П Р О
Т О К О Л
гр. Горна Оряховица, 23.11.2015
г.
Горнооряховският районен съд, трети състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав
Председател:ЦВЕТЕЛИНА
ЦОНЕВА
при
участието на секретаря С. Димитрова
и прокурора , сложи за разглеждане Гр.д. № 168 по описа за
На именното повикване в 10,00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „БИ ЕН ДИ
ГРУП” ЕООД гр.Пловдив, уведомен от предходно
съдебно заседание, се представлява от адв. М.,
упълномощена от по рано.
ОТВЕТНИКЪТ „ЯНТРА
ТРАНСПОРТ” АД,
уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от адв.Н.Б.,
упълномощен от по рано.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.Г.В., уведомена от предходно СЗ, явява
се лично.
Адв.М.: Да се даде ход на делото.
Адв.Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О
П Р Е
Д Е Л И :
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпило по делото допълнително заключение с вх.№ 15224/11.11.2015
г. на съдебно икономическа експертиза, изготвена от вещо лице М.Г.В..
Адв.М.: Да се изслуша допълнителното заключение на СИЕ.
Адв.Б.: Моля да бъде изслушано допълнителното
заключение на съдебно икономическата експертиза, изготвена от вещото лице В..
ПРИСТЪПВА към изслушване заключението на вещо лице М.Г.В., със
снета по делото в предходно СЗ самоличност.
Съдът напомни наказателната отговорност на вещото лице
по чл.291 от НК и същото обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.
ВЛ В.: Поддържам изготвеното допълнително заключение.
Адв.М.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.
Адв.Б.: Това заключение променя ли предходното
заключение? Да разбираме ли, че това заключение, представляващо определени
изчисления, не отразява счетоводните записвания в двете фирми?
ВЛ В.:Това заключение е във връзка със зададения нов
въпрос, който няма нищо общо със зададените въпроси, които са предмет на
предходната експертиза и в това допълнително заключение изрично е записано, експертизата
да се абстрахира от счетоводните записвания в двете фирми. Това заключение не
отразява счетоводните записвания в двете фирмите. Очевидно не отразява
счетоводните записвания в двете фирми, в моите проверки в двете дружества, не
намерих такива записи и такива счетоводни записвания. Това са мои изчисления
във връзка със зададените въпросите. Съгласно зададения въпрос, лихвите
изчислих от датата на издаване на фактурата, до датата на плащането. Забавата започвам
да чета от датата на фактурата. Не съм съобразявала датата на получаването на
стоката, пак повтарям, придържала съм се към
зададен алгоритъм за изчисляване. Ако има разлика между датите на
фактурата и датата на получаване на стоката, на доставката, ще има разлика и
лихвата ще бъде в по малък размер. В момента не мога да отговоря в съдебно
заседание, каква ще бъде разликата, това са много фактури и много дати и е
свързано с аритметични действия.
Адв.Б.: Нямам други въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата. Правя искане за поставяне на допълнителен въпрос, с оглед
днешното заключение на вещото лице, ВЛ да отговори на същите зададени въпроси,
но като направи изчисленията от датата на получаване на стоката. Позовавам се
на разпоредбата на чл. 327 от ТЗ, на която се позовава ищцовата
страна в ИМ и в обосновката си да бъдат допуснати допълнителните въпроси за
днешната експертиза, според която разпоредба купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката, а не датата на фактурата. Датата на предаване на
стоката е определяща в случаите на търговска сделка и за да имаме точен отговор
на въпросите, които са приети в днешната експертиза, изчисленията трябва да се направят
от датата на предаване на стоката, като се има предвид характера на тази стока,
датата е посочена в приемо предавателни протоколи,
има товарителници. Във връзка с това, че има разлика между датата на фактурата
и датата на получаване на стоката, ние сме направили възражение още в отговора
на ИМ. Не поставих въпроса в предходно СЗ, защото аз не знаех, че ще бъде
изчисляван по този начин, аз се противопоставях въобще на тази експертиза,
защото не знаех, че ще получа днешния отговор.
Адв.М.: Моля да оставите без уважение искането на
ответника, като преклудирано, доколкото по делото
няма данни да са налице разлики между издадена фактури и съответно получаване
на стока. От ответника не са доказани
подобни възражения и няма представени доказателства. Това, че ВЛ е
посочила в експертизата си, че в счетоводствата на дружествата е видяло
товарителници и приемо предавателни протоколи, не
означава, че чрез експертизата на ВЛ може делото се допълва с писмени
доказателства. Ако ответникът твърдеше, или твърди, че има разлика между фактура
и доставка, следваше до момента да е представил писмени доказателства. Представянето
им към настоящия момент считам за преклудирано и
недопустимо действие, поради което отговора на въпроса, зададен в днешно СЗ към
ВЛ, би бил ирелевантен за решението на съда. Моля да
оставите искането без уважение.
Адв.Б.: Както вече казах още в отговора си, ответникът
твърди ясно, че не е получил стоката, той твърди отрицателен факт, ищецът
следваше да докаже положителния факт, че е предал стоката и кога е станало
това. Не случайно ищецът поставя въпроса за изчисление на лихвите по този
странен начин в нарушение разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД- от датата на
фактурата, защото той очевидно е затруднен да докаже доставянето на стоката.
Нямаме задължение да доказвам отрицателните факти, които твърдим, ние това го
твърдим още с отговора си, - достатъчен момент, в който не е преклудирана тази ни възможност и не го твърдим днес за
пръв път. Бихме искали ВЛ да направи преизчисления, на което тя ясно каза, че
би имало разлика и то би се отразило на размера на лихвите.
Съдът, след изслушване на вещото лице, счита, че
следва да приеме изготвеното допълнително заключението на съдебно икономическата
експертиза, което ще бъде ценено от съда ведно с целия доказателствен материал
по делото, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА писменото заключение по съдебно икономическата
експертиза, изготвена от вещо лице М.Г.В..
На вещото лице М.Г.В. ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на по 130,00 лева внесен
депозит, за което се издаде РКО.
Адв.М.: Съобразно направеното от ВЛ заключение, в
настоящо СЗ връчвам на колегата и на съда молба за оттегляне на част от
фактурите, касаещи фактурите, които ВЛ твърди, че са погасени с плащанията. В
същото време, на основание чл. 214 ГПК, представям молба за увеличение на иска
по данъчните фактури, които след плащанията, извършени от ответника, съответно
са останали непогасени, като се има предвид, че с
тези плащания би следвало да се погасяват лихвите. Представям списък с
разноски. Съобразно направеното увеличение на иска, заплащаме и държавна такса,
представям такса.
Адв.Б.: Във връзка с направеното увеличение на иска,
правя следното възражение: По отношение увеличението на иска, касаещо данъчна
фактура № 12734/13.10.2010 година, правя възражение за изтекла давност по
отношение на непредявената част над размера на
частичния иск. Фактурата е с дата 13.10.2010 година, изтекла е 5 годишната
давност, предвидена в закона, за разликата до пълния размер на фактурата. По
отношение данъчна фактура № 12742/19.10.2010 година, правя същото възражение за
изтекла давност по отношение разликата от предявената част като частичен иск,
до пълния размер на фактурата. По отношение данъчна фактура № 12751/28.10.2010
година, правя възражение за изтекла давност, по отношение разликата между
частично предявеният иск, до пълната стойност на фактурата. По отношение
данъчна фактура № 12773/09.11.2010 година правя възражение за изтекла давност,
за разликата от частично предявеният иск до пълния размер на фактурата, поради
изтичане на предвидения от закона 5 годишен срок. Моля за възможност да
подготовка, трябва да направя справка за датите на другите две фактури.
Съдът дава 15 минути почивка.
Съдебното заседание беше възобновено в 10,40 часа.
Адв.Б.: По отношение на първите четири увеличени иска, да
се счита, че правя възражение за изтекла давност по отношение на увеличената
част от иска. Позовавам се на трайната практика на ВКС, установена по реда на
чл. 290, ал.1 ГПК, според която предявяването на частичен иск не спира и не
прекратява давността по отношение непредявената част
от вземането. Подробно становище по този въпрос ще взема по съществото на
делото. Оспорвам всички увеличени искове по шестте данъчни фактури, които са
изброени в молбата за изменение на иска от днес. Твърдя, че за доверителите ми
тези искове са неоснователни и недоказани. Доверителите ми твърдят, че са
изплатили паричните си задължения към ищцовата
страна, като се позовават на разпоредбата на чл. 76 ал.1 ЗЗД, с твърдението, че
те са погасявали по обременителните задължения за тях, каквото се явява главницата,
в сравнение с претенцията за лихви за забава, поради което не са останали да дължат главници, а по
отношение на евентуално задължение за лихви, първо нямаме предявени такива
искове с ИМ, второ, направили сме възражения за погасителна давност още с
отговора на ИМ. По отношение на направеното искане за оттегляне на част от
исковете и прекратяване на производството в тази част, заявявам, че нямам
пълномощие от доверителите ми да дам съгласие по реда на 232 ГПК. Ако ищцовата страна желае, за нея съществува процесуална
възможност да направи искане за прекратяване на делото.
Адв.М.: Поддържам молбата за изменение на исковите претенции – за
увеличение на ска. Считам становището по същество, няколкото приети експертизи установиха,
Съдът, във връзка с депозираните в днешно съдебно
заседание молби от ищеца, по отношение молбата за оттегляне на част от исковата
претенция, по отношение описаните данъчни фактури: №**********/24.07.2010 година
за част от главницата в размер на 1247,52 лева; №**********/13.08.2010 година
за част от главницата в размер на 1582,21 лева; №**********/23.08.2010 година
за част от главницата в размер на 1902,46 лева; №**********/02.09.2010 година
за част от главницата в размер на 1016,40 лева; №**********/14.09.2010 година
за част от главницата в размер на 1016,40 лева; №**********/18.09.2010 година
за част от главницата в размер на 1128,03 лева; №**********/25.09.2010 година
за част от главницата в размер на 1910,76 лева; № **********/05.10.2010 година
за част от главницата в размер на 1390,60 лева, счита искането за допустимо и
основателно и като такова следва да бъде уважено, като се прекрати производството
по отношение на фактурите№**********/24.07.2010 година; №**********/13.08.2010 година;
№**********/23.08.2010 година; №**********/02.09.2010 година; №**********/14.09.2010
година; №**********/18.09.2010 година; №**********/25.09.2010 година; №
**********/05.10.2010 година, водим от което, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявена претенция за
търсени суми по данъчни фактури №**********/24.07.2010 година за част от главницата
в размер на 1247,52 лева; №**********/13.08.2010 година за част от главницата в
размер на 1582,21 лева; №**********/23.08.2010 година за част от главницата в
размер на 1902,46 лева; №**********/02.09.2010 година за част от главницата в
размер на 1016,40 лева; №**********/14.09.2010 година за част от главницата в
размер на 1016,40 лева; №**********/18.09.2010 година за част от главницата в
размер на 1128,03 лева; №**********/25.09.2010 година за част от главницата в
размер на 1910,76 лева; № **********/05.10.2010 година за част от главницата в
размер на 1390,60 лева.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване в
едноседмичен срок, считано от днес за страните пред ВТОС.
По отношение претенцията за изменение на иска за
описаните в писмената молба данъчни фактури относно размера, с който ищецът
увеличава стойността на иска, искането за увеличение на размера по отношение на
тези фактури се явява допустимо и основателно, в който смисъл, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ДОПУСКА изменение на
исковата претенция като по отношение на данъчните фактури, същите да се считат
предявени за сумата от:
Данъчна фактура № **********/13.10.2010 г. на стойност
1299,46 лева с ДДС; данъчна фактура № **********/19.10.2010 г. на стойност
23009,27 лева с ДДС; данъчна фактура № **********/28.10.2010 г. на стойност
15621,84 лева с ДДС; данъчна фактура № **********/09.11.2010 г. на стойност
10691,16 лева с ДДС; данъчна фактура № **********/24.11.2010 г. на стойност
12095,16 лева с ДДС; данъчна фактура № **********/03.12.2010 г. на стойност
7396,20 лева с ДДС.
С оглед допуснатото изменение на исковата претенция и
изискванията на законодателя, визирани в разпоредбата на чл. 104, ал.1, т.4, вр.чл. 103 ГПК и задължението на съда да следи служебно за
родовата подсъдност на исковите претенции, Районен съд Горна Оряховица счита,
че производството по делото следва да бъде прекратено, като същото се изплати
на компетентния родово подсъден съд - Великотърновски Окръжен съд.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по Гр.д. №168/2015 година по описа на
ГОРС, на основание чл. 104,ал.1,т.4 ГПК и ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на ВТОС.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване в
едноседмичен срок, считано от днес за страните пред ВТОС.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което
приключи в 11,10 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: