Р Е Ш Е Н И Е
№ 570,20.11.2014год,
Гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият районен съд,шести състав,в открито заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
МАРКОВА
Секретар : Ж.И. ,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1452
по описа за 2012год.,за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД,за обявяване на
предварителен договор за окончателен.
Ищецът
твърди в исковата си молба,че на 07.06.2012г. с А.Ю.,в качеството му на
управител на ответното дружество са сключили предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот в с.Лиляк с площ от 7.360 дка,представляващ имот № 273038 по
плана на стопанския двор на с.Лиляк,като договора бил съставен под формата на
разписка,за това че ищеца е платил 1000 лв.-капаро и било договорено при
прехвърляне на собствеността по нотариален ред ищеца да заплати още 10 000
лв.Ищеца твърди,че ответника се бил задължил да му прехвърли собствеността в
срок от 15 дни. Тъй като ответника не
изпълнили задължението си да му прехвърли собствеността по нотариален ред ищеца
моли съда да постанови решение с което да обяви сключения предварителен договор
за окончателен,ведно с всички законни последици.В съдебно заседание поддържа
иска,чрез процесуален представител.
Ответникът
в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор.В отговора ответника
оспорва иска,като твърди,че между дружеството и ищеца не е бил сключван
предварителен договор,представената от ищеца разписка нямала характер на
предварителен договор,тъй като не съдържала договорки относно съществени
условия на окончателен договор за продажба.Ответника твърди още,че към момента
на предявяване на иска дружеството не е собственик на процесния
имот.Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и да се присъдят
направените по делото разноски.В съдебно заседание не изпраща представител.
Съдът,след преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното : От представения по делото документ наименован „разписка”
е видно,че на 07.06.2012г. ищеца е предал на лицето А.Ю. сумата от 1000 лв. за
закупуване на недвижим имот,описан в документа като „обор с прилежаща земя от 7
декара в района на с.Лиляк,с граници:обор на Д.П.,река,общинско пасище ,В.Б.”.Видно
от същия документ лицето А.Ю. се задължил в срок от 15 дни да предостави на
ищеца „нотариалния акт ,удостоверяващ собствеността на имота за прехвърляне по
нотариален начин”,след което ищеца ще изплати сумата от 10 000 лв.В документа
е посочено,че разписката се счита за предварителен договор по чл.19 от ЗЗД до
извършване на прехвърлянето от 15 дни.От приложения по делото нотариален акт №
48,том II,дело № 291/2006г. на СВ при ТРС се установи,че ответното дружество е
било собственик на недвижим имот с площ от 7.360 дка,съставляващ имот № 273038
по плана на стопанския двор на с.Лиляк,заедно с построената в същия имот
сграда-селскостопански склад със застроена площ от 260 кв.м.,при граници: имот
№ 000290-стопански двор на ДПФ-МЗГ,имот № 000311-пасище,мера земя по чл.19 от
ЗСПЗЗ.От извършената служебна справка в ТР към момента на съставяне на
разписката 07.06.2012г. лицето А.Ю. е бил управител на ответното дружество и е
можел да представлява същото.От събраните по делото гласни доказателства се
установи,че между ищеца и лицето А.Ю. са водени преговори за сключване на
договор за продажба на обор,с прилежаща земя в с.Лиляк,като от показанията на
св.П.,К. и С. се установи,че при тези разговори е станало ясно,че имота е
собственост на ответното дружество,като А.Ю. е представил нотариален
акт,удостоверяващ правото на собственост.От показанията на св.П. и К. се
установи,че ищеца е дал на А.Ю. сума от 1000 лв.,като капаро,като при предаване
на сумата е съставена и приложената по делото разписка.Пак от показанията на
свидетелите се установи,че друг писмен документ ,съдържат условия на договор не
е бил съставян,като между ищеца и А.Ю. е имало уговорка 15 дни след плащането
на капарото да се прехвърли собствеността по нотариален ред и ищеца да изплати
остатъка от цената в размер на 10 000 лв.Безспорно е по делото,че до
прехвърляне на собственост по нотариален ред не се е стигнало,като от
показанията на св.П. се установи,че след изтичане на уговорения срок с ищеца са
посетили офиса на ответното дружество,но там са ги уведомили,че между
дружеството и ищеца няма договорни отношения,а ако имат претенции да търсят
лицето А.Ю..Твърдението на ответното дружество,че към момента на предявяване на
иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД дружеството не е собственик на имота,за който ищеца
твърди,че има предварителен договор не е оспорено от ищеца.Нещо повече сам
ищеца,в молба депозирана в съда на 27.09.2012г. е посочил,че собствеността
върху имота е прехвърлена по нотариален ред на трето лице.По сигнал на ищеца,съдържащ
данни за измама, срещу А.Ю. е образувано ДП № 669/2012г. по описа на РУ
„Полиция” гр.Търговище,преписка № 890/2012г. на ТРПр
за престъпление по чл.290,ал.1 от НК,като наказателното производство е спряно
на осн. чл.244,ал.1,т.1 във вр.
с чл.225,т.2 от НК.Именно от съдържащите се в наказателната преписка материали
се установи ,че с нотариален акт № 189,том XI,дело № 482/2012г. на
18.09.2012г. ответното дружество е прехвърлило собствеността върху процесния имот на трето лице.
При така установеното съдът правил следните
изводи :Ищеца счита,че между него и ответното дружество е имало сключен
предварителен договор за продажба на недвижим имот,позовавайки се на
приложената „разписка” и считайки себе си за изправна страна по договора и
поради неизпълнение на задължението на ответника да му прехвърли собствеността
по нотариален ред е предявил иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД.Съгласно чл.19,ал.1 и
ал.2 от ЗЗД предварителен договор за сключване на окончателен договор,за който
се изисква нотариална форма трябва да бъде сключен в писмена форма,като
предварителния договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия
на окончателния договор.Именно с оглед разпоредбата на чл.19,ал.2 от ЗЗД съдът
счита,че приложения по делото документ-разписка от 07.06.2012г. няма характер
на предварителен договор,а удостоверява само преддоговорни
отношения между страните във връзка с осъществяване на друг договор,дори не и
предварителен,а договор за покупко-продажба,както и удостоверява възникнала
облигационна връзка между ищеца и лицето А.Ю. по повод на предадената парична
сума.В приложената разписка липсват уговорки за съществените условия на
окончателния договор.От приложената разписка не може да се установи между кои
лица-посочени са само имена,без ЕГН или друга идентификация е сключен
договор,няма поето задължение за продажба от ответното дружество,тъй като не е
означено,че лицето А.Ю.,действа не като физическо лице,а в качеството си на
управител на търговско дружество,няма и задължение поето от ищеца да купи,не е
посочено кой е собственик на имота,предмет на продажба ,както и не е
индивидуализиран имота,предмет на договора.Индивидуализирането на имота в предварителния
договор по начин,който да изразява волята на страните за разпореждане с него е
нужно с оглед преобразуващото действие на иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД и ако
предмета на предварителния договор не е уточнен,то съдебното решение не може да
замести окончателния договор.В този смисъл е задължителната съдебна
практика-Решение № 47/29.04.2009г. на ВКС по т.д. № 645/2008г.,I
т.о.,ТК.А по отношение начина на индивидуализацията на имота,когато той е
предмет на сделка подлежаща на вписване,той трябва да е описан съгласно
изискванията на ЗС и ПВп и по-конкретно чл.6 от Пвп-описание на имота,вид и местонахождение,номер на имота
и граници,като са достатъчни посочване на три граници за да се счете,че имота е
индивидуализиран /Решение № 49/29.03.2013г. на ВКС по гр.д. № 363/2012г.,IV
г.о.,ГК/.Индивидуализирането на имота в разписката ,като „обор с прилежаща земя
от 7 декара в района на с.Лиляк,с граници:обор на Д.П.,река,общинско пасище ,В.Б.”
не съответства на изискванията на ПВп.С оглед на всичко
изложено съдът счита,че представената разписка не удостоверява сключен между
страните предварителен договор за продажба на имота,описан от ищеца в исковата
молба и предявения иск се явява неоснователен.Иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД се
явява неоснователен и на друго основание.В производството по обявяване на
предварителен договор за окончателен съдът проверява дали са на лице
предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред,в това число и
дали продавачът е собственик на имота.Установи се по делото,че преди вписването
на исковата молба на ищеца -19.12.2012г. ответното дружество е прехвърлило по
нотариален ред собствеността върху имота на трето лице.Обстоятелството дали
продавача по предварителния договор е собственик на имота се преценява към момента
на постановяване на съдебното решение по чл.19,ал.3 от ЗЗД ,а не към момента на
сключване на предварителния договор.Ето защо дори да се приеме,че между
страните е имало сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот,съдът не може с решението си да замести сключването на окончателен
такъв,поради това,че не са на лице предпоставките за прехвърляне на
собствеността по нотариален ред,а именно отчуждителя-продавач
не е собственик на имота към момента на постановяване на решението.В този
смисъл е и задължителната съдебна практика –Решение № 537/08.07.2010г. на ВКС
по гр.д. № 349/2009г.,Решение № 220/30.03.2011г. на ВКС по т.д.№ 895/2009г./.По
изложените съображения съдът счита,че
предявения иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 650 лв.-възнаграждение за адвокат,на осн. чл.78,ал.3 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.П.,ЕГН **********
*** против „Ес
Ел И-България” ЕООД,ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление :гр.Търговище,ул.”Дамян Груев” № 12,представлявано от Б.Д.,А.Ю.,Д.О.,Е.Ю.,действащи
чрез а..С.М. от ВАК,със съдебен адрес *** иск ,с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 07.06.2012год. за
покупко-продажба на недвижим имот-„обор с прилежаща земя от 7 декара в района
на с.Лиляк,с граници:обор на Д.П.,река,общинско пасище ,В.Б.”,представляващ
имот № 273038 по плана на селскостопанския двор на с.Лиляк,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.И.П.,ЕГН ********** *** да
заплати на „Ес Ел
И-България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление :гр.Търговище,
ул.”Дамян Груев” № 12,представлявано от Б.Д.,А.Ю.,Д.О., Е.Ю.,действащи чрез а..С.М.
от ВАК,със съдебен адрес *** направените по делото разноски в размер на 650
лв.,на осн. чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ТОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :