Р Е Ш Е Н И Е № ______
гр. Никопол, 02.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, …… граждански състав, в публичното заседание на
седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря Поля
Видолова, като разгледа докладваното от съдията ТИХОЛОВ гр.д.№249 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.178, ал.1, т.3 във връзка с
чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по повод на искова молба с вх.№1151/15.05.2019г. от К.М.Т., ЕГН********** ***
чрез адв.В.В. от ПлАК със съдебен адрес *** срещу Главна дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ
И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ МВР с адрес в гр.СОФИЯ, ул.“ПИРОТСКА“№171А.
В исковата молба ищецът твърди,
че в периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г. е работил на длъжност водач на
специален автомобил в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр.Никопол при Областна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр.Плевен. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърден
график и протоколи при режим на труд на нощна смяна от 22.00 часа до 06.00 часа
и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Твърди, че на основание чл.187,
ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, като редът за организация и
разпределяне на работното време за неговото отчитане, компенсиране на работата
на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивка на държавните служители се определяли с Наредба на Министъра на вътрешните работи. Допълва, че в процесния
период действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. (обн.ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.), като в нея от ищеца се сочи, че липсвала изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Сочи още, че такъв
алгоритъм бил предвиден в Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но в размер от
0.143, като този коефициент отпаднал след приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. Сочи, че с посочения коефициент се
получавали чисто часовете преобразувани
от нощен в дневен труд, което според ищеца било идентично с прилагането на
коефициент 1.143 при спазване на формула за увеличаване чрез умножение и от
полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.
Сочи още, че в съответствие с
чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, при сумарно изчисляване на
работното време, нощните часове работа се превръщали в дневни с коефициент
1.143, който бил равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
За периода от 15.05.2016г. до
31.03.2019г. ищеца твърди, че е положил нощни дежурства, а именно през 2016г.
за месеците от май до декември включително общо в размер на 401 часа; от януари
до декември 2017г. общо в размер на 608 часа; от януари до декември 2018г. общо
в размер на 632 часа и от януари до март
2019г. общо в размер на 136 часа, като за изброените периоди и години сумарния
брой часове бил 1777 часа нощен труд.
Ищецът твърди, че в съответствие
с чл.9, ал.2 от НСОРЗ заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен
труд вече било регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен
труд нямало нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове
над тези установени за работното време. Твърди, че в неговия случай за
посочения период от 15.05.2016г. до 31.03.2019г., в който е положил общо 1777
часа нощен труд, след преизчисляване с коефициента 1.143, полученият извънреден
труд бил в размер на 254 часа, който трябвало да му бъде заплатен допълнително.
В тази връзка сочи, че съобразно заплатата му, часовата ставка била в размер на
8.04лв. или не му била заплатена сумата в размер на 2042,16лв. за положения от
него 254 часа извънреден труд.
С оглед изложеното моли съда да
постанови решение с което осъди ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ да му заплати на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сума в размер на 2042.16лв., представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г., ведно
със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата.
Направено е искане за допускане на
ССЧЕ с поставена задача.
Направено е искане съда да
задължи ответника при когото се пази трудовото досие на ищеца да представи Заповед за назначаваното му, акт за
встъпване в длъжност и длъжностната му характеристика, както и справка за
трудовото му възнаграждение за процесния период с разбивка по пера.
Не представя писмени доказателства.
С разпореждане №356/20.05.2019г.,
съдът е разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК да се изпрати препис от ИМ
и приложенията на ответника. За разпореждането на съда ответника е бил уведомен
на 13.06.2019г. С вх.№1770/11.07.2019г. в срок е получен писмен отговор от
ответника.
В отговора ответника сочи, че не
възразява по допустимостта на иска. Счита, че той е допустим, предявен е в
законово установения срок и от лице, което има това право. Сочи, че не е
спорно, че през посочения от ищеца период същия е бил служебно правоотношение с
ответника ГДПБЗН – МВР, което възникнало на основание ЗМВР и същият е заемал
длъжността водач на специален автомобил I степен и пожарникар в РСПБЗН – Никопол към РДПБЗН –Плевен при ГДПБЗН –
МВР.
По отношение основателността на
иска сочи, че оспорва предявените искове както по основание, така и по размер,
като неоснователни и недоказани.
Относно претенцията за
трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножение с коефициент и заплащане
на допълнително възнаграждение за нощен труд, като извънреден такъв за периода
от 15.05.2016г. до 31.03.2019г., изтъква на първо, че ищеца претендира
допълнително възнаграждение за извънреден труд положен от него през посочения
период в размер на 254 часа, които часове били получени при умножаване на общия
брой изработени по график часове с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата. Сочи, че ответника, за да обоснове претенцията си се позовава
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като съгласно цитираната разпоредба при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощно работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Освен това според ответника от ищеца се излагали
аргументи, че липсва изрична норма за трансформиране на положения от
служителите в МВР нощен труд в дневен, което според ищеца представлявало
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното
време за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън работното време,
режима на дежурствата на държавните служители в МВР. Допълва се от ответника,
че според ищеца поради липсата на специална уредба, касаеща служителите в МВР
следвало субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ.
В тази връзка от ответника се
сочат аргументи, че претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се
прилага за работници и служители по трудово правоотношение във всички
предприятия по смисъла на параграф 1, т.2 от ДР на КТ, независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а
от КТ (чл.2, ал.2 от НСОРЗ). Ответника сочи, че в случая
ищеца е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в
специалния ЗМВР. Допълва, че правилото за преизчисляване на часовете положен
нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово
правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност
на дневния и нощен труд, а именно нормалната продължителност на работното време
през деня е до 8 часа по чл.136, ал.3 от КТ, а на работното време през нощта
при петдневна работна седмица е до 7 часа по чл.140, ал.1, изр.2 от КТ.
Допълва, че съгласно специалния ЗМВР, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
петдневна работна седмица по чл.187, ал.1 от ЗМВР. Сочи, че съгласно ал.3 на
същия член, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно осем часа за всеки 24 – часов период, от което следва според ответника,
че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е
налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
По отношение преизчисляването на
часовете от ответника се сочи, че часовете нощен труд преизчислени към дневни
такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение,
според ответника би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да
бъде дерогирано действието на законова норма, в случая чл.187, ал.3 от ЗМВР,
която регламентира специалната осемчасова продължителност на нощния труд за
лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени.
Допълва, че периода, за който
ищеца търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на
нощния труд в дневен с посочения коефициент и за посочения в ИМ период от
време, следва да се има предвид, че в него са действали последователно две наредби,
които уреждат въпросите за реда, организацията и разпределяне на работното
време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно
време, режим на дежурството, времето за отдих и почивка на държавните служители
в МВР.
На първо място се сочи Наредба №8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното
работно време, режим на дежурството, времето за отдих и почивка на държавните
служители в МВР -обн. ДВ, бр.40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г. и отм. с
Решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по Адм.дело №5450/2016г., обн. 29.07.2016г. в
ДВ бр.59) и Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
за реда за организация и разпределяне на работното време, неговото отчитане,
компенсиране на работата извън редовното работно време, режим на дежурството,
времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР.
От ответника се сочи, че в чл.3,
ал.3 и на двете посочени наредби било
регламентирано, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд
и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следвало
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което според ответника
съответствало на регламентацията на този въпрос в чл.187, ал.3 от ЗМВР. По
отношение на същия чл.187, ал.3 от ЗМВР от ответника се сочи, че законодателят
определил продължителност на нощния труд от осем часа, поради което била налице
специфична законова разпоредба различна от общата, като за държавните
служители, на които служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е
ищеца, когато положения нощен труд е в рамките на осемчасова продължителност,
той не се трансформира в дневен такъв а се заплаща по смисъла на Заповед №8121з-791/28.10.2014г. (приложена
по делото) на Министъра на вътрешните
работи по 0.25лв. на час. Ето защо от ответника се излагат доводи, че не е
необходимо трансформиране на часове положен нощен труд в дневен. Допълва се, че
за периода от около девет месеца, който е извън процесния период, за който претендира
ищеца действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г., съгласно която
се извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен и което
било в несъответствие със ЗМВР, като този погрешен подход бил поправен с Наредба №8121з-592/25.05.2015г., а впоследствие същия подход бил възприет и
при създаването на действащата към настоящия момент Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
По отношение искането за
заплащане на нощния труд като извънреден такъв от ответника се сочи, че тази
претенция на ищеца също е неоснователна. Сочи, че в чл.176 от ЗМВР изрично е
посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от
основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълва, че в чл.178 ЗМВР
са посочени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на служителите,
като сред тях в т.3 е и възнаграждението за извънреден труд. Излагат се от ответника аргументи, че ЗМВР прави
ясно разграничение между извънреден
и нощен труд, като правото на
изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в
чл.179, ал.1 от ЗМВР. Сочи, че в ал.2 на същия член е посочено, че размера на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните
работи, докато размера на допълнителните възнаграждение за извънреден труд е
определен в чл.187, ал.6 от ЗМВР. Сочи се, че в ал.5 на същата разпоредба
изрично е посочено, че извънредния труд представлява работа извън редовното
работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца
– служители работещи на смени се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
в размер на 50 на сто увеличения върху основното месечно възнаграждение. Според
ответника, по този начин ясно е разграничен извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са
посочени в закона, а тези за нощен
труд в заповед на Министъра на вътрешните работи, а именно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. Допълва
се, че в т.1 на заповедта е посочено, че за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22.00 часа и 06.00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв.
По отношение на ИМ от ответника
се сочи, че ищеца не прави разграничение между извънреден и нощен труд, които
се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни
актове. Допълва, че извънреден е този
труд, който се полага от служителя по разпореждане или без него, но със
знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време. По отношение на нощен труд от ответника се сочи, че когато той е в рамките на
установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата
продължителност от осем часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния
коефициент, а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед №8121з-791/28.10.2014г.
на Министъра на вътрешните работи.
По отношение на извънредния труд,
за да е налице такъв и да има право държавния служител на заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, според ответника е необходимо
служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време.
Сочи се, че заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време (график на дежурство) от осем часа е по смисъла на Заповед
№8121з-791/21.10.2014г. на Министъра
на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете
нощен към дневен труд, последните ще бъдат умножени по коефициент 1 и не се
явяват допълнителни часове за заплащане. Сочи се още, че дори при общата
хипотеза на КТ, НСОР е налично разбирането, че часовете в повече, които се
получават при преобразуване на нощен в дневен труд не се явяват извънреден
такъв. Тези часове в повече според ответника се заплаща също по реда, определен
за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в
повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд. Допълва се, че
съгласно писмо
изх.№94-НН-198/29.08.2011г. на МТСП, приложено като доказателство по делото,
превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ е установено с цел
увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. В
конкретния случай ответника твърди, че на ищеца за положения от него нощен
труд, възнаграждението се определя със Заповед
№8121з-791/28.10.2014г. на Министъра
на вътрешните работи и е в размер на 0.25лв. на час или за част от него,
положен между 22.00 часа и 06.00 часа, като от ответника се сочи, че през
процесния период, нощният труд бил правилно отчетен, полагащото се на ищеца
допълнително възнаграждение било правилно определено и заплатено, откъдето
прави извода, че претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е
неоснователна.
По отношение претенцията за лихви
от ответника се сочи, че тя има акцесорен характер и е в пряка зависимост от
дължимостта на главницата, като според ответника, тъй като основната претенция
на ищеца е неоснователна не се дължат и лихви.
По отношение на доказателствените
искания от ответника се предоставя на съда да прецени, следва ли да се допуска
назначаването на ССЧЕ, като в случай, че съда допусне такава, ответника моли
съда да му бъде предоставена възможност за представяне на нови доказателства,
предвид отговора на ищеца. Излага доводи в тази връзка, че такава експертиза не
е необходима, тъй като материално-правния въпрос, на който се основана този
спор според ответника е дали следва да се извършва преизчисляване на часовете
положен нощен труд между 22.00 часа и 06.00 часа и назначаването на такава
експертиза би имало смисъл само в случай, че въпроса бъде решен от съда
положително. Излагат се доводи за ненужност на втория въпрос в експертизата, а
по отношение на третия въпрос се сочат доводи, че е неправилно формулиран.
Що се касае до искането на ищеца
за представяне от ответника на доказателства за служебното му правоотношение от
ответника се сочи, че не оспорва факта на съществуването през процесния период
на такова служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН –МВР. Допълва се, че през
процесния период ищеца е заемал длъжността водач на специален автомобил I степен, като същия е и пожарникар в РСПБЗН – Никопол,
считано от 28.07.2015г. на основание Заповед
№1983к-886/24.07.2015г., с която е
преназначен на тази длъжност и му е било определено основно месечно
възнаграждение. От ответника се сочи, че считано от 09.01.2018г. основното
месечно възнаграждение е определено със Заповед
№1983к-104/30.01.2018г. като е променен неговият размер на 728лв., а със Заповеди №947з-131/08.03.2018г. и Заповед №947з-13/09.01.2019г. последно
е променено месечното възнаграждение на ответника на 890лв. Допълва се, че той
е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици при
сумирано отчитане на отработеното време.
В заключение ответника моли съда
да не присъжда разноски поискани от ищеца, поради това, че не е налице никое от
условията за приложимост на чл.38, ал.1 от ЗА и поради липса на доказателства
за ползване на правна помощ. Допълва, че ако ищеца ползва такава и размера на
адвокатското възнаграждение е по-висок от този определен в наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.78, ал.5 от ГПК ответника прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Моли съда да се приемат
приложените към отговора писмени доказателства, а с оглед на изложеното съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани, а на ответника се присъдят направените по делото разноски и
юрисконсулско възнаграждение.
Направено е искане делото да се
гледа в отсъствието на ответника.
Съдът, след запознаване с доказателствения материал по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Прието е за безспорно по
делото обстоятелството, че за процесния период страните са били в служебни
правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени
графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Не се спори между страните и че ищецът е работил на длъжност водач на
специален автомобил в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр.Никопол при Областна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр.Плевен в периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г.
В проведеното на
17.09.2019г. първо по делото заседание страните не са възразили срещу
определението на съда №156/15.07.2019г. по изготвения проект ма доклад, поради
което същият е бил обявен за окончателен.
В същото съдебно заседание
от страна на ответника е бил представен писмен документ, в който е направено
подробно изчисление по месеци, години и отработени часове нощен труд от ищеца и
е изчислена дължимата от ответника на ищеца сума. Страните са се съгласили от
една страна съда да приеме документа като доказателство по делото за отразените
в него пресмятания, процесуалният представител на ищеца е оттеглил искането си
за допускане на ССчЕ и съда е изменил предявения от ищеца К.М.Т., ЕГН**********
чрез адв.В.В. от АК-Плевен срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР иск в частта относно сумата за заплащане от ответника на ищеца,
като същия се счита предявен за сумата от 1668.84лв. за 253 часа нощен труд, в
която е включена и лихвата за забава за процесния период от 15.05.2016г. до
31.03.2019г., като за разликата до 2042.16лв. и 254 часа нощен труд ищеца е
оттеглил исковата си претенция.
За целият
процесен период, видно от платежните ведомости на ответника, ищецът е получил
допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г., издадена
от Министъра на вътрешните работи, с която е определен размера на това
допълнително възнаграждение и който е платен.
По отношение на предявения иск с правно чл.178,
ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр. чл.187 ЗМВР, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период са действали последователно Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
на министъра на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г.
е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., но за периода от отмяната на
наредбата от 2015г. до последващото приемане на наредбата от 2016г., действаща
е била наредбата от 2014г. В наредбите от 2015г. и 2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.),
в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на
работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл.136,
ал.3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта
- 7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се
възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин,
който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на
лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Р.България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа,
съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане
от служителите по ЗМВР. Изразът,
употребен и в трите подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи
задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови
такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който служителите
на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното
подразделение.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищеца
е заплатен нощен труд в размер на 0,25 лв./ч., съгласно ставката по чл.8 НСОРЗ,
съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не
означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8
за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е и възражението на ответника, че коефициентът 1.143 в случая е
неприложим, поради съдържанието на представеното писмо на МТСП от 29.08.2011г.,
в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8
часа през нощта, т. е. няма какво да се "приравнява". Ако изводът в
писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще
бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
"приравняване" няма да е налице, което е недопустимо. От друга
страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
В случая, ответникът не само не твърди, че е заплатил
на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период
нощен труд в установения по делото размер, той оспорва, че такъв подлежи на
обезщетяване.
Предвид обаче изложените от съда правни изводи за
основателност на исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г., получен при приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден, се налага извод, че искът е основателен, и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 1668.84лв., в който е включен и лихвата за забава.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 600лв. Още с отговора на исковата молба, ответникът е
направил възражение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, но съдът намира, че минималния размер,
изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г., за всеки отделен
предявен иск е в размер на минимум 300.00лв., поради което заплатения адвокатски
хонорар от 600 лв.
не се явява прекомерен при наличието на два предявени иска и възражението е
неоснователно. Поради горното, ответникът дължи на ищеца пълния размер на
направените разноски от 600лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Никополски районен съд държавна такса
върху цената на уважените два отделни иска в размер на 100лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1,
вр.чл.187 от ЗМВР Главна
дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ МВР с адрес в гр.СОФИЯ,
ул.“ПИРОТСКА“№171А да заплати на К.М.Т., ЕГН********** *** чрез адв.В.В. от
ПлАК със съдебен адрес *** сумата от 1668.84лв. -неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд,
след превръщане на нощните часове към дневни за периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г.
заедно с лихвата за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на делото – 15.05.2019г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Главна дирекция „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ МВР с адрес в гр.СОФИЯ, ул.“ПИРОТСКА“№171А да заплати на К.М.Т., ЕГН********** направени по делото разноски в размер на 600лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ МВР с адрес в гр.СОФИЯ, ул.“ПИРОТСКА“№171А да заплати
по сметка на Никополски районен съд държавна такса в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: