Присъда по дело №215/2024 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 6
Дата: 22 април 2025 г.
Съдия: Надежда Веселинова Димитрова
Дело: 20244320200215
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 12 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. Луковит, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. Д.А
при участието на секретаря М.Х.Д.
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. Д.А Наказателно дело частен
характер № 20244320200215 по описа за 2024 година
ПРИЗНАВА подсъдимият К. А. А. - роден на ****, ЕГН **********, *****, за
ВИНОВЕН в това, че на 11.02.2024 г., пред семеен магазин в с.Б., общ. Л., обл. Л.,ул.
"Г"№** отправил закани спрямо Б. В. К., както и спрямо семейството му и
имуществото му, изразяващи се в думите: „ще те еба в боклука" и „на какъв се
правиш, знаеш ли, че ще влеза у вас и ще ви избия всичките, никой нищо не може да
ми каже на мен“ както и действия в насочено поведение към Б. В. К. да се
саморазправя, които действия са възбудили основателен страх за осъществяването им,
затова и на основание чл. 144, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на
наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, като на основание чл. 66, ал.
1 от НК ОТЛАГА така определеното наказание за изпитателен срок от 3 /три/ години,
като го ПРИЗНАВА за НЕВИНОВЕН за това да е отправял закана с израза: „няма да
ви оставя вас и ще ви избия като кучета" и го ОПРАВДАВА по обвинението в тази
част.

ПРИЗНАВА подсъдимият К. А. А. - роден на ****, ЕГН **********, *****, за
ВИНОВЕН в това, че 11.02.2024 г. пред семеен магазин в с.Б., общ.Л., обл. Л., ул. "Г."
№** отправил обидни думи спрямо Б. В. К. от с. с., както следва: „просяк", „ще те еба
в боклука", „боклук", „маймуна", които са нанесени на публично място и са унизили
честта и достойнството на пострадалия в негово присъствие и в присъствието на
множество хора, затова и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с
чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на 3000 лв., която да заплати в полза на
държавата по сметка бюджета на съдебната власт и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което
да бъде изпълнено чрез залепване на съобщение за влязлата в сила присъда в кметство в с.
Беленци, общ. Луковит, след като присъдата бъде обезличена, като го ПРИЗНАВА за
НЕВИНОВЕН за това да е отправял обидна дума: „некадърник“, както и за това
деянието да е извършено при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1
от НК и го ОПРАВДАВА по обвинението в тази му част.

1
На осн. чл. 23 от НК определя на подсъдимия едно общо най – тежко наказание
от 1 /една / година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1
от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от 3 /три/ години.

ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият К. А. А. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на тъжителя Б. В. К. с ЕГН: ********** СУМАТА от 3000,00 лева /три
хиляди лева/ представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за
извършените от него престъпления, както следва: сумата от 1500.00 лева за
извършеното престъпление с правна квалификация по чл. 144, ал. 1 от НК и сумата от
1500.00 лева за идвършеното престъпление с правна квалификация по чл. 148, ал. 1, т.
1, във вр. с чл. 146, ал. 1.

ОСЪЖДА основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият К. А. А. с ЕГН
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. К. с ЕГН: ********** сумата 600.00 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат-повереник и 12,00 лева – заплатена
държавна такса.

ОСЪЖДА основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият К. А. А. с ЕГН *********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС Луковит сумата 120.00 лева, представляваща държавна
такса върху уважената част на гражданският иск.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред
Ловешкия окръжен съд.
ПРИСЪДИ:
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Присъда № 6 от 22.04.2025 г. по НЧХД 215/ 2024 г.
по описа на Районен съд гр. Луковит


Наказателното производство е от частен характер и е образувано по
тъжба на Б. В. К., ЕГН ********** и адрес: с. Б. общ. Л. обл. Л., ул. "Г."№**,
против К. А. А., ЕГН ********** и адрес: с. Б., общ. Л., обл. Л., ул. "О." №*, с
която против подсъдимият са повдигнати следните обвинения:
- за това, че на 11.02.2024г., около 09:00 часа пред семеен магазин в с. Б.,
общ.Л., обл. Л., ул. "Г." №** отправил закани спрямо Б. В. К., както и спрямо
семейството му и имуществото му, изразяващи се с думите: „ще те еба в
боклука“ и „на какъв се правиш, знаеш ли, че ще вляза у вас и ще ви избия
всичките, никой нищо не може да ми каже на мен, няма да ви оставя вас и ще
ви избия като кучета“ както и действия в насочено поведение към Б. В. К. да
се саморазправя, които действия са възбудили основателен страх за
осъществяването им - престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК;
- за това, че при условията на продължавано престъпление, отправил
обидни думи спрямо Б. В. К. от. с. с., както следва: „“просяк“, „некадърник“, „
ще те еба в боклука“, „боклук“, „маймуна“, които са нанесени на публично
място и са унизили честта и достойнството на пострадалия в негово
присъствие и в присъствието на множество хора - престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
За претърпените от процесните престъпления неимуществени вреди
тъжителят е предявил граждански иск в общ размер на 3000 лева, които съдът
прие за съвместно разглеждане в настоящото производство.
В съдебно заседание тъжбата и предявените граждански искове, се
поддържат изцяло от тъжителя и неговия повереник - адв. Р. М. от АК в гр. Л..
Пледира се постановяване на осъдителна присъда по отношение на
подсъдимият К. А. А.. Адв. М. излага доводи за доказаност на повдигнатите с
тъжбата обвинения. Моли да се осъди подсъдимият да заплати сторените от
тъжителя разноски по делото.
Подсъдимият К. А. А., редовно призован се явява лично и с
упълномощен защитник - адв. Н. Л. от АК в гр. Л.. Защитникът в пледоарията
си прави анализ на събраните гласни и писмени доказателства, като пледира за
оправдателна присъда по отношение на подсъдимият като счита обвиненията
за недоказани.
При последната си дума подсъдимият заявява, че иска съда да прецени
кой е виновен и да постанови справедлива присъда. Посочва, че до физическа
саморазправа не се е стигало.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
преценен поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 11.02.2024г. вечерта около 21:00 часа тъжителят и свидетелите М. М.
Е. и М. Б. М. били на маса пред магазина на К. и консумирали алкохол. През
това време по улицата минал подсъдимият К. А. А., жената с която живее на
семейни начала св. Ц. В. Т. и малкото им дете. Тогава подсъдимият започнал
1
да се заяжда с тъжителя и обидно хвърлил към него стотинки като започнал
да го обижда и да му се заканва. Свидетелите Е. и М. станали и застанали
между подсъдимия и тъжителя за да предотвратят евентуална физическа
саморазправа и до такава не се стигало. Тъжителят не отвръщал на обидите и
заканите от страна на подсъдимия и позвънил на тел. 112. През това време
живущите срещу магазина съседи – свидетелите П. Р. Й. и А. С. Д. били на
терасата в дома си, чули скандала пред магазина и отишли на място. Още
докато били на терасата видели подсъдимият да минава по улицата с жена си.
Те видели, че подсъдимият започнал да хвърля стотинки по тъжителя и да го
обижда и да му се заканва. Тогава излезли пред магазина. Св. Ц. Т. призовала
подсъдимия да си тръгват, но той отказал. А. отправил обидни думи и спрямо
дъщерята на тъжителя св. В. Б. В., която към онзи момент също била пред
магазина. Постепенно конфликта бил преустановен, А. си тръгнал и на място
пристигнал полицейски патрул в състав - св. К. И. и св. М. А. /служители на
РУ – Луковит/. Същите били изпратени на сигнал за агресивен мъж. На място
пред магазина в с. Беленци полицаите установили тъжителя, който обяснил
случилото се и ги насочил къде могат да установят подсъдимия. След това на
ул. „О.“ те установили К. А., който видимо бил употребил алкохол. В
последствие полицаите съставили протоколи за предупреждение по чл. 65 от
ЗМВР и на двете страни, тъй като към онзи момент не са могли да установят
чия е вината за конфликта.
Горната фактическа обстановка се установи въз основа на гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите М. М. Е., М. Б. М., К.
Пламенов И., М. А. И., П. Р. Й., А. С. Д., А. А. А., В. Б. В., В. С. Д. и Ц. Т. В.,
които са дадени непосредствено пред съдебният състав, събрани са и
проверени по надлежен процесуален ред, и са достатъчни по своят характер, в
