№ 78
гр. Велики Преслав, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. С.
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. С. Гражданско дело №
20233610100145 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело съдът е сезиран със субективно съединени искове с
правно основание чл.135, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД, предявени от "С.Г. Г." ЕАД срещу П. Йонева
К. и Д. Й. С..
В исковата молба ищецът излага, че първият ответник - П. Й. К., в качеството на
кредитополучател, на 20.11.2007г. е сключила договора за кредит с „А.Б.К.Б.“ АД № 164 -
51/2007 от 20.11.2007г. Сочи, че кредитополучател по този договор е и И.И.К.. Твърди, че
кредитополучателите по договора не са изпълнявали в срок задълженията си за погасяване
на получения кредит, поради което кредиторът „А.Б.К.Б.“ АД е завел съдебно производство
и против ответницата П. Й. К.. Заявява, че на 28.01.2009г., е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 27/2009г. по описа на Районен съд
- Карнобат, по силата на които П. Й. К. и И.И.К. са осъдена да заплатят на „А.Б.К.Б.“ АД
солидарно сумата от 50 372.50 евро, от която главница в размер на 48 000 евро,
представляваща предоставен банков кредит по договор за кредит № 164 - 51 от 20.11.2007г.,
обявен за изцяло предсрочно изискуем, просрочена договорна лихва в размер на 924.10 евро
за периода от 29.01.2008г. до 25.01.2009г. включително, наказателна лихва за забава в размер
на 1 448,40 евро за периода от 25.11.2008г. до 25.01.2009г., както и законната лихва върху
главницата от 48 000 евро, считано от 27.01.2009г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски в размер на 1 970.40 лв.
Ищецът допълва, че за събиране на вземанията по така издадения изпълнителен лист,
„Ю.Б.“ АД, правоприемник на „А.Б.К.Б.“ АД, е образувало срещу първия ответник
изпълнително дело № 524/2018г. по описа на Частен съдебен изпълнител Д.Н., с per. № 804
на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас.
Поддържа, че с Договор за цесия от 30.06.2021 г., ищцовото дружество „С.Г. Г.“ ЕАД е
придобило от „Ю.Б.“ АД паричните вземания, описани по - горе, по които солидарен
длъжник е първият ответник П. Й. К.. Навежда, че длъжникът е уведомен за извършената
цесия на 28.10.2022 год.
Ищцовото дружество изтъква, че след придобиване на вземанията е било конституирано
1
като взискател по изпълнително дело № 524/2018г. по описа на Частен съдебен изпълнител
Д.Н., с per. № 804 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас.
Сочи, че по горепосоченото изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия за
принудително събиране на паричните вземания, но и до настоящия момент първият
ответник П. Й. К. в условията на солидарност дължи на ищеца сума в общ размер на 237
351 лв. към дата 27.02.2023г.
Ищецът поддържа, че при справка в имотния регистър установил, че на 08.06.2018 г.
първият ответник е прехвърлил чрез дарение на сестра си - Д. Й. С. /втория ответник/
безвъзмездно, чрез дарение, собствената си 1/6 идеална част от недвижим имот, находящ се
в гр. В., община В., област Ш., ул. „С.В.” № 36, а именно: дворно място с площ от 356 кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот VII - 430 в квартал 48А, съгласно действащия
подробен устройствен план на гр. В., при граници: север - улица и урегулиран поземлен
имот VIII - 431, изток - улица, юг - урегулиран поземлен имот IX - 875 и улица, запад -
урегулиран поземлен имот VI - 429, заедно с построените в него: паянтова двуетажна
жилищна сграда, стопанска постройка и всички останали подобрения в имота. Допълва, че
сделката е оформена с нотариален акт № 422 от 08.06.2018г. на нотариус С.Н., с район на
действие Районен съд Велики Преслав, вписан в Служба по вписванията - гр. Велики
Преслав от дата 08.06.2018г., с вх. per. № 1334, дв. вх. per. № 1331, акт том 4, акт номер 110.
Ищцовото дружество поддържа, че в резултат на извършеното безвъзмездно
разпореждане с гореописания недвижим имот ответникът е намалил общия размер на
имуществото си и го е лишило от законните му права да насочи принудително изпълнение
към въпросното недвижимо имущество и да получи удовлетворение за вземането си.
Ищецът обръща внимание, че процесната разпоредителна сделка е извършена след
възникване на задължението на първата ответница към банката кредитор. Счита, че
извършената от първия ответник в полза на втората ответница разпоредителна сделка
накърнява правата и интересите му като кредитор, поради което за него е налице правен
интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
Моли искът да бъде уважен, като бъде обявено за недействително по отношение на ищеца
извършеното от първия ответник П. Й. К. в полза на втората ответница Д. Й. С. дарение на
1/6 ид.част от подробно описания в исковата молба недвижим имот, обективирано в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 422, том 4, рег. № 2376, дело № 364 от 2018
г., от 08.06.2018 г., по описа на нотариус С.Н., вписан под номер 592 от НК, с район на
действие РС-Велики Преслав, вписан в Служба по вписванията към Агенция по вписванията
с Вх. рег. № 1334 от 08.06.2018 год., Акт № 110, том 4. Претендира присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
В последното проведено открито съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален
представител. Подадено е писмено становище, в което заявява, че поддържа исковата
претенция и настоява същата да бъде уважена.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от първия ответник
П. Й. К., в който взима становище за недопустимост, а в случай, че съдът намери исковата
претенция за процесуално допустима – за неоснователност на исковата молба.
Навежда твърдение, че надарената Д. Й. С. (сестра на първия ответник) не е имала
знанието за увреждане интересите на кредитора чрез намаляване на имуществото в
патримониума на ответника при извършване на процесната разпоредителна сделка.
Настоява за отхвърляне на исковата претенция.
В последното проведено открито съдебно заседание ответникът не се явява П. Й. К.. Не се
явява и редовно упълномощения й процесуален представител. Депозирано е писмено
становище, в което ответникът заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли
исковата претенция да бъде отхвърлена. Извън законоустановените срокове за първи път
релевира възражение за изтекла погасителна давност, като липсват конкретни доводи във
връзка със същото.
2
Вторият ответник Д. Й. С. не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Редовно
призована за откритите съдебни заседания ответницата Д. Й. С. не се явява в нито едно от
тях лично, нито изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представените писмени доказателства, в това число Договор за кредит № № 164-
51/2007 от 20.11.2007 г., ведно с Общи условия на Алфа Банка, клон България и погасителен
план от 29.11.2007 г. се установява, че Алфа Банка, клон България е отпуснал в качеството си
на кредитор банков кредит на първия ответник П. Й. К., в качеството на кредитополучател и
на И.И.К. в качеството на съкредитополучател в размер на 48 000 евро за покупка на
конкретно посочен недвижим имот, със срок за погасяване 11 години, на месечни вноски
съгласно Погасителен план.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 422, том 4, рег. № 2376, дело №
364 от 08.06.2018 год. по описа на Нотариус С.Н., рег. № 592 на НК, с район на действие
Районен съд – Велики Преслав първият ответник П. Й. К. заедно с майка си Калинка Д.а Й.
са дарили на втората ответница Д. Й. С. и сестра на първата ответница своите общо 5/6
ид.части (4/6 ид.части притежавани от Калинка Д.а Й. и 1/6 ид.част притежавани от първата
ответница П. К.) от следния недвижим имот, от който надарената притежава 1/6 ид.част по
наследство, а именно: дворно място с площ от 356 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен
имот VII - 430 в квартал 48А, съгласно действащия подробен устройствен план на гр. В., при
граници: север - улица и урегулиран поземлен имот VIII - 431, изток - улица, юг - урегулиран
поземлен имот IX - 875 и улица, запад - урегулиран поземлен имот VI - 429, с админ. адрес:
гр. В., община В., област Ш., ул. „С.В.” № 36, заедно с построените в него: паянтова
двуетажна жилищна сграда, стопанска постройка и всички останали подобрения в имота.
Установява се от представените писмени доказателства, че кредиторът Алфа Банка, клон
България е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК срещу първия ответник и съкредитополучателя Иван Караиванов, в резултат на което е
образувано ч.гр.д. № 27/2009 г. по описа на Районен съд – Карнобат, по което е издадена
Заповед № 5 от 28.01.2009 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ и Изпълнителен лист от същата дата за сумата от 48000 евро, представляваща
главница, ведно със законната лихва от 27.01.2009 г. до изплащане на вземането; сумата от
924,10 евро - договорна лихва; сумата от 1448,40 евро – накадателна лихва за забава, както и
сумата от 1970,40 лева за разноски по делото и 400 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано ИД №
20188040400524 по описа на ЧСИ Д.Н., рег. № 804 на КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд – Б. видно от приложеното удостоверение.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) № 5300/2163/30.06.2021 год. „Ю.Б.“ АД в
качеството на цедент е прехвърлило на ищцовото дружество в качеството на цесионер свои
вземания, сред които и вземането си към първия ответник П. К., произтичащо от сключения
между нея и Алфа Банка, клон България договор за кредит, видно от приложеното
извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия. Цедентът е потвърдил извършената
цесия с Протокол за приключване от 14.07.2021 год.
Между страните няма спор, а и на съда е известно обстоятелството, че „Ю.Б.“ АД е
правоприемник на дейността на Алфа Банка, клон България.
Депозирана е молба вх. № 33251/31.08.2022 год. от ищцовото дружество, в която сочи, че
въз основа на сключения с „Ю.Б.“ АД Договор за цесия от 30.06.2021 год., е встъпил изцяло
в правата на кредитора спрямо длъжника П. Й. К. и И.И.К. и моли да бъде конституиран
като кредитор на осн. чл. 429 от ГПК по образуваното ИД № 20188040400524 по описа на
ЧСИ Д.Н., рег. № 804 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Бургас. Поискано е
длъжниците да бъдат уведомени за извършената цесия (като уведомлението е било
3
приложено към молбата и е представено в настоящото производство), което е сторено, видно
от ангажираното известие за доставяне, в което е отразено, че съпругът на първата
ответница И.И.К. е приел уведомлението за извършената цесия на 28.10.2022 год. като е
поел задължение да уведоми съпругата си за същото. В молбата е поискано извършването на
изпълнителни действия по отношение на двамата длъжници.
От ангажираната справка в НБД „Население“ се установява, че П. Й. К. е омъжена като
съпругът й се казва И.И.К.. Майка й се казва Калинка Д.а Й.. Първата ответница има сестра
- Д. Й. С. (втората ответница по делото).
Видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № ********** от 27.02.2023 год., изд. от
общ. В., данъчната оценка на дарения недвижим имот, ведно с построената в него сграда
възлиза на 2119,10 лева.
Представена е и скица на имота изх. № 146/24.04.2023 год., изд. от общ. В., от която е
видно, че като едноличен собственик на имота е вписана втората ответница Д. Й. С. (втората
ответница по делото).
Във връзка с депозираното от първия ответник П. Й. К. искане за спиране на
производството, уважено с Определение № 348/08.08.2023 год., са представени
обезпечителна Заповед № 13 от 08.02.2023 год., постановена по гр.д. № 285/2023 год. по
описа на ОС – Б. с която е наложена обезпечителна мярка СПИРАНЕ на изпълнението по ИД
№ 20188040400524 по описа на ЧСИ Д.Н., рег. № 804 на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – Б. във връзка с предявената от П. Й. К. и И.И.К. срещу ищцовото дружество
отрицателна установителна претенция с пр. осн. чл. 439 от ГПК за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сума в размер на
93879,84 лева – главница и 135403,17 лева – законна лихва по горепосоченото ИД, поради
погасяване на вземането по давност. С влязло в сила съдебно решение № 882/25.07.2023
год., постановено по гр.д. № 285/2023 год. по описа на ОС – Б. потвърдено с Решение №
3/16.01.2024 год., постановено по в.гр.д. № 353/2023 год. по описа на Апелативен съд – Б.
