№ 5947
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100506362 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6362/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Дженерали
Застраховане ” АД ЕИК ********* гр.София срещу решение №5519 от 28.03.2025 г по гр.д.
№30669/22 г на СРС , 90 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.411 ал.1 КЗ на “ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД гр.София ЕИК ********* сумата от
3097,97 лв. - регресно вземане по щета № 51032951700001, образувана за заплащане на
обезщетение за повредена стока – 13 броя намокрени роли при превоз по шосе от гр.
Балахна в Руската федерация до Република България, гр. София на товар, представляващ
общо 63 броя роли вестникарска хартия, който следва да бъде доставен на „Полиграфснаб“
АД в гр. София по международна товарителница № 836 от 13.08.2016 г., ведно със законната
лихва от 08.06.2022 г до окончателното изплащане на присъдената сума. Решението на СРС
се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Не е спазен чл.32 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) /по-надолу
за краткост „Конвенцията“/ и превозвачът не е бил сезиран в съответния срок . Тъй като
отговорността на застрахователя е функционална , тя е обусловена от отговорността на
превозвача , която е погасена . Правото на платилия обезщетение застраховател не е регресно
, а суброгационно , а вземането срещу превозвача трябва да бъде цедирано . В случая
събитието намокряне на хартията не ангажира отговорността на въззивника-застраховател и
1
е налице основание за освобождаване от отговорност по чл.17 т.2 и т.4 б.Б и б.Г от
Конвенцията . Според чл.10 и чл.18 § 2-5 от Конвенцията изпращачът е отговорен ако щетите
са настъпили от недостатъци на опаковката на товара установени от вещото лице К. , а
превозвачът се освобождава от отговорност. СРС не е обсъдил дали процесната щета се
покрива от въззивника като застраховател на превозвача , а в случая е налице изключение
поради липса или дефект на опаковката ; действия на изпращача и получателя и естество на
превозваните стоки . В случая няма данни хартията да е била опакована в ламинирана
хартия , а е била само в опаковъчна хартия . Превозваната хартия е била силно
хигроскопична и е следвало да се транспортира в сухо изолирано помещение , което не е
уговорено между страните по превоза т.е. основната причина за щетата е лошата опаковка .
Искът не е доказан като размер и мотивите на СРС в тази насока за незаконосъобразни .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Безспорно е налице щета – намокряне на превозваната хартия – за която е налице
отговорност на превозвача . Ответникът е застраховател на превозвача и са налице всички
предпоставки да бъде осъден да заплати процесната сума . Липсват основания за
освобождаване на превозвача от отговорност по чл.17 т.2, и т.4 б.Б и б.Г от Конвенцията ,
защото намокрянето не се дължи на естеството на самия товар и/или на опаковката му .
Товарът е превозван без да е достатъчно изолиран от проникване на вода от дъжд и
прекалена влага . Товарът е бил в стандартна опаковка , която не е причина за щетата . Не
трябва да се кредитират първоначалните изводи на вещото лице К. , защото вестникарската
хартия може да мухляса ако няма възможност да „диша“ и е прекалено изолирана от
външната среда . Чл.32 от Конвенцията е неприложим в отношенията между суброгиралия
се застраховател и превозвача , респ.неговия застраховател . Едногодишният срок по чл.32
§1 б.А от Конвенцията не се прилага за ищеца като суброгирал се застраховател на
увредения товар , а давността е 5-гозишна и тече от момента на изплащане на
застрахователното обезщетение . Спазено е изискването за провеждане на рекламационно
производство до превозвача . Искът е доказан по размер и в дължимата от ответника сума
трябва да се включи навлото и разноските за авариен комисар – чл.25 вр.чл.23 ал.1,2,4 от
Конвенцията .
Трето лице помагач /на ищеца“ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД/ „Авис-2004" ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, ул. ********.
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 02.04.2025 г и е
обжалвано в срок на 16.04.2025 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
2
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ репариралият вредите застраховател има правото да
възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за
основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно
правоотношение между застрахователя и увредения ; настъпването на застрахователно
събитие – увреждане на застрахованото имущество; възстановяване на вредите от
застрахователя ; валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите.
По делото е установено от фактическа страна следното .
Видно от представената полица за абонамента застраховка № 510410213000004
"Полиграфснаб." АД и "Общи условия за застраховане на товари по време на превоз"
дружеството застрахова при ищеца товари и свързаните с тях материални интереси по време
на превоза независимо от вида на транспортното средство, за загуба и/или повреда, която е
пряка последица от рисковете, уговорени в застрахователния договор. Застрахователното
покритие се отнася за всички стоки, превозвани на риск на застраховащия или на неговите
заявители или възложители на територията на Русия, Турция, Европа и България. Пред
настоящия съд не се спори , че ищецът е легитимиран застраховател на процесната стока .
Съгласно фактура № ********** от 13.08.2016 г. "Полиграфснаб." АД закупува от
дружеството ООО „Еко Пейпер“ със седалище в град Балахна, Нижегородская област в
Руската федерация 63 роли вестникарска хартия на стойност 8311,78 евро. Видно от
Апликация IR-231/2016 г., „Полиграфснаб.“ АД заявява пред застрахователя превоз на товар
(хартия), експедиран на 13.08.2016 г., с автомобилен транспорт - товарен автомобил с рег. №
******** и ремарке ******** от Блахна, Русия до гр. София, Република България с общо
тегло 22 772 кг. на стойност 8311, 38 евро, като е уговорена и 10% надбавка в размер на
831,18 евро или общо застрахователната сума по този превоз възлиза на 9142,96 евро.
Според международна товарителница № 836 от 13.08.2016 г., митническа декларация и
опаковъчен лист № 7266 „Авис-2004“ ООД приема за превоз по шосе от гр. Балахна в
Руската федерация до Република България, гр. София товар, представляващ 63 броя роли
вестникарска хартия, който следва да бъде доставен на „Полиграфснаб“ АД в гр. София.
От двустранен протокол от 18.08.2016 г., подписан от служители на „Полиграфснаб.“ АД и
„Авис-2004“ ООД, се установява, че при разтоварване на товарен автомобил с рег. №
******** и ремарке ********, превозващ вестникарската хартия на роли от Балахна, Русия
за София, България с получател „Полиграфснаб.“ АД, е констатирано, че 13 броя хартиени
роли са намокрени по време на транспорта. Посочва се, че причината за намокрянето на
хартията е навлизане на вода в товарното помещение на автомобила.
Според авариен протокол №984/22.08.2016 г., издаден от "Евроконтрола" ООД по искане на
"Полиграфснаб" АД, е извършена проверка на товара в деня на доставянето му – 18.08.2016
3
г., при която е констатирано, че има повредена стока – 13 броя намокрени роли.
Длъжностното лице не е присъствало на разпломбирането на превозното средство. В
протокола е посочено, че ролите били изцяло обвити в опаковъчна хартия, а на челните
страни били поставени капаци от велпапе. Тринадесетте повредени роли били с мокра
опаковка и с мокра хартия. Участъци от тях били с променен цвят и разслояване. Една от
ролите била странично увеличила обема си, при което слоевете хартия се разкъсали. Пода на
превозното средство бил застлан с полиетилен, а върху него били поставени листове
велпапе, които обхващали и и долната част на страничните стени. Ролите били укрепени с
текстилни колани. Под ролите листата велпапе били мокри и и полиетиленът бил протрит.
Повредената хартия била в количество 4387,86 кг. и не можела да се използва по
предназначение за ролен печат. Същите могли да бъдат преформатирани, при което в
зависимост от степента им на увреждане ще бъде вложен допълнителен труд и загуба от
изрезки. Заключението на комисията е, че щетата е настъпила вследствие на проникване на
вода в товарното помещение по време на транспорта.
Представен по делото е снимков материал, който потвърждава констатациите в аварийния
протокол.
По делото е представено протестно писмо от "Полиграфснаб" АД от 10.03.2017 г.,
изпратено до превозвача „Авис-2004“ ООД. Застрахованият "Полиграфснаб" АД предявява
писмена претенция към ищеца на 30.12.2016 г. относно настъпилото застрахователно
събитие, по повод на което е образувана преписка по щета № 51032951700001.
С ликвидационен акт от 16.10.2017 г. по процесната щета, застрахователното обезщетението
за причинените щети на товара е определено на 3082,97 лв. На 04.10.2017 г. между ищеца и
"Полиграфснаб" АД е подписан Протокол за прихващане на насрещните вземания и
задължения на страните вкл. с вземането на "Полиграфснаб" АД за обезщетение по
обсъжданата претенция в размер на 3082,97 лв.
Съгласно Протокола остатъкът след прихващането в размер на 174,84 лв. следва да бъде
заплатен на застрахования.
От представените две заключения по съдебно-счетоводната експертиза, които съдът изцяло
кредитира като обективно и професионално изготвени се установява, че процесната щета с
№ 51032951700001 в размер на 3082,97 лв. е включена в Протокола за прихващане на
вземания и задължения със страни "Полиграфснаб" АД и „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД от
04.10.2017 г. до размера на по-малкото от тях. Разликата от прихващането в размер на 174,84
лв. е получена от "Полиграфснаб" АД по посочена от него банкова сметка на 18.10.2017 г.
Посоченото прихващане не включва дължимите от "Полиграфснаб" АД застрахователни
премии по Апликация № IR231/2016 във връзка с абонаментна полица № 510410213000004
на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. Те са платени отделно с платежно нареждане №
00038294 от 21.10.2016 г. и са в размер на 1954,38 лв.
С регресна покана с изх. № 0-92-16017/20.12.2021 г. ищецът поканва ответното дружество в
качеството му на застраховател на договорната отговорност на „Авис-2004“ ООД като
4
шосеен превозвач при международни превози на товари, в срок от 15 дни след получаване на
писмото да му преведе сумата от 3097,97 лв., представляваща платеното от него
застрахователно обезщетение на "Полиграфснаб" АД за обсъжданите щети върху товара,
вкл. 15 лв. административни разходи за обработка на претенцията. Между страните не се
спори, че регресната покана е получена от ответника преди завеждането на иска.
С писмо от 21.09.2022 г. ответникът е отказал да уважи претенцията на ищеца и да заплати
застрахователно обезщетение.
От представената по делото застрахователна полица и общи условия се установява, че
между „Авис-2004“ ООД и „Дженерали Застраховане“ АД е сключен застрахователен
договор по застраховка "Отговорност на превозвача на товари по шосе", със срок от
00.00 ч. на 16.06.2016 г. до 24.00 ч. на 15.06.2017 г., със застрахователно покритие съгласно
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/
(“Конвенцията“) и с валидност за всеки превоз от момента на приемането на товара до този
на доставянето му в съответствие с чл. 1, ал. 1 от Конвенцията (раздел II., т.3 и 4 ОУ).
Според СРС полицата е влязла в сила и е била действаща към датата на процесната щета –
18.08.2016 г., независимо от твърденията на ответника, че тя е била прекратена поради
неплащане на втората и следващите застрахователни вноски от „Авис-2004“ ООД, дължими
към и след 16.09.2016 г. Неплащането на втората и следващите вноски е ирелевантно в
настоящия случай, тъй като съгласно полицата тя влиза в сила след плащане на първата
вноска, а в случай на неплащане на премийна вноска, застраховката се прекратява считано
от 00:00 часа на 16тия ден, следващ датата на падежа, на която разсрочената вноска е
следвало да бъде платена. Ответникът не оспорва плащането на първата премийна вноска и
влизането в сила на полицата, както и валидността към датата на щетата 18.08.2016 г. Дори
и втората вноска да не е била платена от „Авис-2004“ ООД, тя е била изискуема на
16.09.2016 г. и договорът би се считал за прекратен от октомври 2016, като той е бил
действащ и валидно обвързващ страните към 18.08.2016 г.
С оглед установяване на причините за настъпване на повреждането на процесния товар и
спазването на стандарта за опаковане и превоз на хартиени роли по делото са приети пред
СРС съдебно-техническа експертиза на вещото лице гл. ас. инж. д-р Маргарита К. и
повторна двойна съдебно-техническа експертиза от инж. Светлин Н. и инж. Лъчезар Р.. От
заключенията и на тримата експерти се установява, че вестникарската хартия е материал,
който се характеризира със сравнително висока влажност – приблизително 7-8 %,
както и с хигроскопичност, което трябва да се има предвид при опаковането и
транспортирането . От заключението на инж. К. се установява, че не е налице съвременен
официален български стандарт за опаковането, съхранението и транспорта конкретно на
вестникарска хартия, а единствено общ стандарт БДС-2-86 от 1987 г., който се отнася общо
за всички видове хартии и картони и който изисква те да се опаковат с термосвиваемо
фолио. Поради общата формулировка на този стандарт, както и факта, че са изминали близо
40 години от приемането му, съдът не го приема за меродавен и задължителен при
транспортирането конкретно на роли вестникарска хартия.
5
Според заключението на инж. Н. и инж. Р., именно поради свойствата си влажност и
хигроскопичност хартията трябва да се съхранява и транспортира в добре темперирани,
сухи помещения с регулирана вентилация. С цел да бъде препятствано поемането на
влага от външната среда, което води до повреждане на вестникарската хартия, според
световните практики тя се опакова с ламинирана хартия отстрани, като допълнително отгоре
и отдолу на ролите се поставят капаци от картон/велпапе/ламиниран материал, които
застъпват до 20 см. отстрани на ролната опаковка. Според вещите лица инж. Н. и инж. Р.
хартията трябва задължително да се транспортира със заводската си опаковка и не следва да
се допуска преопаковането , тъй като може да се стигне до появата на мухъл по нея.
Опаковката следва да бъде премахната единствено в помещението, където ще се извършва
печат и то след предварителна подготовка на температурата и влажността на въздуха.
Съгласно заключението на инж. Р. съществува практика вестникарската хартия да се опакова
и с термосвиваемо фолио, но това не е задължително, а ламинираната хартия представлява
стандартна и допустима опаковка на вестникарските роли. Независимо от правилното
опаковане на ролите обаче при проникване на вода в помещението, в което се съхранява или
превозва, тя не винаги може да бъде предпазена от опаковката си и може да настъпи
намокряне.
От показанията на свидетеля Р.М.И. – шофьор на камиона, превозвал процесната хартия, се
установява, че тя е била покрита с брезент и камионът не е бил хладилен. Посочва, че в
периода на превоз на товара между Русия и България е валяло много дъжд. Потвърждава, че
подписа в долния десен ъгъл на констативния протокол е негов и си спомня за повреждането
на хартията, описано като щета.
Според разпитания пред СРС свидетел Николай Комаров – служител на "Полиграфснаб" АД
към датата на процесната щета същият е отговарял за митническото представителство и
завеждането на претенции към застрахователите. Посочва, че няма конкретен спомен за
случая, тъй като често се е случвало да се получават товари с транспортни щети. Твърди, че
камионите не са били особено обезопасени. Полагал се е слой картон на пода, който да
попие влагата при евентуално намокряне. Абсолютно всичката хартия идвала с фабрична
стандартна опаковка – частично промазана крафт хартия, която пропуска вода при по-
сериозно намокряне.
Според разпитания пред СРС свидетел Т.Е. , същата е била служител на „Евроконтрола“
ООД към м. август 2016 г. Свидетелката потвърждава, че тя е съставила и подписала
аварийния протокол № 984/18.08.2016 г. Посочва, че в точка „Опаковка“ от протокола е
описала, че на челните страни ролите имали капаци от велпапе и били увити в
опаковъчна хартия. Счита, че са били добре опаковани, по стандартите, както и че всички
подобни пратки пристигат опаковани по този начин. Посочва, че между фирмите е
договорено каква да е опаковката.
От правна страна СРС е приел следното : Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 411 КЗ, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди,
6
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, като застрахователят по имуществената отговорност може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по гражданската отговорност. Видно от
законовите разпоредби предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК
ищецът следва да установи също и настъпването на вредите, техния размер, както и
обстоятелствата, ангажиращи отговорността на ответника .
В настоящия случай посочените предпоставки за суброгация са налице. От събраните по
делото доказателства се установи по безспорен начин, че между ищеца и „Полиграфснаб“
АД съществува валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за
имуществена застраховка на товари по време на превоз, обективиран в представената
застрахователна полица. Установи се от събраните писмени доказателства /международна
товарителница, митническа декларация, двустранен протокол от 18.08.2016 г., авариен
протокол № 984/22.08.2016 г. /, че по време на действието на този договор настъпва
предвиден в него покрит риск - увреждане на товара по време на превоза.
От приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи и Протокол за прихващане на
вземания и задължения със страни "Полиграфснаб" АД и „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД от
04.10.2017 г. се установява, че ищецът отчасти е погасил задължението си за
обезщетяване на настъпилата щета чрез прихващане с дължими от застрахования премийни
вноски, а остатъка от обезщетението в размер на 174,84 лв. е получен от "Полиграфснаб" АД
по посочена от него банкова сметка на 18.10.2017 г. Следователно ищецът изцяло е
обезщетил застрахования за претърпените от него вреди, поради което съдът приема, че е
налице и втората предпоставка за суброгиране в правата на застрахования собственик срещу
превозвача на товара, респ. срещу неговия застраховател по застраховка "отговорност на
превозвача". В настоящият случай, превозвачът е застраховал своята договорна отговорност,
като предмет на тази застраховка е задължението на застрахования да обезщети вредите,
причинени на кредитора по сключения договор в резултат на неизпълнението на
задължението за доставяне на товара в цялост или засягане на качеството му.
Отговорността на превозвача за повреди на превозваните товари има договорен характер,
която изключва деликтната отговорност, тъй като повредите на товара не са деликт, а
неосъществяване на целения от превозвача резултат - товарът да се предаде на получателя в
количеството и състоянието, в което е бил при приемането му за превоз. Договорната
отговорност на превозвача е уредена чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на товари /CMR/, по силата на който превозвачът е
7
отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. В т.
2 и сл. на чл. 17 от Конвенцията са уредени хипотезите, при които превозвачът се
освобождава от тази отговорност, а именно когато липсата, повредата или забавата се
дължат на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е
могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее (чл. 17, т. 2).
По силата на чл. 17, т. 2 и 4 от Конвенцията превозвачът се освобождава от отговорност и
когато повредата произтича от особените рискове, дължащи се на един или няколко от
следните факти: б) липса или дефект на опаковката при стоки, които поради самото си
естество са изложени на разваляне или повреда, когато не са опаковани или са лошо
опаковани; г) естеството на някои стоки, застрашени било от цялостна или частична
загуба, било от повреда, като счупване, ръжда, вътрешно увреждане, изсушаване, изтичане,
нормално разпадане или от действията на червеи или гризачи. Доказването на тези
обстоятелства е в тежест на превозвача, респ. на ответника, който е застраховател на
отговорността на превозвача за липси и повреди на товара /чл. 18, т. 1 от Конвенцията/.
Според СРС ответникът „Дженерали Застраховане“ АД не е доказал при условията на
пълно и главно доказване обстоятелства, изключващи отговорността на превозвача
„Авис-2004“ ООД съгласно чл. 17, т. 2 и т. 4 от Конвенцията , а именно, че повреждането е
настъпило единствено вследствие на естеството на самия товар, т.е. поради неговата
хигроскопичност, както и че не е бил пакетиран с подходяща опаковка, която да го предпази
от вода и влага.
Според СРС от анализа на съвкупния доказателствен материал по делото /заключенията по
СТЕ, свидетелските показания, аварийния протокол и приложения снимков материал/ се
установява, че превозваните хартиени роли са били опаковани съгласно съвременните
стандарти - с ламинирана хартия отстрани и капаци от велпапе отгоре и отдолу. Не е било
необходимо допълнителното им увиване с найлон или фолио, имайки предвид високата
влажност на материала и опасността от мухлясване при пълното им изолиране от въздуха
навън. Същевременно на приложените снимки, направени в деня на приемането на стоката
от контрольора на „Евроконтрола“ ООД, се вижда, че камионът, с който са транспортирани
вестникарските роли, не е плътно изолиран от проникването на вода при силен дъжд.
Наблюдават се дупки в найлоните и картоните, с които са облепени пода и стените на
камиона, както и влага по тях (снимки 3- 6). От свидетелските показания се потвърждава, че
в периода на транспортиране на хартията е валяло интензивно, като при отсъствието на
добра изолация на товарните помещения на камиона водата е могла лесно да проникне вътре
и да бъде абсорбирана от тънката вестникарска хартия. В случая поемането на влагата от
хартията не се дължи единствено на свойството хигроскопичност, т.е. тя не е абсорбирала
влага от въздуха, а е била намокрена от навлязлата вода в товарното помещение. Според
вещите лица хартията е трябвало да се съхранява и транспортира в изцяло сухи
помещения.
Според СРС задължение на превозвача е да вземе мерки за изолация от вода на
8
автомобилите, с които превозва стоки, които могат да бъдат сериозно увредени при
намокряне. В случая не са били взети достатъчни мерки за това, поради което са налице
предпоставките за понасяне на отговорност на превозвача за повреждане на
транспортираната стока, респективно на застрахователя на договорната му отговорност. От
приложената застрахователна полица, валидна и действаща към датата 18.08.2016 г.,
сключена между „Дженерали Застраховане“ АД и „Авис-2004“ ООД, е видно, че
застрахователят се е съгласил да обезщети причинените от превозвача липси или повреди на
товара от момента на приемането му до момента на доставянето му в съответствие с чл. 1.1.
от Конвенцията, поради което той отговаря на основание чл. 410 и 411 КЗ пред
застрахователя по имущественото застраховане на увреденото лице за изплатеното от него
обезщетение на последното.
Според СРС неоснователно е възражението на ответника, че искът на ищеца-застраховател
е погасен по давност. Вярно е, че чл. 32, ал. 1 б. „а“ от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на товари /CMR/ предвижда, че исковете, свързани с
превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен
давностен срок. Давностният срок тече, в случай на частична липса, повреда или забава – от
деня, в който стоката е била доставена. Този срок обаче се прилага единствено в
отношенията между превозвача и получателя за стоката и не важи за застрахователя на
получателя, който е изплатил на последния застрахователно обезщетение. От датата на
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената
застраховка, каквато е карго застраховката, се суброгира в правата на увреденото лице -
застрахования по договора получател на стоката с/у делинквента, в случая превозвача и
неговия застраховател. От датата на плащането възникват правата му по отношение на
застрахователя на превозвача и от този момент те стават изискуеми, от която дата започва да
тече и общият 5-годишен давностен срок. В този смисъл е задължителната съдебна практика
в т. 14 от ППВС7/77 г. и множество решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК (решение № 22/01.04.2009 г. по т.д. № 328/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 113/01.10.2009 г. по т.д. № 227/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №
147/06.10.2009 г. по т.д. № 85/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 161/13.10.2009 г. по т.д.
№ 198/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 47 от 30.07.2019г. по т.д. № 1502/2018 г., т.к., І
т.о. на ВКС), според които за регресните искове на суброгиралия се застраховател се прилага
общата 5- годишна давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като
основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на
даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя.
Предвиденият в чл. 32, ал. 1, б. "а" от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/ едногодишен срок на погасителната давност
не намира приложение при предявен от суброгиралия се застраховател по договор за
застраховане на товар срещу рисковете по превоза иск срещу превозвача или неговия
застраховател.
9
Според СРС в случая изпълнението на задължението за застрахователно обезщетение от
ищеца към застрахованото лице, получател на товара – „Полиграфснаб“ АД, е извършено с
протокол за прихващане от 04.10.2017 г. с премийните вноски на дружеството за м. май - м.
септември 2017 г., а остатъкът от 174,84 е изплатен на 18.10.2017 г. Съгласно чл. 104, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на
ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК прихващането има винаги обратно действие, като двете
насрещни вземания се считат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
то е могло да се извърши. Условие за извършване на прихващането е вземането на
прихващащия (активното вземане) да е изискуемо, като задължението на прихващащия
(пасивното вземане) може да не е изискуемо, но трябва да е изпълняемо, т.е. прихващането
поражда действие от деня, в който активното вземане е станало изискуемо, когато пасивното
вземане е било поне изпълняемо. В настоящия случай активното вземане е това на ищеца
„ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД за застрахователни премии от м. май до м. август 2017 г.
срещу „Полиграфснаб“ АД. Според част III, т. 2 от застрахователната полица всяка вноска за
конкретния месец се дължи до 10то число на следващия месец, т.е. става изискуема от тази
дата. Така най-ранната вноска, с която е извършено прихващането – тази за месец май, е
станала изискуема на 10 юни, а останалите съответно на 10-то число на всеки следващ месец
до месец октомври 2017 г. От друга страна пасивното вземане срещу застрахователя е
станало изискуемо по-рано – в 15-дневен срок от уведомлението за щетата (чл. 405, ал. 1 вр.
чл. 108, ал. 1 КЗ), извършено на 30.12.2016 г., при условие че са били налице всички
необходими документи, като не се установява противното по настоящото дело. При това
положение прихващането, съответно погасяването на задължението на застрахователя към
увредения, се счита извършено най-рано на 10 юни 2017 г. – датата на изискуемостта на
найранната вноска, и от тази дата най-рано започва да тече давността за предявяване на иска
срещу застрахователя на превозвача. Искът по настоящето дело е заведен в съда на
08.06.2022 г., поради което давността не е била изтекла към момента на завеждането му.
Според СРС искът е доказан и по размер . Чл. 405, ал. 1 от КЗ установява задължение за
застрахователя по имуществена застраховка, каквато е и карго застраховката, да заплати на
застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди към
датата на настъпване на застрахователното събитие, но в рамките на застрахователната сума,
уговорена в договора за имуществено застраховане. Видно от апликация № IR 231/2016 г.
общата договорена застрахователна сума е в размер на 9142,96 евро – стойността на
застрахования товар в размер на 8311,78 евро плюс 10% увеличение върху тази стойност.
Увеличението от 10 % е уговорено между страните в чл. 1, раздел IX от ОУ към договора за
абонаментна застраховка, в който е предвидено, че действителната стойност е пазарната
стойност на застрахования товар, както и че към действителната стойност могат да се
прибавят разходите по застраховката, навлото, митническите такси и очакваната печалба,
като обичайно тези разходи са в размер на 10%. Установява се от приложения авариен
протокол, че вследствие на намокрянето роли с общо тегло 4387,86 кг. са били повредени и
не са могли да бъдат използвани по предназначение. Тяхната действителна стойност спрямо
представените по делото документи, изходящи от производителя, се равнява на 365 евро на
10
тон или общо 3132,40 лв. От тази стойност е приспадната цената на хартията, която е била
върната на вторични суровини. Към полученото са прибавени 10 % - заплатено навло,
пропорционално на увредения товар съгласно посочената по-горе клауза – 269,36 лв.
Приспаднати са 200 лв. – самоучастие на застрахования. Добавени са и 15 лв.
административни разноски за обработка на претенцията, които в настоящия случай са
допустими. Посочените стойности са изчислени правилно от застрахователя до пълния
претендиран размер от 3097,97 лв..
Според СРС неоснователно е възражението на ответника, че заплатената от ищеца сума в
размер на 269,36 лв. /увеличение на обезщетението с 10% съгласно чл. 1, раздел IX от
общите условия на застраховка товари по време на превоз/ не подлежи на обезщетяване.
Съгласно чл. 25 във вр. чл. 23, ал. 1, 2 и 4 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на товари /CMR/, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или
частична повреда, което се изчислява според стойността на стоката на мястото и по
времето, когато е била приета за превоз, а освен това се връщат изцяло и превозната цена,
митническите сборове и другите разноски по превоза на стоката в случай на цялостно
погиване и пропорционално, когато има частична повреда. В случая не се установява
застраховката на превозвача да изключва изрично покритието на тези щети, поради което
обезщетение за разходи в размер на 10 % от цената на повредената стока се дължи наред с
обезщетението за частична повреда на товара.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .
Правилно първоинстанционният съд е приел , че за процесния иск е неприложим 1-
годишния давностен срок по чл.32 ал.1 б. „а“ от Конвенцията . Както е посочено в решение
№47 от 30.07.2019 г по т.д.№1502/2018 г, ТК , І ТО на ВКС съгласно задължителните
разяснения в т. 14 от Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978 г. на Пленум на ВС, за
регресните искове на суброгиралия се застраховател се прилага общата давност по чл. 110 и
сл. от ЗЗД , която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове не е
застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на
регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя. В този смисъл е и постоянната
практика на ВКС, обективирана в решение № 22/01.04.2009 г. по т.д. № 328/2008 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 113/01.10.2009 г. по т.д. № 227/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №
147/06.10.2009 г. по т.д. № 85/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 161/13.10.2009 г. по т.д.
№ 198/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други.
Липсват основания за основания за освобождаване от отговорност по чл.17 т.2 и т.4 б.Б и б.Г
от Конвенцията . При пълен и подробен анализ на доказателствата СРС е установил , че
увреждането на хартията при превоза не се дължи на липса или дефект на опаковката или на
причини в самата стока /нейното естество/ . Хартията е била в стандартна опаковка , без да е
напълно изолирана , за да не мухляса / да може „диша“ в опаковката/ . Хартията е съдържала
определено количество вода , което е нормално . Грешката е на превозвача , който не е
11
осигурил превоза в сухо помещение , а е имало теч на вода от дъжд и това е повредило част
от стоката . Освен това съгласно чл.9 от Конвенцията при невписване в товарителницата на
мотивирани възражения на превозвача се презюмира , че стоката и опаковката са били в
добро състояние . Съответно ответникът е задължен да заплати процесното обезщетение и
липсват основания за освобождаването му от отговорност .
По отношение на размера на обезщетението правилно СРС е съобразил чл.23 от
Конвенцията , според който обезщетение се изчислява според стойността на стоката на
мястото и по времето, когато е била приета за превоз , а в същото се включват и
/пропорционално/ превозната цена, митническите сборове и другите разноски по превоза на
стоката . Чл. 405, ал.1 от КЗ установява задължение за застрахователя по имуществена
застраховка, каквато е и карго застраховката, да заплати на застрахованото лице
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди към датата на настъпване
на застрахователното събитие, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в
договора за имуществено застраховане. Следователно е допустимо и съответства на
търговската и застрахователната практика към обезщетението да се начислят и 10 %
очаквана печалба . Отделно ищецът е приспаднал 200 лева самоучастие , което значително
намалява всички допълнително начислени суми при определяне на застрахователното
обезщетение .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5519 от 28.03.2025 г по гр.д.№30669/22 г на СРС , 90 състав .
ОСЪЖДА “Дженерали Застраховане ” АД ЕИК ********* гр.София да заплати на “ДЗИ-
Общо застраховане” ЕАД гр.София ЕИК ********* сумата от 731,76 лв разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на „Авис-2004" ООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Свиленград, ул. ******** ; като трето лице помагач на ищеца
“ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД/.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12
13