Решение по адм. дело №769/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 2в от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, предявена от „КИКА ГРУП“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 4000, район „Северен“, [улица], представлявано от управителя Е. А. Д., съдебен адрес: [населено място], [улица], оф. 2, чрез адв. А. С., против Комисия за защита на потребителите, с посочено правно основание на иска: чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4 § 3 ДЕС, във връзка с чл. 2в ЗОДОВ, с която се иска да бъде осъдена Комисия за защита на потребителите да заплати сумата от:

– 54 082 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажба на детска количка модел „Chloe” за периода от 02.08.2021 г. до 14.05.2022 г., когато е действала Заповед № 410/02.08.2021 г. на председателя на КЗП, обявена за незаконосъобразна с Решение № 646/14.04.2022 г. по адм. дело № 2713/2021 г. на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 14.05.2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 14.05.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението;

– 130 338,79 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на детска количка модел „Chloe” за периода от 13.07.2023 г. до 31.10.2024 г., когато е действала Заповед № 698/13.07.2023 г. на председателя на КЗП, обявена за незаконосъобразна с Решение № 8556/10.10.2024 г. по адм. дело № 2131/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 31.10.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 31.10.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

С протоколно определение от 10.11.2025 г. е допуснато изменение на предявените искове от „Кика груп“ ООД срещу Комисия за защита на потребителите, както следва:

1. Искът за обезщетение за пропуснати ползи за периода 02.08.2021 г. – 14.05.2022 г. се намалява от 54 082 (петдесет и четири хиляди и осемдесет и два) лева на 32 959,69 (тридесет и две хиляди деветстотин петдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки).
2. Искът за обезщетение за пропуснати ползи за периода 13.07.2023 г. – 31.10.2024 г. се намалява от 130 338,79 (сто и тридесет хиляди триста тридесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки) лева на 129 722,13 лв. (сто двадесет и девет хиляди седемстотин двадесет и два лева и тринадесет стотинки).

В исковата молба се твърди, че в резултат на отменени с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразни административни актове – Заповед № 410/02.08.2021 г. на председателя на КЗП и Заповед № 698/13.07.2023 г. на председателя на КЗП – ищецът е претърпял имуществени вреди. Посочва се, че с издадените административни актове е нарушено и правото на ЕС, като се сочи разпоредбата на чл. 8, § 1, б. „е“, i от Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите, уреждаща предоставените на държавите членки правомощия за регулиране и контролиране на пазара на стоки от гледна точка на безопасността на артикулите, достигащи до потребителите. Счита се, че двете заповеди на КЗП са издадени именно във връзка с правомощията на държавите членки по посочената директива.

Сочи се още, че съгласно съображение (37) на Директива 2001/95/ЕО предоставените на държавите членки правомощия за регулиране и контролиране на пазара на стоки от гледна точка на безопасност на артикулите, достигащи до потребителите, не са неограничени; държавите-членки са длъжни да предвидят процедури за предявяване на претенции за обезщетяване на пострадали в резултат на действия на компетентните органи, когато последните изискват ограничаване на пускането на продукт на пазара или неговото изземване. Поради изложеното се твърди, че с издаването на Заповед № 410/02.08.2021 г. и на Заповед № 698/13.07.2023 г. на председателя на КЗП е осъществено съществено нарушение на правото на ЕС, от което дружеството-ищец е претърпяло вреди.

В исковата молба е посочено, че на 16.10.2020 г. ищецът получава произведените за него от Xingtai Oukai Machinery Manufacturing CO, LTD (С. О. М. М. К.. ЛТД) бебешки колички модел „Chloe”, с различни цветове (светлосив, мента, черен, бежов), като съответните количества са от различната цветова гама на модела. Ищецът е бил уверен от производителя, че стоката отговаря на стандарт EN 1888-1:2018, като стоката е маркирана, че отговаря на посочения стандарт. На 20.11.2020 г. след извършена проверка от инспектор на Комисията за защита на потребителите в склада на ищеца в [населено място], са изискани документи за стоките, които са представени, включително и протокол за изпитване на стоката.

Тъй като, според КЗП, в протокола за изпитване не е посочен конкретен модел или други идентифициращи данни за стоката, Комисията е предала иззета проба от стоката на лаборатория за изпитване – ИЦ „Алми тест“ в [населено място]. Според резултатите от 28.06.2021 г. от изпитването е прието, че стоката не съответства на БДС EN 1888-1:2019, както следва:

8.1.1.1.1 „Пригодност на колички – колички, предназначени за новородени“ – не издържа изпитването. Количката не е подходяща за деца под 6 месеца;

8.1.1.1.2 „Пригодност на колички – колички, предназначени за деца над 6 месеца“ – не издържа изпитването, тъй като липсва предупреждение, че количката е подходяща само за деца над 6 месеца;

8.1.1.1.3 „Пригодност на колички – места за сядане“ – не издържа изпитването. Ъгъл 1 (между седалката и облегалката) е по-малък от 95° (измерена стойност 90°), а ъгъл 2 (между облегалката и хоризонтала) е по-малък от 0° (измерена стойност – 2°);

8.1.3.1.1 „Система за задържане и закопчалки – система за задържане на седалки“ – не издържа изпитването. При изпитване по т. 8.1.3.2.2 системата за задържане се откъсва от седалката;

10.2 „Информация за продукта. Маркиране на продукта“ – не издържа изпитването. Липсва изисканата по т. 10.2 маркировка на български език;

10.4 „Информация за продукта. Инструкция за употреба“ – не издържа изпитването. Изискваната по т. 10.4 инструкция за употреба на български език е непълна.

За посочените резултати ищецът е уведомен на 06.07.2021 г. С оглед на резултатите от изследването той се свързва с производителя на стоката и поисква от него актуално изследване на продукта, от което да е видно, че изследваната стока е предназначена за ищеца и е от модел „Chloe“. Извършено е на 15.07.2021 г. изпитване на продукта в международно призната лаборатория – част от веригата Intertek – Intertek Testing Service (Tianjin) Ltd. Резултатът от изследването е, че продуктът отговаря на изискванията на стандарт EN 1888-1:2018, в сила за България от 2019 г.

Със Заповед № 410/02.08.2021 г. на председателя на КЗП е наредено на ищеца да организира незабавно и ефективно изтегляне от пазара на детска количка, марка „Kikka boo”, модел „Chloe“, арт. № 31001030108, **********, 31001030110, 31001030109, като стока, опасна за здравето и безопасността на потребителите, по реда, условията и в сроковете, визирани в Наредбата за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки, и да отправи предупреждение към потребителите за рисковете, които стоката съдържа. С разпореждане от същата дата е допуснато предварително изпълнение на заповедта, за да се осигурят животът и здравето на гражданите.

Съобщение, че количката модел „Chloe” е опасна и създава рискове от увреждане на живота и здравето на потребителите, е публикувано в системата RAPEX (Rapid Exchange of Information System) на ЕС, представляваща система за бързо предупреждение за опасни потребителски продукти и защита на потребителите. Чрез системата се сигнализира до всеки един потребител за опасна стока, както и до всеки един компетентен орган в държавите членки, съгласно чл. 12 от Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите.

След обжалване на заповедта с влязло в сила на 14.05.2022 г. Решение № 646 от 14.04.2022 г. по адм. д. № 2713/2021 г. на Административен съд – Пловдив е отменена Заповед № 410/02.08.2021 г. на председателя на КЗП. В хода на производството е приета съдебно-техническа експертиза, от която е било установено, че изпитването, на което се позовава КЗП, за да издаде заповедта, е извършено не в съответствие с техническите правила за изпитване. Количката модел „Chloe” съответства на стандартите за безопасност – БДС EN 1888-1:2019, с изключение на изискването да е посочено, че продуктът е за деца от 6 до 36 месечна възраст, въпреки че към 02.08.2021 г. продуктът не се е предлагал за ползване на деца от 0–6-месечна възраст.

След отмяна на заповедта ищецът реализира преустановените поръчки на количката модел „Chloe“ и започва отново да прави поръчки на стоката, след като е установено, че тя не е опасна.

На 16.05.2023 г. на пристанището в [населено място] пристига поредната партида от количката модел „Chloe“ – 598 бр. и резервни части за детска/бебешка количка – 1 колет. Стоката е допусната за свободно обръщение с уведомление на РД Бургас с изх. № Б-00-82/16.05.2023 г., като същата остава под надзора на КЗП до представяне на документи, удостоверяващи оценяване и удостоверяване на съответствието й с нормативно установените изисквания за безопасност.

На 25.05.2023 г. е извършена проверка от служители на КЗП в склад, находящ се в [населено място], [жк], Околовръстен път, собственост на дружеството. Служителите установяват наличие на колички модел „Chloe“, всяка опакована в кашон с надпис „Kikka boo Chloe baby pushchair 0+m“, EN 1888-1:2018+A1:2022; EN 1888-2:2018; цветове – dark grey – art. № 31001030163, баркод 3801001031638; black – art. № 31001030110, баркод 3801001031102; предупреждение – „Никога не оставяйте детето без надзор. Този продукт не е подходящ за тичане или пързаляне – тази количка е подходяща за деца до 22 кг. или 4 години, което от двете настъпи първо.“ Във всеки кашон има поставена книжка с инструкции за употреба на български език и 20 чужди езика. На всяка количка има пришити предупреждения.

От стоките са взети проби на основание чл. 192, т. 3 и чл. 83, т. 2 от ЗЗП. По време на проверката са представени съответните документи. В протокола от изпитване е посочено, че стоката е изпитана по стандарти EN 1888-1:2018+A1:2022 „Изделия за отглеждане на малки деца. Колесни средства за придвижване на деца. Част 1: Детски колички и кошчета за бебешки колички“ и EN 1888-2:2018 „Изделия за отглеждане на малки деца. Колесни средства за придвижване на деца. Част 2: Колички за деца с тегло от 15 kg до 22 kg.“ Стандарт EN 1888-2:2018 е отменен и заменен с EN 1888-2:2018+A1:2022, както и хармонизиран – БДС EN 1888-2:2018+A1:2023, публикуван на 15.02.2023 г.

Според административния орган протоколът от изпитване – Test Report № TSNH00430100/23.09.2022 г. – е изпратен за проверка от отдел „ОКБС“ до издалата го лаборатория на 29.05.2023 г., с цел проверка на валидността му, като е направено запитване относно причината, поради която количката е изпитана по отменен стандарт EN 1888-2:2018, а не по действащия – EN 1888-2:2018+A1:2022. На 06.06.2023 г. е получен отговор от лабораторията, съгласно който протоколът от изпитване е издаден от тях, както и че стоката е изпитана по EN 1888-2:2018, тъй като така е било заявено от клиента.

Със Заповед № 698/13.07.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите за втори път е забранено временно на „Кика груп“ ООД пускането на пазара на същата детска количка – марка „Kikka boo“, модел „Chloe“ – за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката съгласно стандартите БДС EN 1888-1:2018+А1:2022 /EN 1888-1:2018+A1:2022/ „Изделия за отглеждане на малки деца. Колесни средства за придвижване на деца. Част 1: Детски колички и кошчета за бебешки колички“ и БДС EN 1888-2:2018+А1:2023 /EN 1888-2:2018+А1:2022/ „Изделия за отглеждане на малки деца. Колесни средства за придвижване на деца. Част 2: Колички за деца с тегло от 15 kg до 22 kg“.

Допуснато е предварително изпълнение на заповедта. Основният мотив за издаване на заповедта е изпитването, извършено през 2021 г. на продукта, което изпитване е признато в съдебно производство между страните за нелегитимно. Заповедта е обжалвана, като с влязло в сила на 31.10.2024 г. Решение № 8556 от 10.10.2024 г. по адм. д. № 2131/2023 г. на Административен съд – Пловдив е отменена Заповед № 698/13.07.2023 г. на председателя на КЗП.

В хода на производството е приета съдебно-техническа експертиза, от която е установено, че изпитването, на което се позовава КЗП, е съмнително. Количката модел „Chloe” съответства на стандартите за безопасност – БДС EN 1888-1:2018+А1:2022 „Изделия за отглеждане на малки деца. Колесни средства за придвижване на деца. Част 1: Детски колички и кошчета за бебешки колички“ и БДС EN 1888-2:2018+AE2023 /EN 1888-2:2018+А1:2022/.

Според кредитираното от съда заключение на вещото лице, количките марка „Kikka boo“, модел „Chloe“, могат да се ползват на територията на Република България за деца от 0 до 48-месечна възраст с маса до 22 кг. В исковата молба е описано, че според съда, в акта за налагането на принудителната административна мярка, независимо че е посочено от коя разпоредба на кой нормативен акт произтича задължението за осигуряване на безопасност на стоките, не е посочено с какво неизпълнението му създава съмнения относно безопасността на стоката. Макар и да е цитиран приложимият към процесната стока стандарт, в заповедта не се посочва какви са неговите изисквания и кое точно от тях не е изпълнено в конкретния случай, за да се гарантира правото на дружеството да се защити срещу предявеното твърдение за допуснато от него нарушение.

След отмяна на заповедта ищецът реализира преустановените повторно от КЗП поръчки на количката модел „Chloe“ и започва отново да прави поръчки на стоката, след като е установено, че тя не е опасна.

В открито съдебно заседание дружеството-ищец се представлява от адв. А. С., който поддържа иска. Подробни съображения са изложени в представена писмена защита.

С уточнение на искова молба с вх. № 7613 от 08.05.2025 г., подадена от ищеца по повод на Разпореждане № 3423/10.04.2025 г., е посочено количеството от стоката – детска количка модел „Chloe”, за която е било постановено незабавно и ефективно изтегляне от пазара съгласно Заповед № 410/02.08.2021 г. на председателя на КЗП, общата покупна цена, единичната цена на продукта, начинът на формиране на печалбата на дружеството, размерът на печалбата за единичен продукт и за цялото количество стока. Аналогично, посочена е обща покупна цена на детските колички, предмет на заповедта от 13.07.2023 г., с която е забранено временното им пускане на пазара, единична цена на продукта, начин на формиране на печалбата на дружеството, размер на печалбата за единичен продукт и за цялото количество стока.

Описано е, че посоченият брой артикули в Заповед № 410 от 02.08.2021 г. на председателя на КЗП са продадени в периода 14.05.2022 г. до 13.07.2023 г., а посоченият в Заповед № 698 от 13.07.2023 г. на председателя на КЗП брой колички са продадени преди отмяната на заповедта.

С Определение № 4242 от 09.05.2025 г. на настоящия съдебен състав на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за защита на търговската тайна е определена като поверителна информацията, която се съдържа в уточнителна молба вх. № 7613/08.05.2025 г., подадена от „Кика груп“ ООД, с управител Е. Д., тъй като съдържа търговска тайна по смисъла на чл. 3 ЗЗТТ.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Ц., в писмен отговор излага съображения за недопустимост, а при условията на евентуалност – за неоснователност на предявената искова молба като недоказана по основание и по размер. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от действия или бездействия на държавен орган.

Сочи, че посочената в исковата молба правна норма на чл. 8, § 1, б. „е“, i от Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите не предоставя права на частноправния субект, а предвижда възможност за държавите членки чрез определени държавни органи да осъществяват контрол върху безопасността на стоките и услугите в точно определени граници и при конкретни основания. Според процесуалния представител на ответника посочената разпоредба е инкорпорирана в българското право в Закона за защита на потребителите, като е предвидено, че КЗП осъществява контрол за безопасността на нехранителните стоки и услуги, като стоката – детска количка „Chloe” – попада в правомощията на КЗП за контрол относно съответствието на стоката с изискванията за нейната безопасност.

Изразява становище, че в исковата молба липсва конкретно посочване на правна норма от нормативен акт на ЕС, с която на ищеца е предоставено право на свободно предоставяне на стоки и за която се твърди, че е нарушена, поради което исковата молба е лишена от ясно материалноправно основание по чл. 2в ЗОДОВ.

Относно наличието на втората предпоставка за „достатъчно съществено“ нарушение на правото на ЕС се сочи, че правото на ищеца за свободно разпространение на стоки не е било ограничавано в целия му обем. Ищецът свободно е реализирал голям асортимент от детски стоки на пазара, като единствено правото за посочената стока е било временно ограничено до установяване на нейната безопасност с нормативно установените изисквания за това, при последващ съдебен контрол по оспорените заповеди. След установяване на съответствието на посочената стока с изискванията за нейната безопасност, стоката отново е била предоставяна за реализиране на европейския пазар. Според ответника правото на ищеца за свободно предоставяне на стоки на пазара не е било нарушено по начин, който да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС по смисъла на практиката на СЕС.

Относно съществуването на пряка причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение и претърпяната от частноправния субект вреда се счита, че претендираните вреди, представляващи пропуснати ползи, неправилно са определени по размер въз основа на данни за реализация на стоката в предходни периоди. Сочи се, че в самата искова молба се съдържа информация, че след отпадане на забраната за реализация на стоката на пазара ищецът е реализирал наличните количества, като за периода, през който стоката е била забранена за реализация, не са правени поръчки за нея от производителя и не са реализирани продажби на пазара.

Счита се, че така посоченият от ищеца размер на общ вредоносен резултат е недоказан и при тази формулировка на вредите не може да бъде изведен извод за наличие на причинно-следствена връзка между соченото от ищеца нарушение и претърпените от него вреди.

Относно недопустимостта на иска се излагат допълнителни доводи, че в исковата молба не е посочена конкретна правна норма от нормативен акт на ЕС, с която на ищеца е предоставено право на свободно предоставяне на стоки, за което е налице претенция за нарушение, както и че в исковата молба не се съдържат данни за достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС относно правото на ищеца за свободно предоставяне на стоки, което, макар и ограничено относно предоставянето на конкретната стока (за която е бил наличен правен спор относно съответствието й с изискванията за безопасност), не е било възпрепятствано в целия му обем.

Окръжна прокуратура – Пловдив счита иска за основателен и доказан.

Административен съд – Пловдив, ХХХ състав, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорените актове във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че с влязло в сила Решение № 646/14.04.2022 г. по адм. дело № 2713/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменена Заповед № 410 от 02.08.2021 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството е наредено да организира незабавно и ефективно изтегляне от пазара на детска количка марка „Kikka boo“, модел „Chloe“, арт. № 31001030108, **********, 31001030110, 31001030109, като стока, опасна за здравето и безопасността на потребителите, и да отправи предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката съдържа.

В мотивите на съдебното решение като основание за отмяна е посочено, че органът не е посочил правното основание, въз основа на което е приел за доказан правопораждащия за налагане на мярката юридически факт – опасността на стоката, а това лишава съда от възможност да извърши контрол за законосъобразност на оспорената заповед.

В хода на производството по горепосоченото дело е била приета съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че количката не е за новородени, защото не отговаря на изискванията на т. 8.1.1.1.1, б. „а“ по т. 8.1.2 от БДС EN 1888-1. Конструкцията на количката няма необходимите странични ограничения съгласно изискванията, посочени на фиг. 32 (по т. 8.1.2) от стандарта, независимо че отговаря на изискванията на т. 8.1.1.1.1, б. „б“ и „в“ – ъгъл 1 при максимално спусната облегалка.

С влязло в сила Решение № 8556/10.10.2024 г. по адм. дело № 2131/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменена Заповед № 698/13.07.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 71, ал. 3, т. 1 ЗЗП е наредено на дружеството да спре временно пускането на пазара на детска количка „Kikka boo“, модел „Chloe“, за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката, съгласно стандарт БДС EN 1888-1:2018+А1:2022 /EN 1888-1:2018-A1:2022/ „Изделия за отглеждане на малки деца. Колесни средства за придвижване на деца. Част 1: Детска количка и кошчета за бебешки колички“ и БДС EN 1888-2:2018+А1:2023 /EN 1888-2:2018+А1:2022/ „Изделия за отглеждане на малки деца. Колесни средства за придвижване на деца. Част 2: Количка за деца с тегло от 15 кг до 22 кг“.

В мотивите на съдебното решение е посочено, че независимо че в акта за налагане на принудителната административна мярка е посочено от коя разпоредба на кой нормативен акт произтича задължението за осигуряване на безопасност на стоките, не е посочено с какво неизпълнението му създава съмнения относно безопасността на стоката. Макар и да е цитиран приложимият към процесната стока стандарт, в заповедта не се посочва какви са неговите изисквания и кое точно от тях не е изпълнено в конкретния случай, за да се гарантира правото на жалбоподателя да се защити срещу предявеното твърдение за допуснато от него нарушение.

Посочено е още, че обстоятелството – липсата на доказателства за съответствие с приложимия стандарт на процесната стока – не е констатирано в хода на административното производство, не са дадени указания в тази насока на жалбоподателя, а е издадена оспорената заповед, с която се забранява временно пускането на пазара на детска количка „Kikka boo“, модел „Chloe“, за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката, съгласно стандарт БДС EN 1888-1:2018+А1:2022.

В хода на настоящото съдебно производство като свидетели са разпитани М. Г. М. и И. Д. Л..

Свидетелят М. Г. М. посочва, че работи на длъжност мениджър „Търговски отдел“ от 2019 г. в „Кика груп“ ООД. Описва, че фирмата се занимава с бебешки продукти. Сочи, че имат собствена марка, която се казва „Kikka boo“. Марката се развива на международни пазари. Фирмата предлага колички, столчета за хранене и за коли, широка гама продукти за отглеждане на бебе. Продуктите над 90% се договарят с производители, основно от Китай, където се прави селекция от продукти, върху които се поставят логото и брандът на ищеца. Продуктите идват в готов пакетиран вид с всички маркировки и дружеството ги дистрибутира.

Според показанията на свидетеля продуктът „Chloe“ е един от основните „бестселъри“ в категорията детски колички. Продуктът се продава и към настоящия момент. Имали са дълги периоди, над 6 месеца, когато този модел е бил забранен за продажба в България и целия ЕС. Сочи, че има система RAPEX на територията на ЕС, която е публично видима и в която се публикуват продукти, които са с риск за здравето и са спрени за продажба. Дружеството продава 99 % от стоките си на едро, работи с големи вериги магазини и „Chloe“ винаги е бил техен „бестселър“, който се предлага от техните дистрибутори. Свидетелят заявява, че количките, които са били забранени, са били продадени веднага след като е отменена забраната и след като клиентите са видели, че стоките са свободни за продажба, те са възобновили поръчките си.

Свидетелят И. Д. Л. дава показания, че работи в „Кика груп“ ООД на длъжност мениджър „Проекти“ от 2018 г. Описва, че правят поръчки извън страната, главно в Китай. Стоките се произвеждат там с техен бранд и лого. Транспортират се с контейнери, като пътуването е около 60 дни. Разтоварват се на пристанището в [населено място], а около 80 % от стоките са сглобени. Основните клиенти на дружеството са на едро – дистрибутори и магазини. Имат и собствен магазин в Пловдив. Свидетелят си спомня, че са имали два пъти проблем с продукта „Chloe“. В периода на забрана са имали запитвания от техни клиенти кога продуктът ще бъде отново наличен. След като се е вдигнала забраната, са продължили да продават продукта, включително и към настоящия момент. Свидетелят сочи, че в по-голямата част от Европа продуктът се води „лятна количка“, защото се използва главно през лятото. Забраните са били качени в системата RAPEX за опасни стоки в Европа и съответно е била спряна продажбата на продукта за целия ЕС.

Допуснато и прието без възражения е заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Вещото лице по нея, в отговор на поставените задачи, е дало следното заключение:

Дружеството води двустранна форма на счетоводно записване. Внедрен е счетоводен софтуер, който осигурява синхронизирано хронологично и систематично счетоводно отчитане. Организацията на счетоводството е в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство в страната.

Вещото лице е дало заключение, че за периода от 21.10.2020 г. до 02.08.2021 г. са реализирани продажби в Европейския съюз на 802 бр. детски колички модел „CLOE”. При проверката в счетоводството на дружеството е установено, че цената на придобиване (отчетната стойност) на стоките включва доставната цена и разходите, свързани с придобиването им, съгласно Счетоводен стандарт № 2 „Отчитане на материалните запаси“ (мито, международен транспорт, вътрешен транспорт, пристанищни такси и др.). Счетоводното изписване на стоките се извършва по метода на средно претеглената стойност.

Експертът е посочил, че за целите на експертизата са ползвани данни от счетоводството на дружеството за продажбите на стоките и отчетната стойност на същите. Уточнено е, че чистата печалба е тази, която остава на разположение на предприятието след отчитане на данъците. В тази връзка в заключението са посочени както печалбата от продажбата на продукта, така и чистата печалба след облагане с корпоративен данък.

Експертът е констатирал, че за периода от 21.10.2020 г. до 02.08.2021 г. са реализирани продажби в Европейския съюз на 802 бр. детски колички модел „CLOE”. Данните за реализираните приходи от продажби, отчетната стойност на стоките, печалбата и чистата печалба са посочени в справка № 1. За посочения период печалбата от реализираните 802 бр. детски колички е в размер на 32 581,74 лв., а чистата печалба – в размер на 29 323,57 лв.

За периода от 14.05.2022 г. до 13.07.2023 г. в Европейския съюз са реализирани продажби на 3040 бр. детски колички модел „CLOE”. Данните за приходите от продажби, отчетната стойност на стоките, печалбата и чистата печалба са посочени в справка № 2. За посочения период печалбата от реализираните 3040 бр. детски колички е в размер на 129 769,04 лв., а чистата печалба – в размер на 116 792,14 лв.

Към момента на изготвяне на експертизата стоките, продадени в периодите 21.10.2020 г. – 02.08.2021 г. и 14.05.2022 г. – 13.07.2023 г., са платени.

Размерът на печалбата от продажба на продукта „CLOE” за периода от 02.08.2021 г. до 14.05.2022 г., ако бъдат взети предвид обемите от продажби за предходен период от 9 месеца, е посочен в справка № 3. Според експерта, на база данните за продажбите на детски колички модел „CLOE” за предходен деветмесечен период, печалбата от продажбата на 1398 броя от продукта би била 56 632,98 лв., а чистата печалба – 50 969,68 лв.

Чистата печалба от продажба на продукта „CLOE” за периода от 02.08.2021 г. до 14.05.2022 г., ако бъдат взети предвид обемите от продажби за предходен деветмесечен период, би била 50 969,68 лв., а за последващ деветмесечен период печалбата от продажбата на 1398 броя от продукта би била 45 896,34 лв., а чистата печалба – 41 306,71 лв. Общо за двата периода печалбата от продажбата на 1398 броя детски колички модел „CLOE”, според вещото лице, би била 102 529,32 лв., а чистата печалба – 92 276,39 лв.

Вещото лице е дало заключение, че размерът на печалбата от продажба на продукта „CLOE” за периода от 13.07.2023 г. до 31.10.2024 г., ако бъдат взети предвид обемите от продажби за предходен период от 1 година и 2 месеца, от продажбата на 598 броя от продукта би бил 25 385,10 лв., а размерът на чистата печалба – 22 846,59 лв.

Съдът кредитира заключението на експерта като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано в хода на правния анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Искът е предявен от надлежна страна срещу ответник, който има надлежна пасивна процесуална легитимация, и е процесуално допустим. Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище [населено място], колегиален административен орган към министъра на икономиката и индустрията с регионални звена на територията на страната – чл. 165 ЗЗП. Като орган, който издава административни актове, КЗП има качеството и на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК.

Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Така пасивната процесуална легитимация на КЗП произтича от националното право и е в съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите членки и свободата им да уредят реда за обезщетяване на вредите, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност.

Задължението за поправяне на вредите съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза от държава членка, при това независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава по принцип носи отговорност за поправянето на вредите (Решение от 25 ноември 2010 г. по дело С-429/09, т. 46).

От практиката на СЕС следва, че изискванията за прилагане на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушение на правото на ЕС, не трябва – при липса на особен довод – да се различават от тези, които уреждат отговорността на самия Съюз при сравними обстоятелства. Защитата на правата, които частноправните субекти извличат от правото на ЕС, не може да се изменя в зависимост от националната или общностната същност на органа, който е причинил вредата (Решение от 4 юли 2000 г. по дело С-352/98, т. 41).

От даденото тълкуване с Решение от 26 януари 2010 г. по дело С-118/08, т. 35 и т. 36, може да се обоснове извод, че исковете за възмездяване на вредите от нарушения на правото на ЕС и исковете по ЗОДОВ имат идентичен предмет – обезщетяване на вредата, претърпяна от увреденото лице поради действие или бездействие на държавата.

С оглед изложеното процесният иск е допустим и следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС, изведени от практиката на СЕС. Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 2в, ал. 1 урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от достатъчно съществени нарушения на правото на ЕС, допуснати при правораздавателната дейност на административните съдилища (т. 1), както и при упражняване на административна дейност от органи на изпълнителната власт (т. 2). Настоящият спор се отнася до твърдяно нарушение на правото на ЕС при издаване на административни актове от председателя на КЗП, поради което е налице хипотезата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.

Съгласно чл. 203, ал. 3 от АПК държавата отговаря за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС.

Фактическият състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ – както при правораздавателна дейност, така и при административна – включва: 1) нарушена правна норма на правото на ЕС, която да предоставя права на частноправните субекти; 2) нарушението да е достатъчно съществено; и 3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. В този смисъл е трайната практика на СЕС (Решение от 19 ноември 1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich и др.; Решение от 25 ноември 2010 г. по дело C-429/09 Fuss; Решение от 9 декември 2010 г. по дело C-568/08 Combinatie Spijker Infrabouw – De Jonge Konstruktie и др.; Решение от 14 март 2013 г. по дело C-420/11 Leth). Реализирането на отговорността на държавата е обусловено от кумулативното наличие на посочените материалноправни предпоставки. При липса дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализирана, а доказателствената тежест за установяване на правопораждащите юридически факти и на връзките между тях лежи върху ищеца.

Следва да се подчертае, че в производството по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ съдът не извършва повторна цялостна проверка на отменения административен акт и не изследва абстрактно неговата правилност. Предмет на съдебен контрол е единствено въпросът дали чрез този акт е нарушена конкретна правна норма на правото на Европейския съюз, която предоставя индивидуално приложими, субективни права на частноправни субекти. Наличието на такава норма представлява първата и абсолютно необходима предпоставка за възникване на деликтната отговорност на държавата по модела Francovich.

В конкретния случай ищецът не е посочил нито една разпоредба на първичното или вторичното право на ЕС, която да има пряк или непряк хоризонтален ефект и да поражда субективни права за икономически оператори. Позоваването на чл. 8, § 1, б. „е“, i от Директива 2001/95/ЕО не изпълнява този критерий. Тази норма урежда единствено задължения и правомощия на държавите членки и техните административни органи във връзка с надзора за безопасност на продуктите, но не съдържа притезателни права, които търговецът би могъл да противопостави на държавата.

Съгласно установената практика на Съда на Европейския съюз, първата кумулативна предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за нарушение на правото на Съюза е наличието на нарушена правна норма от това право, която е предназначена да предоставя права на частноправните субекти и чието съдържание е достатъчно ясно и конкретно, така че тези права да могат да бъдат идентифицирани и защитени в съдебно производство. Само при наличието на такава норма е възможно да се приеме, че в правната сфера на ищеца е възникнало субективно право, чието нарушаване може да обоснове вземане на обезщетение по модела, изграден в решенията по делата Francovich, Brasserie du Pêcheur и др.

В случая позоваването на чл. 8, § 1, б. „е“, i от Директива 2001/95/ЕО не удовлетворява този критерий. Тази разпоредба урежда единствено задълженията и правомощията на държавите членки и на техните компетентни органи във връзка с надзора за безопасността на продуктите – включително възможността да разпоредят изтегляне на опасни стоки от пазара и да предупреждават потребителите. Нормата не формулира пряко и ясно определено субективно право на икономическите оператори да не бъдат обект на даден вид надзорни мерки, нито установява конкретно право на обезщетение при налагането им. Поради това чл. 8, § 1, б. „е“, i от Директива 2001/95/ЕО не може да се квалифицира като нарушена норма по смисъла на чл. 2в ЗОДОВ, която да предоставя защитими права на ищеца в разглеждания казус.

Оттук следва, че първата кумулативна предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за „достатъчно съществено нарушение“ на правото на ЕС не е налице, поради което самò по себе си това обуславя неоснователност на предявените искове в частта им по чл. 2в ЗОДОВ.

Поради това съдът приема, че първата кумулативна предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата липсва, което само по себе си изключва възможността да се премине към анализ на останалите предпоставки за отговорност по чл. 2в ЗОДОВ.

Дори разпоредбите на чл. 8 от Директива 2001/95/ЕО да предвиждат механизъм, чрез който държавите членки трябва да реагират при наличие на опасни продукти на пазара, тези разпоредби не притежават характер на директно приложими (self-executing) норми, които да пораждат конкретни и индивидуално противопоставими права за икономическите оператори. Разпоредбата има изцяло организационен и надзорен характер – тя определя задължения на държавата и компетентните органи по упражняване на пазарен контрол, но не предоставя на производителя, вносителя или дистрибутора минимално гарантирано право, което те могат да претендират пряко срещу държавата в съдебно производство.

Съгласно последователната практика на Съда на ЕС по делата Francovich (C-6/90 и C-9/90), Brasserie du Pêcheur и Factortame (C-46/93 и C-48/93), както и Leth (C-420/11), норма от правото на ЕС може да обоснове държавна отговорност само когато е достатъчно ясна, конкретна и индивидуализирана, така че да предоставя на засегнатото лице право, чието неспазване да поражда право на обезщетение. Разпоредбите на чл. 8 от Директива 2001/95/ЕО не установяват подобно индивидуално право, а само рамка за действие на държавните органи при осигуряване на безопасност на продуктите. Поради това те не могат да бъдат квалифицирани като нарушена правна норма по смисъла на чл. 2в ЗОДОВ, която предоставя защитими права на ищеца.

Следователно липсва първата кумулативна предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ. В отсъствието на конкретна, лично относима норма от правото на ЕС, чието нарушение ищецът да твърди, изследването на останалите предпоставки – включително „достатъчно съществено“ нарушение – става ирелевантно.

Дори обаче да се приеме хипотетично, че разпоредбите на Директива 2001/95/ЕО биха могли да бъдат тълкувани като създаващи защитимо право на икономическите оператори да не бъдат подлагани на неоправдани мерки за пазарен надзор, съдът намира, че в конкретния случай не е изпълнена и втората кумулативна предпоставка от модела Francovich – наличие на „достатъчно съществено“ нарушение на правото на ЕС.

Съгласно трайната и постоянна практика на Съда на Европейския съюз (Brasserie du Pêcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93; Dillenkofer, C-178/94; Köbler, C-224/01; Leth, C-420/11), за да бъде прието, че нарушение на правото на ЕС е „достатъчно съществено“, е необходимо да е налице поведение на държавния орган, което:
– отклонява се явно и съществено от установените от правото на Съюза нормативни изисквания;
– превишава границите на допустима административна преценка;
– пренебрегва пределите на дискретната власт, предоставена на националните органи;
– или демонстрира пълна липса на грижа, пренебрегване или игнориране на съдържанието и обвързващия характер на правото на ЕС.

Съдът на ЕС многократно е подчертавал, че държавата носи отговорност само при нарушения, които са очевидни, груби, флагрантни и които не могат да бъдат оправдани с никакво разумно тълкуване или упражняване на административна преценка (включително в решенията British Telecommunications, C-392/93 и Haim, C-424/97). Самото неправилно приложение на правото на ЕС или грешна техническа преценка не е достатъчно. Изисква се държавният орган „явно и сериозно да е пренебрегнал границите на предоставената му компетентност“ (Brasserie du Pêcheur, т. 55–57).

В разглеждания спор поведението на председателя на КЗП не достига този висок праг. Органът е действал в рамките на предоставените му по Директива 2001/95/ЕО и Закона за защита на потребителите правомощия за оценка на безопасността на продукти и за налагане на временни ограничителни мерки. Решенията му са били мотивирани от резултатите на лабораторни изпитвания, технически констатации и експертни становища. Макар тези заповеди да са отменени от административния съд поради недостатъци в мотивировката и поради неправилна оценка на стандартите за безопасност, това не означава, че органът е действал в явно противоречие с правото на Съюза или е пренебрегнал неговата обвързваща сила.

Отмяната на административен акт по критериите на вътрешното право – включително при непълнота на мотивите, неправилна фактическа преценка или непълно изясняване на обстоятелствата – НЕ е тъждествена на установяване на „достатъчно съществено“ нарушение по смисъла на Francovich. Съгласно практиката на СЕС само грешки, които оставят извън всякакво разумно съмнение, че органът е действал в нарушение на ясна, конкретна и точно формулирана норма, могат да породят отговорност на държавата. В случая дори самата приложимост на конкретни точки от стандарта EN 1888-1 и EN 1888-2 е била предмет на експертна преценка, а не на ясни и безспорни норми на ЕС.

Освен това мерките на КЗП представляват типични мерки за пазарен надзор, при които държавният орган разполага с широка дискреция, призната от Директива 2001/95/ЕО. Съгласно Brasserie du Pêcheur колкото по-широка е дискрецията, толкова по-тесен е обсегът на държавната отговорност, тъй като само действия, изцяло излизащи извън нейните граници, могат да бъдат квалифицирани като „достатъчно съществени“. В конкретния случай не е налице такова излизане. Налице е неправилна административна преценка, отстранена чрез съдебен контрол – механизъм, който самата директива предвижда като гаранция за защита на икономическите оператори.

Нищо в поведението на КЗП не сочи на умисъл, груба небрежност, пълно незачитане на правото на ЕС или явен отказ да бъде приложено релевантно правно изискване. Напротив – действията на органа са основани на спорни, но съществуващи лабораторни данни и извършени фактически констатации в изпълнение на задълженията му по контрол на безопасността. При такава фактическа картина не може да се говори за сериозно и очевидно нарушение на правото на ЕС.

Следователно, дори хипотетично да се приеме, че е приложима норма на правото на Съюза, предоставяща права на икономическите оператори, съдът следва да приеме, че нарушението ѝ не е „достатъчно съществено“ по смисъла на практиката на Съда на ЕС, което представлява самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията по чл. 2в ЗОДОВ.

В случая не се касае за вреди от правораздавателна дейност, поради което практиката на СЕС по делата Köbler и др., свързана с отговорността за съдебни актове на върховни юрисдикции, е относима единствено като източник на общите критерии за „достатъчно съществено“ нарушение, но не и като пряка фактическа хипотеза.

В исковата молба се твърди, че вредите са настъпили от издадени от председателя на КЗП заповеди в нарушение на чл. 8, § 1, б. „е“, i от Директива 2001/95/ЕО. Няма спор, че издадените административни актове – Заповед № 410/02.08.2021 г. и Заповед № 698/13.07.2023 г. – са отменени с влезли в сила съдебни решения.

Съдът обаче намира, че така сочените като нарушени разпоредби не предоставят сами по себе си конкретни субективни права на частноправни субекти, а уреждат правомощията на националните органи за контрол на безопасността на продуктите.

Съгласно чл. 8, § 1, б. „е“, i от Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите, за целите на директивата и по-специално на чл. 6 от нея, компетентните органи на държавите членки са упълномощени да предприемат, inter alia, мерките по буква „а“ и букви от „б“ до „е“ по-долу, когато е необходимо; по буква „е“ – за всеки опасен продукт, който вече е на пазара: да наредят или организират фактическото му и незабавно изтегляне и да алармират потребителите за рисковете, които той представлява.

Съответната национална разпоредба – чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП – предвижда, че когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да разпореди или да организира незабавно и ефективно изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, както и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката или услугата съдържа.

Следователно тези разпоредби очертават обхвата на правомощията и задълженията на контролния орган в интерес на защитата на потребителите, но не конкретизират пряко и ясно определено субективно право на икономическия оператор да не бъде подлаган на даден вид мярка.

Макар ищецът да не сочи изрично конкретни други нарушени норми на ЕС, в открито заседание на 16.06.2025 г. е посочено, че „действието на двете заповеди във времето е довело до нарушаване на основното право на стопанска инициатива, правото на собственост, което също е защитено от правото на ЕС, и забраната на ограничаване на конкуренцията“.

Следва да се посочи, че правната квалификация на иска не е част от задължителното съдържание на исковата молба, уредено в разпоредбата на чл. 127 ГПК във връзка с чл. 204, ал. 5 АПК. Задължението да квалифицира исковата претенция е на съда на основание чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК.

Посочените от ищеца като накърнени права на свободна стопанска инициатива и на собственост са регламентирани в чл. 16 и чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС (Хартата).

Разпоредбите на чл. 16 и чл. 17 от Хартата уреждат основни принципи. Въпреки тяхната важност в системата на първичното право на Съюза, те имат абстрактен характер и подлежат на конкретизация чрез вторично законодателство или чрез тълкуване от Съда на ЕС. Поради това те не могат да бъдат възприети сами по себе си като достатъчно определени и конкретни, за да очертаят пределите на деликтната отговорност на държавата в конкретен казус, когато липсва ясна връзка с конкретно вторично законодателство на ЕС, относима към дейността на КЗП.

За да бъде прието наличието на противоправно поведение, което да е в причинно-следствена връзка с твърдените вреди, е необходимо нарушената норма да бъде ясно формулирана и достатъчно конкретна. Посочените разпоредби от Хартата сами по себе си не отговарят на тези критерии в разглеждания случай.

В исковата молба се сочи и „забрана за ограничаване на конкуренцията“, но без позоваване на конкретни разпоредби от Договорите. Правната основа за регулиране на отношенията в областта на конкуренцията в първичното право се съдържа най-напред в чл. 81 (сега чл. 101 ДФЕС) и чл. 82 (сега чл. 102 ДФЕС) от Договора за създаване на ЕО (ДЕО). Визираните разпоредби забраняват споразумения между предприятия и злоупотреба с господстващо положение от предприятия, като уреждат поведение на икономически оператори на пазара, а не действия на държавни контролни органи по безопасност на стоките.

В този смисъл нормите на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, както и свързаната с тях съдебна практика (вкл. по делата Manfredi, Skanska, Otis и др.), касаят преди всичко отговорността на предприятия, участващи в картели или злоупотребяващи с господстващо положение, и не са относими към въпроса за отговорността на държавата за мерки по безопасност на продукти, каквито са заповедите на председателя на КЗП.

По изложените съображения съдът намира, че не е налице първата кумулативна предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ – установено нарушение на конкретна правна норма на правото на ЕС, която да предоставя права на частноправните субекти в разглежданата хипотеза. Само на това основание исковата претенция по чл. 2в ЗОДОВ следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Независимо от това, и предвид кумулативното позоваване в исковата молба и на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът намира за необходимо да обсъди спора и от гледна точка на общата отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразни административни актове.

Вторият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е наличие на вреда, а третият – наличие на пряка причинно-следствена връзка между вредата и незаконосъобразния акт. И двата елемента също не се доказаха по делото.

Ищецът твърди, че е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи (след изменението на размера на иска), в размер на:

– 32 959,69 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажба на детска количка модел „Chloe” за периода от 02.08.2021 г. до 14.05.2022 г., когато е действала Заповед № 410/02.08.2021 г. на председателя на КЗП, обявена за незаконосъобразна с Решение № 646/14.04.2022 г. по адм. дело № 2713/2021 г. на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 14.05.2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 14.05.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението;

– 129 722,13 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на детска количка модел „Chloe” за периода от 13.07.2023 г. до 31.10.2024 г., когато е действала Заповед № 698/13.07.2023 г. на председателя на КЗП, обявена за незаконосъобразна с Решение № 8556/10.10.2024 г. по адм. дело № 2131/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 31.10.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 31.10.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Според изложеното в исковата молба твърдените от ищеца вреди, представляващи пропуснати ползи, са вследствие на неосъщественото увеличаване на имуществото му поради отменените актове на ответника.

По делото обаче не се доказа наличието на пряка причинно-следствена връзка между отменените по съдебен ред Заповед № 410/02.08.2021 г. и Заповед № 698/13.07.2023 г. на председателя на КЗП, с които временно е забранено на „Кика груп“ ООД пускането на пазара на детската количка модел „Chloe“, и претендираните пропуснати ползи в общ размер на 162 681,82 лв. (32 959,69 лв. + 129 722,13 лв.).

За да бъде налице вреда, изразяваща се в пропуснати ползи, следва резултатът, който ищецът е целял да постигне, да е сигурен. Пропуснатата полза е налице, ако има неосъществено увеличение на имуществото на пострадалото лице, което би настъпило със сигурност и това увеличение непременно би се осъществило, ако не беше настъпило увреждането – в случая незаконосъобразният акт. Пропусната полза се изразява в това, че едно лице пропуска да осъществи полза – да увеличи имуществото си – макар да са съществували всички предпоставки за това, като единствено увреждането го лишава от възможността да реализира сигурна облага. Следователно пропуснатата полза е това увеличение на имуществото на увредения, което при обикновени условия би настъпило, ако ответникът не бе го увредил – т.е. тази полза, която при нормално развитие на нещата би могла с висока степен на вероятност да се очаква.

За да се приеме, че в правната сфера на ищеца е настъпила вреда от вида „пропуснати ползи“, следва по безспорен начин да е установено, че без незаконосъобразните заповеди на ответника претендираното увеличение на имуществото със сигурност би се реализирало. Наличието на пропусната полза предполага сигурност или поне висока степен на вероятност за увеличение на имуществото, която не се предполага, а подлежи на доказване. В този смисъл са и Решение № 35 от 22.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1916/2013 г. и ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Самото изтегляне на продукта от пазара и временното преустановяване на продажбите не води автоматично до настъпване на пропусната полза, когато впоследствие същите количества са реализирани при непроменени или дори по-благоприятни икономически условия. В подобна хипотеза е налице единствено временно изместване на момента на реализиране на приходите, но не и трайно осуетяване на очакваното имуществено увеличение. От данните по делото, включително от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от показанията на свидетелите, се установява, че всички процесни количества продукти са били продадени след отпадане на забраните, при което претърпяната от ищеца вреда не може да се квалифицира като пропусната печалба.

Ищецът не установи нито едно конкретно търговско правоотношение, което да е прекратено или осуетено вследствие на процесните заповеди. По делото не са представени договори за доставка, конкретни заявки, кореспонденции, анекси с променени условия, писмени откази от клиенти или други документи, които да удостоверяват реално възникнали и накърнени продажби. Самите свидетелски показания за отправяни „запитвания от клиенти“ не доказват настъпило сигурно имуществено увеличение, тъй като не установяват наличие на формирана воля за сключване на конкретни сделки, нито обвързваща договорна готовност. При липса на такива доказателства съдът не може да приеме, че временното преустановяване на продажбите е довело до действително осуетяване на конкретни търговски ползи. Това съответства на последователната практика на ВАС, според която пропуснатата полза се доказва само чрез конкретни, индивидуализирани сделки, а не чрез общи прогнози или свидетелски предположения.

Самото публикуване на информация в системата RAPEX не представлява факт, който автоматично води до пазарен отказ от продукта или до трайно негативно отражение върху търговската дейност на определен икономически оператор. RAPEX е механизъм за обмен на информация между държавите членки, чиято цел е своевременно предупреждение за потенциално опасни стоки, но не въвежда пряка забрана за продажба, нито предопределя реакцията на търговците и потребителите. За да има правно релевантно отражение, необходимо е да се установи конкретно поведение на контрагенти, настъпило в причинна връзка с публикуването – каквито данни в настоящото производство липсват.

Ищецът не ангажира никакви доказателства, че уведомлението в RAPEX е довело до прекратяване на търговски отношения, до отказ от доставки, до промяна в условията по съществуващи договори или до влошаване на репутацията на марката „Kikka Boo“. Не са представени договори с прекратени клаузи, откази от клиенти, електронна кореспонденция, анекси, уведомления или други документи, които да разкриват конкретно отражение на вписването в системата върху търговския оборот на дружеството.

Напротив – от събраните доказателства се установява, че след отпадане на забраната продажбите на модела „Chloe“ са възобновени незабавно и в пълен обем. Самият ищец твърди, че всички количества са реализирани, а свидетелите на дружеството сочат, че клиентите са „възобновили поръчките“ веднага след отмяна на заповедите. Това поведение на пазара демонстрира запазен интерес към продукта и липса на трайно неблагоприятно въздействие, което би могло да бъде квалифицирано като пропусната полза.

При така установените факти съдът приема, че уведомлението в RAPEX няма доказано причинно отражение върху имуществената сфера на ищеца. Липсва както доказателствено установена промяна в търговските отношения, така и доказателства за трайно негативно влияние върху възможността за реализация на продукта. Ето защо не може да се приеме, че самото вписване е довело до твърдените пропуснати ползи.

Дори хипотетично да се приеме, че твърдените от ищеца последици биха могли да се квалифицират като вреди по своя характер, доказателствената основа по делото не достига изискуемия от закона стандарт за пълно и главно доказване. Пропуснатата полза не се предполага – в съответствие с трайната практика на ВКС и ВАС (ТР № 3/2012 г. ОСГТК; решение № 4950/2020 г., решение № 6449/2021 г., решение № 9638/2022 г.) тя следва да бъде установена с такава степен на вероятност, която се доближава до сигурност и изключва всякакви хипотетични, прогностични или моделирани сценарии.

В случая нито едно от доказателствата не разкрива съществуването на реални, индивидуализирани сделки, които със сигурност биха били осъществени при нормалното развитие на търговския оборот. Съдебно-счетоводната експертиза работи изцяло с прогнозни модели, базирани на средни стойности и ретроспективни периоди, което по своята същност представлява аналитично предвиждане, а не доказване на конкретна пропусната печалба. Свидетелските показания, от своя страна, сочат единствено на временен спад в търсенето и на очаквания на търговците, но не удостоверяват формирана воля за сключване на сделки, нито отказ от конкретни клиенти.

Такъв вид доказателства не удовлетворяват изискването на чл. 154 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за пълно и главно доказване на пропуснатата полза, която следва да бъде установена по несъмнен начин, а не чрез вероятностни изчисления или търговски предположения. Липсата на конкретни, индивидуализирани договори, заявки, кореспонденции или откази от клиенти изключва възможността да се приеме, че е настъпило сигурно и реално неосъществено увеличение на имуществото на ищеца.

Следва да се отбележи още, че дори хипотетично да се приеме наличие на вреди, държавата не отговаря за неблагоприятни последици, които не са били предвидими за административния орган към момента на издаване на акта. Съгласно трайната и непротиворечива практика на Върховния административен съд, отговорността по ЗОДОВ обхваща само вредите, които са типична, нормална и обективно предвидима последица от действието на административния акт, а не вреди, зависещи от пазарни динамики, търговски решения на самия ищец или хипотетични сценарии.

Предвидимостта се оценява към момента на издаването на акта и от гледна точка на конкретните правомощия, които органът упражнява. Когато мерките са предприети в рамките на контрола за безопасност на продукти, административният орган може да предвиди единствено преустановяване на оборота до приключване на проверката, но не и конкретен размер на евентуални търговски пропуснати ползи, още по-малко прогнозни печалби, моделирани на база предходни периоди.

Ищецът не установи, че твърдените пропуснати ползи са били предвидим резултат от действията на контролния орган, нито че органът е могъл обективно да предвиди конкретен спад в печалбата или в обема на продажбите на конкретния търговец. Липсата на доказана предвидимост представлява още едно самостоятелно основание за неоснователност на исковете.

Следва също така да се отчете, че в хипотези на претендирани пропуснати ползи тежестта на доказване включва и установяване на предприети от увреденото лице мерки за ограничаване на вредите. Това е утвърден принцип в деликтната отговорност, прилаган и в административните обезщетителни производства, според който обезщетението не покрива неблагоприятни последици, които пострадалият е могъл сам да предотврати или да минимизира при полагане на дължимата грижа. Съдебната практика последователно приема, че държавата не носи отговорност за вреди, които не са пряка и необходима последица от административния акт, а произтичат от поведението или бездействието на самия търговец.

По делото не са представени данни ищецът да е предприел каквито и да било действия за ограничаване на твърдяните негативни последици — например пренасочване на продажби към други модели, активиране на алтернативни канали за реализация, оптимизация на складови наличности или други търговски мерки. Липсата на доказателства за такива действия изключва възможността да се приеме, че твърдените вреди представляват нормално и необходимо следствие от издадените заповеди, което обуславя още едно самостоятелно основание за неоснователност на претенцията.

Дори хипотетично да се приеме, че процесните заповеди са довели до временно ограничаване на оборота на дружеството-ищец, това обстоятелство само по себе си не установява наличие на пряка причинно-следствена връзка между тях и твърдените пропуснати ползи. В тежест на ищеца е да докаже, че именно в резултат на забраните имуществото му не се е увеличило по начин, който при обикновено развитие на търговския оборот би настъпил със сигурност. В случая такива доказателства не са ангажирани.

Установено е напротив, че всички количества от модела „Chloe“, които са били предмет на временното преустановяване, впоследствие са реализирани на пазара с печалба, в това число в пълен обем и без промяна на маржа след отмяна на заповедите. Това означава, че евентуалното забавяне в реализирането на стоката не е довело до трайно осуетено имуществено увеличение. Липсват и доказателства за конкретни продажби, които не са се осъществили именно през периода на забраната, за промяна на цените, за влошени търговски условия или други негативни икономически последици, които да представляват „нормално настъпваща и необходима последица“ от административните актове по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

Когато всички количества са продадени при сравними търговски параметри, твърдението за пропусната полза остава чисто хипотетично и не установява реално накърняване на имуществената сфера на ищеца. Липсата на доказана причинна връзка между оспорените заповеди и настъпването на вреда изключва третата кумулативна предпоставка за отговорност на държавата.

Следва да се подчертае, че самата отмяна на административния акт не обуславя автоматично наличие на противоправност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Деликтната противоправност предполага поведение на органа, което е извън границите на законоустановената административна намеса към момента на издаване на акта, а не просто наличие на пороци, установени впоследствие в производството по съдебен контрол. Постоянната практика на ВАС приема, че за да е налице противоправно поведение, е необходимо да се установи, че органът е действал при липса на компетентност, в явно отклонение от предвидения ред, при пренебрегване на релевантните фактически обстоятелства или в разрез с пределите на дискреционната власт, предоставена му от закона (решения № 7563/26.06.2019 г., № 10747/14.07.2020 г., № 3789/31.03.2021 г. на ВАС).

В конкретния случай оспорените заповеди на председателя на КЗП са издадени в рамките на правомощията по ЗЗП и Директива 2001/95/ЕО, въз основа на наличните към онзи момент лабораторни изпитвания и експертни констатации относно безопасността на продукта. Съдебната отмяна на тези заповеди е резултат от установени недостатъци в мотивировката и оценката на риска, но не сочи, че органът е действал извън компетентността си или при пълно игнориране на приложимите правни норми. Поведението му се вписва в рамките на допустимата административна преценка при контрол върху пускането на пазара на стоки, а не в категорията на явно неправомерните или грубо неправилните актове, които пораждат деликтна отговорност на държавата.

Следва да се подчертае, че дори хипотетично да се приеме наличие на вреди, държавата отговаря само за онези неблагоприятни последици, които са били типична и предвидима последица от административния акт към момента на неговото издаване. Правилото за предвидимост на вредата е иманентен елемент на обективната отговорност по чл. 1 ЗОДОВ и намира израз в постоянната практика на ВАС (напр. решение № 4950/26.03.2020 г., № 6449/25.05.2021 г., № 9638/12.10.2022 г.), според която обезщетение се дължи единствено за вреди, които нормално и по житейски опит произтичат от акта, а не за последици, които са резултат от търговски решения, пазарна динамика или субективни очаквания на страната.

В конкретния случай ищецът не установи, че твърдените пропуснати ползи са били предвидими за административния орган към момента на издаването на оспорените заповеди. Мерките по ЗЗП и Директива 2001/95/ЕО имат за цел защита на потребителите чрез временно ограничаване на достъпа до продукти, за които се предполага риск, поради което евентуалното краткотрайно затруднение в оборота е възможна, но не и типична последица, която държавата следва да репарира. Още по-малко предвидими са претендираните „сигурни продажби“ и „прогнозни печалби“, които зависят от множество търговски фактори, извън контрола и знанието на органа. При това положение не може да се приеме, че вредите – дори и да бяха настъпили – представляват нормално настъпваща последица от акта, поради което не подлежат на обезщетяване. Това обстоятелство следва да се приеме като самостоятелно основание за неоснователност на предявените претенции.

Ето защо, независимо от съдебната отмяна, не може да се приеме, че е налице противоправно поведение по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като самостоятелен елемент от фактическия състав на държавната отговорност.“

Пропусната полза по смисъла на чл. 82 ЗЗД и трайната практика на ВКС (ТР № 3/2012 г. на ОСГТК; Решение № 35/22.08.2014 г. по т. д. № 3711/2013 г., II т. о.) предполага наличие на сигурно, а не хипотетично увеличение на имуществото, което би настъпило при обичайното развитие на търговския оборот. В случая ищецът не е установил конкретни пропаднали сделки, откази на клиенти или договорни отношения, които да са осуетени именно от процесните административни актове. Представените от него данни и експертни изчисления моделират вероятен търговски резултат въз основа на минали продажби, но не доказват сигурно пропуснато увеличение на имуществото.

Следователно временното преустановяване на продажби не съставлява пропусната полза, когато стоките са реализирани впоследствие, а липсата на доказателства за сигурно осуетени приходи води до извод, че този елемент от фактическия състав на отговорността не е изпълнен.

Съдът отбелязва, че при формулиране на тезата си ищецът от една страна твърди пропускане на търговска печалба, а като основание посочва временното спиране на продажбите вследствие на заповедите на председателя на КЗП, от друга страна – според свидетелските показания на служители на самото дружество в настоящия процес – изрично е заявено, че количките, които са били забранени, са продадени веднага след „падането“ на забраните, а клиентите са възобновили поръчките си.

Свидетелят Л. посочва, че след вдигане на забраните дружеството е продължило да продава продукта, включително и към момента. В уточняващата молба от 08.05.2025 г. изрично е записано, че посоченият брой артикули в Заповед № 410 от 02.08.2021 г. са продадени в периода 14.05.2022 г. – 13.07.2023 г., а посоченият в Заповед № 698 от 13.07.2023 г. брой колички са продадени преди отмяната на заповедта. Тоест самият ищец признава, че стоката е реализирана на пазара и е постигната печалба, която обаче не е била отчетена при формулиране на претенцията.

Вещото лице е посочило, че за периода 21.10.2020 г. – 02.08.2021 г. са реализирани продажби в ЕС на 802 бр. детски колички, а за периода 14.05.2022 г. – 13.07.2023 г. – на 3040 бр. детски колички, като стоките са продадени и платени. От заключението за евентуално извършени продажби за предходен и последващ деветмесечен период не се доказва тезата на ищеца, че през забранените периоди със сигурност биха били произведени и реализирани точно определен брой продукти на посочените цени, съответно че би се реализирала точно претендираната печалба. Става дума за моделиране на хипотетичен сценарий на развитие на продажбите, а не за доказани конкретни сделки или поръчки, които са осуетени.

В тази посока по делото не са представени никакви доказателства за водени преговори с конкретни купувачи за определен брой продукти, за сключени договори за продажба, за дължими неустойки или лихви във връзка с неизпълнение на поети договорни ангажименти, нито за откази от конкретни клиенти, изрично мотивирани с вписването на продукта в RAPEX или с действието на заповедите на КЗП. Свидетелските показания, че моделът „Chloe“ е „бестселър“ на дружеството и че в периода на забраните са постъпвали запитвания от клиенти кога продуктът ще бъде отново наличен, не са подкрепени с конкретни писмени доказателства за реални пропаднали сделки, намален обем на общите продажби или трайна загуба на пазарен дял.

Отделно от това, самото временно забавяне на оборота и отлагането на продажбите във времето не е равнозначно на пропусната полза, когато стоката впоследствие е реализирана на пазара при същите или дори по-високи маржове на печалба. В настоящия случай ищецът не претендира вреди, свързани с забавянето – като допълнителни разходи за складиране, разходи за финансиране, лихви по кредити, обезценка на стоката или други негативни ефекти върху имуществото му – а претендира изцяло „чиста печалба“ от продажбата на стока, която по данните по делото реално е била продадена в по-късен момент.

При липса на доказателства, че общият икономически резултат от продажбите на модела „Chloe“ е бил по-нисък в сравнение с този, който би се реализирал при нормално развитие на нещата, и при липса на доказани пропаднали договори или намалени обеми на продажби, не може да се приеме, че е налице реално настъпило неосъществено увеличение на имуществото на ищеца, което да бъде квалифицирано като пропусната полза.

Следователно в случая не се доказва безспорно претендираният размер на пропуснатите ползи от двете отменени заповеди на ответника, нито се установява сигурна осуетена възможност за увеличаване на имуществото на ищеца.

Недоказана остава и третата предпоставка на търсената отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – пряката причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменените като незаконосъобразни административни актове.

„Преки“, по смисъла на приложимата норма на ЗОДОВ, са тези вреди, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, а „непосредствени“ са тези, които са настъпили по време и място, пряко следващо противоправния резултат. В принципен план забраната за извършването на определена дейност действително може да обуслови като пряка и непосредствена последица загуба на приход и нереализирано увеличение на имуществото. В конкретния случай обаче ищецът не успя да докаже, че твърдяното от него нереализирано увеличение на имуществото – изчислено на база хипотетични обеми продажби – е пряка и необходима последица единствено от действието на заповедите, а не резултат от нормалната динамика на пазара и от избора на самото дружество как да структурира продажбите си във времето.

С изложеното от страна на ищеца не се доказаха нито размерът на претендираните пропуснати ползи, нито наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и отменените заповеди на председателя на КЗП. При това положение, дори да се приеме, че е налице незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, липсата на останалите кумулативни предпоставки за отговорността – вреда и причинна връзка – обосновава извод за неоснователност на иска и на това основание.

Липсата на елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обуславя неоснователността на иска и в тази му част и налага отхвърлянето му.

С оглед неоснователността на главните искове, неоснователна е и акцесорната претенция за законна лихва за забава.

От ответника не са претендирани разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на „КИКА ГРУП“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 4000, район „Северен“, [улица], представлявано от управителя Е. А. Д., съдебен адрес: [населено място], [улица], оф. 2, против Комисия за защита на потребителите, с посочено правно основание на иска: чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4 § 3 ДЕС, във връзка с чл. 2в ЗОДОВ, с която се иска да бъде осъдена Комисия за защита на потребителите да заплати сумата от:

– 32 959,69 (тридесет и две хиляди деветстотин петдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки) лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажба на детска количка модел „Chloe” за периода от 02.08.2021 г. до 14.05.2022 г., когато е действала Заповед № 410/02.08.2021 г. на председателя на КЗП, обявена за незаконосъобразна с Решение № 646/14.04.2022 г. по адм. дело № 2713/2021 г. на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 14.05.2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 14.05.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението;

– 129 722,13 (сто двадесет и девет хиляди седемстотин двадесет и два лева и тринадесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на детска количка модел „Chloe” за периода от 13.07.2023 г. до 31.10.2024 г., когато е действала Заповед № 698/13.07.2023 г. на председателя на КЗП, обявена за незаконосъобразна с Решение № 8556/10.10.2024 г. по адм. дело № 2131/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 31.10.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 31.10.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд – Пловдив.