№ 197
гр. Момчилград, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100152 по описа за 2022 година
Производството е по чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД.
В своята искова молба ГЮР. Й. Ш., предявена чрез адв.В.Я. от АК-
Кърджали, твърди, че с протоколно определение от 07.01.2022г., постановено
по НОХД №1/2022г. на Районен съд– Момчилград, ответникът С. С. М. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1
от НК, а именно за това, че на 11.08.2021г. в гр.Момчилград, му е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край на лявата
раменна кост и изкълчване на лявата лакътна става, довели до трайно
затрудняване на движението на лявата ръка за повече от един месец.
С това деяние ответникът е причинил на ищеца неимуществени вреди
изразяващи се в следното: С нанасянето на телесната повреда, като се има
предвид мястото на причиняването й на ищеца му се е наложило да изтърпи
изключително силни болки и страдания, които продължавали няколко месеца
наред. И към настоящият момент ищецът понякога ги усещал, особено при
смяна на климата. Освен това силно се влошило и емоционалното му
състояние. Вследствие на нанесената му телесна повреда не е било
възстановено напълно движението на лявата му ръка. Наложило се
1
продължаващо и към настоящият момент провеждане на физиотерапевтично
лечение, за което представял писмени доказателства. Ищецът твърди, че по
мнение на физиотерапевтите е било възможно никога движението на ръката
да не се възстанови напълно.
Заявява, че той- ищеца си служи преимуществено с лявата ръка. С нея
се хранел, пишел и извършвал всички тези действия, които повечето хора
извършвали обикновено с дясната си ръка. Първоначално след нанасяне на
телесната му повреда се е наложило да се храни с чужда помощ и най-вече за
прием на течни храни. Създадено му е било затруднение в продължение на
няколко месеца при извършване на ежедневната му трудова дейност,
управлението на лек автомобил, както и когато се наложи собственоръчно да
напише или подпише текст.
Бил с влошено емоционално състояние, предвид начина по-който
спрямо него е било извършено престъплението от ответника, като изпадал в
стрес и не можел да спи нощем, получавал емиционални кризи. Изпитвал
страх и към настоящият момент да не стане отново жертва на физическо
насилие от страна на ответника. Вследствие на това ограничавал контактите
си с хората, като по този начин променял досегашното си ежедневие. Считал,
че му е причинена психо-емоционална травма от извършеното спрямо него
престъпление от общ характер и въпреки, че от извършване на деянието са
изминали повече от седем месеца и до сега е имал уплаха от случилото се.
Предвид изложеното и след доказване на твърденията моли съда да
постанови решение, с което да се осъди ответникът С. С. М. с ЕГН-
**********, да заплати на него- ищеца ГЮР. Й. Ш. с ЕГН-**********,
сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди- болки и страдания и влошено емоционално състояние,
вследствие нанесената му от ответника на 11.08.2021г. в гр.Момчилград,
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на
деянието - 11.08.2021г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски
по делото и представя писмени доказателства.
В съдебно заседание, не се явява, и се представлява от адв.В.Я. от АК-
Кърджали, който поддържа така предявеният иск, по изложените в нея и в
с.з.съображения.
Ответникът С. С. М., чрез адв.М.С. от АК- Кърджали, в срока по
чл.131 от ГПК, е представил писмен отговор, в който сочи, че предявеният
иск е допустим, но неоснователен, и че твърденията на ищеца не отговарят на
2
истината. Посочва, че от известно време насам бил подложен на непрекъснат
психически тормоз, заплахи и закани от страна на ищеца, които
продължавали и към настоящият момент, за което бил подал сигнал до
Районна прокуратура - Кърджали, по който е образувано ДП № 7/2022г. по
описа на РУ- Момчилград. Ответникът заявява, че в подаденият сигнал
посочил, че през месец март 2021г., около 19.00 часа, когато отивах пеша към
ресторант „Басейна" през градския стадион, ищецът, който е бил на
скамейките на помощното игрище го пресрещнал със закана- „Ще те убия
боклук, изчакай ме тук, отивам да взема пистолета от вкъщи“. Ответникът
заявява, че само телената мрежа между тях е спомогнала да се отърве без
физически контакт с ищеца по делото. Там разбрал, че причина за агресията
на ищеца към него е била кореспонденцията им с неговата бивша съпруга
Сибел, водена по мобилното приложение „Вайбър", тъй като отдалечавайки
се чул същият да го пита защо пишел на жена му.
