№ 702
гр. Плевен, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430100263 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от Топлофикация Плевен АД против Л.
С. С. с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.*** бл.***, П. С. С. с ЕГН
********** и А. С. С. с ЕГН **********, двете с адрес гр.Плевен ж.к.***
бл.*** с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В исковата молба
ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение
срещу ответниците за заплащане на доставена, но незаплатена топлинна
енергия. Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответниците чрез
залепване на уведомление. В срок е подал настоящата искова молба за
образуване на исково производство. Ищецът твърди, че като наследници и
съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответниците
са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1
ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е
необходимо писменото им приемане от клиентите.
В заключение моли съда да приеме за установено, че ответниците му
дължат по 1/3 идеална част от сумата за потребена топлинна енергия и лихва
1
за имота, находящ се в гр.Плевен ж.*** бл.***, или всеки от тримата
ответници му дължи както следва :
382,03 лева главница за периода 01.12.2020г. – 02.02.2021г.
13,39 лева мораторна лихва върху главницата за периода 02.02.2021г. –
04.05.2022г.
1/3 част от законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане
16,67 лева юрк.възнаграждение
8,33 лева държавна такса
33,33 лева юрк възнаграждение в настоящето производство
1/3 част от внесената в настоящето производство държавна такса.
В едномесечния срок ответниците, представлявани от определения си
***, представят писмен отговор, в който оспорват исковата молба.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 2850/2022г. по описа на РС Плевен, ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез
залепване. Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск
относно вземането си по отношение на тримата длъжника. Съобщението е
получено от кредитора на 19.12.2022г. и в едномесечния срок, на 16.01.2023г.
кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение №1615/22.05.2022г., издадена по ч.гр.д.№ 2850/2022г. по описа на
Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят
(кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Представен е Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти, от който е видно, че на ***г. *** С. е
закупила и е станала собственик на държавен недвижим имот представляващ
апартамент ***, на втори етаж на жилищна сграда в блок ***, построен върху
държавна земя, в ж.к.***, състоящ се от три стаи, кухня, баня и сервизно
помещение с площ от 75,03 кв.м.
Имотът е деклариран пред Дирекция МДТ с декларация подадена от ***
С. на ***г., което се установява от представената от Община Плевен ДМДТ
справка с № МДТ-***г.
2
По делото е представен Споразумителен протокол от 10.10.2001г.,
сключен между Фирма за дялово разпределение „***“ *** и Топлофикация, с
който на Фирмата за дялово разпределение е възложено да извършва
разпределение на топлинна енергия между абонатите от абонатната станция
на адрес гр.Плевен ж.к.*** бл.*** на основата на сключен договор
№48/10.10.2001г. с абонатите. Представен е Договор №48/10.10.2001г.
сключен между ЕС и Фирмата за дялово разпределение „***“ ***, с който
упълномощен представител на ЕС е възложил на „***“ *** извършването на
доставка и монтаж на уреди за измерване и извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода.
Представен е Споразумителен протокол от 21.11.2001г., между
„Топлофикация Плевен“ *** и представител на ЕС на адреса, с който
представителна ЕС е дал съгласие фактурирането на ползваната топлоенергия
да се извършва на база на предоставени данни за разпределението на
отчетената от топломера в абонатната станция топлинна енергия от „***“
***.
Представено е удостоверение за наследници, от което се установява, че
*** С. е починала на 08.04.2015г. и е оставила сови законни наследници
ответниците по делото Л. С. С. с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.***
бл.***, П. С. С. с ЕГН ********** и А. С. С. с ЕГН **********, двете с адрес
гр.Плевен ж.к.*** бл.***. С оглед представените справки от АВп, съдът
приема, че след смъртта на наследодателката им, тримата наследници не са
извършвали сделки на разпореждане с процесния имот.
Съдът не приема за основателно възражението на особения
представител на ответниците, че по делото липсват доказателства за
пасивната материалноправна легитимация на ответниците. Съгласно Решение
№ 437/17.01.2012г. по гр.д.№ 70/2011г., III г.о. ВКС, разпоредбата на чл.48 ЗН
съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници
носят отговорността по чл.60 от ЗН от откриването на наследството по
смисъла на чл.1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или
отказ от наследството. Следователно наследството се придобива с
приемането му от момента на откриване на наследството- смъртта на
наследодателя, като при отказ от наследство частта на отреклия се уголемява
дяловете на останалите наследници, а наследникът, който е приел
наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. В
настоящия случай по делото няма данни тримата ответника да са се отказали
от наследството на своя наследодател *** С. или да са приели наследството
по опис. Поради това следва да се приеме, че по презумпцията по чл.48 от ЗН,
тримата ответника като наследници на починалия наследодател са придобили
в своя патримониум всички негови права и задължения, включително и
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.
Обстоятелството, че този имот е деклариран от наследодателя като негова
собственост и по отношение на същия е открита партида на името на
3
наследодателя в топлофикационното дружество е достатъчно за да се счете,
че тримата ответника притежават необходимата пасивна материалноправна
легитимация по делото.
Разпоредбата на чл.150 ал.1 от ЗЕ предвижда възникването на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на
публикувани общи условия и без да е необходимо изрично писмено съгласие
на потребителите. В случая е безспорно, че общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация- Плевен” АД на
потребители в гр. Плевен са публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от
13-14.12.2007г. и обвързват ответниците като собственици на процесния
топлоснабден имот.
По делото са назначени две съдебни експертизи. От назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода 01.12.2020г. до
31.03.2022г. в имот с абонатен номер *** е ползвана топлоенергия на
стойност 1146,08 лева. До месец октомври 2021г. в имота не е ползвана
топлоенергия, която да е отчитана с ИРУ и за тази част от периода е
начислявана топлоенергия от сградна инсталация и такава без ИРУ – щранг
лира в баня. След 31.10.2021г. до 01.03.2022г. в имота е ползвана
топлоенергия, която е отчитана с ИРУ, като в имота има 4 броя уреда за
отчитане. Сградната инсталация е отчитана съобразно обема на имота, който
съгласно техническата документация е 181,03 куб.м. При така приетото
заключение, съдът счита, че претенцията за главница в размер на 1146,08 лева
е основателна до предявения размер.
Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 от Общите условия месечните
дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това
задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия. В заключението си вещото лице е изчислило размера на
лихвата за забава върху всяка дължима главница за периодите от датата на
възникване на задължението до датата на подаване на заявлението в размер
общо на 83,06 лева. Поради това, съдът приема, че претенцията за лихва е
основателна до предявения размер.
С оглед оспореното разпределение и отчитане на топлинна енергия,
съдът допусна и назначи съдебно-техническа експертиза, от заключението на
която се установява, че при изчисляване на топлинната енергия за сградна
инсталация е спазена Методиката за дялово разпределение и наредба №Е-РД-
04-1 / 12.03.2020г.
При така изложеното, съдът приема, че предявените искове са
основателни и всеки от тримата ответници дължи по 1/3 част от съответното
задължение ползвана топлоенергия в топлоснабдения имот. Всеки от тримата
ответници дължи главница за ползвана за периода 01.12.2020г. – 31.03.2022г.
топлоенергия на стойност 382,03 лева, лихва за забава в размер на 13,39 лева
4
за периода 02.02.2021г. – 04.05.2022г. Разноските в настоящето производство
са в общ размер на 1012 лева, като всеки от тримата дължи разноски в размер
на 337,33 лева.
Разноските в заповедното производство са в размер на 75 лева и всеки
от тримата дължи разноски в размер на 25 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Л. С. С. с
ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.*** бл.***, че дължи на кредитора
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ***, представлявано от Й. В., сумата 382,03 лв. –
главница, за ползвана незаплатена топлоенергия за периода 01.12.2020г. –
31.03.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 25.05.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 13,39 лв - лихва за забава върху главницата
382,03 лева за периода 02.02.2021г. – 04.05.2022г. на за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1615/26.05.2022г. по
ч.гр.дело №2850/2022г. по описа на ПлРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника П. С. С. с
ЕГН ********** с адрес гр.Плевен ж.к.*** бл.***, че дължи на кредитора
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ***, представлявано от Й. В., сумата 382,03 лв. –
главница, за ползвана незаплатена топлоенергия за периода 01.12.2020г. –
31.03.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 25.05.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 13,39 лв - лихва за забава върху главницата
382,03 лева за периода 02.02.2021г. – 04.05.2022г. на за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1615/26.05.2022г. по
ч.гр.дело №2850/2022г. по описа на ПлРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника А. С. С. с
ЕГН **********, с адрес гр.Плевен ж.к.*** бл.***, че дължи на кредитора
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ***, представлявано от Й. В., сумата 382,03 лв. –
главница, за ползвана незаплатена топлоенергия за периода 01.12.2020г. –
31.03.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 25.05.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 13,39 лв - лихва за забава върху главницата
382,03 лева за периода 02.02.2021г. – 04.05.2022г. на за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1615/26.05.2022г. по
ч.гр.дело №2850/2022г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Л. С. С. с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.*** бл.*** да
5
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ***, представлявано от Й. В., сумата 337,33
лв., представляваща направени деловодни разноски и 25 лв разноски по
ч.гр.д. № 2850/2022г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА П. С. С. с ЕГН ********** с адрес гр.Плевен ж.к.*** бл.***
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ***, представлявано от Й. В., сумата 337,33
лв., представляваща направени деловодни разноски и 25 лв разноски по
ч.гр.д. № 2850/2022г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА А. С. С. с ЕГН **********, с адрес гр.Плевен ж.к.***
бл.***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ***, представлявано от Й. В.,
сумата 337,33 лв., представляваща направени деловодни разноски и 25 лв
разноски по ч.гр.д. № 2850/2022г. по описа на РС Плевен.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6