№ 18415
гр. София, 23.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20231110103088 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. П. П. ЕГН ********** с предявени искове с
правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна
клауза, обективирана в договор за кредит №./26.05.2022 г., сключен с ответника [ фирма ]
ООД ЕИК . за заплащане на неустойка в слечай на непредоставяне на обезпечение.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит №./26.05.2022 г.,
съгласно който получил заемна сума в размер на 400 лв. със задължение да я върне на 11
седмични вноски, при ГЛП 40,05% и ГПР- 49,78 %. Сочи, че в процесния договор
кредиторът бил уговорил, че ищецът следва в срок от три дни да предостави обезпечение,
представляващо банкова гаранция или поръчители, като били поставени множество условия
за това, като при неизпълнение на това задължение се дължала неустойка в размер,
надвишаващ размера на главницата по кредите. Счита, че процесната неустоечна клауза е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави, поради заобикаляне на закона – чл.19 ал.4
ЗПК, защото възнаграждението е следвало да влезе в ГПР, като общ разход за потребителя.
Навежда, че по същество се начислява печалба за кредитора, надбавка към главницата,
поради което е следвало да бъде включена в ГПР и ГЛП, което влече недействителност на
целия договор. Моли съда да прогласи нищожността на процесната договорна клауза.
Претендира разноски.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е еквивалентност
на престацията. Оспорва приложеният ГПР да е различен от посочения в съглашението, като
същият бил в рамките на нормативно уреденото и изчислен в съответствие със законовата
формула към чл.19 ал.2 ЗПК. Оспорва се твърдението за заобикаляне на закона, както и
твърдението за нарушения на ЗЗП. Поддържа, че договорът за гаранция представлява
възмездна услуга, предоставена от лице, различно от кредитодателя, поради което и, ако
кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция, възнаграждението по същия не
следвало да се включва в ГПР по кредита.Твърди, че сключването на договор за гаранция
било индивидуално уговорено с потребителя. Моли за отхвърляне на исковете.
В срока по чл.211, ал.1 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с
правна квалификация чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД срещу ищеца по
1
първоначалния иск за заплащане на сумата от 400 лв. представляваща главница по договор
за кредит №./26.05.2022 г., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до
плащането, както и за сумата в размер на 17,30 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 09.06.2022 г. до 11.08.2022 г.
Правна квалификация на предявените искове – чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД.
По главния и евентуалния иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
между страните има сключен договор за кредит №./26.05.2022 г.,, с твърдените клаузи, в
който случай ответникът следва да докаже, че не са налице твърдените пороци, че
процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не нарушават значително
равновесието между страните и не накърняват добрите нрави, както и плащане.
За основателността на иска с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 ал.2 ЗЗД
вр. чл.9 ЗПК в тежест на ищеца по насрещния иск е да установи пълно и главно пълно и
главно сключването на валиден за договор за кредит №./26.05.2022 г., с твърдяното
съдържание и предаване на сумата от 400 лева на ответника, като последният се е задължил
да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер.
В тежест на ответника по насрещния иск е да докаже възраженията си, както и
плащане.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.06.2023 г. от 13.30 часа, за
която дата и час да се призоват страните на посочения електронен адрес за призоваване и
чрез ССЕВ.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявен насрещен иск от [ фирма ] ООД ЕИК .
срещу Б. П. П. ЕГН ********** с правна квалификация чл79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД
вр. чл.9 ЗПК.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск Б. П. П., че в едномесечен срок от
съобщението следва да подаде писмен отговор със съдържанието, посочено в призовката.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск Б. П. П., че ако в установения срок не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ или не упражни правата си: да предяви насрещен иск, инцидентен
установителен иск или да привлече трето лице – помагач, той губи възможността да направи
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск Б. П. П., че ако не представи в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно
призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът може да
постанови неприсъствено решение по искане на ищеца.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК ответното дружество да представи по
делото цялата преписка, ведно с договор за паричен заем №./26.05.2022 г., в срок до първото
съдебно заседание.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи формулирани
в насрещната искова молба от [ фирма ] ООД, при депозит в размер на 350 лева, вносим от [
2
фирма ] ООД в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д., който да се призове след представяне на
доказателства за внесен депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина,
са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страните. Ако
не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
На страните да се връчи на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца- и препис от отговора на исковата молба и препис от насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3