№ 17729
гр. София, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110155230 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане субективно съединени искове с правно
основание чл.54, ал.2 ЗКИР. С насрещна искова молба са предявени субективно
съединени искове с правно основание чл.124 ГПК.
В исковата молба ищците А. А. И. и П. М. Б. – М. твърдят, че са собственици
при правни права на празно дворно място с площ от 1000,00 кв.м., съставляващо
реална част от поземлен имот с идентификатор **************** по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-11/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес: ****************,
целият с площ от 8011 кв.м., при граници на целия поземлен имот: поземлени имоти с
идентификатори: ****************, ****************, ****************,
****************10, ****************28, от три страни **************** и
**************** и от други три страни ****************, при граници на реалната
част с площ от 1000 кв.м.: поземлен имот с идентификатор **************** и от
стри страни – останалата част от поземлен имот с идентификатор ****************.
Ищците поддържат, че са собственици на процесната реална част по силата на договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 105, том ХХХ, дело № 5196 от
16.07.1990 г., в който имотът е описан като неурегулирано дворно място с площ от
1000 кв.м., представляващо реална част от неурегулирано дворно място /бивша нива/,
находящо се в ****************, цялото с площ от 11 дка. Според ищците,
праводателите им се легитимирали като собственици на имота, като след покупката
декларирали имота, заградили го, почистили го и го облагородили и започнали да го
ползват. Останалата част от имота праводателите продали на трети за спора лица. По
1
възлагане на ищците през м.ноември 2019 г. било извършено контролно заснемане на
процесната реална част от 1000,00 кв.м. така, както била оградена след закупуването й,
като от графиката установили, че имотът не е нанесен ката самостоятелен поземлен
имот в действащата кадастрална карта, а попада в пространствените предели на
поземлен имот с идентификатор ****************, който според данните на АГКК е
записан на наследници на Б. К. К., въз основа на решение № 5127Р от 15.06.1999 г. на
ОСЗ Овча Купел. От ОСЗ Западна /правоприемник на ОСЗ Овча Купел/ също били
уведомени, че имотът им попада в част от поземлен имот с идентификатор
****************, който по предходен план на картата за възстановената собственост
на землище **************** е представлявал имот № 025068 – нива с площ от 8,00
дка в местността „****************“, като за имота е постановено решение, с което е
възстановено правото на собственост на земи в съществуващи реални граници на
наследници на Б. К. К., което не е обжалвано и е влязло в сила. При справка в
администрацията на район Банкя ищците установили, че ответниците са наследници
на горепосоченото лице. Ищците поддържат, че процесната реална част неправилно е
била възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследници на Б. К., тъй като същата не
подлежи на реституция. Твърдят, че решение № 5127Р от 15.06.1999 г. на ОСЗ Овча
Купел е незаконосъобразен административен акт, който не е породил вещно-правен
ефект, поради което молят да бъде извършен косвен съдебен контрол по реда на чл.17,
ал.2 ГПК. По изложените в исковата молба доводи ищците молят съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на наследниците на решение
Б. К. К. – настоящи ответници М. Й. В., К. Г. К. и Р. Г. К., че ищците са собственици
при равни права на реална част с площ от 1000,00 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор **************** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
11/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес: ****************, целият с площ от 8011
кв.м., при граници на целия поземлен имот: поземлени имоти с идентификатори:
****************, ****************, ****************, ****************10,
****************28, от три страни **************** и **************** и от
други три страни ****************, при граници на реалната част с площ от 1000
кв.м.: поземлен имот с идентификатор **************** и от стри страни –
останалата част от поземлен имот с идентификатор ****************, както и че при
одобряването със Заповед № РД-18-11/17.01.2012 г. на ИД на АГКК на
****************, Столична община е допусната непълнота, изразяваща се в това, че
процесният недвижим имот с площ от 1000,00 кв.м. не е нанесен като самостоятелен
поземлен имот с отделен идентификатор, а е нанесен като част от поземлен имот с
идентификатор ****************, както и че е допусната грешка в кадастралните
регистри, поддържани от АГКК, тъй като ищците не са записани като собственици на
гореописания недвижим имот. Претендират разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците изразяват
2
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Поддържат, че са
собственици на поземлен имот с идентификатор ****************, одобрени със
Заповед № РД-18-11/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес: ****************, с площ
от 8011 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, при съседи на имота ****************, ****************,
****************, ****************10, ****************28, 37280.2107.77 и
37280.2107.78, по силата на влязло в сила решение № 5127Р от 15.06.1999 г. на ПК към
Община Банкя. Сочат, че процесния недвижим имот от 1 дка не може да бъде
индивидуализиран, докато останалите продадени имоти от праводателите на ищците
не попадат в имота им. По изложените в отговора доводи молят за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените разноски по производството.
В писмения отговор е обективиран насрещен иск, в който ответниците по
първоначалната искова молба поддържат, че са собственици на поземлен имот с
идентификатор ****************, одобрени със Заповед № РД-18-11/17.01.2012 г. на
ИД на АГКК, с адрес: ****************, с площ от 8011 кв.м. въз основа на
наследствено правоприемство и давностно владение. Поддържат, че от
възстановяването на имота на 30.07.1999 г. до датата на подаване на насрещната
искова молба владеят имота спокойно, непрескъснато и неоспорвано от никого повече
от 10 години при едни и същи реални граници, а по същество – 25 години от
възстановяване на собствеността. Поддържа се още, че първоначално имотът е владян
от двамата сина на Б. К. К., а след това и от ответниците. Твърдят, че за първи път
разбрали за претенциите на ищците след като получили документите по делото и
никога не са ги виждали да се появяват в имота и да им оспорват владението. По
изложените съображения молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че М. Й. В., К. Г. К. и Р. Г. К. са собственици по наследство и давностно
владение на поземлен имот с идентификатор ****************, одобрени със Заповед
№ РД-18-11/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес: ****************, с площ от 8011
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, при съседи на имота ****************, ****************, ****************,
****************10, ****************28, 37280.2107.77 и 37280.2107.78.
Претендират разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на насрещната искова молба
оспорват положителния установителен иск като неоснователен. Поддържат становище,
че по отношение на останалата част от имота, ответниците нямат правен интерес от
предявения иск, тъй като ищците претендират да са собственици само на 1000 кв.м. от
общия имот. Поддържат още, че процесната реална част с площ от 1000 кв.м. никога
не е била собственост на наследодателя на ответниците по първоначалната искова
молба, нито е била кооперативна или собственост на друга селскостопанска
организация, както и никога не е била одържавяване, респективно обобществявана, а
3
винаги е била частна собственост и във владение на физически лица, в т.ч. на
праводателите на първоначалните ищци. Излагат се обстоятелства и доводи,
идентични с вече изложените в сезиращата съда искова молба. Моля за отхвърляне на
предявените искове, както и за прекратяване в една част поради липса на правен
интерес.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 172, том V, дело № 914/1956 г. по описа на Първи нотариус при Софийски народен
съд, от който се установява, че Е.Н.С. по мъж, а по баща М.Г. и по личен паспорт М.С.,
е продала на В.Н.С. следните недвижими имоти: 1/Дворно място с площ от 391,50
кв.м., с построена в него стара паянтова къща, находящи се в чертите на
****************, за което е отреден парцел V-150 в квартал 9 по плана на селото, от
636 кв.м., с неуредени регулационни сметки, при съседи: ****************, улица,
**************** и парцел X, съсобствен на продавачката и ****************; 2/
Дворно място от 347 кв.м., съставляващо идеална част от парцела X-150 и 151 в
квартал 9 по плана на ****************, при съседи: ****************, продавачката
с парцел V-150 и братя **************** с парцел IX-151; 3/ Нива в местност
„****************“ в землището на ****************, от 3,5 дка, при съседи:
****************, **************** **************** и път и 4/ Нива в землището
на ****************, местността ****************, от 3,2 дка, при съседи:
