РЕШЕНИЕ
№ 21674
гр. С., 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110123476 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД искова
молба срещу Л. П. Л. и В. М. Л., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено между страните, че ответниците
дължат на ищцовото дружество сумите както следва: 3248,41 лв. – стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. –
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК – 30.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 411,96 лв. –
мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. – 18.05.2023 г., 48,18 лв. – стойността
на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
– 30.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 9,73 лв. – мораторна
лихва за периода 16.07.2020 г. – 18.05.2023 г., в условията на разделна
отговорност при квоти както следва:
Л. П. Л. – ½ или сумата от 1624,20 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
30.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 205,98 лв. – мораторна
лихва за периода 15.08.2021 г. – 18.05.2023 г., 24,09 лв. – стойността на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г.,
1
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
30.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,86 лв. – мораторна
лихва за периода 16.07.2020 г. – 18.05.2023 г., В. М. Л. – ½ или сумата от
1624,20 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.05.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата, 205,98 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. –
18.05.2023 г., 24,09 лв. – стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.05.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата и 4,86 лв. – мораторна лихва за периода
16.07.2020 г. – 18.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 29233/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в
гр. С., ж.к. „К. п. I“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, имат качеството потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в
сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „П. и.“ ООД,
съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна
собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца
претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответниците
оспорват да са собственици на процесния имот. Оспорват наличието на
облигационно отношение с ищеца. Оспорват ищецът да е публикувал ОУ в
местен ежедневник. Сочат, че ищецът не е представил доказателства, от които
да се установява дали в имота има абонатна станция, респ. узаконена ли е,
монтиран ли е топломер и технически изправен ли е. Аргументират, че
ищецът не доказва реално доставено количество ТЕ до абонатната станция на
процесната сграда. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорват дължимостта на претенцията за дялово разпределение. Оспорват да
са изпаднали в забава досежно процесните задължения. Молят съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
2
възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между него и ответниците като собственици на имота, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат,
че са погасили претендираните вземания.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането
на ответниците в забава.
На първо място следва да се разгледа въпросът дали ответниците имат
качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период, във връзка с което съдът приема следното:
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 153,
ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на
задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди
към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице
следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част
от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както
изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото
3
съдържание на договора между страните по същия), така и презюмиран
(сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право
на ползване - по силата на закона чл. 153, ал. 1 ЗЕ), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството - ищец е
в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния
имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице
последно по време е сключен договор за доставка на топлинна енергия.
Установява се от представения и приет по делото Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че на
20.03.1991 г. ответниците в настоящия процес – В. М. Л. и Л. П. Л., са
придобили недвижим имот, държавна собственост - апартамент № **,
находящ се в гр. С., жк К. п., бл. **, вх. *, ет. *.
От представените по делото доказателства съдът приема, че през процесния
период собственици на имота са били именно ответниците В. М. Л. и Л. П. Л..
Съдът приема, че именно ответниците се легитимират като титуляри на
правото на собственост върху имота при квоти по 1/2 идеална част, съответно
имат качеството потребители на топлинна енергия (при липса на данни да е
било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице или да е
сключен изричен писмен договор от някоя от ответниците или от трето за
спора лице с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния период).
Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден
презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед
притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на
ползване. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника - потребител, включително и относно
приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика -
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между страните за
процесния период е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г.
на КЕВР, публикувани във вестник "М." от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016
г., което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид
качеството на ответниците на съсобственици на имота през процесния период.
Публикацията на Общите условия не е предпоставка за възникване на
облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия, а има само
оповестителен характер и това, че по делото няма данни за публикация на
Общите условия в един местен ежедневник не влияе върху вече възникналото
4
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в
сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Не е спорно по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена.
От удостоверение от ГИС-С. ЕООД се установява, че сграда с адрес бул. В., бл.
***, има настоящ адрес жк К. п. *, блок **, вх. * и Б.
От данните по делото става ясно, че етажната собственост, находяща се в гр.
С., бул. В., бл. ***, вх. * е сключила с "П. ин." ООД през м.10.2012 г. договор
за извършване на услуга "топлинно счетоводство", както и че през исковия
период именно това дружество е осъществявало дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира
процесният апартамент, като през исковия период е осигуряван достъп за
отчет до уредите в имота и са съставяни изравнителни сметки след края на
всеки отоплителен сезон, в която връзка са приети подписани за потребител
протоколи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за
периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. (с дата 12.06.2021 г.), за периода
01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. (с дата 15.06.2022 г.), индивидуални справки за
отопление и топла вода за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. -
30.04.2022 г., които не са оспорени от ответниците.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е прието и заключение
на съдебно - техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните.
От заключението на вещото лице се установява, че за процесния период
количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща
процесната сграда, в която се намира процесният имот, е измервано и
отчитано от общ топломер. Технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били
за сметка на ищеца. Дяловото разпределение е осъществявано от „П. ин.“
ООД. За процесния период за имота е начислена топлинна енергия за
отопление на имот, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
За периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. е осигурен достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение. В имота е имало две отоплителни тела, с
монтирани разпределители на ТЕ, по които са направени отчети. В банята е
имало щранг - лира - тръбно отоплително тяло без техническа възможност за
монтиране на уред за дялово разпределение върху същия, за която също
служебно са начислени 964,78 д. е. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот
5
от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен
разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем
119 куб. м., както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ въз основа на отчет на
един водомер.
За периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. е осигурен достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение. В имота е имало две отоплителни тела, с
монтирани разпределители на ТЕ, по които са направени отчети. В банята е
имало щранг - лира - тръбно отоплително тяло без техническа възможност за
монтиране на уред за дялово разпределение върху същия, за която също
служебно са начислени 1346,04 д. е. Не е начислявана ТЕ за отопление на
имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем 119 куб. м., както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ въз основа
на отчет на един водомер.
Според експерта дяловото разпределение за процесния период е извършено
съобразно нормативната уредба.
След извършеното изравняване вещото лице е посочило, че стойността на ТЕ
за процесния период възлиза на сумата от 3286,03 лв. Вещото лице е
подчертало, че в посочената сума не са включени изравнявания, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди, както и стойности по фактури
за извършване на услугата за дялово разпределение. Ищецът при начисляване
на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време
на процесния период. Посочено е и че общият топломер е преминавал
метрологични проверки на 12.06.2018 г. и на 08.05.2021 г., като не са
констатирани отклонения.
От събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на приетата
съдебно техническа експертиза, която съдът кредитира по реда на чл. 202
ГПК, и от документите, представени от "П. ин." ООД, се установява, че в
процесния период в имота е доставяна и потребявана топлинна енергия за
отопление на имот, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за БГВ на стойност общо 3286,03 лв. Тази топлинна енергия
е начислена при условията на установения по делото осигурен достъп до
имота за отчет на уредите за дялово разпределение, за което са съставени
съответни документи, неоспорени от ответниците. От експертизата се
установява, че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършено
съобразно нормативните изисквания, а претендираните суми като стойност на
доставена топлинна енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем
на имота по проект и действащите през процесния период цени. Заключението
на СТЕ е изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца частни
документи (оспорени от ответната страна), но и въз основа на данните,
предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение -
изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на
уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район, т. е. изводът за реално доставената до имота
топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз основа на
представените от ищеца частни документи, поради което няма основание
заключението да не бъде взето предвид при формиране на фактическите
изводи на съда.
6
Противно на доводите на ответниците, не може да се приеме, че се касае за
хипотеза на непоискана доставка, като в тази връзка съдът намира за
необходимо да посочи, че е налице произнасяне по този въпрос с ТР №
2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС, в смисъл, че
за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62, вр. § 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Нещо
повече, в случая не става въпрос за принудителна доставка, доколкото
процесната сграда - етажна собственост е присъединена към топлопреносната
мрежа по инициатива на етажните собственици, като същите са поискали
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, поради
което извод за принудителното доставяне на такава в сградата от страна на
ищцовото дружество не може да бъде направен. Касае се за сделка – решение
на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено
общо събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат
действие по отношение на всички субекти в общността, включително и
спрямо ответницата. Ето защо не се касае за принудително доставяне на стока
или услуга (топлоенергия) без изрично искане от страна на потребителя,
респективно за допуснато нарушение на чл. 62 ЗЗП.
Във връзка с начислената топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, следва да се посочи, че сградната инсталация е обща собственост
на етажните собственици и чрез нея се затоплят не само индивидуалните
имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.
е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата на
цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се в
сграда в режим на етажна собственост, следва да участват в разпределението
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот.
В Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е
прието, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на
права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при
доставката на централно отопление в сградата. С Решение от 5 декември 2019
г. по съединени дела С708/17 и С-725/17 Съдът на Европейския съюз прие, че
в българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в
сграда етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи
на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за
нелоялните търговски практики (така и решение № 261079/24.03.2022 г. по в.
гр. д. № 5681/2021 г. по описа на СГС, решение № 260671/28.04.2023 г. по в.
7
гр. д. № 14366/2019 г. по описа на СГС, решение № 260050/22.01.2024 г. по в.
гр. д. № 4676/2021 г. по описа на СГС, решение № 3215/23.06.2023 г. по в. гр.
д. № 11089/2021 г. по описа на СГС и др.).
Поради изложеното ответниците дължат цената на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и на топлинната енергия за отопление на
имот и за БГВ, която е измервана коректно и е на стойност 3286,03 лв., като
съобразно диспозитивното начало (чл. 6 ГПК) искът е доказан за сумата от
3248,40 лв., която се дължи поравно от ответниците, съобразно квотите им в
съсобствеността.
От ответниците своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия
са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в
общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да
са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по
описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД от 2016 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като
настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.05.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1
ГПК - то в случая от 30.05.2023 г. давността е прекъсната.
Ето защо, няма процесни вземания на ищеца, които да са погасени по давност
(изискуемостта на най-ранното вземане за м. 05. 2020 г. е настъпила на
15.07.2020 г.).
При това положение възражението за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение №
0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
Върху главницата съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва
за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от общите
условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, доколкото падежът на задължението за
заплащане стойността на ТЕ е изрично определен - с изтичане на 45-дневен
8
срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. Предвижда се лихва да се дължи след установяване окончателния
размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Следователно, задълженията за заплащане стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни, поради което поставянето на потребителя в забава
не е обусловено от отправяне на покана от страна на кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството.
Ето защо за главните вземания за периода м. 05. 2020 г. - м. 04. 2022 г. в полза
на ищеца съществува вземане за мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. -
06.10.2023 г. (за вземането по общата фактура от 31.07.2021 г. - за периода
15.09.2021 г. - 06.10.2023 г. и за вземането по общата фактура от 31.07.2022 г. -
за периода 15.09.2022 г. - 06.10.2023 г.), която определена от заключението по
ССчЕ и при съобразяване на общите фактури е в размер на 412,11 лв., като
ищецът претендира по 205,98 лв. от всеки от двамата ответници, поради което
акцесорните претенции за лихва за забава върху главницата за ТЕ следва да се
уважат изцяло.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение н а топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи -
клиентите заплащат на продавача – „Т. С.“ ЕАД стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите
търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.
36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин
на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните,
който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение,
съобразно което предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в
полза на "Т. С." ЕАД и при наличните доказателства, представени от третото
лице - помагач, че през процесния период действително е извършвана услуга
за дялово разпределение на топлинна енергия, е установен по основание.
Предвид началото на периода, за който се претендира цена на услуга за дялово
разпределение - м. 05.2020 г., няма вземания, които да са погасени по давност.
Следователно в полза на ищеца се дължи възнаграждение за целия процесен
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 48,18 лв., който се
установява от извлечението от сметка, от СТЕ, до която сума искът следва да
бъде уважен, при липса на твърдения и данни за плащане на сумата от
ответниците, като всеки отговаря за сумата от 24,09 лв. Като законна
9
последица върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.05.2023 г. до окончателното
плащане.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение
на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което
акцесорната претенция за сумата от 9,72 лв. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца
следва да бъде присъдена сума в размер на 848,92 лв. (по 424,46 лв. всеки
ответник) от общо претендираните съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на
857,50 лв. (157,50 лв. - държавна такса, 300 лв. - депозит за СТЕ, 300 лв.
депозит ССчЕ и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото), съразмерно с уважената част от
исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца
се следват разноски в размер на сумата от 123,12 лв. (по 61,56 лв. всеки
ответник) от общо 124,37 лв. (74,37 лв. - държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение
От ответниците не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Т. С." ЕАД, ЕИК
**********, срещу Л. П. Л., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че Л. П. Л. дължи на "Т. С." ЕАД, както следва: сумата от 1624,20 лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот – ап. № **, находящ се в гр. С., ж.к. „К. п. *“, бл. **, вх. *, ет. *, за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.05.2023 г. до окончателно
изплащане на задължението, 205,98 лв. – мораторна лихва за периода
15.08.2021 г. – 18.05.2023 г., 24,09 лв. – стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
10
30.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.06.2023 г. по ч. гр. д. №
29233/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
от "Т. С." ЕАД, срещу Л. П. Л. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимост на мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в
размер на 4,86 лв. за периода 16.07.2020 г. – 15.05.2023 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.06.2023 г. по ч. гр. д. №
29233/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Т. С." ЕАД, ЕИК
**********, срещу В. М. Л., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че В. М. Л. дължи на "Т. С." ЕАД, както следва: сумата от 1624,20 лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот – ап. № **, находящ се в гр. С., ж.к. „К. п. *“, бл. **, вх. *, ет. *, за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.05.2023 г. до окончателно
изплащане на задължението, 205,98 лв. – мораторна лихва за периода
15.08.2021 г. – 18.05.2023 г., 24,09 лв. – стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
30.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.06.2023 г. по ч. гр. д. №
29233/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
от "Т. С." ЕАД, срещу В. М. Л. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимост на мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в
размер на 4,86 лв. за периода 16.07.2020 г. – 15.05.2023 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.06.2023 г. по ч. гр. д. №
29233/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА Л. П. Л., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
**********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 61,56 лв. -
разноски за ч. гр. д. № 29233/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, и
сумата от 424,46 лв. - разноски за исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. М. Л., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
**********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 61,56 лв. -
разноски за ч. гр. д. № 29233/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, и
сумата от 424,46 лв. - разноски за исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на "П. ин." ООД като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
11
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12