№ 4590
гр. Варна, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. А.
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20253110109295 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Образувано е по молба на И. М. А., ЕГН **********, с която е поискано
допускане на промяна на малкото име от „И." на „И.".
Твърди се в молбата, че молителката е кръстена на баба си, но никога не е
харесвала името „И.", като го възприема за старовремско и грубо. Излага, че
още в ученическите си години е била обект на подигравки, свързани с името.
Посочва, че от съзнателния си живот винаги е била наричана от близките си с
името „И." и сама се е представяла по този начин, като се е възприела с това
име като свое. Молителката твърди, че изпитва сериозен емоционален
дискомфорт, срам и силно негативни усещания, когато се налага да се
представи официално с рожденото си име, което с годините се е засилило.
Заявява, че желанието за промяна е категорично и не е продиктувано от
намерение за въвеждане в заблуждение на държавни органи.
В открито съдебно заседание молителката И. М. А., представлявана от
адвокат Ж., поддържа молбата и по изложените в нея твърдения отправя
искане за нейното уважаване.
Заинтересованата страна Варненска районна прокуратура с писмо от
12.09.2025 г. уведомява съда, че срещу лицето няма заведени преписки,
1
поради което участието на техен представител в производството не е
необходимо.
Община Варна, в качеството си на заинтересована страна, не изразява
становище по молбата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна и направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 19 от ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно
име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания,
когато то е осмИ.що, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в
случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Затова основателността на
молбата изисква да бъде установено по категоричен начин по делото, че името
е осмИ.що, опозоряващо, обществено неприемливо, или че са налице важни
обстоятелства, които да налагат това.
Съгласно трайната съдебна практика значимостта на обстоятелствата
следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай, като предвид
основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такИ. лични и обществени обстоятелства,
които правят носенето на името лично и обществено неудобно или
неподходящо.
От представеното удостоверение за раждане № II-500 от 31.07.1997 г. е
видно, че молителката И. М. А. е родена на 31.07.1997 г. и е записана със
собствено име „И.".
От събраните в производството гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Далия Ивелинова И.нова, които съдът цени като основани на
непосредствени впечатления и непротиворечиви на останалите доказателства,
се установява, че свидетелката познава молителката от детството, като са
били заедно в една детска градина. Установява се, че молителката не харесва
името си и че още когато са били малки, тя винаги се е представяла като „И.".
Само в институции или в училище се е представяла като „И.". Свидетелката
потвърждава, че молителката е ставала обект на подигравки, защото името се
асоциира със старо име, че е изпитвала неприятни чувства от името си, както
и все още изпитва. Установява се, че пред обществото молителката се
представя като „И." и че има профил в социалните мрежи, в който е записана
2
като „И.".
Върховният касационен съд в практиката си възприема като значима
причина за промяна на името – известността на лицето с определено име, с
което то се идентифицира, както и наличието на дълбоки лични преживявания
и негативно отношение към носеното име, когато същото причинява
психически дискомфорт и засяга самоусещането на личността.
Доколкото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в
контекста на всеки отделен случай, настоящият състав счита, че в хода на
производството се установи наличието на важни обстоятелства по смисъла на
чл. 19, ал. 1 от ЗГР, които налагат исканата промяна на малкото име на
молителката. Макар името „И." да не може обективно да бъде определено
като осмИ.що, опозоряващо или обществено неприемливо, съдът приема, че
следва да се отчете субективното отношение на молителката към носеното от
нея име и начинът, по който то се отразява върху нейното психическо и
емоционално състояние, нейната самоидентичност и социална реализация.
Личното име е основен идентификатор на човешката личност и има
изключително значение за психическото благосъстояние и социалната
интеграция на индивида. Името не е само правно обозначение, а е дълбоко
вплетено в самосъзнанието на личността, в начина, по който тя се възприема и
представя пред света. Когато името предизвиква непрекъснат вътрешен
конфликт, усещане за несъответствие между вътрешната идентичност и
външното обозначение, това може да доведе до сериозни психологически
последици – чувство на отчуждение, понижена самооценка, тревожност при
необходимост от официално представяне, избягване на социални ситуации, в
които е нужно да се използва официалното име.
В конкретния случай от показанията на свидетелката и от твърденията на
молителката, които съдът кредитира като достоверни, се установява, че
молителката изпитва дълбоко и устойчиво негативно отношение към името
„И." от ранна детска възраст. Още в ученическите си години тя е била обект на
подигравки, свързани с името, което е формирало у нея болезнени спомени и
асоциации. С течение на времето това отношение не само не е отминало, но се
е задълбочило и превърнало в постоянен източник на емоционален
дискомфорт. Молителката изпитва срам и силно негативни усещания, когато
се налага да се представи официално с рожденото си име, което неминуемо се
3
отразява на нейното самочувствие и социална увереност.
От друга страна, се установява по несъмнен начин, че от съзнателния си
живот молителката винаги е била наричана от близките си с името „И." и сама
се е представяла по този начин в неофициална обстановка. Тя се е възприела с
това име като свое и именно с него се идентифицира. Името „И." е това, с
което тя е известна в социалните мрежи, в приятелския си кръг, в ежедневните
си контакти. То отразява нейната вътрешна самоидентификация и е в пълно
съответствие с начина, по който тя желае да бъде възприемана от обществото.
Несъответствието между официалното име „И." и приетото от нея и
използвано в обществото име „И." създава разкъсване на идентичността –
молителката е принудена да живее едновременно с две имена, едното от които
носи с неудоволствие и срам, а другото отразява истинската личност. Това
несъответствие не е просто въпрос на лична преференция или каприз, а
представлява важно обстоятелство, което засяга фундаменталното право на
лицето на самоопределяние и достойнство.
Правото на промяна на име е елемент от правото на свободно развитие на
личността, гарантирано от Конституцията. То включва възможността
индивидът да избере начина, по който желае да се представя пред света,
включително чрез името, с което иска да бъде познат. Когато носенето на
определено име причинява дълбоки лични страдания и противоречи на
самоусещането на личността, това представлява важно обстоятелство по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, независимо че името обективно не попада в
категорията на осмИ.щите, опозоряващите или обществено неприемливите.
В случая не е установено и не е твърдяно, че молбата е продиктувана от
намерение за въвеждане в заблуждение на държавни органи или за избягване
на правни задължения. Напротив, молбата изхожда от дълбоко лично
убеждение и устойчиво във времето желание за привеждане на официалното
име в съответствие с вътрешната самоидентификация на молителката.
Исканата промяна от „И." на „И." представлява съкращение и опростяване на
името, като запазва неговата основна същност и разпознаваемост, което
изключва възможността за затруднения при идентификация.
Съдът взема предвид, че молителката е пълнолетно лице, способно да
преценява собствените си интереси, и че заявеното от нея желание е
категорично, осъзнато и постоянно. Взема предвид и че молителката вече е
4
известна в социалната си среда с името „И.", което облекчава бъдещата
социална адаптация след официалната промяна.
При съвкупна преценка на установените обстоятелства съдът приема, че
са налице важни причини по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, които налагат
исканата промяна на малкото име. Продължаващото носене на името „И."
причинява на молителката сериозен психически дискомфорт, засяга нейното
самочувствие и човешко достойнство, и противоречи на нейната
самоидентификация. Промяната на името на „И." ще въстанови хармонията
между официалната идентичност и вътрешното самоусещане на молителката,
ще премахне източника на постоянен емоционален стрес и ще позволи да
живее с име, с което се чувства комфортно и което отразява истинската
личност.
С оглед горното съдът намира, че молбата следва да бъде уважена.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна на малкото име на И. М. А., ЕГН **********, като
ПОСТАНОВЯВА в актовете за гражданско състояние и в регистъра на
населеното място същото да бъде вписано с лично име „И.", на основание чл.
19, ал. 1 от ЗГР.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 19, ал. 4 от ЗГР.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна за
отбелязване на промените в регистрите на населението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5