Ответникът посочва, ищецът умишлено не е посочил и премълчал
обстоятелствата, при които е нанесена средната телесна повреда, и те били
следните: На 11.08.2021г., около 18.00ч. се придвижвал с автомобила си по
улица „Гюмюрджинска" в гр.Момчилград, по посока към градския стадион,
когато отсреща се появил ответникът Г. Ш. с автомобила си, и пред ресторант
„Осетия" същият е насочил автомобила си срещу него. Заявява, че едвам
успял да избегна сблъсъка. В този момент забелязал, че ищецът отново му
ръкомаха и отправя неприлични жестове. Не му отвърнал внимание и
продължил по пътя си и спрял на спирката пред ресторант „Седемте тераси",
където прекарвал свободното си време. Твърди, че е забелязал Г. Ш. да го
проследява, и усетил, че някой зад него рязко набил спирачки. Когато слезнал
е видял, че лицето което е спряло зад него е ищецът и последният, слизайки
от автомобила си, се засилил срещу него със закани на турски език- „Ще те
убия; Ще те размажа; Ще убия цялото ти семейство“.
Ответникът заявява, че когато ищецът, с приближаването си до него го е
ударил с юмрук по главата, и той е направил опит да се предпази, като го
избутал назад. В резултат на това ищецът е паднал на земята и започнал да се
държи за ръката. В същото време се намесил и продавачът от отсрещния
магазин за спално бельо- Ю. Х., който е укротил ищеца Г. Ш..
Ответникът посочва, че по- така описаният начин ищецът е допринесъл
3
за настъпването на вредоносният резултат, като предприетото нападение
срещу него от ищеца и вредоносният резултат са били в пряка причинно-
следствена връзка, тъй като ищецът, ако не го бил преследвал и нападал,
нямало да се стигне до нанасянето му на средна телесна повреда. Посочва
също така, че предприемайки нападение срещу него с цел да му нанесе
телесна повреда, ищецът е поел предвидим и реално очакван риск да бъде
нанесена телесна повреда и на самия него или неоправдано е игнорирал този
риск. Това негово рисково поведение следвало да бъде отчетено в настоящият
случай и в тази връзка прави възражение за съпричиняване на средната
телесна повреда на ищеца, като в тази насока посочва и съдебна практика.
Освен това исковата претенция, в размер на 15 000 лева била и необоснована,
и посочва, че размерът на обезщетението не можел да бъде и източник на
обогатяване за пострадалия, тъй като справедливостта, с оглед паричния
характер на обезщетението, е била детерминирана от икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането- минималната работна
заплата и установената съдебна практика за сходни случаи. Предвид това
моли да се отхвърли исковата претенция, т.к. била неоснователна и
недоказана. Алтернативно предлага, че случай на частично уважаване на
исковата претенция да се вземе предвид направеното от възражение за
съпричиняване, съобразно което и да се приложат критериите за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Ответникът в с.з. не се явява и се представлява от адв.М.С., който
оспорва основанието на иска, както и размера на претендираното обезщетение
за причинени неимуществени вреди, като намира същият за завишен, по
изложени съображения. В предоставеният му по смисъла на чл.149 ал.3 от
ГПК срок не е представил писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се, че по приложеното като доказателство по настоящото
производство НОХД № 1/ 2022г. на РС- Момчилград, приключило с влязло в
сила Определение от 07.01.2022г., е одобрено Споразумение, по силата на
което ответникът по настоящото производство е бил признат за виновен за
престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК- за това, че на 11.08.2021г. в
гр.Момчилград е причинил на ищеца ГЮР. Й. Ш. средна телесна повреда,
4
изразяваща се в счупване на долният край на лявата раменна кост и
изкълчване на лявата лакътна става, довели до трайно затрудняване на
движението на лявата ръка за повече от един месец. Със същото
Определение решаващият наказателен съд, като е приел, че отв.С.М. е
виновен за престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б”
от НК, и му е наложил наказание “пробация” по чл.42 “а” ал.2 т.1 и т.2 от
НК, със съответни пробационни мерки. Определението на съда е влязло в
законна сила на същата дата- 07.01.2022г.
В хода на наказателното производство по горното дело е била
назначена съдебно-медицинска експертиза, при която вещото лице е
установило, че на пострадалия Г.Ш. /ищецът по настоящото производство/ са
били причинени следните увреждания- счупване на долният край на лявата
раменна кост, изкълчване на лявата лакътна става, и охлузване кожата на
десният крак. Счупването на долният край на лявата раменна кост и
изкълчването на лявата лакътна става, са довели до трайно затрудняване
движението на лявата ръка за повече от 1 месец, а охлузването кожата на
десният крак- причинило болка и страдание.
Като доказателства по делото са приложени НОХД № 1/ 2022г. на
МРС, към което са приложени съответни медицински документи- с които се
установява, че ищецът по делото- Г.Ш. е постъпил в болнично заведение,
където спрямо него са приложени съответни медицински процедури, описани
подробно в същите, поради причинените му телесни увреждания, описани по-
горе в СМЕ.
В хода на настоящото производство по делото е назначена и съответно
извършена Съдебно-медицинска експертиза № 54/ 2022г., с вещо лице д-р
Н.М., чието заключение съдът възприема изцяло като обосновано, и от което
е установява следното; 1/ на ищеца е било причинено счупване на долният
край на лявата раменна кост, изкълчване на лявата лакътна става, и охлузване
кожата на десният крак. Счупването на долният край на лявата раменна кост и
изкълчването на лявата лакътна става, са довели до трайно затрудняване
движението на лявата ръка за повече от 1 месец, а охлузването кожата на
десният крак- причинило болка и страдание.; 2/ вещото лице е посочило, че
описаните увреждания са получени при действието на тъп твърд предмет, и
по време и начин е било възможно да са възникнали, така, както е съобщил
5
пострадалият /на 11.08.2021г. около 18,00 часа е бил бит с юмруци и ритници
и повален на земята от познато му лице/; 3/ на Г.Ш. е било приложено
консервативно лечение с гипсова имобилизация, медикаменти и
физиотерапия, като въпреки приложеното лечение, съобразено с правилата на
добрата мед.практика, към момента не е било налице пълно излекуване на
травмата; 4/ Флексията в лявата лакътна става /сгъване/ в крайната й фаза е
била болезнена и невъзможна, а екстензията /разгъването/ е била възможна на
40 градуса, и е била ригидност на мускулатурата и оточност в областта на
лявата лакътна става. 5/ На ищеца е било предписано продължаване на
рехабилитацията, и целта на същата е било подобряване на състоянието му и
увеличаване обема на движения в лявата лакътна става. В с.з. вещото лице
поддържа своето заключение и дава допълнителни пояснения по същата,
подробно описани в съдебният протокол, и които не променят изводите на
същият, отразени в заключението.
Като писмени доказателства са приложени медицински документи,
които са послужили и на вещото лице за изготвяне на СМЕ, и които съдът не
ги обсъжда, поради предходното.
С представено копие на Постановление от 14.04.2021г. на прокурор от
РП- Кърджали, е видно, че е прекратено наказателното производство по ДП
№ 7/2022г. на РУ- Момчилград, образувано за деяние по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от
НК, за това, че на 11.08.2021г. в гр.Момчилград е била отправена закана с
престъпление- убийство против личността на С. С. М. /ответник по
настоящото производство/ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му. От мотивите на това постановление се
установява, че ответникът е посочил няколко примера, в които е бил
заплашен с убийство на различни дати и места в Момчилград от ищеца
/Г.Ш./, като в същото време и последният е посочвал, че е заплашван от
първият. Прокурорът, предвид събраните по делото доказателства-
показанията на всички свидетели- в това число и на страните в настоящото
производство, е приел, че между страните е налице конфликт, и че двете
страни създават конфликтните ситуации, при която заканите и обидите били
взаимни. Предвид и на това е приел, че липсват обективните и субективните
белези на извършено деяние по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК, и прекратил
производството по делото.
