№ 58
гр. Свищов, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Административно
наказателно дело № 20254150200190 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взема предвид:
Жалба срещу електронен фиш № ********** на Агенция
„Пътна инфраструктура“.
Жалбоподателят А. Х. П. от *********** обжалва издаденият
срещу него електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който му е наложено административно наказание глоба на
основание чл. 179 ал. 3 вр. чл. 187 а ал. 1 от Закона за движението по
пътищата в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл. 139, ал. 6
от Закона за движение по пътищата.
Счита, че електронния фиш е незаконосъобразен и необоснован, издаден в
противоречие с процесуалните правила. Позовава се, че в случая на основание
чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК било налице основание за
изключване наказателното преследване по давност. В хода на
административнонаказателното производство било допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като при издаване на процесния електронен фиш
не бил спазен срока по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Нарушението било станало
известно на наказващия орган още на датата на заснемането му – 02.03.2022г,
1
а електронния фиш бил издаден на неустановена в него дата, с оглед на което
счита, че е извън предвидения 6 – месечен срок по чр. 34 ал. 3 от ЗАНН.
Счита, че не били предприети в 3-годишния срок каквито и да е действия,
които да са свързани със спиране или прекъсване на давността, поради което и
давността по чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК била изтекла на 02.03.2025г. , или към
момента на връчване на атакувания електронен фиш на датата 18.07.2025г.
давността вече била изтекла. Счита, че при липсата на специална уредба
относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата
по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1
от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП е цитирания текст
от общия закон, като се позовава на Решение № 3408 от 5.11.2024г. по
к.адм.н.д. № 693 /2024г. на Административен съд В.Търново/. На следващо
място счита, че неправилно отговорността му била ангажирана на основание
чл. 139 ал. 6 от ЗДвП, тъй като според тази разпоредба водачът на пътно
превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа да заплати таксата по чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен
когато таксата е заплатена от трето лице. Посочва, че водачът и собственика на
едно ППС могат да бъдат различни правни субекти, като в настоящия случай
административно-наказващия орган е ангажирал отговорността му като
собственик, а не като водач на ППС, което било в разрез с описаното в
електронния фиш нарушение. На следващо място липсвало описание на
извършеното нарушение, като не било ясно за какво е ангажирана
отговорността му – дали за това, че автомобилът е заснет да се движи или че е
управляван по път , включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и не
била посочена разпоредба, която да ангажира отговорността му като
собственик на процесния автомобил. Твърди, че липсата на тези
реквизити били съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото
му на защита . Освен това приложимата санкционна норма, която била
неправилно определена, била и в противоречие с правото на ЕС. Налице била
невъзможност да се извърши преценка на съразмерността на тези наказания и
да се отчетат различните характеристики на конкретните случаи, като
например дали дължимата такса не е заплатена изцяло или частично, какво е
изминатото разстояние без заплащане на такса или дали деянието е извършено
при условията на умисъл или при непредпазливост.
2
Моли да бъде постановено решение, с което обжалвания електронен фиш да
бъде отменен.В съдебно заседание не взема становище. В писмено становище
моли да бъде отменен обжалвания електронен фиш по съображения изложени
в жалбата. Допълнително излага, че представената справка история на
обработка по нарушение № ********** следва да бъде подложена на
съмнение, тъй като не е заверена надлежно от административно-наказващия
орган, съставена е за целите на производството и не отразява вярно
обективната действителност. Посочва, че от представените по делото
доказателства не може да се установи кога в действителност е издаден
процесния електронен фиш, дали е бил издаден от компетентно лице.
Позовава се, че от справката за история на нарушение № **********, въпреки,
че в обжалвания електронен фиш нарушението било под съвсем друг номер,
било видно, че електронния фиш е подписан и изпратен едва през 2025
година, като преди 15.07.2025г. няма индикации същият да е съществувал към
по-ранен момент. Сочи, че електронния фиш бил изпратен с пощенско клеймо
от 15.07.2025г. , като преди тази дата никъде в обективната действителност на
било отразено съществуването на процесния фиш. Моли обжалвания
електронен фиш да бъде отменен, като се присъдят направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата -Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призован, в писмено становище, чрез процесуалният представител юрк. М.,
който оспорва жалбата. Счита, че електронен фиш е издаден правилно и
законосъобразно - по предвидения в закона ред и форма, съдържа всички
изискуеми от закона реквизити. На първо място, счита за неоснователно
изложеното в жалбата твърдение касаещо сроковете по чл. 34 от ЗАНН и
тяхната приложимост по отношение на електронните фишове, като
законодателят приравнявал електронните фишове на наказателно
постановление само и единствено по отношение на неговите правни
последици. Дори и да се приложел шестмесечния срок по чл. 34 ал. 3 от
ЗАНН, електронния фиш бил издаден в рамките на този срок, като според
представената история на обработката, нарушението било извършено и
регистрирано в електронната система на датата 02.03.2022г., електронния фиш
бил издаден на 7.06.2022г. , изпратен бил за връчване на 6.05.2025г. , като към
момента не била изтекла и абсолютната давност от 4 години и 6 месеца.
3
Взема становище за доказаност на административното нарушение, като в
случая посоченото в електронния фиш ППС било собственост на
жалбоподателя, в случая, въреки възможността по чл. 187 а ал. 4 от ЗДвП
собственикът да може да се освободи от административно-наказателна
отговорност ако в срок от 7 дни от връчването на електронния фиш представи
декларация, в която да посочи данни за лицето, извършило нарушението,
такава декларация не била представена, поради което и правилно и
законосъобразно била ангажирана административно – наказателната
отговорност на собственика на процесното ППС. В случай, че жалбата бъде
уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства,
намери за установена следната фактическа обстановка:
Обжалваният електронен фиш е съставен за това, че с устройство №
40201, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 25+271,
на 02.03.2022г., в 08,34 часа е установено движението на ППС лек автомобил
Мицубиши Паджеро, регистрационен номер ********, с технически
допустима максимална маса 2510, по път I-3 км 25+271, в община Свищов, с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС, собственост на А. Х. А. , не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Процесният електронен фиш е издаден въз основа на доказателствения
запис от електронната система по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП №
D940849E22C656C7E053021F160AD37F и от справката в системата за
събиране на пътни такси/приложени по делото/, според която няма валидна
винетка. С горепосочения електронен фиш за извършено нарушение на чл.
139, ал. 6 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 187а ал. 1 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300,00 лева.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 18.07.2025г., видно от
известието за доставяне. Приложени са два броя снимки на ППС, с което е
извършено нарушението, като от справката за собственост, се установи, че
същото е собственост на жалбоподателя А. Х. А..
От приложената справка от История на обработка Нарушение №
4
********** е видно, че едва на 25.04.2025г. издадения електронен фиш е
изпратен за връчване, връчен е на 18.07.2025г. . Видно от справката е още, че с
квалифициран електронен подпис е подписана изпратена покана на
25.04.2025г., а на датата 07.06.2022г. е отразено, че е подписан с квалифициран
електронен подпис от съответното длъжностно лице самия електронен фиш.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно
лице , подадена е в установения от закона 14-дневен срок от връчване на
ел.фиш и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните аргументи:
При извършената служебна проверка съдът констатира, че процесния
електронен фиш е издаден при съществени процесуални нарушения. В
конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на
електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на
датата на извършването му - 02.03.2022 г. По делото липсват категорични
данни кога е издаден процесния фиш № **********, тъй като в същия не е
посочена дата на издаването му. От тук и не е доказано електронният фиш да
е съставен в рамките на предвидения в закона шестмесечен срок след
заснемането на нарушението. Същевременно ако се приеме, че от справка
История обработка Нарушение № ********** се установява, че електронния
фиш е издаден и подписан с квалифициран електронен подпис от съответното
длъжностно лице на 7.06.2022г. , то същия е издаден в шестмесечния срок, но
същевременно са налице безспорни доказателства, че е връчен на
жалбоподателя едва на 18.07.2025г.. Съгласно мотивите на т. 2 от
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС
от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014г. за давността за
административнонаказателно преследване се прилага не само правилото за
абсолютната преследвателна давност/чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК/, но
и всички останали правила от уредения в НК институт на погасителната
давност, чието приложно поле не е ограничено от особените правила в чл. 34
от ЗАНН. В процесния случай давността за административнонаказателно
преследване на нарушителя е започнала да тече на датата на извършване на
нарушението – 02.03.2022г. , която съвпада с датата на неговото довършване и
5
установяване. Така започналата за тече давност е прекъсната спрямо
жалбоподателя на 7.06.2022г. , когато против него е издаден обжалвания
електронен фиш, съгласно чл. 81 ал. 2 изр. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. След
прекъсването на давността е започнала да тече нова давност /чл. 81 ал. 2 изр. 2
от НК вр. чл. 11 от ЗАНН/, но след това не са били предприети в 3 – годишния
срок каквито и да е действия, които да са свързани със спиране или
прекъсване на давността. Така и давността по чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК е изтекла
на 7.06.2025г. или към момента на връчване на процесния електронен фиш на
18.07.2025г. давността вече е била изтекла. Основателни се явяват
възраженията на жалбоподателя в тази насока за незаконосъобразност на
електронния фиш, поради изтекла обикновена давност. Поради становището
на административно-наказващия орган за приложимост на абсолютната
давност за преследване – четири години и половина, следва да се направи
паралел между обикновената и абсолютната давност за преследване. Срокът
