Решение по дело №590/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 25 януари 2020 г.)
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20197240700590
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                    

                         № 493      13.12.2019г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар Пенка Маринова                                                                       и с участието

            на прокурор  Маргарита Димитрова                                                            като разгледа

            докладваното от съдия  Р. ТОДОРОВА  административно дело № 590 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

   Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.   

 

 Образувано е по искова молба на „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Индустриална“, подадена чрез пълномощника му адв. Я.И. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 450лв., за претърпени от „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД гр. Стара Загора имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 24-001102 от 14.12.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.

 

 Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 24-001102 от 14.12.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, му е била наложена имуществена санкция в размер на  1 500 лева, за извършено нарушение по чл. 245, ал.1 от Кодекса на труда. „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД е обжалвало наказателното постановление по съдебен ред, като с Решение № 240 от 24.04.2017г., постановено по АНД № 10/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление № 24-001102 от 14.12.2016г. е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Старозагорския районен съд е оставено в сила с Решение № 329 от 11.10.2017г., постановено по КАНД № 282/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по КАНД № 282/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 450 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направения от него разход за заплащане на адвокатско възнаграждение представлява претърпяна имуществена вреда - пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 24-001102 от 14.12.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 450лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.  

 

            Ответникът – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор и в съдебно заседание заявява, че признава предявения иск по основание и по размер. Оспорва се искането за присъждане на направените в настоящето съдебно производство разноски, като се твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което е налице и хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.

 

            Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде изцяло уважен, като на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ бъде присъдено обезщетение в претендирания от ищеца размер.  

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

С Наказателно постановление № 24-001102 от 14.12.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, на „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД е била наложена имуществена санкция в размер на  1 500 лева, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, за извършено нарушение на чл. 245, ал.1 от КТ. По жалба на „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД против наказателното постановление е било образувано АНД № 10/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, като с Решение № 240 от 24.04.2017г. по посоченото дело, НП № 24-001102 от 14.12.2016г. е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Старозагорския районен съд е оставено в сила с Решение № 329 от 11.10.2017г., постановено по КАНД № 282/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Видно от приложените по КАНД № 282/ 2017г. по описа на Старозагорския административен съд пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 23.06.2017г., „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД е упълномощило и възложило на адв. Я.И. *** да изготви писмен отговор на подадената от Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора касационна жалба против решението, постановено по АНД № 10/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора и да осъществи процесуално представителство по образуваното в АС – Стара Загора КАНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 24-001102 от 14.12.2016г., при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450лв.

 

По допустимостта на иска:

 

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора  наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на  административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

 

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е основателен, по следните съображения: 

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата /общината/; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение  наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че  административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява  правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата /общината/ при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 24-001102 от 14.12.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, на ищеца „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД е била наложена имуществена санкция в размер на  1 500 лева, за извършено нарушение на чл. 245, ал.1 от КТ. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 240 от 24.04.2017г. по АНД № 10/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С постановената отмяна на издаденото срещу „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

 

 За ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.

 

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 24-001102 от 14.12.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора и процесуалното представителство в съдебното производство по КАНД № 282/ 2017г. по описа на Административен съд - Стара Загора. За да се приеме, че „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е  заплатено. Видно от приложените по КАНД № 282/ 2017г. по описа на Административен съд - Стара Загора договор за правна защита и съдействие от 23.06.2017г. и пълномощно, „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД е упълномощило и възложило на адв. Я.И. *** да изготви писмен отговор на подадената от Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора касационна жалба против решението, постановено по АНД № 10/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора и да осъществи процесуално представителство по образуваното АС – Стара Загора КАНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 24-001102 от 14.12.2016г. Съгласно отбелязването в договора за правна защита и съдействие, договорено е възнаграждение в размер на 450лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 450 лева изцяло е заплатена в брой от клиента т.е от „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването в договора за правна защита и съдействие, че договореното адвокатско възнаграждение е платено от клиента – „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД, удостоверява направения от „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД разход за адвокатска защита в производството по КАНД № 282/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

           

            Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева по договор за правна защита и съдействие от 23.06.2017г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебно производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД на адвокат да осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваното КАНД № 282/ 2017г. по описа на Старозагорския административен съд във връзка с обжалването на НП № 24-001102 от 14.12.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора и съотв. заплащането на договореното за това адвокатско възнаграждение в размер на 450лв., пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение от „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Незаконосъобразният акт на администрацията се явява причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на този акт. В този смисъл е и разрешението, дадено с  ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.

             

            Исковата претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Заплащането на договореното адвокатско възнаграждение е удостоверено в приложения по КАНД № 282/ 2017г. по описа на Старозагорския административен съд договор за правна защита и съдействие от 23.06.2017г. Заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с обжалването на наказателното постановление е съразмерно на осъществената правна защита и съобразено с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

 С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 450лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 24-001102 от 14.12.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, поради което исковата претенция следва да бъде изцяло уважена.

 

            При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София бъде осъдена да заплати на „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 325 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 25 лева и 300 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Искането на ответника за възлагане на разноските по делото в тежест на ищеца при прилагането на чл.78, ал.2 от ГПК, съдът намира за неоснователно. От приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по тълкувателно дело № 2/2016г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, с което е дадено тълкуване, че разноските за адвокатски възнаграждения в производствата по обжалването и отмяната на наказателните постановления могат да бъдат претендирани по исков ред, предвиден за обезщетяване на вреди, причинени от държавата и общините при или по повод незаконосъобразна административна дейност, следва извода, че тези разноски могат да бъдат определени и присъдени единствено след провеждането на исково съдебно производство по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл неоснователно е възражението на ответника, че с поведението си не е дал повод за завеждането на делото – очевидно инициирането от санкционираното лице на исково производство по ЗОДОВ, е единственият процесуален ред за обезщетяване за направените от него разноски в производството по обжалване на наказателното постановление. Трайна е и съдебната практика, че самото признание на иска, без по-нататъшни действия по реално заплащане на сумата, не е основание при уважаване на иска съдебните разноски да се възложат на ищеца, а не на ответника, както повелява специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. За ищеца няма законоустановено задължение да отправя покана за доброволно изпълнение преди предявяване на претенцията си по исков, още повече че той няма формирано със сила на пресъдено нещо подлежащо на изпълнение вземане т. е годно изпълнително основание, за да може да претендира от административнонаказващия орган възстановяване на вредите. Изложеното в постъпилия по делото писмен отговор на исковата молба не може да се разглежда като предложено от ответника - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, на ищеца „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД споразумение или покана за заплащане на претендираната сума. С оглед на което и доколкото отговорността за разноските в производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е предмет на специална правна регламентация – чл.10, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ, която дерогира общите разпоредби на ГПК, възражението на ответника за прилагането на чл.78, ал.2 от ГПК, се явява неоснователно. 

 

 Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

  ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. „Дондуков“ № 3, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Индустриална“, ЕИК *********, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД гр. Стара Загора имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 24-001102 от 14.12.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.

 

            ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. „Дондуков“ № 3, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Индустриална“, ЕИК *********,  сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

                                                                      

                                                                       СЪДИЯ: