№ 307
гр. Пловдив, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20255001000416 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.613а във връзка с чл.631 и чл.610 от Търговския закон.
С Решение № 282/18.06.2025 г. по т. д. № 480/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив е отхвърлена молбата на „Елисстрой инженеринг“ ЕООД – **********, ЕИК
********* за обявяване на неплатежоспособността и определяне на началната и дата, за
откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност с
произтичащите от това последици на „Б., П. и с-ие“ СД – гр. Калофер, обл. Пловдив, ул.
„Никола Начев“ №2, ЕИК *********, с неограничено отговорни съдружници М. С. Б. ЕГН
********** и М. В. П. ЕГН **********.
За да постанови този акт първоинстанционният съд е приел, че не са налице
предпоставките на чл.608 ал.1 от ТЗ, тъй като се касае за задължение, произтичащо от авал
по един нищожен менителничен ефект, поради което и липсва изискуемо задължение на
ответника към молителя по търговска сделка. Отделно от горното, Окръжният съд е намерил
и че не са налице доказателства за обективно и трайно състояние на неплатежоспособност
на ответното дружество.
Решението е обявено в Търговския регистър на 23.07.2025г. На същата дата е обявено
и постъпването на въззивна жалба вх. №25233 от 14.07.2025г. на „Елисстрой инженеринг“
ЕООД.
Постъпилата на 14.07.2025г. въззивна жалба от „Елисстрой инженеринг“ ЕООД –
**********, ЕИК ********* против Решение № 282/18.06.2025 г. по т. д. № 480/2024 г. по
1
описа на Окръжен съд – Пловдив се явява допустима. Тя е подадена от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и предвид нейното постъпване преди решението
да бъде обявено в търговския регистър, същата се явява подадена преди изтичане на
преклузивния седемдневен срок по чл.613а ал.1 от ТЗ.
Жалбоподателят „Елисстрой инженеринг“ ЕООД твърди незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на закона. Счита,
че въпросът за липсващи реквизити на записа на заповед не е въведен в процеса от
ответниците и съдът се е произнесъл по него в нарушение на диспозитивното начало. Счита,
че липсата на конкретен адрес като място на издаване и място на плащане, не представлява
непълнота, равнозначна на липса на реквизити. Намира също, че състоянието на
неплатежоспособност на едно предприятие не зависи от броя на търговските сделки, по
които не е извършено плащане на изискуемо задължение. Счита, че съдът е следвало да
приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК като приеме за установени обстоятелствата, за
които длъжникът е създал пречки за установяване като не е представил изисканите му по
реда на чл.621а ал.1 т.2 от ТЗ документи. Счита, че в настоящия случай е приложима и
презумпцията на чл.608 ал.3 от ТЗ, поради спиране на плащанията от страна на ответника.
За неправилен намира и извода, че ответниците физически лица в качеството им на
неограничено отговорни съдружници в ответното събирателно дружество, имал личен
интерес от откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, поради
множеството им задължения към трети лица. Обстоятелството, че съдружниците –
физически лица имат имущество, достатъчно да удовлетвори вземането на ищеца по
процесния запис на заповед, намира за ирелевантно, тъй като доказателствата, които следва
да се съберат в производството по молбата са за неплатежоспособността на дружеството, а
не за тази на неограничено отговорните съдружници. Твърди, че в решението не е обсъдено
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което ответникът – ЮЛ е в
състояние на неплатежоспособност и то неправилно не е било кредитирано от съда.
Моли съда да отмени обжалваното решение и по същество да постанови друго, с
което да обяви неплатежоспособността на „Б., П. и с-ие“ СД – гр. Калофер, обл. Пловдив, ул.
„Никола Начев“ №2, ЕИК *********, с неограничено отговорни съдружници М. С. Б. ЕГН
********** и М. В. П. ЕГН **********. и да определи началната и дата, да открие
производство по несъстоятелност на „Б., П. и с-ие“ СД – гр. Калофер, обл. Пловдив, ул.
„Никола Начев“ №2, ЕИК *********, с неограничено отговорни съдружници М. С. Б. ЕГН
********** и М. В. П. ЕГН **********, да наложи обща възбрана и запор върху
имуществото на дружеството и неограничено отговорните съдружници и да обяви
дружеството в несъстоятелност.
Ответникът по жалбата „Б., П. и с-ие“ СД – гр. Калофер, обл. Пловдив, ул. „Никола
Начев“ №2, ЕИК ********* не е взел становище по същата.
Ответникът по жалбата М. С. Б. ЕГН ********** не е взел становище по жалбата.
Ответникът по жалбата М. В. П. ЕГН ********** също не е взел становище по
жалбата.
2
Апелативен съд - Пловдив, след като разгледа жалбата и прецени събраните по
делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:
Допустимостта на жалбата се определя от твърдяното от молителя качество на
кредитор на ответника, притежаващ изискуемо парично вземане, породено от или отнасящо
се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или до последиците от прекратяването и.
Молителят и настоящ жалбоподател притежава процесуално – правна легитимация да иска
откриване на производство по несъстоятелност, тъй като твърди, че има изискуемо парично
вземане против ответника, отнасящо се до търговска сделка. Молбата и съответно жалбата
против решението, с което тази молба е отхвърлена като неоснователна, са допустими.
Молителят твърди, че със запис на заповед от 10.05.2024г. физическото лице М. С. Б.
неотменимо и безусловно се е задължила да плати на поемателя „Елисстрой инженеринг“
ЕООД сумата 100 000 лева. Падежът на задължението е бил 10.07.2024г. Твърди, че
задължението по този запис на заповед е било авалирано от ответното събирателно
дружество. Твърди, че записът на заповед е бил предявен за плащане на издателя на падежа
– 10.07.2024г., но задължението не е било погасено. Тъй като авалистът отговаря солидарно
с издателя на записа на заповед, счита, че е налице непогасено изискуемо парично
задължение на „Б., П. и с-ие“ СД – гр. Калофер по търговска сделка. Твърди, че дружеството
няма работници и служители по трудов договор, няма ликвидно имущество и не е обявявало
в търговския регистър своите финансови отчети. Поради тези обстоятелства намира, че
затрудненията на дружеството – ответник не са временни. Счита, че то не е в състояние да
изпълни задължението си по записа на заповед, за което е поръчителствало.
Претендира обявяване на неплатежоспособността на „Б., П. и с-ие“ СД – гр. Калофер,
обл. Пловдив, ул. „Никола Начев“ №2, ЕИК *********, с неограничено отговорни
съдружници М. С. Б. ЕГН ********** и М. В. П. ЕГН **********. и определяне на
началната и дата на 10.07.2024г., откриване на производство по несъстоятелност на „Б., П. и
с-ие“ СД – гр. Калофер, обл. Пловдив, ул. „Никола Начев“ №2, ЕИК *********, с
неограничено отговорни съдружници М. С. Б. ЕГН ********** и М. В. П. ЕГН **********,
налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството и неограничено
отговорните съдружници и обявяване на дружеството в несъстоятелност. При констатиране,
че наличното имущество не е достатъчно за покриване на началните разноски, да се
постанови спиране на производството на основание чл.632 от ТЗ.
Ответникът „Б., П. и с-ие“ СД – гр. Калофер, обл. Пловдив, ул. „Никола Начев“ №2,
ЕИК ********* не изразява становище по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност.
Ответникът М. С. Б. ЕГН ********** не изразява становище по молбата за откриване
на производство по несъстоятелност на събирателното дружество, в което е неограничено
отговорен съдружник.
Ответникът М. В. П. ЕГН ********** не изразява становище по молбата за откриване
на производство по несъстоятелност на събирателното дружество, в което е неограничено
3
отговорен съдружник.
Паричното вземане, за което се твърди да отговаря ответното дружество, е такова по
запис на заповед. Безспорно записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на
чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Дали процесния запис на заповед
материализира изискуемо парично задължение, за което отговаря ответното дружество?
Видно от представения запис на заповед той е с издател М. С. Б.. Тя лично, като
физическо лице, се задължава неотменимо и безусловно да плати сумата 100 000 лева на
поемателя „Елисстрой инженеринг“ ЕООД на падеж – 10.07.2024г. Датата на издаване е
10.05.2024г., а мястото на издаване – гр.Варна. Мястото на плащане също е посочено само
като гр. Варна. На същия документ е материализиран и авал от името на „Б., П. и с-ие“ СД
– гр. Калофер, че дружеството гарантира като поръчител изплащането на сумата по записа
на заповед. Изявлението от името на дружеството е направено от М. С. Б. – негов
управител. Записът на заповед е предявен за плащане на издателя и авалиста – чрез
управителя на дружеството, който едновременно с това е и издател на записа, на 10.07.2024г.
Първоинстанционният съд е приел, че записът на заповед страда от пороци във
формата, които могат да бъдат приравнени на липса на реквизити. Този извод следва да бъде
споделен. Съгласно чл. 535 от ТЗ зaпиcът нa зaпoвeд cъдъpжa: 1. нaимeнoвaниeтo “зaпиc нa
зaпoвeд” в тeĸcтa нa дoĸyмeнтa нa eзиĸa, нa ĸoйтo e нaпиcaн; 2. бeзycлoвнo oбeщaниe дa ce
плaти oпpeдeлeнa cyмa пapи; 3. пaдeж; 4. мяcтo нa плaщaнeтo; 5. имeтo нa лицeтo, нa ĸoeтo
или нa зaпoвeдтa нa ĸoeтo тpябвa дa ce плaти; 6. дaтa и мяcтo нa издaвaнeтo;7. пoдпиc нa
издaтeля. Съгласно чл.536 ал.3 от ТЗ, ако не е уговорено друго, мястото на издаването се
смята за място на плащането и за местожителство на издателя. Поставя се въпросът дали по
място на издаването /плащането следва да се разбира само името на дадено населено място
или това място следва да бъде конкретизирано по-подробно чрез посочване на адрес.
Търговският закон не съдържа легална дефиниция нито на термина „място на издаване“,
нито на термина „място на плащане“. Посочването само на някакво населено място не
удовлетворява в достатъчна степен изискването на закона за място на плащане, респ. място
на издаване на ценната книга. Менителничното задължение, породено от записа на заповед,
е търсимо, поради което идентифицирането на адреса в населеното място, където трябва да
се плати, е обстоятелство, което следва да се тълкува в полза на становището, че под място
на плащане, съответно място на издаване следва да се има предвид точно местонахождение.
Ето защо адресът се явява част от съдържанието на реквизита „място на плащане“, респ.
място на издаване на записа по чл.535 т.4 от ТЗ. В случая такъв липсва. Не е ясно къде
следва да се плати, поради което точно изпълнение на менителничното задължение е
невъзможно. Адресът се явява необходим за индивидуализацията на реквизитите „място на
плащане“ и „място на издаване“ на записа на заповед. Отсъствието му е такава непълнота,
която следва да се приравни на липса на задължителен реквизит. Документ, който не
съдържа задължителен реквизит, не е запис на заповед, доколкото не се касае за някое от
изключенията по чл.536 ал.2, 3 и 4 от ТЗ, а в случая не се касае за такова изключение.
Налице е липса на задължителен реквизит, което прави записа на заповед нищожен. В този
4
смисъл е и становището, възприето в съдебната практика – Решение №225/28.03.2014г. по
т.д. №948/2012г. на ВКС, II т.о. Доводът в жалбата, че това решение се отнася за хипотеза,
при която е било допустимо плащане в брой на сума над 10 000 лева /т.е. преди действие на
Закона за ограничаване на плащанията в брой/, не може да бъде споделен, тъй като в случая
липсват указания за плащане на сумата по записа по банкова сметка. Ако в документа се
съдържаше указание, че сумата е платима по конкретизирана банкова сметка, изискването за
задължителен реквизит по чл.535 т.4 от ТЗ, би било спазено. В този смисъл е Определение
№549/12.07.2011г. по ч.т.д. №345/2011г. на ВКС, I т.о. В случая такова указание няма.
Записът на заповед е строго формална сделка. Когато един негов задължителен реквизит не
е достатъчно ясен и конкретен, не може да се приеме, че същия отговаря на изискването на
чл.535 т.4 от ТЗ. В този смисъл е и Решение №60166 от 02.02.2022г. по т.д. №1932/2020г.на
ВКС, I т.о.
Следователно видоизменената правна рамка не би могла да доведе до промяна в
изводите на съда относно съществуващата непълнота в процесния запис на заповед, която се
приравнява на липса на задължителен негов реквизит.
Съгласно чл.485 ал.1 от ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е
поръчителствал. Съгласно ал.2 на същата разпоредба задължението на поръчителя е
действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да
било причина, освен поради недостатък във формата. Липсата на задължителен реквизит в
записа на заповед представлява недостатък във формата, поради което поръчителят не
отговаря за задължението по записа на заповед. Задължението на поръчителя е
недействително, заради този недостатък. При недостатък във формата на записа на заповед,
т.е. при нередовен запис на заповед, задължението на поръчителя е недействително. В този
смисъл е и становището в съдебната практика – Решение №24/03.04.2013г. по т.д.
№998/2011г. на ВКС, I т.о.
Оплакването в жалбата, че въпросът за липсващи реквизити на записа на заповед не е
въведен в процеса от ответниците и съдът се е произнесъл по него в нарушение на
диспозитивното начало, е неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение 1/27.04.2022г. по
тълк.д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата
страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. В настоящия случай нищожността произтича пряко от сделката, на която
молителят основава претенцията си.
Вярно е, че съдът би могъл да отхвърли молбата за откриване на производство по
несъстоятелност и само, поради това, че не е налице непогасено изискуемо задължение на
ответника по търговската сделка, на която молителя основава своите права. Той обаче е
намерил за необходимо да разгледа и останалите предпоставки, като е подчертал и тяхната
липса. Това не съставлява порок на съдебното решение, а излагане на по-пълни и
изчерпателни мотиви.
5
Дори и евентуално да се приеме, че ответникът отговаря за изпълнението на
задължението на физическото лице М. С. Б. – издател на записа, то предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност на „Б., П. и с-ие“ СД пак не са налице,
поради неустановеното състояние на неплатежоспособност на това дружество.
Учредяването на „Б., П. и с-ие“ СД е вписано в търговския регистър на 29.04.2024г.
Десет дни по-късно, на 10.05.2024г. то се задължава като менителничен поръчител за
задължение на физическото лице М. Б. към трето лице „Елисстрой инженеринг“ ЕООД. На
10.07.2024г. настъпва падежа на задължението по записа на заповед. На 17.07.2024г. вече е
входирано уведомление до НАП /стр.24 от делото на ОС/ за предявяване на молба за
откриване на производство по несъстоятелност на„Б., П. и с-ие“ СД, а самата молба е
подадена по пощата на 01.08.2024г.
За този тримесечен период „Б., П. и с-ие“ СД не е извършвало никаква търговска
дейност, няма нито придобити активи, нито е поело свои задължения по търговски сделки.
Срещу него няма регистрирани висящи изпълнителни дела /справка на стр.36 от делото на
ОС/. За целия период няма никакви изискуеми публични задължения /писмо на стр.45 от
делото на ОС/. То дори няма открита своя банкова сметка /справка от БНБ на стр.154 от
делото на ОС/.
С оглед на тези постъпили по делото справки и данните, съдържащи се в тях,
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза е съвсем
условно, тъй като дружеството никога не е развивало никаква търговска дейност.
Съставеният от вещото лице баланс е хипотетичен – как би изглеждал финансовия резултат,
ако се приеме, че то има задължение в размер на 100 000 лева. Тъй като вече, по изложените
по-горе мотиви, бе установено, че такова задължение към молителя дружеството няма, а
няма и никакви други задължения, то няма как това заключение да се кредитира относно
финансовите показатели на предприятието на ответника /доколкото изобщо може да се
нарече предприятие, предвид неосъществяването на никаква дейност/. Напълно неотносимо
е приложението на чл.161 от ГПК – в какъвто смисъл е оплакването във въззивната жалба.
Ответникът не е създал пречки за изготвяне на заключението, той просто съществува от три
месеца към датата на молбата по чл.625 от ТЗ, без активи, но и без пасиви, без имущество,
но и без задължения. Странно изглежда твърдението на молителя в молбата по чл.625 от ТЗ,
че дружеството не е обявило в търговския регистър свои финансови отчети. Как би могло да
стори това, като към 01.08.2024г. /датата на молбата по чл.625 от ТЗ/ то съществува в
правния мир от три месеца?! Не може да се говори и за спиране на плащанията към
кредитори, тъй като дружеството няма кредитори. Няма също и никакви публични
задължения. Спрямо него няма образувани изпълнителни дела. Затова и нито една от
презумпциите на чл. 608 от ТЗ не се явява приложима относно финансовото състояние на
ответника. Ето защо няма основание да се приеме, че е налице състояние на
неплатежоспособност на „Б., П. и с-ие“ СД.
Същевременно по делото са събрани доказателства за наличие на множество и в
голям размер задължения към кредитори на двете физически лица – неограничено
6
отговорни съдружници в „Б., П. и с-ие“ СД. Видно от постъпилата справка от Камарата на
ЧСИ /стр.128 -131 от делото на ОС/ против М. Б. има образувани две изпълнителни дела,
против М. П. – общо седемнадесет изпълнителни дела. Видно от уведомление вх.
№10794/21.03.2025г. от ЧСИ Станимира Данова по изп.д. №20247180400756 задължението
на М. Б. е в общ размер 680 761.18 лева. Съгласно чл.610 от ТЗ еднoвpeмeннo c oтĸpивaнeтo
нa пpoизвoдcтвoтo пo нecъcтoятeлнocт зa тъpгoвcĸoтo дpyжecтвo ce cмятa зa oтĸpитo и
пpoизвoдcтвoтo пo нecъcтoятeлнocт зa нeoгpaничeнo oтгoвopния мy cъдpyжниĸ. Предвид на
тези обстоятелства, се поставя въпроса дали учредяването на събирателното дружество с
точно тези неограничено отговорни съдружници и отправянето на молба по чл.625 от ТЗ за
обявяването му в неплатежоспособност само три месеца след учредяването, не цели
всъщност откриване на производство по несъстоятелност на физическите лица Б. и
Панайтов, а дружеството е създадено само с цел да обезпечи едно чуждо лично задължение,
нямащо никаква връзка с търговската му дейност и с това да послужи за осъществяване на
една друга цел – да се спрат изпълнителните производства срещу физическите лица
например. В подкрепа на подобни съмнения са и фактите – липса на канцелария /офис/ на
дружеството на адреса му на управление, липса на банкова сметка, неучастието му в
настоящия процес, въпреки знанието на управителя и съдружниците за делото и тяхното
неучастие и липса на интерес от друго, освен от бързото му приключване с решение по
чл.632 от ТЗ.
Затова и оплакването в жалбата за неправилност на извода за личен интерес на
съдружниците от откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, поради
множеството им задължения към трети лица, е неоснователно.
С оглед на изложеното съдът намира въззивната жалба на „Елисстрой инженеринг“
ЕООД – ********** против Решение № 282/18.06.2025 г. по т. д. № 480/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив е отхвърлена молбата на „Елисстрой инженеринг“ ЕООД –
**********, ЕИК ********* за обявяване на неплатежоспособността и определяне на
началната и дата, за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване в
несъстоятелност с произтичащите от това последици на „Б., П. и с-ие“ СД – гр. Калофер,
обл. Пловдив, ул. „Никола Начев“ №2, ЕИК *********, с неограничено отговорни
съдружници М. С. Б. ЕГН ********** и М. В. П. ЕГН ********** за неоснователна. Следва
решението да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното и на основание чл.613а и чл.631 от ТЗ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 282/18.06.2025 г. по т. д. № 480/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив е отхвърлена молбата на „Елисстрой инженеринг“ ЕООД –
**********, ЕИК ********* за обявяване на неплатежоспособността и определяне на
началната и дата, за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване в
несъстоятелност с произтичащите от това последици на „Б., П. и с-ие“ СД – гр. Калофер,
обл. Пловдив, ул. „Никола Начев“ №2, ЕИК *********, с неограничено отговорни
7
съдружници М. С. Б. ЕГН ********** и М. В. П. ЕГН **********.
На основание чл.624 във връзка с чл.622 от ТЗ препис от решението да се изпрати на
Агенцията по вписванията, „Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел“ за вписване.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ, за което да се изпрати препис на
Окръжен съд - Пловдив.
На основание чл.613а ал.1 изр.2-ро от ТЗ - Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в 14-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8