№ 1971
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110131334 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на д срещу со, с която е предявен иск с
правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 676,93 лева,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско +“, за вреди на МПС „Волво
V50“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 13.05.2020 г. в гр. София по ул. „Иван
Кирков“ поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана шахта на
пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба – 03.06.2021 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско +“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 661,93 лева, като в
този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е
възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Твърди, че причина за ПТП е
попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно,
поради което виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било да
стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. По така изложените съображения
предявява разглеждания иск и моли да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника со, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди липса на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между вредите и настъпилото ПТП, както и размера на твърдените вреди. Оспорва
механизма на ПТП. В условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване от
страна на водача на увреденото МПС, изразяващо се в несъобразяване поведението на
водача на МПС с пътната обстановка. Отделно от това твърди, че единствените шахти в
обхвата на пътното платно са част от капитала на „с на основание сключен концесионен
договор, което съгласно т.5.2.3. и т.17.1. от концесионния договор имало задължение да
експлоатира и поддържа съществуващите активи. Поради това прави искане за привличане
на „с като трето лице – помагач на негова страна и предявява обратен иск срещу
дружеството с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. 82 ЗЗД за сумата в размер на 676,93 лева,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на сключен между страните
1
концесионен договор от 23.12.1999 г., ведно със законната лихва от датата на предявяването
му – 07.07.2021 г., до окончателното изплащане.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по обратния
иск от „с, с който оспорва иска с твърдения, че в случая се касае за дъждоприемна шахта,
разположена на пътното платно, отговорността за поддържането на която е на со.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представената по делото застрахователна полица № 440119215013298 от 13.09.2019
г. се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 13.05.2020 г. между ищеца и
собственика на МПС „Волво V50“ с рег. № ,, е било налице валидно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско +“. Не се спори между страните, а и от
представените доказателства се установява, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение за вредите от процесното ПТП в размер на 661,93 лева, което обстоятелство е
обявено за безспорно между страните с доклада по делото и на основание чл. 153 ГПК съдът
намира същото за доказано. Отделно от това по делото са представени общи условия на д за
застраховка на моторни превозни средства „Каско+“, от които е видно, че покритието
обхваща материални щети причинени при пътно-транспортно произшествие.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства Протокол за ПТП №
1759841 от 13.05.2020 г., уведомление за щета, опис-заключение, калкулация на претенция,
се установява, че на 13.05.2020 г., в гр. София, при движение по ул. „Ив. Кирков“, с посока
от ул. „Златните мостове“ към ул. „Цанко Лавреков“ и в района срещу бл. 9, водачът на
МПС „Волво V50“ с рег. № , реализира ПТП в необезопасена и несигнализирана шахта над
нивото на пътното платно, при което са причинени щети на посоченото МПС. Така
описаният механизъм се установява освен от събраните писмени доказателства, но и от
показанията на свидетеля С. М., управлявал процесното МПС при настъпване на ПТП, който
подробно описва настъпването на събитието, като изрично посочва, че с процесното МПС е
преминал през надигната необозначена шахта на пътното платно, която не се виждала, за да
бъде избегната. В същия смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице
в неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за
компетентно, пълно и обективно изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС „Волво
V50“ с рег. № ,, за които ищецът изплатил обезщетение, са причинени в резултат на
процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. В случая между страните не се спори, че процесният участък е част от общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал.
1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по управлението му е именно со.
Същата е била задължена съобразно чл. 13 ЗДвП да означи необезопасената шахта с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
Неоснователни са възраженията на ответника за липсата на основание за ангажиране
на отговорността му, тъй като задължение за поддържане на процесната шахта е имало
третото лице-помагач и ответник по предявения обратен иск – „с. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на
ЗП, „пътни съоръжения“ са: водостоците, мостовете, виадуктите, естакадите, надлезите,
подлезите, тунелите, подпорните и декоративните стени, укрепителните и водоотвеждащите
устройства и пречиствателните съоръжения. Съгласно § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА
собственост на общините са и мрежите и съоръженията на В и К системата на територията
2
на общината, в това число и канализационните шахти от типа дъждоприемна, които
обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на
търговски дружества. В разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за водите (ЗВ) е
предвидено, че публична общинска собственост са: водностопанските системи и
съоръжения на територията на общината, в това число и уличните канализационни мрежи и
дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни
колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за
отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, с изключение
на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7. От друга страна разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от Закона за
водите вменява задължение на собственика да поддържа водностопанските системи в
техническа изправност, като съгласно чл. 19, т. 4 ЗВ, вр. чл. 191 ЗВ кметът на общината
контролира изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните
мрежи и съоръжения, както и изграждането, поддържането и експлоатацията на
водностопанските системи по чл. 19, т. 4 ЗВ. Следователно при анализа на горепосочената
нормативна уредба, следва да се приеме за доказано наличието на неизпълнение от страна на
„со“ на вменените от закона задължения, а именно: осъществяването на правно
регламентирана дейност чрез нейни или наети от нея работници и служители, в причинна
връзка с което са настъпилите имуществени вреди. В конкретния случай се касае за
несигнализиране на процесното препятствие на пътя, което е основание за ангажиране на
гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като
процесното увреждане е настъпило в резултат на проявеното в нарушение на закона
бездействие. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че делегирането на трето лице на
вменени на ответника задължения по закон (в какъвто смисъл са твърденията на со по повод
сключения концесионен договор със „с) не води до освобождаването й от отговорността за
неизпълнение на същите.
Предвид изложеното се налага извод, че ищецът има основание за суброгация в
правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу
ответника со.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на увреденото
МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи в хода на
производството водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена
скорост, нито че именно това обстоятелство е било причина за настъпването на ПТП. По
делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на
процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на
поведението си като водач с пътните и метеорологични условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на
ремонта на причинените щети възлиза на сумата от 1053,05 лева. Регресното вземане
3
възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на
извършеното плащане /661,93 лева/ - в случая - на извършеното плащане. На основание чл.
410, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи
във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата от 15 лева, претендирана като разноски,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. При това положение
за процесното събитие ответникът дължи сумата в общ размер на 676,93 лева,
представляваща сбор от платеното от ищеца обезщетение и 15 лева ликвидационни
разноски. При това положение се налага извод за основателност на предявения иск, поради
което същият следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на предявения от со обратен иск срещу „с съдът намира следното:
Предвид сбъдването на условието следва да бъде разгледан и предявеният при
условията на евентуалност обратен иск на ответника срещу третото лице - помагач „с.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по обратния иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдяното облигационно
правоотношение отношение с ответника с посоченото в исковата молба съдържание, по
силата на което отговорността за поддържане на процесната шахта е възложена на
ответника, а в тежест на ответника по иска е да докаже възраженията си, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага извод за
неоснователност на така предявения иск. Не са ангажирани доказателства, от които да се
приеме за установено по безспорен и категоричен начин, че шахтата на пътя, в която е
попаднал процесният автомобил, е част от съоръженията, включени в активите на „с,
съответно ответното дружество да има задължение да поддържа, обезопасява и обозначава
същите по силата на сключения с него концесионен договор.
При това положение ищецът по обратния иск следва да понесе неблагоприятните
последици от неустановяване на правопораждащия претендираното вземане фактически
състав и предявеният обратен иск - да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца д следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите и направени разноски в общ размер на 610 лева,
от които 50 лева за платена държавна такса, 200 лева за депозит за вещо лице, 60 лева за
депозит за свидетел и 300 лева за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът по обратния иск со следва да бъде осъден да
заплати претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение от ответника по
същия „с, които определени по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната
помощ възлизат на сумата в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА со, с БУЛСТАТ , и с адрес в гр. София, улица „м“ № 33, да заплати на д,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на сумата в
размер на 676,93 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка
„Каско +“, за вреди на МПС „Волво V50“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на
13.05.2020 г. в гр. София по ул. „Иван Кирков“ поради попадане на автомобила в
необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно, ведно със законната лихва върху
сумата от 03.06.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 610 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от со, с БУЛСТАТ , и с адрес в гр. София, улица „м“ № 33,
срещу „с, ЕИК у и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159,
4
Бизнес Център Интерпред Цар Борис, обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. 82
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 676,93 лева, представляваща обезщетение за вреди,
произтичащи от неизпълнение на задължение на ответника по договор за концесия от
23.12.1999 г., което неизпълнение е станало причина за попадане на МПС „Волво V50“ с рег.
№ , в необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно на ул. „Иван Кирков“ в гр.
София на 13.05.2020 г.
ОСЪЖДА со, с БУЛСТАТ , и с адрес в гр. София, улица „м“ № 33, да заплати на„с,
ЕИК у и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес
Център Интерпред Цар Борис, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата в размер на 50
лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника со – с, ЕИК у.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5