****************, път и ****************.
По делото е приложен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
даден в замяна срещу имоти включени в блок на ТКЗС № 115, том XVII, дело №
2666/80 по описа на нотариус при Софийски районен съд, от който се установява, че
В.Н.С. е признат за собственик на недвижим имот – нива от 11 дка, находяща се в
местност „****************“ в землището на ****************, при съседи:
****************, ****************, ****************, ****************,
придобита при замяна срещу включени в блок на ТКЗС негови имоти, а именно:
ливада от 4,350 дка в местността „****************“, нива от 3,5 дка в местност
„****************“ и нива от 3,2 дка в местността „****************“, всички в
землището на ****************.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105,
том ХХХ, дело № 5196/1990 г. г. от 26.07.2006 г. по описа на I нотариус при Софийска
нотариална служба към Втори районен съд, от който се установява, че В.Н.С. и
****************, като собственици на неурегулирано дворно място /бивша нива/,
придобито по време на брака им и съставляващо семейна имуществена общност,
цялото с площ от 11 /единадесет/ декара, при съседи на цялото дворно място по
4
доказателствения нотариален акт: ****************, ****************,
****************, ****************, са продали реални части от дворното място,
находящо се в ****************, местност „****************“, както следва: на А.
А. И. и съпругата му П. М. Б. – неурегулирано дворно място с площ от 1000 кв.м., при
съседи: **************** и нови съседи от две страни продавачите В.Н.С. и
****************, и **************** и ****************; на **************** и
съпругата му **************** - неурегулирано дворно място с площ от 1000 кв.м.,
при съседи: ****************, **************** и нови съседи продавачите В.Н.С. и
****************, и А. А. И. и П. М. Б.; на **************** - неурегулирано
дворно място с площ от 800 кв.м., при съседи: всичките нови, а именно продавачите
В.Н.С. и ****************; на **************** - неурегулирано дворно място с
площ от 800 кв.м., при съседи: ****************, **************** и от две страни
нови съседи, а именно продавачите В.Н.С. и ****************.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 196,
том LLXLVIII, дело № 30201/1993 г. по описа на I нотариус при Софийска нотариална
служба при Втори районен съд, от който се установява, че **************** и
съпругата му **************** са продали закупеното от тях неурегулирано дворно
място, находящо се в ****************, местност „****************“ с площ от
1000,00 кв.м. и реални граници, при съседи: ****************, ****************,
В.Н.С., ****************, А. А. И. и П. М. Б., а за целия имот от 11 дка, при съседи:
****************, ****************, ****************, ****************.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 124,
том XXXXIII, дело № 7695/1990 г. по описа на I нотариус при Софийска нотариална
служба при Втори районен съд, от който се установява, че В.Н.С. и ****************,
като собственици на неурегулирано дворно място /бивша нива/, придобито по време на
брака им и съставляващо семейна имуществена общност, цялото с площ от 11
/единадесет/ декара, находящо се в **************** – София, местността
„****************“ са продали на **************** и **************** реална
част от 650,00 кв.м. от дворното място, при съседи на същата: ****************,
****************, път, нови съседи: **************** и ****************.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17, том
XXХI, дело № 5348/1990 г. по описа на I нотариус при Софийска нотариална служба
при Втори районен съд, от който се установява, че В.Н.С. и ****************, като
собственици на неурегулирано дворно място /бивша нива/, придобито по време на
брака им и съставляващо семейна имуществена общност, цялото с площ от 11
/единадесет/ декара, находящо се в **************** – София, са продали на реални
части от същото, както следва: на **************** – неурегулирано дворно място с
площ от 850 кв.м., при съседи: ****************, **************** и от две страни
нови съседи, а именно – продавачите В.Н.С. и ****************; на
5
**************** - неурегулирано дворно място с площ от 850 кв.м., при съседи:
****************, А. А. И. и П. М. Б. и от две страни нови съседи, а именно –
продавачите В.Н.С. и ****************, както и ****************; на