на последната /четири години и половина/ е обвързан единствено с началния
момент на започването на давността за преследване – датата на довършване на
престъплението/нарушението, а не с датата на някое от действията, които я
прекъсват. Затова и в нормата на чл. 81 ал. 3 НК е предвидено, че независимо
от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в чл. 80 от НК. Абсолютната давност за преследване обаче е приложима само
когато не е изтекла обикновената давност. Погасителната давност ограничава
във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен орган
да реализира с влязъл в сила акт наказателната /административно-
наказателната отговорност на дееца, а давността за преследване започва от
деня, в който е довършено престъплението респективно нарушението и тече
до реализирането на наказателната /административно-наказателната
отговорност на дееца с влязъл в сила акт. В процесния случай
административно-наказателното преследване е възбудено
с изготвянето на електронния фиш, което процесуално действие, както вече се
посочи е от категорията на прекъсващите давността по чл. 81 ал. 2 от НК, тъй
като е
предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е. има необходимата
предметна и персонална насоченост. Съгласно същата норма след
приключването на действието, прекъсващо давността, започва да тече нова
тригодишна давност. След издаването на процесния електронен фиш АНО е
6
предприел нужните действия за неговото връчване на административно-
наказателноотговорното лице, но същия е достигнал до адресата –
жалбоподателя едва на датата 18.07.2025 г. В този смисъл, от последното,
прекъсващо давността действие до датата на връчване на електронния фиш е
изминал срок по-дълъг от три години. Следователно изтеклата към
18.07.2025г. тригодишна давност за преследване по чл. 81 ал. 2 вр. чл. 80 ал. 1
т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността
спрямо нарушителя да може да бъде завършено започналото
административно-наказателно преследване с реализиране на отговорността
му за констатираното административно нарушение. Предвид посоченото
настоящият съд намира, че атакуваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен.
Налице е и друго процесуално нарушение – в електронния фиш не е
описано какво точно нарушение е извършил жалбоподателя. Не е посочено
вида на дължимата пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата и
каква по размер е била дължимата такса за процесното ППС. По този начин са
нарушени процесуалните права на жалбоподателя, тъй като той не би могъл да
разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил, а от друга страна
съда е в невъзможност да прецени дали са налице основанията на чл. 28 от
ЗАНН, респективно чл. 9 от НК. Недопустимо е тези конкретни елементи от
фактическия състав на конкретното нарушение да се извличат от
доказателства към административно-наказателната преписка, тъй като същите
трябва да са посочени в самия електронен фиш, за да има конкретно, ясно и
точно формулирано обвинение/което в случая липсва/, на базата на което
сочения за нарушител да може да упражни процесуалните си права,
включително и правото си на защита. В обжалвания електронен фиш е
посочено, че за извършеното нарушение на чл.139 ,ал. 6 от Закона за
движението по пътищата и на основание чл.179,ал.3 във връзка с чл.187а,ал.1
от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя се налага
административно наказание- глоба в размер на 300 лева.
Предвидената санкция е абсолютно определена, т.е. с фиксирана стойност и
не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на
нарушението, като размера на наказанието е еднакъв без да се прави разлика
за конкретни обстоятелства за случая. Наложената глоба в размер на 300 лева
е явно непропорционална и противоречи на целите на
европейското законодателство, както и на тези на чл. 12 от ЗАНН.
7
Предвид горното, съдът счита, че издадения електронен фиш следва да
бъде отменен, тъй като при издаването му е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила и не е необходимо да обсъжда останалите наведени
от жалбоподателя възражения.
Относно разноските, съгласно чл. 63д от ЗАНН-При този изход на
делото разноски се дължат на жалбоподателя, като видно от представения
списък по чл.80 от ГПК, същите са в размер на 500,00,00 лева - адвокатско
възнаграждение, което не се явява прекомерно и следва да бъде присъдено и
заплатено от административно-наказващия органи именно в този размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т.2 вр. ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за ггьтищата, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на А. Х. А. с ЕГН ********** от ***********,
*********, за извършено административно нарушение на чл.139, ал. 6 от
ЗДвП, на основание на основание чл. 179 ал. 3 вр. чл. 187а ал. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 300,00 лева.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********,
седалище и адрес на управление ************** да заплати на А. Х. П./ с
ЕГН ********** от ***********, ********* направените по делото разноски
в размер на 500,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Велико Търново в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, чрез Районен съд Свищов.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8