6
Като свидетели са разпитани няколко лица, посочени от страните,
както следва;
1/ св.ХЮ. Зеки Х., който в показанията си сочи, че познава страните в
настоящото производство и е видял конфликта между тях през лятото на
миналата година, на ул.“Гюмюрджинска“, до магазина на „Наркооп“ до
„чейнж-бюрото“, т.к. е пътувал със своята кола по тази улица, и спрял от
лявата страна и тръгнал към тях да ги разтървава. Като стигнал до тях те се
били отделили, и той им казал,че не е хубаво да правят това, и хората им
гледат сеира. Заявява, че те са се ударили преди да стигне до тях, като Г. се
държал за ръката и казал,че може да е счупена. Видял колата на Г., но не е
забелязал колата на С., и спрял при тях, т.к. познавал, и не знаел защо е
възникнал конфликта.
2/св.Е.Е., в показанията си твърди, че познава страните в настоящото
производство и бил свидетел на техен конфликт, който се случил миналата
година в негово заведение „Басейна“, който се намира на стадиона. Бил
поканил приятели на гости, сред които и С. /ответникът/, който идвал отгоре
през портала на стадиона, когато Г. /ищецът/ изведнъж започнал да му посяга
и да му се заканва с убийство, и двамата се скарали. На място е бил и лице на
име Ф., който ги разделил, като С. си тръгнал, но е бил притеснен и уплашен.
Заявява, че е имало заплахи и закани за убийство от страна на Г. към С.. Не
бил свидетел на други техни конфликти.
3/св.Ф. Махмуд, в показанията си твърди, че познава страните в
настоящото производство и бил свидетел на техни конфликти- единият път на
стадиона, и вторият път- когато се сбили до бръснарницата. Първият път се
случил миналата година към октомври на стадиона, където играли мач, и
били извикали и С., но Г. е бил там и почнал да крещи към С., че ще го набие,
убие и т.н.. Вторият път- до бръснарницата, като С. му се обадил и казал, че с
Г. се разминали на пътя и почнал да му маха с пръст, и след това обърнал
колата си и слезнал зад С.. Свидетелят посочва, че до бръснарницата се
спречкали, и предполага, че С. е бут в самозащита Г. и последният е паднал.
Знаел причината за техният конфликт, и това е било заради жената на Г. и
разговори по телефон и „вайбър“. Свидетелят е бил очевидец и на друг техен
скандал, при който С. е бил провокиран и това е било в заведение „Лайк
Гарден“, където те- той свидетелят, С. и Ердинч Хайрула, били на една маса,
7
и се появил Г., който започнал да крещи към цялата маса „какво правят тези
извратени тук“. С. нищо не казал, но се обадил в полицията, а той- свидетеля
е направил устна забележка на Г.. Това се случило преди скандала пред
бръснарницата.
4/ св.Ерхан Махмуд, който заявява, че е приятел на Г. от 15 години, а С.
познавал по име и физиономия от града. Знаел за конфликта между тях, който
е бил заради бившата жена на Г., като те вече били разведени, но не знаел от
кога. Не бил свидетел на сбиването между ищеца и ответника, но знаел, че на
Г. са счупени лявата ръка и китка. Бил свидетел на техен конфликт и в
заведение „Лайк Гарден“, като и двата случая са били заради жената на Г..
Свидетелят подробно описва, че след травмата Г. е ходил многократно на
лечение и терапии, и имал затруднения при ползването на лявата ръка- при
хранене, шофиране и др. Бил около месец-два с гипс, и в това време те-
неговите приятели го возели с колата, т.к. не можел и да шофира. Преди е
работел в фирма „Централ“ и занимавал с апартаменти. След контузията имал
и психологически и емоционални проблеми, като се отдалечил от хората, не
си вдигал телефона, оглеждал се наоколо при излизане, защото го е било
страх, взимал някакви успокоителни, ръката го боляла. Не можел да си движи
ръката както трябва, ходел на рехабилитации и др., и емоционално не е добре
и заради изневярата на жена си, а психологически- не бил добре заради
нанесената му травма.
5/ св.Д.Я., който заявява, че е приятел и колега на Г. от 7-8 години, и
работили в една фирма, и постоянно се виждали. Преди около година С. е
счупил лявата ръка на Г. в центъра на Момчилград и причината е била
връзката на С. с жената на Г.. Знаел за конфликта между тях, който е бил
заради бившата жена на Г., с която С. имал връзка, като те вече били
разведени, но не знаел от кога. Не бил свидетел на сбиването между ищеца и
ответника, но знаел, че на Г. е счупена лявата ръка, като свидетелят подробно
описва, че след травмата Г. е близо два месеца с гипс, както и ходел
многократно на лечение и терапии, и имал затруднения при ползването на
лявата ръка- при хранене, шофиране и др. Бил около месец-два с гипс, и в
това време те-неговите приятели го возели с колата, т.к. не можел и да
шофира. След контузията имал и психологически и емоционални проблеми,
като се отдалечил от хората, не си вдигал телефона, имал страх от С., ръката
го боляла, сънувал кошмари вземал антидепресанти и др.. Не можел да си
8
движи ръката както трябва, ходел на рехабилитации и др., и емоционално не е
добре и заради изневярата на жена си, а психологически- не бил добре заради
нанесената му травма. Свидетелят посочва, че два месеца след случая Г. е
започнал работа, а от м.януари е започнал и да шофира.
От гореизложеното е видно, че предявеният от ищеца Г.Ш. против
ответника С.М. иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД- за заплащане на
обезщетение за причинените вследствие на престъпление по чл.129 ал.2 вр.
ал.1 от НК, неимуществени вреди в размер на 15 000 лева- за причинена
средна телесна повреда /описана по- горе/, е процесуално допустим, и по
същество разгледан частично основателен.
Установено е по безспорен начин, че ответникът на 11.08.2021г. в
гр.Момчилград, е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на долният край на лявата раменна кост и изкълчване на лявата
лакътна става, довели до трайно затрудняване на движението на лявата ръка
за повече от 1 месец.
За това свое деяние отв.С.М. е бил осъден, с определение от
07.01.2022г., по НОХД № 1/ 2022г. на РС- Момчилград. В резултат на
извършено престъпление на ищеца са били причинени съответни телесни
увреждания- довели до средна телесна, описани по-горе във заключенията на
вещото лице – д-р Н.М..
Безспорно е установено, тези телесни увреждания са пряка и
непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на
ответника, който виновно е нанесъл удари по тялото и крайниците на ищеца,
в резултат на които са причинени описаните по-горе телесни увреждания.
Получените телесни увреждания-описани подробно в цитираните по-горе
експертизи са последици от това, че ответника е нанесъл удари по тялото и
крайниците на ищеца, като на същият е била причинена средна телесна
повреда, от която същият е претърпял и търпи болки и страдания, и същите
представляват неимуществени вреди от неправомерното поведение на
ответника.
В същото време се установи, че причиняването на телесните
увреждания, предмет на наказателното дело, а и на настоящото производство,
са в резултат на трайните конфликтни отношения между страните, които са
възникнали по повод определени отношения на ответника със съпругата на
9
ищеца. Със свидетелските показания се установят именно тези влошени
отношения между страните, които са довели до неколкократни конфликтни
ситуации, при които ищеца е нападал вербално ответника, в т.ч. и публично.
Това важи и за скандала между двамата от 11.08.2021г. в централната част на
Момчилград, в резултат на който е причинена средната телесна повреда на
ответника от ищеца. Именно и влошените отношения между страните, както и
неколкократното провокативно поведение на ответника спрямо ищеца са
довели и до настъпването на вредоносният резултат, чийто причинител
безспорно е ответникът.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил на друго лице- а причинените на ищеца от
ответника неимуществени вреди съставляват непозволено увреждане на
нематериални блага на постадалото лице- нарушено е здравето на същия, в
описания по-горе смисъл, същият претърпял болки и страдания- и които
продължава да ги търпи. Несъмнено е установено, че причинената средна
телесна повреда на ищеца- със описаните характеристики, съставляват
неимуществени вреди- последният е бил приет за преглед от съдебен лекар и
травмотолог, със посочените телесни увреждания, които са довели до
резултат ищецът да е със затруднено движение на горен ляв крайник за
период повече от 1 месец. В това време- видно от показанията на свидетели,
същият е изпитвал физически болки и страдания. В резултат на
престъплението на ищеца са причинени физически увреждания- описаните
по-горе, които са довели до гипсирането на крайника, и до прилагане на
рехабилитационни процедура за раздвижване, като и към настоящият момент
пострадалият не може да извърша определени движения /сиреч е с
ограничени възможности за движение на лявата си ръка/. През времето,
когато е бил с гипсирана ръка месец-два, ищецът е бил особено затруднен да
се храни, шофира и да извършва обичайните движения със ръката си, и за
това му помагали негови приятели. От показанията на свидетелите е видно, че
същият е изпитвал болки, както и е бил стресиран и шокиран. Бил загубил
желание за контакт и напускане на дома за определено време. Изпитал
проблеми със работата си. Шокът от преживянето се отразил на неговите
социални контакти.
Предвид горното съдът приема, че са налице причинени неимуществени
вреди на ищеца, отговорност за чието настъпване носи ответника, и които
10
следва да бъдат овъзмездени съобразно правилата на чл.45 и чл.52 от ЗЗД- по
справедливост.
Очевидно е, че неимуществените вреди са пряка и непосредствена
последица от неправомерното и виновно поведение на ответника, който
извършвайки престъплението е причинил горните неимуществени вреди. И
тъй като е налице едно непозволено увреждане съдът приема, че вината на
ответника е установена- съобразно заложеното в презумпция на чл.45 ал.2 от
ЗЗД, която не е оборена в цялост, но в същото време са налице гласни
доказателства, които водят до извода, че и поведението на ответника е довело
до нанасяне на телесните увреждания. Сиреч, наличните доказателства сочат,
че ответника е виновен в причиняването на тези вреди на неимуществени
блага- каквито са телесната неприкосновеност на личността на ищеца, но
последният със своето поведение- думи и действия /отправени закани и
заплахи/ също е допринесъл за настъпването на вредоносният резултат.
Установяването вината на ответника е предпоставка последният да носи
гражданска отговорност за своите действия, доколкото такава е поискана и
само такава, като в същото време следва да бъдат съобразени и действията на
пострадалото лице в тази насока- посочени и по-горе.
Предвид казаното по–горе съдът намира, че предявеният от ищцата
иск с правно основание чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД, против ответника за заплащане
сумата от сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди- болки и страдания и влошено емоционално
състояние, вследствие нанесената му от ответника на 11.08.2021г. в
гр.Момчилград, средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
извършване на деянието - 11.08.2021г., до окончателното й изплащане, е
частично основателен и следва да бъде уважен само отчасти, а именно в
размер на 5 000 лева, като в останалата му част и да целия предявен размер от
15 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът намира, че сумата от 5 000 лева е достатъчна за справедливо
овъзмездяване на причинените на ищеца болки и страдания, т.к., се установи,
че самата средна телесна повреда, въпреки, че е довела до допълнителни
усложнения на здравето на същият- описани подробно по-горе, не се установи
самите болки и страдания да са били изживяни във степен по- висока от
11
обичайната за този вид телесни увреждания. Освен това се установи, че до
вредоносният резултат се е стигнало и поради поведението на ответника
спрямо ищеца- посочено по-горе. Ето защо съдът приема, че принципът на
справедливостта ще бъде спазен при присъждане на обезщетение в размер на
5 000 лева.
Следва прочее ответника да бъде осъден да заплати сумата от 5 000
лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца, вследствие на
извършеното на 11.08.2021г. престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК,
неимуществени вреди- болки и страдания, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата, като искът в останалата част и до пълния предявен размер от 15 000
лева следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца, направените от последният разноски по делото, съразмерно на
уважената част от предявения иск съгласно правилата на чл.78 ал.1 от ГПК, а
именно в общ размер на 300 лева. Сторените от ответника разноски по
воденето на делото за адвокатско възнаграждение остават за негова сметка,
предвид изхода на делото.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-
Кърджали държавна такса в размер на 200 лева, както и сумата от 408,96
лева- заплатено възнаграждение за вещо лице.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника С. С. М. с ЕГН- **********, да заплати на ищеца
ГЮР. Й. Ш. с ЕГН-**********, сумата в размер на 5 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и
страдания и влошено емоционално състояние, вследствие нанесената му от
ответника на 11.08.2021г. в гр.Момчилград, средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на извършване на деянието - 11.08.2021г., до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и
до пълния предявен размер от 15 000 лева, като неоснователен.
12
ОСЪЖДА С. С. М. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на ГЮР. Й.
Ш. с ЕГН-**********, сумата от 300 лева, представляващи направени от
последния деловодни разноски.
ОСЪЖДА С. С. М. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС-Момчилград, сумата от 200 лева- представляваща държавна такса, както и
сумата от 408,96 лева- заплатено възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред Кърджалийския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на обявлението.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
13