едно с останалите доказателства по делото за разкриване на обективната
истина. Същите могат да бъдат определени, като допустими, необходими и
относими, като те се анализират не само в своята цялост, но и в конкретика
след съпоставянето им едно с друго, с цел да се отделят спорните от
безспорните обстоятелства, както и тези които действително са били
настъпили.
По доказателствата съдът приема:
На първо място, съдът приема като достоверни показанията на
свидетелите М. Б.лавов Е., М. Б. М., Павлена Р. Й. и А. С. Д., които са би
очевидци на случилото се на 11.02.2024г. относно развитието на събитията
през въпросната вечер. Съдът приема показанията на св. В. Б. В. и св. Ц. В. Т.,
които също са очевидци на случилото се като отчита факта, че едната е
дъщеря на тъжителя, а другата живее на семейни начала с подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на бащата на подсъдимия - свидетеля А.
А. А., в които той излага, че преди време сина му и тъжителя са били
неразделни приятели. Показанията в тази част му се подкрепят и от другите
свидетелски показания. А. твърди, че отношенията между подсъдимия и
тъжителя се влошили, тъй като сина му преустановил ходенето на лов с
последния. Свидетеля съобщава за по – ранен конфликт между сина му и
дъщерята на тъжителя. Като причина св. А. посочва, че последната не била
върнала ресто на внука му. Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази
част отчитайки факта, че същият е баща на подсъдимият. В съдебно заседание
не се установи причината за влошаване на отношенията между К. и А., но
безспорно се установи, че такова влошаване е настъпило във времето и
същото е ескалирало на 11.02.2024г.
2
По отношение на отправеният обиден израз спрямо тъжителя „просяк“,
същият се потвърждава от показанията на св. А. Д. /л. 39/ и св. В. В. / л. 49/.
По отношение на отправените обидни изрази спрямо тъжителя „боклук“ и
„ще те еба в боклука“, същите се потвърждава от показанията на св. М. М. /л.
37/, св. П. Й. /л. 38/, св. А. Д. /л. 38/ и св. В. В. /л. 49 и 50/. По отношение на
отправеният обиден израз спрямо тъжителя „маймуна“, същият се
потвърждава в свидетелските показания на св. М. М. /л. 38/ и св. А. Д. /л. 38/.
Ето защо съдът приема, че посочените по – горе обиди са отправени от
подсъдимия спрямо тъжителя. В хода на съдебното следствие не беше
установено подсъдимият да отправил обиден израз „ некадърник“ спрямо
тъжителя.
Настоящият състав на съда не приема деянието да е извършено при
условията на продължавано престъпление. Свидетелят В. С. Д. съобщава за
отправяни обиди от страна на подсъдимия спрямо тъжителя преди две години,
на които са присъствали и св. П. Й. и св. А. Д. /“Т.“/. В хода на съдебното
следствие тези негови твърдения не се подкрепиха от св. Й. и св. Д..
Последните не съобщават за такава случка от преди две години. Нещо повече
св. Й. посочва, че не знае преди това двамата /подсъдимия и тъжителя/ да са
имали конфликти като А. е пазарувал от К. до случката от 11.02.2024г. /л. 38/.
Бащата на подсъдимият св. А. А. споделя за първи конфликт между сина му и
дъщерята на тъжителя св. В. В. едва през 2024г., т. е. не се установиха по
категоричен начин данни отправяни обиди от страна на подсъдимия спрямо
тъжителя преди тази случка.
Съдът кредитира от части показанията на св. Ц. Т. доколкото същата
живее на семейни начала с подсъдимия. Свидетелката твърди, че тъжителят и
подсъдимият са се обиждали и заканвали взаимно. Тези нейни твърдения не
бяха подкрепени от други свидетелски показания. Нещо повече, останалите
свидетели посочват, че тъжителя е имал пасивно поведение по време на
конфликта от 11.02.2024г.
Относно отправяните закани спрямо тъжителя, семейството и
имуществото му с изразите: „ще те еба в боклука“, „ на какъв се правиш,
знаеш ли че ще вляза у вас и ще ви избия всичките, никой нищо не може да ми
каже на мен“ съдът приема същите за изречени от подсъдимия. Това
обстоятелство се установява от свидетелските показаният на свидетелите: М.
М. /л. 38/, П. Й. /л. 38/, А. Д. /л. 38/ и В. В. /л. 49 и 50/. В хода на съдебното
следствие не се установи подсъдимият да е отправял закани спрямо тъжителя
с израза „няма да ви оставя вас и ще ви избия като кучета“. В хода на
съдебното следствие се установи по безспорен начин чрез свидетелски
показания и записи от тел. 112, че отправените обиди и закани от подсъдимия
спрямо тъжителя са се осъществили на 11.02.2024г. вечерта, а не в 09:00 часа
сутринта, както е посочено в тъжбата.
Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители.
Воден от горното при така приетата фактическа обстановка съдът
прие от правна страна следното:
Съдът установи наличието на всички обективни признаци,
