№ 3341
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110123125 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от .............. против Й. Н.
П., Т. Г. А., Л. Г. Ц..., К. В. П., Н. А. З., Д. А. З., В. А. З., М. Б. Ш.а, Т. Б. Ш..
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 6, находящ се в гр. ............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 7 758, 60 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 1 240, 73 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г.
– 16.10.2021 г.;
сумата 28, 37 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.09.2018 г. – м.04.2020 г. ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането;
сумата 5, 81 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.10.2018 г. –
06.10.2021 г.,
които се дължат от ответниците в условията на разделност, както
следва:
Й. Н. П. – 6/18, Т. Г. А. – 3/18, Л. Г. Ц... – 3/18, К. В. П. – 1/18, Н. А. З. –
1/18, Д. А. З. – 1/18, В. А. З. – 1/18, М. Б. Ш.а – 1/18 и Т. Б. Ш. – 1/18.
1
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатя исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците Н. А. З., В. А. З., М. Б. Ш.а и Т. Б. Ш. чрез назначения особен
представител адв. С., с които оспорват исковете. Правят възражение за
давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Й. Н. П., с който оспорва предявените срещу нея искове. Оспорва
качеството си на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия
период. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото
дружество. Позовава се на давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва
по съображения относно акцесорния й характер, както и по съображения, че
не се установява забава на длъжника с оглед недоказване на публикуване на
общите фактури на сайта на интернет страницата на ищеца. Оспорва
претенцията за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение по
съображения, че не се доказва забава на длъжника. Моли съда да отхвърли
предявените срещу нея искове. Иска разсрочване/отсрочване на
задълженията. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците Т. Г. А. и Л. Г. Ц..., с които оспорват предявените срещу тях
искове. Оспорват качеството си на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди за исковия период. Оспорват наличието на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество. Позовават се на давност. Оспорват
претенцията за мораторна лихва по съображения относно акцесорния й
характер, както и по съображения, че не се установява забава на длъжниците с
оглед недоказване на публикуване на общите фактури на сайта на интернет
страницата на ищеца. Оспорват претенцията за мораторна лихва върху цената
на дяловото разпределение по съображения, че не се доказва забава на
длъжниците. Молят съда да отхвърли предявените срещу тях искове. Искат
разсрочване/отсрочване на задълженията. Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците К. В. П. и Д. А. З..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
По делото е представено искане за вписване на възбрана срещу .......... П.
върху следния недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в гр. ..............
Видно от удостоверение за наследници на .......... П., лицето е починало
на 19.11.2015 г., като е оставило наследници по закон: Й. Н. П. – дъщеря,
........... Н. А. – дъщеря и В. Н. П. – дъщеря.
Видно от удостоверение за наследници на ..........., лицето е починало на
15.05.2021 г., като е оставило наследници по закон: Т. Г. А. – дъщеря и Л. Г.
Ц... – дъщеря.
2
По делото е представена декларация по чл.14 ЗМДТ от 02.09.2022 г. на
Й. Н. П. за апартамент № 6, находящ се в гр. ............., в който сочи като начин
на придобиване – наследство и договор за продажба от 09.10.1968 г., какъвто
не е представен по делото. Посочено е, че деклараторът притежава 1/3 ид.ч.,
като в декларацията от страна на декларатора са посочени като
съсобственици и Т. Г. А., Л. Г. Ц..., К. В. П., Н. А. З..
От страна на ищеца е издадена обща фактура от 31.07.2020 г. за периода
м.05.2019 г. – м.04.2020 г. на ........... Н. А. за аб. № 69011.
Видно от писмо от .............. с рег. индекс № Г-13620/21.06.2017 г., от
м.05.2017 г. името на ........... Н. А. е вписано служебно като титуляр на
партида с аб. № 69011.
Представен е протокол от проведено на 30.10.2000 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес: гр. ..........., на което те са взели решение да се
сключи договор с ..........., за индивидуално разпределение на топлинната
енергия, като услугата се възложи на дружеството. В този протокол е
съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение, като сред тях не е посочен никой от
ответниците.