**************** - неурегулирано дворно място с площ от 1000 кв.м., при съседи:
****************, А. А. И. и П. М. Б. и от две страни нови съседи, а именно –
продавачите В.Н.С. и ****************, както и ****************.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 132,
том XXXXIII, дело № 7703/1990 г. по описа на I нотариус при Софийска нотариална
служба при Втори районен съд, от който се установява, че В.Н.С. и ****************,
като собственици на неурегулирано дворно място /бивша нива/, придобито по време на
брака им и съставляващо семейна имуществена общност, цялото с площ от 11
/единадесет/ декара, находящо се в **************** – София, местността
„****************“, са продали на **************** реална част от 600,00 кв.м. от
дворното място, при съседи на същата: ****************, ****************, нови
съседи: Д****************, **************** и ****************.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 133,
том XXXXIII, дело № 7704/1990 г. по описа на I нотариус при Софийска нотариална
служба при Втори районен съд, от който се установява, че В.Н.С. и ****************,
като собственици на неурегулирано дворно място /бивша нива/, придобито по време на
брака им и съставляващо семейна имуществена общност, цялото с площ от 11
/единадесет/ декара, находящо се в **************** – София, местността
„****************“, са продали на **************** реална част от 704,00 кв.м. от
дворното място, при съседи на същата: **************** и нови съседи:
****************, **************** и **************** и ****************.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134,
том XXXXIII, дело № 7705/1990 г. по описа на I нотариус при Софийска нотариална
служба при Втори районен съд, от който се установява, че В.Н.С. и ****************,
като собственици на неурегулирано дворно място /бивша нива/, придобито по време на
брака им и съставляващо семейна имуществена общност, цялото с площ от 11
/единадесет/ декара, находящо се в **************** – София, местността
„****************“, са продали на **************** реална част от 840,00 кв.м. от
дворното място, при съседи на същата: ****************, ****************, нови
съседи: **************** и ****************, **************** и
****************.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 135,
том XXXXIII, дело № 7706/1990 г. по описа на I нотариус при Софийска нотариална
служба при Втори районен съд, от който се установява, че В.Н.С. и ****************,
като собственици на неурегулирано дворно място /бивша нива/, придобито по време на
брака им и съставляващо семейна имуществена общност, цялото с площ от 11
6
/единадесет/ декара, находящо се в **************** – София, местността
„****************“, са продали на **************** реална част от 600,00 кв.м. от
дворното място, при съседи на същата: път, ****************, нови съседи:
****************, и Д****************.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 136,
том XXXXIII, дело № 7707/1990 г. по описа на I нотариус при Софийска нотариална
служба при Втори районен съд, от който се установява, че В.Н.С. и ****************,
като собственици на неурегулирано дворно място /бивша нива/, придобито по време на
брака им и съставляващо семейна имуществена общност, цялото с площ от 11
/единадесет/ декара, находящо се в **************** – София, местността
„****************“, са продали на **************** реална част от 600,00 кв.м. от
дворното място, при съседи на същата: ****************, ****************,
**************** и ****************.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 137,
том XXXXIII, дело № 7708/1990 г. по описа на I нотариус при Софийска нотариална
служба при Втори районен съд, от който се установява, че В.Н.С. и ****************,
като собственици на неурегулирано дворно място /бивша нива/, придобито по време на
брака им и съставляващо семейна имуществена общност, цялото с площ от 11
/единадесет/ декара, находящо се в **************** – София, местността
„****************“, са продали на **************** реална част от 704,00 кв.м. от
дворното място, при съседи на същата: **************** и нови съседи
****************, **************** и ****************.
По делото е приложено решение от 15.04.1993 г. по гр.д.№ 693/1992 г. по описа
на Първи районен съд, от което се установява, че сключения между ищците в
настоящото производство А. А. И. и П. М. Б. граждански брак е прекратен, но
закупения от тях и описан по-горе недвижим имот е останал в режим на обикновена
съсобственост.
По делото е приложено удостоверение, издадено през 1993 г. от „Софгео“, в
което по повод молба от трети за спора лица за издаване на скица, е посочено, че за
местност „****************“ в с.**************** няма изготвен кадастрален план
и не може да бъде издадена такава.
По делото е приложено контролно заснемане на имоти с идентификатори
****************, **************** и **************** от КК и КР на мест.
с.**************** – „****************“, както и ортофотоплан от 2024 г. на същите
поземлени имоти.
По делото са приложени актуални скица на поземлен имот с идентификатор
**************** и данъчна оценка както на целия имот, така и на площ от 1000,00
кв.м., представляваща реална част от него.
По делото е приложено Решение № 5127Р от 15.06.1999 г., издадено от ПК
7
Община Банкя, от което се установява, че на наследниците на Б. К. К. е възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на общо
15 недвижими имоти, сред които и нива от 8,000 дка, девета категория, местност
«****************», имот № 025068 по картата на землището, при граници: пасище,
мера и др.селищна територия на индивидуално застрояване.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на Б. К. К.,
починал на 27.04.1991 г. е, че тримата ответници са негови наследници по закон.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
**************** и ****************.
В показанията си св.**************** разказва, че е съпруг на ответницата В..
Знае, че тя и роднините й притежават имот от 8 декара в местността
„****************“ в землището на гр.Банкя. Не знае какво е предназначението на
имота по документи, но разказва, че са го ползвали като ливада, която косели за сено.
По този начин имотът е ползван от преди 1994 г. От около 5 години имотът е даден на
жена, която също го ползва като ливада. Свидетелят не познава имотите, с които
граничи наследствения на съпругата му имот, но разказва, че в един от тях има къща,
в която през лятото живеят хора. Преди време имотът от дясната страна на техния бил
ограден с ограда от бодлива тел, но сега я нямало.
В показанията си св.**************** разказва, че е собственик на имот, който
е съседен на този на ищците. И двата имота са с площ от по 1 декар, купени са през
90-те години и не са били застроени. След като с ищците купили имотите ги оградили
с железни колове и телена мрежа. Въпреки, че ходи рядко, свидетелят не е виждал в
близост да се коси и балира сено. Твърди, че в района е толкова каменисто, че не може
да расте дори дърво. За последно е виждал имота на ищците миналата година и сочи,
че изглежда необитаем, защото в него няма нищо, слива се д пейзажа около него.
Разказва още, че оградата не съществува във вида, в който е била направена, тъй като
има липсващи звена.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице след извършване на необходимите проверки и оглед на имота, е
посочило, че за местност „****************“ в землището на с.**************** е
изработена КВС /карта на възстановената собственост/, одобрена през 2008 г.,
трансформирана в кадастрална карта. Вещото лице сочи, че процесния имот не е
нанесен в тази карта, нито в предходния кадастрален план. Имотът е извън обхвата на
регулационния план на с. ****************, като според приложеното по селото
геодезическо заснемане от фирма „ГЕОКАД“, попада изцяло в ПИ ****************
по КККР, одобрена със Заповед РД-18-11/17.01.2012 г. на ИД на АГКК и от изток
граници с имоти в урбанизираната територия. Вещото лице сочи още, че на
приложените ортофотопланове не се виждат огради около процесния имот, нито
съществуващи стари реални граници на ПИ ****************, с изключение на
8
границата му с ПИ ****************, собственост на ****************, за който
ясно се вижда, че е ограден. Според заключението, в КККР ПИ **************** е
отразен с начин на трайно ползване – „нива“, като от сателитните снимки и от
приложените ортофотопланове се установява, че не се ползва по предназначение.
Вещото лице е посочило още, че околните имоти са пасища и не се обработват, а от
сателитните снимки се установява, че те също не се обработват и постепенно се
самозалесяват.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По същество следва да се посочи, че съгласно § 1, т. 16 от Допълнителните
разпоредби на ЗУТ, „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия
спрямо действителното им състояние.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от
2014 г. на ОСГК на ВКС, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е установителен иск за
собственост на реална част от имот, за която се твърди, че грешно е заснета в
границите на имота на ответника (грешка в кадастралната карта) или че въобще не е
заснета като самостоятелен имот (непълнота на кадастралната
карта). Следователно условие за неговата допустимост е наличието на правен интерес
на ищеца за предявяването му. Такъв винаги е налице, когато ищецът твърди, че е
собственик на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в границите на имота
на ответника, а ответникът оспорва претендираното от ищеца право върху тази част от
имота, поради което не може да се проведе процедурата по чл.54, ал.1 ЗКИР за
поправяне на грешката в кадастралната карта по административен ред, без
предварителното разрешаване на спора за собственост по съдебен ред. (в този
смисъл е решение № 92 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 3321/2017 г., г. к., І г. о. на ВКС).
С т.3 от ТР 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието освен това, че с оглед
презумпцията по чл.2, ал.5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото
заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от
имота на ответника формира наличието на правен интерес от иска.
Във връзка с момента, към която се установява принадлежността на правото на
собственост, следва да се посочи, че съгласно възприетото с ТР № 8 /2016 г. по т. д.
8/2014 г. на ВКС, ОСГК – по иска с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, спорното
право на собственост и неточното отразяване на обема на това право се установява към
момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество, понеже само така може да се изпълни изискването на чл.
51 ЗКИР кадастралната карта да отразява актуално правото на собственост. Следва да
се вземат предвид и фактите, настъпили след одобряване на кадастралната карта, които
9
имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.
В конкретния случай основния спор между страните е, че имотът на ищците не е
нанесен като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта, а е отразен като
част от ПИ **************** на ответниците, и така е допусната непълнота на
кадастралната карта.
Настоящият съд приема за установено, че към датата на сключване на
процесния договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
105, том ХХХ, дело № 5196/1990 г. г. от 26.07.2006 г. по описа на I нотариус при
Софийска нотариална служба към Втори районен съд, по силата на който ищците
поддържат, че се легитимират като собственици на процесния недвижим имот,
праводателите им В.Н.С. и **************** са били собственици на същия.
Предходното се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени
доказателства - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 172, том V,
дело № 914/1956 г. по описа на Първи нотариус при Софийски народен съд и
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, даден в замяна срещу имоти
включени в блок на ТКЗС № 115, том XVII, дело № 2666/80 по описа на нотариус при
Софийски районен съд, от който се установява, че В.Н.С. /праводател на ищците в
настоящото производство/ е признат за собственик на недвижим имот – нива от 11 дка,
находяща се в местност „****************“ в землището на ****************, при
съседи: ****************, ****************, ****************, ****************,
придобита при замяна срещу включени в блок на ТКЗС негови имоти, а именно – част
от имотите, предмет на договора за продажба, обективиран в гореописания нотариален
акт. Видно от приложените по делото и описани по-горе нотариални актове е, че през
90-те години на миналия век В.Н.С. и **************** са продали реални части от
собствения си недвижим имот от 11 дка, както на ищците в настоящото производство,
така и на трети за спора лица.
От своя страна ответниците поддържат, че са собственици на ПИ
**************** по КККР, възстановен по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници с
Решение № 5127Р от 15.06.1999 г., издадено от ПК Община Банкя.
Съгласно ТР № 5/14.01.13 г. по т. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, доколкото в
производството по реституция не участват заинтересовани лица, нито се разрешават
спорове за собственост, в случай, че трето лице счита, че правото му на собственост
върху определен имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния
исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и
материалната законосъобразност на това решение.
Съдът намира, че не може да осъществява контрол във връзка със собствеността
на имота към минал момент, който въпрос е предмет на специалния иск по чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ. Както бе посочено и по-горе, по иска с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР,
съгласно задължителните указания дадени в т.4 от ТР № 8/14 г. на ОСГК на ВКС,
10
съществуването на спорното право, следва да се установи към момента на
предявяването на иска, респ. - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество. По тази причина не може да се преценява идентичност към минал момент.
Ето защо, настоящият съд приема, че решението на ПК Банкя, с което са възстановени
имоти на ответниците, е валиден административен акт, постановен от компетентния да
го издаде съгласно ЗСПЗЗ орган, в рамките на неговата компетентност и в
предписаната от закона форма, но в спорната част (за 1000,00 кв. м.) не е било налице
основание за възстановяване на имота в полза на ответниците.
За да обоснове този извод, съдът взе предвид заключението на приетата по
делото съдебно-техническата експертиза, което при преценката му на основание чл.202
ГПК кредитира изцяло, съгласно което КВС на местност „****************“ в
землището на с.**************** е одобрена едва през 2008 г., като за тези местност
не е бил изработен и кадастрален план. Видно още от същото е, че от приложените
ортофотопланове не се виждат съществуващи стари реални граници на ПИ
****************, а напротив – вижда се граница с ПИ ****************,
собственост на ****************. Следва да се отбележи, че от приложения по
делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17, том XXХI, дело №
5348/1990 г. по описа на I нотариус при Софийска нотариална служба при Втори
районен съд се установява, че посоченото от вещото лице трето за спора лице –
****************, е придобило правото на собственост по отношение на дворно
място с площ от 850 кв.м., което е част от тези общо единадесет декара, от които и
ищците в настоящото производство са придобили своята част.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че приоритет следва да се
даде на правната сделка – договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален
акт № 105, том ХХХ, дело № 5196/1990 г. г. от 26.07.2006 г. по описа на I нотариус при
Софийска нотариална служба към Втори районен съд, по силата на който ищците се
легитимират като собственици на процесните 1000,00 кв.м. още от 1990 г. Видно и от
показанията на св.**************** е, че след закупуването на имотите, той и
ищците са предприели действия по ограждането им, но тъй като рядко са ги
посещавали, с времето оградата е била компрометирана. В подкрепа на предходното са
и показанията на св.**************** /съпруг на ответницата В./, които съдът
кредитира в тази им част.
С оглед изводите на съда, следва да бъдат разгледани насрещните искови
претенции с правно основание чл.124 ГПК.
В конкретния случай ответниците поддържат, че са собственици на поземлен
имот с идентификатор **************** с площ от 8011 кв.м, находящ се местност
„****************“, ****************, въз основа на наследствено правоприемство
и давностно владение.
За да е основание за придобиване на един имот по давност, владението следва
11
да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Обективният
елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при
държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху
имот като владение. Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се
свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на
упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно
право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за
своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.
В хода на производството ответниците не проведоха пълно и главно доказване
на упражнявано явно, трайно и несмущавано владение върху процесните 1000 кв.м. В
тази насока съдът не кредитира с доверие показанията на св.****************, като
приема, че с оглед обстоятелството, че е съпруг на един от ответниците, е
заинтересован от изхода на спора. Показанията на свидетеля, че от 1994 г. и до днес
процесния недвижим имот се ползвал /от тях и трето за спора лице/ като ливада, която
се коси и се събира сено, не се подкрепят от нито едно от доказателствата по делото.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза и приложените
ортофотопланове е, че процесните недвижими имоти не се обработват и постепенно се
самозалесяват. От показанията на св.****************, които съдът кредитира, тъй
като същият не е заинтересован от изхода на спора, се установява, че районът е
каменист и не е възможно косенето и събиране на сено. Нещо повече, показанията на
св.****************, че възстановения имот се е ползвал като ливада, противоречат и
на констатациите на вещото лице и приложените към същото сателитни снимки, от
които се установява че в имот с идентификатор ****************, попада и част от
имот с идентификатор ****************, собственост на трето за спора лице, който е
ограден.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира предявените насрещни искови
претенции за неоснователни.
В хода на производството безспорно се установи, че е налице непълнота на
кадастралната карта, тъй като собствения на ищците недвижим имот не е заснет като
самостоятелен поземлен имот, а е отразен като част от ПИ ****************. При
нанасянето на процесния недвижим имот в КККР следва да се вземе предвид
изготвената от вещото лице и приподписана от съда комбинирана скица.
По разноските:
При този изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски
имат ищците. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е,
че ищците претендират разноски за държавни такси, депозит за СТЕ и адвокатско
възнаграждение. Съдът, след като се запозна с представения към исковата молба
договор за правна защита и съдействие констатира, че същият удостоверява заплащане
в брой само на сумата от 750,00 лева. Видно още от договора е, че останалите 750,00
12
лева ще бъдат заплатени по банков път, но по делото липсват доказателства в тази
насока. С оглед предходното на ищците следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение само в размер на 750,00 лева. Ето защо, възражението на
процесуалните представители на ответниците по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, а
отделно от предходното е и немотивирано. Предвид гореизложеното, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от общо 1739,70 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. А. И., ЕГН **********
и П. М. Б. – М., ЕГН ********** срещу М. Й. В., ЕГН **********, К. Г. К., ЕГН
********** и Р. Г. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, че
ищците са собственици при равни права на реална част с площ от 1000,00 /хиляда/
кв.м. от поземлен имот с идентификатор **************** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-11/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес: ****************, целият
с площ от 8011 кв.м., при граници на целия поземлен имот: поземлени имоти с
идентификатори: ****************, ****************, ****************,
****************10, ****************28, от три страни **************** и
**************** и от други три страни ****************, при граници на реалната
част с площ от 1000 кв.м.: поземлен имот с идентификатор **************** и от три
страни – останалата част от поземлен имот с идентификатор ****************,
изобразен като фигура по точки 1.2.3.4.1 на комбинирана скицата към заключението на
съдебно-техническата експертиза, приподписана от съда и представляваща неразделна
част от решението, както и че при одобряването на КККР със Заповед № РД-18-
11/17.01.2012 г. на ИД на АГКК на ****************, Столична община е допусната
непълнота, изразяваща се в това, че гореописания недвижим имот с площ от 1000,00
кв.м. не е нанесен като самостоятелен поземлен имот с отделен идентификатор, а е
нанесен като част от поземлен имот с идентификатор ****************, съответно
ищците не са записани като негови собственици.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Й. В., ЕГН **********, К. Г. К., ЕГН
********** и Р. Г. К., ЕГН ********** срещу А. А. И., ЕГН ********** и П. М. Б. –
М., ЕГН ********** насрещни искове с правно основание чл.124 ГПК – за признаване
за установено по отношение на А. А. И. и П. М. Б. – М., че ищците по насрещните
искове са собственици на поземлен имот с идентификатор ****************,
одобрени със Заповед № РД-18-11/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес:
****************, с площ от 8011 кв.м., включващ процесните 1000 кв.м., въз основа
на наследствено правоприемство и давностно владение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Й. В., ЕГН **********, К. Г. К.,
13
ЕГН ********** и Р. Г. К., ЕГН ********** да заплатят на А. А. И., ЕГН ********** и
П. М. Б. – М., ЕГН ********** сумата от общо 1739,70 лева, представляваща
направени разноски в производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14