№ 1525
гр. С., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110215728 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЯВ. Ц. З. от гр.С., ж.к.“Р.“, бл.87, вх.2, ап.5
срещу Eлектронен фиш, Серия К, № ..., издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е санкциониран с налагане на "глоба" в размер на 50
(петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не било
извършено. Сочат се и допуснати нарушения на процесуалните правила при
издаване на обжалвания електронен фиш –липса на посочена дата на
издаването му, както и липса на описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на
атакувания ЕФ.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като в дадения ход по
същество пледира съдът да се произнесе с решение, с което да отмени
обжалвания ЕФ. Подробни съображения за това развива в представени
1
писмени бележки.
Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на
жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 26.02.2021 г. в 14:46 ч. в гр. С. по ул.“С.“ № 6 до магазин „М., с
посока на движение от ул.“...“ към ул.“Г.“ с техническо средство –мобилна
система за видеоконтрол тип „TFR1-M” № 613 била засечена скорост на
движение на МПС – лек автомобил „...” с рег. № ... от 63 км./ч., при
разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение на скоростта
от 13 км./ч. Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателя
ЯВ. Ц. З..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ ... срещу жалбоподателя З., с който същият е санкциониран с налагане на
глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Фишът бил
връчен срещу подпис на жалбоподателя на 17.10.2021 г.
От приложения към делото снимков материал -клип № 12245 (заснет с
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, радар № 613), който е
веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15
ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 26.02.2021 г., в 14:46:17 ч., в
район с координати ... е измерена скорост на движение от 66 км/ч., като са
записани датата, часа (включително и секундите), посоката на движение,
фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила,
който съвпада напълно с този, регистриран на името на жалбоподателя З..
Към материалите на делото е приложен и протокол от 26.02.2021 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Техническото средство- мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, №
613 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
2
средства за измерване, със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г.
Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година,
като мобилната система за видеоконтрол„TFR1-M” е преминала проверка на
12.11.2020 г. От приложения по делото протокол № 6-38-20/12.11.2020 г. на
лаборатория „Полицейска техника” е видно, че мобилната система за
видеоконтрол„TFR1-M”, № 613 отговаря на изискванията и дава допустима
грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100
км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на
уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
протокол за използване на АТСС от 26.02.2021 г., ежедневна форма на отчет,
протокол № 6-38-20/12.11.2020 г. на лаборатория „Полицейска техника”,
копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на
образец на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 4835, справка от КАТ за собственик на превозно средство.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
3
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
4
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
направи извод, че към датата на извършване на нарушението-26.02.2021 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
"TFR - 1M" с № 613, представляваща одобрен тип средство за измерване, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представения клип № 12245/26.02.2021 г. измерената скорост
на движение на автомобила на жалбоподателя е била 66 км/ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 63 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана
при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този
смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т.
нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на 63 км./ч., т.е.
отчетено е превишение от 13 км./ч., което обстоятелство е в полза на
нарушителя и не представяла противоречие, както твърди жалбоподателя.
5
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата във вр.
с чл.30, ал.5 от Закона за измерванията- контролът да се осъществява със
АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с изисканите от
съда и приобщени към материалите на делото протокол № 6-38-20/12.11.2020
г. на лаборатория „Полицейска техника” и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 4835. Ето защо, съдът намира възраженията в
жалбата, че техническото средство, с което е заснето нарушението-
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, радар № 613 към датата на
извършване на същото, не е било техническо изправно, за неоснователно.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, от който е видно, че същата се е намирала в служебен автомобил с №
СА 64 08 ММ, че се е извършвал контрол на ул. "С." № 6 до магазин „М.,
като посоката на движение на контролираните МПС е била от ул.“...“ към
ул.“Г.“, че режимът на измерване е бил стационарен, а посоката на
задействане-приближаващи автомобили, и че контролът се е извършил за
времето от 13:30 ч. до 15:30 ч.
На следващо място, като неоснователно съдът намира и възражението на
жалбоподателя, че при съпоставянето на снимката на разположението на
АТСС и на снимката на лекия автомобил, констатираща нарушението, се
установявало, че снимките не са правени на едно и също място, по едно и
също време. Тук следва да се отбележи, че АТСС, заснемащо нарушението е
било поставено от дясната страна на пътя по посоката на движението на
лекия автомобил, управляван от жалбоподателя (от лявата страна срещу
движението на автомобила) и е заснела кръглите разделителни топки, които
разделят тротоара и пътното платно. Втората снимка е направена с
фотоапарат и показва мястото на разположение на самото АТСС на пътя, тя
не е заснета от камерата на АТСС, а от друга камера, насочена срещу нея,
поради което е обективно невъзможно двете снимки да съвпадат.
С оглед на изложеното до тук и предвид събраните по делото
6
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение е
правилно експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
Според разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Законната процедура предвижда възможности за
възражения във връзка с фиша, респективно анулирането му от издалия го
орган при определени обстоятелства, включително и посочването на друг
извършител на нарушението, какъвто обаче в случая не е посочен от страна на
жалбоподателя -не е подадена писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, не е представено и копие на свидетелство му за
управление на МПС, като това не е сторено не само в рамките на предвидения
14-дневен срок, но и към датата на приключване на въззивното съдебно
следствие.
Видно от съдържанието на ел. фиш е, че с него се налага санкция на
въззивника З., именно в качеството му на законен собственик на лекия
автомобил.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят ЯВ. Ц. З. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, забраняваща на водача да
7
управлява МПС в населено място със скорост на движение надвишаваща 50
км./ч.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят З., като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км/ч., като по този начин е подценил настъпването
на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на
останалите участници в движението), при пряката си цел да управлява своето
МПС с избраната от него скорост, независимо от наличното ограничение за
населено място.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Размерът на
санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране. Според становището на съда това
наказание е явно справедливо и ще допринесе за постигане целите по чл. 12
от ЗАНН.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че в случая не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
превишаване на разрешената скорост е в рамките на населено място, което от
своя страна повишава опасността от реализиране на ПТП. Ето защо,
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с
достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието
представлява маловажен случай.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
По -нататък, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл. 143 АПК, която пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК. В конкретния случай, с оглед изхода на
правния спор разноски се дължат в полза на въззиваемата страна, която обаче
8
не е поискала присъждането им, поради което и съдът не длъжи произнасяне
в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № ..., издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на ЯВ. Ц. З. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева
за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
и ПРАВИЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9