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Същото становище е застъпено и в Решение № 2494
от 08.04.2019 г. по в. гр. д. № 6395 / 2018 г. на Възз. II-в състав на Софийски
градски съд; Решение № 7227 от 25.10.2019 г. по в. гр. д. № 12743 / 2018 г. на
Възз. IV-д състав на Софийски градски съд; Решение № 260545 от 14.10.2020
г. по в. гр. д. № 15984 / 2019 г. на Възз. III-б. състав на Софийски градски съд и
други/.
Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни
изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
5
оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и
действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на
покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
От материалите по изпълнителното дело, прието като писмено
доказателство по делото, се установява, че на 07.11.2016 г. са наложени запори
върху банкови сметки на длъжника, на 21.03.2017 г. е наложен запор на МПС
на длъжника, на 16.01.2018 г. и 14.01.2020 г. взискателят с молбата е поискал
предприемане на конкретни изпълнителни действия – налагане на запор върху
трудово възнаграждение, банкови сметки и опис и оценка на движими вещи.
На 20.03.2020 г. ЧСИ е пристъпил към опис и оценка на движими вещи на
длъжника.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори
то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание
на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж
с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване
на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения,
провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане. В този смисъл са задължителните за съдилищата тълкувания,
дадени с ТР 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложените съображения съдът намира, че с поисканите и
6
извършените изпълнителни действия петгодишната давност е прекъсвана
многократно преди изтичането й и е започвала да тече нова петгодишна
давност, която доколкото последното изпълнително действие е от 2020 г. не е
изтекла към настоящия момент, поради което и искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но
доколкото същият не претендира такива, то разноски не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. Ф., ЕГН ********** срещу „*****” АД,
ЕИК ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК
с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 7099,33
лв., която е предмет на принудително изпълнение по изп.д. 671/2016 г. по
описа на ЧСИ *****, поради изтекла погасителна давност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7