Представен е договор № 153 от 03.11.2000 г., сключен между ЕС на
адрес: в гр. ........... като възложител и ........... като изпълнител за извършване
на услугата дялово разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между .............. – възложител и
........... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са изслушани и приети заключения на СТЕ и ССЕ.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
3
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди за исковия период. В случая по делото е представено искане за
вписване на възбрана по отношение на процесния имот за задължения на
.......... П.. Не е представен акт за собственост на имота, като не може да се
приеме, че същата се установява с представеното искане за вписване на
възбрана. Същевременно, е представено удостоверение за наследници на
.......... П., но доколкото не се доказва наследодателката да е придобила
процесния имот, то не се доказва и придобиване на същия по наследяване от
правоприемниците й. По делото е представена декларация по чл.14 ЗМДТ от
02.09.2022 г., подадена от ответницата Й. Н. П.. В същата като основание за
придобиване на собствеността е посочено наследяване и договор за продажба
от 09.10.1968 г., какъвто не е представен по делото, нито искане в тази връзка
е било направено от страна на ищеца. Не са налице и други писмени
доказателства, в съвкупната преценка на декларацията по чл.14 ЗМДТ с които
да може да се направи обоснован извод, че е проведено пълно и главно
доказване на качеството на декларатора на клиент на топлинна енергия,
изрично оспорено от последния, който да отговаря до размера на
декларирания от него дял в съсобствеността. Не са ангажирани и други
доказателства, от които да се установява качеството на останалите ответници
на клиенти на топлинна енергия.
При това положение не може да се приеме, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи в условията на пълно и главно
4
доказване качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за
исковия период. С оглед изложеното ответниците не са материалноправно
легитимирани да отговарят по предявения срещу тях искове, поради което
същите следва да се отхвърлят.
Тъй като претенцията на ищеца не е установена по своето основание, не
се налага обсъждане на доказателствата, ангажирани за установяване на
размера й.
По изложените съображения предявеният от ищеца иск за главницата
следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид неоснователността на иска за главницата, като неоснователен
следва да се отхвърли и искът за мораторна лихва с оглед акцесорния й
характер.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че мораторна лихва върху
цената на дяловото разпределение не би се дължала дори при основателност
на иска за цената на дяловото разпределение, доколкото от страна на ищеца
не се установява при условията на пълно и главно доказване забава по
отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответниците изпадат в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
На процесуалния представител на ответницата Й. Н. П. – адв. Гигова,
следва да се присъди, на основание чл.38 ЗА, сумата от 400 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
На процесуалния представител на ответницата Т. Г. А. – адв. Аврамова,
следва да се присъди, на основание чл.38 ЗА, сумата от 400 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
На процесуалния представител на ответницата Л. Г. Ц... – адв.
Доросиев, следва да се присъди, на основание чл.38 ЗА, сумата от 400 лв.
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК ............ против Й. Н. П., ЕГН
**********, Т. Г. А. , ЕГН **********, Л. Г. Ц... , ЕГН **********, К. В. П.,
ЕГН **********, Н. А. З., ЕГН **********, Д. А. З., ЕГН **********, В. А.
З., ЕГН **********, М. Б. Ш.а, ЕГН **********, Т. Б. Ш., ЕГН **********
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за:
сумата 7 758, 60 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 6, находящ се в гр.
..........., за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от
5
датата на исковата молба – 03.05.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 1 240, 73 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г.
– 16.10.2021 г.;
сумата 28, 37 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.09.2018 г. – м.04.2020 г. ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 03.05.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 5, 81 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.10.2018 г. –
06.10.2021 г.,
претендирани от ответниците в условията на разделност, както следва:
Й. Н. П. – 6/18, Т. Г. А. – 3/18, Л. Г. Ц... – 3/18, К. В. П. – 1/18, Н. А. З. – 1/18,
Д. А. З. – 1/18, В. А. З. – 1/18, М. Б. Ш.а – 1/18 и Т. Б. Ш. – 1/18 – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА .............., ЕИК ............ да заплати на адв. .........., на основание
чл.38 ЗА, сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна защита.
ОСЪЖДА .............., ЕИК ............ да заплати на адв. ............., на
основание чл.38 ЗА, сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита.
ОСЪЖДА .............., ЕИК ............ да заплати на адв. ............., на
основание чл.38 ЗА, сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца ............
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6