недопуснато до касация с Определение №2766 от 24.10.2024 год., постановено по т.д. №
953/2024 год. по описа на ВКС, I т.о., ТК е отхвърлена така предявената отрицателна
установителна претенция.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е конститутивен иск с пр. осн. чл. 135 от ЗЗД за обявяване на увреждаща сделка
на длъжника за относително недействителна по отношение на кредитора. Нормата на чл.135,
ал.1 от ЗЗД гласи, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им е знаел за
увреждането, като само при хипотезата на ал.3, когато действието е било извършено преди
възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и
лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, също трябва да е знаело за увреждането. Тъй като в
настоящия казус увреждащата сделка е безвъзмездна (дарение), не е необходимо знание за
увреждането на третото лице – приобретател (с арг. от обратното осн. от разпоредбата на чл.
135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД).
Релевантните факти, които следва да бъдат доказани, за да бъде исковата претенция
основателна са следните: 1) ищецът да е носител на твърдяното парично притезателно право,
материализирано в Договор за кредит № № 164-51/2007 от 20.11.2007 г., по който кредитор е
бил Алфа Банка, клон България, чийто правоприемник е „Ю.Б.“ АД, а вземането му е
надлежно прехвърлено чрез цесия, т.е. следва да се установи, че ищецът притежава
качеството кредитор по отношение на първия ответник П. Й. К.; 2) че първият ответник е
бил надлежно уведомен за извършената цесия; 3) наличието на извършено увреждащо
действие от първия ответник, с което е намалил имуществото си до степен обективно да
застраши интересите на правоимащия кредитор; 4) че вземането по приложения договор за
4
кредит предхожда извършването на атакуваното дарение, което иска да бъде обявено за
недействително спрямо него.
Не е спорно между страните, че е налице валидна облигационна връзка между първата
ответница П. Й. К. и Алфа Банка, клон България, възникнала по силата на Договор за кредит
№ 164-51/2007 от 20.11.2007 г., като на П. К. и съпруга й И.И.К. е бил отпуснат кредит в
размер на 48 000 евро. Няма разногласие между страните, а и от материалите по делото се
установи, че „Ю.Б.“ АД (правоприемник на дейността на Алфа Банка, клон България) е
прехвърлило на ищцовото дружество свои вземания, сред които и вземането си към първия
ответник П. К., произтичащо от сключения между нея и Алфа Банка, клон България договор
за кредит с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) № 5300/2163/30.06.2021 год.
Първата ответница не оспорва обстоятелството, че е надлежно уведомена за извършената
цесия, а и този факт се установява от приобщените към материалите по делото писмени
доказателства.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС
цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл.
135, ал. 1 ЗЗД, и ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало
вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на договора за
прехвърляне на вземането, какъвто е настоящият случай. Следователно релевантна за
възникване на вземането на ищеца –цесионер, е датата на която е възникнало вземането на
неговия прехвърлител, а не датата на която сам е придобил вземането, на която основава
легитимацията си на кредитор по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените доводи, съдът намира за безспорно установено, че ищецът има качеството
на кредитор спрямо ответника П. Й. К..
Съгласно трайноустановената съдебна практика (Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
754/2009 г., IV г. о., ГК) кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на
парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска
обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е
предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е
изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на
вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява,
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е
отречено с влязло в сила решение (решение по чл.290 ГПК № 639/6.10.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 754/2009 г., ІV г.о.). Съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД, може да вземе
предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор на
ищеца. В случая, видно от приложените съдебни актове, първата ответница П. К., заедно със
съпруга си И.И.К. е предявила отрицателна установителна претенция срещу ищцовото
дружество, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не
дължат сумите, претендирани във връзка с процесния Договор за кредит, поради
погасяването им по давност, но тази искова претенция е отхвърлена с влязло в сила съдебно
решение, т.е. липсва стабилизирано съдебно решение с което се отрича качеството кредитор
на ищеца.
По кредита ответникът не е извършвал редовно плащания, поради което кредиторът се е
възползвал от възможността да го обяви за предсрочно изискуем. За да достигне до този
извод, съдът взе предвид обстоятелството, че по делото са ангажирани писмени
доказателства, от които е видно, че относно вземанията на ищеца по процесния договор за
кредит в полза на кредитодателя Алфа Банка, клон България срещу ответника П. К. и
съкредитополучателя И.И.К. са издадени Заповед № 5 от 28.01.2009 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д.
№ 27/2009 г. по описа на Районен съд – Карнобат. Въз основа на изпълнителния лист е
образувано ИД № 20188040400524 по описа на ЧСИ Д.Н., рег. № 804 на КЧСИ, с район на
5
действие Окръжен съд – Бургас.
Няма разногласие между страните по делото също така, че по силата на договор за
дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 422, том 4, рег. №
2376, дело № 364 от 08.06.2018 год. по описа на Нотариус С.Н., рег. № 592 на НК, с район на
действие Районен съд – Велики Преслав първият ответник П. Й. К. е дарила на сестра си -
втората ответница Д. Й. С. своята 1/6 ид.част от подробно описания в договора недвижим
имот.
Относно извода за настъпилото вследствие процесното разпоредително действие
увреждане на кредитора, съдът съобрази следното:
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на
имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора.
Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности
за удовлетворение на кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг,
изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. (в същия смисъл решение № 407 от
29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. №
754/2009 г. ІV г.о. ВКС; Решение № 200/ 17.03.2010 год. по гр.д. № 1417/2009 год., ІІІ г.о.).
Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора по арг. от чл.
133 от ЗЗД, т.е. кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се
удовлетвори, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му е
увреждащо кредитора. Обстоятелството дали длъжникът разполага с друго имущество
извън разпореденото не рефлектира върху извода за наличие или липса на увреждане.
Следва да се отбележи, че длъжникът не разполага с възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че
длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за
доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД
относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение.
При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се
удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното
изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на
кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.
В този смисъл са решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС,
решение 48 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г. ІV г.о. ВКС, и решение № 18 от
04.02.2015 г. по гр.д. № 3396/2014 г. ІV г.о. ВКС.
В случая в аспект на безвъзмездното разпореждане с имущество на длъжника (дарение),
тъй като липсва еквивалентна престация, която да постъпи в патримониума на
прехвърлителя, следва да се заключи, че е налице намаление на актива и оттам увреждане.
Напълно неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника П.
К., че ищецът нямал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция, тъй
като с атакуваната сделка доверителката му е прехвърлила на сестра си (втората ответница)
само 1/6 ид.част от имота и в случай, че тази 1/6 ид.част бъдела изнесена на публична
продан, никой купувач не би имал интерес да я закупи. Както по-горе се посочи, цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора, като няма никаква пречка
една сделка да бъде обявена за относително недействителна само за идеалната част от
разпоредения имот, принадлежаща на длъжника. А с правен интерес от завеждане на иска
кредиторът винаги разполага, щом като длъжникът се разпорежда със свое имущество без да
получава никаква насрещна парично оценима престация.
Налице е и третата предпоставка, за да бъде предявеният иск основателен. Настоящият
съдебен състав намира за установено, че е налице знание на длъжника за увреждането на
кредитора. Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие
кредиторът ще бъде ощетен и че длъжникът създава или увеличава платежната си
6
неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора
(Решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д.№ 754/09 г., ІV г.о.; Решение № 200/ 17.03.2010 год. по
гр.д. № 1417/2009 год., ІІІ г.о.). Видно от представения по делото нотариален акт за дарение,
процесната сделка е изповядана на 08.06.2018 год., близо 10 години след изтегляне на
процесния кредит, чието погасяване е било разсрочено за 132 месечни вноски (т.е. за 11
години), т.е. към датата на сделката ответницата К. вече е имала качеството на длъжник.
По въпроса за знанието на третото лице - приобретател за увреждането, съдът намира, че
доколкото сделката е безвъзмездна, не е необходимо да се установява знание за увреждане,
още повече, че дори и да беше възмездна, тя е сключена с възходящ родственик на длъжника
– неговата сестра, спрямо която е приложима оборимата презумпция на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Ответниците е следвало да проведат пълно обратно доказване на така установената законова
презумпция, каквото доказване не е проведено, поради което в случая установената от чл.
135, ал. 2 от ЗЗД презумпция не е оборена.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният конститутивен
иск с пр. осн. чл. 135 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявен за относително недействителен
по отношение на ищцовото дружество Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 422,
том 4, рег. № 2376, дело № 364 от 2018 г., от 08.06.2018 г., по описа на нотариус С.Н., вписан
под номер 592 от НК, с район на действие РС-Велики Преслав, вписан в Служба по
вписванията към Агенция по вписванията с Вх. рег. № 1334 от 08.06.2018 год., Акт № 110,
том 4, в частта, в която първият ответник е прехвърлил чрез дарение на сестра си - Д. Й. С.
/втория ответник/ безвъзмездно, чрез дарение, собствената си 1/6 идеална част от подробно
описания недвижим имот, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Преклудирано се явява релевираното едва в последното по делото открито съдебно
заседание от първата ответница възражение за изтекла погасителна давност за предявяване
на иска, поради което съдът не дължи произнасяне по същото. Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че разгледано по същество възражението е неоснователно,
доколкото атакуваната сделка е изповядана на 08.06.2018 г., а исковата претенция е
предявена на 24.03.2023 год., т.е. преди изтичане на 5-годишния давностен срок по арг. чл.
110 от ЗЗД, който съгласно трайно установената съдебна практика започва да тече от датата
на увреждането, която в конкретния случай съвпада с датата на сключване на увреждащата
сделка (в този см. Решение № 311/16.04.2010 г. по гр.д. № 308/09 г. IV г.о. на ВКС).
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на общо 98,30 лева, от които
88,30 лева, включващи заплатена държавна такса и такси за снабдяване с писмени
доказателства, приложени по делото и 10 лева - такса за съдебни удостоверения, съобразно
своевременно представения списък на разноските и доказателствата за направата им.
Ответниците следва да бъдат осъдени да възстановят на ищеца сторените разноски
солидарно.
На ответниците на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, с оглед изхода от спора разноски не се
дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135, ал. 1 от
ЗЗД, по отношение на "С.Г. Г." ЕАД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
общ. Столична, обл. С. (столица), Район В., ул. „Р.П.К.“ № 4, ет.6, представлявано по закон
от Кирил Веселинов Петков – член на Съвета на Директорите Договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 422, том IV, рег. № 2376, дело № 364
7
от 08.06.2018 год. по описа на Нотариус С.Н., рег. № 592 на НК, с район на действие
Районен съд – Велики Преслав, В ЧАСТТА, В КОЯТО П. Й. К., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. С., общ. С., обл. Б. ул. „Б.“ № 16 в качеството си на дарител е
отчуждила безвъзмездно в полза на своята сестра Д. Й. С., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. С., общ. С., обл. Б. ул. „Г.Х.“ № 6 своята 1/6 ид.част от следния недвижим имот, а
именно: дворно място с площ от 356 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VII -
430 в квартал 48А, съгласно действащия подробен устройствен план на гр. В., при граници:
север - улица и урегулиран поземлен имот VIII - 431, изток - улица, юг - урегулиран
поземлен имот IX - 875 и улица, запад - урегулиран поземлен имот VI - 429, с админ. адрес:
гр. В., община В., област Ш., ул. „С.В.” № 36, заедно с построените в него: паянтова
двуетажна жилищна сграда, стопанска постройка и всички останали подобрения в имота.
ОСЪЖДА П. Й. К., ЕГН: ********** и Д. Й. С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на "С.Г. Г." ЕАД, ЕИК: ......... сумата от 98,30 лева, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ш. в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез процесуалните им представители,
на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
8