3
съдържащи се в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 144, ал. 1 от
НК. Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства относно авторството на деянието сочи към
подсъдимия К. А. А.. В хода на съдебното следствие се установи по безспорен
начин, че подсъдимият А. на 11.02.2024г. е отправил спрямо тъжителя Б. В. К.,
спрямо семейството му и спрямо имуществото му следните закани: „ще те еба
в боклука“, „ на какъв се правиш, знаеш ли че ще вляза у вас и ще ви избия
всичките, никой нищо не може да ми каже на мен“, както и действия в
насочено положение към тъжителя да се саморазправя, които действия са
възбудили основателен страх за осъществяването им.
От субективна страна, деецът е действал с пряк умисъл.
При така изложените от правна страна аргументи и дадената правна
квалификация на извършеното престъпление, съдът прецени в процеса на
анализа относно вида и размера на наказанието, че същото следва да се
определи при условията на чл. 54 от НК. Като предвиденото наказание за
съответното престъпление е лишаване от свобода до три години. Съобразно
множеството престъпления, за които подсъдимият е признат за виновен и
разпоредбата на чл.78а, ал. 7 от НК не са налице предпоставките по чл. 78а от
НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Съдът определи като най – подходящо наказание
л. с. за една година. В случая са налице предпоставките за прилагане на чл. 66
от НК, поради което съдът отлага така определеното наказание /1 г. л. с./ за
изпитателен срок от 3 години.
По отношение на повдигнатото на подсъдимият обвинение за извършено
от него престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1
от НК, за това че при условията на продължавано престъпление, отправил
обидни думи спрямо Б. В. К. от. С. с., както следва: „“просяк“, „некадърник“, „
ще те еба в боклука“, „боклук“, „маймуна“, които са нанесени на публично
място и са унизили честта и достойнството на пострадалия в негово
присъствие и в присъствието на множество хора, съдът намира за доказани
нанесените обиди на публично място, с изключение на израза „некадърник“,
но не приема престъплението да е извършено в условията на продължавано
престъпление.
От субективна страна, деецът е действал с пряк умисъл.
При така изложените от правна страна аргументи и дадената правна
квалификация на извършеното престъпление, съдът прецени в процеса на
анализа относно вида и размера на наказанието, че същото следва да се
определи при условията на чл. 54 от НК, като на подсъдимия се наложи глоба
в размер от 3000 лева, които да заплати в полза на държавата по сметка
бюджета на съдебната власт и обществено порицание, което да бъде
изпълнено чрез залепване на съобщение за влязлата в сила присъда в кметство
в с. Б., общ. Л. след като присъдата бъде обезличена. Съдът определи
наказанието отчитайки обстоятелството, че подсъдимият е продължавал да
обижда тъжителя дори и при неговото пасивно поведение.
Относно предявеният граждански иск, приет за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство съдът намира следното:
С оглед признаването на подсъдимият К. А. А. за виновен в
4
извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, съдът намира, че следва
същият да заплати на гражданския ищец Б. В. К. от с. Б., общ. Л. сумата от 1
500 / хиляда/ лева, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК
неимуществени вреди. Съдът определи посочената сума като взе предвид
степента на обществена опасност на заканите, естеството на същите,
поведението на подсъдимия и пострадалия въпросната вечер.
С оглед признаването на подсъдимият К. А. А. за виновен в
извършено престъпление по чл. 148, ал. 1 т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, съдът
намира, че следва същият да заплати на гражданския ищец Б. В. К. от с. Б.,
общ. Л. сумата от 1 500 / хиляда/ лева, с правно основание чл. 45 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за причинените му от престъплението по чл.
148, ал. 1 т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди. Съдът определи
посочената сума като взе предвид степента на засягане на личното
достойнство на пострадалия. Обидите са изречени на публично място в
присъствието на негови приятели, съседи и роднини.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият
К. А. А. следва да заплати на тъжителя Б. В. К. сумата от 600,00 лева
представляваща възнаграждение за адвокат.
Подсъдимият А. следва да заплати на Районен съд Луковит и сумата от
120,00 лева представлявяща държавна такса върху уважената част на
гражданският иск в размер на 3000 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:


5
Съобщи за изтекли лични данни