Р Е Ш Е Н И
Е
№ 850 15.04.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Марина Димова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 3755 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
представлявано от *****, срещу Л.И.Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с
която се претендира установяването дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 271/15.01.2018
г. по ч.гр.д. № 373/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата
от общо сумата от общо 58. 61 лв., от която 45. 66 лева – главница за неизплатени суми за ползвани В и К услуги
за водоснабден имот, находящ се в *****, с абонатен номер *****, по издадена
фактура № ********** от 24.04.2015 г. за отчетен период от 06.10.2011 г. до
25.03.2015 г., ведно със мораторна лихва в размер на 12. 95 лева за периода от
25.05.2015 г. до 08.01.2018 г., и законна лихва върху главницата от 11.01.2018
г. до изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски, в това число и юрисконсултско възнагражедние.
Основанията за дължимост
на горните суми се основават на твърдения, че ответникът е потребител на ВиК услуги, титуляр по партида за обект, находящ се в *****,
с абонатен номер *****, ведно с *****, в качеството им на съсобственици на
имота, като претенцията обхваща припадащата й се съобразно квотата й в съсобствеността
½ идеална част от общите дължими суми в заявения отчетен период, видно
от издадената заповед за изпълнение срещу двамата длъжници,
в качеството им на наследници на *****Т..
Правното основание на предявените
искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
По
делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител адвокат М., с който исковете се оспорват по основание и размер. Сочи, че не са
представени доказателства за валидно възникнало облигационно отношение между
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - гр. Бургас и собственика на водоснабден
обект с административен адрес: *****- *****Т., както и че не е установено
качеството на наследник и съсобственик върху 1/2 идеална част от имота на
ответницата. Оспорва достоверността на отразените данни във фактура №
**********/24.04.2015г., получаването й от страна на задължената страна и
осчетоводяването й от ищеца, като заявява и наличието на несъответствия в
издадената фактура. Ако действително са били извършени два отчета на потребената вода, счита, че би трябвало да бъдат издадени
две фактури за двата различни периода от време - от 06.10.2011 г. до 31.07.2012
г. и от 01.08.2012 г. до 25.03.2015 г. За периода от 06.10.2011 г. до
31.07.2012 г. прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като е
изтекъл тригодишният давностен период по чл. 111 б.
“в“ от ЗЗД. С тези мотиви моли за отхвърляне на претенциите, респ. моли за
отхвърляне на иска в частта, в която се търси изплащане на задължения за
периода от 06.10.2011 г. до 31.07.2012 г., поради изтекла погасителна давност.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището
на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д. 373/2018
г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния
иск по настоящото дело. Длъжникът – ответник не е открит по постоянен и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради
което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правният интерес на ищеца от водене на установителния
иск по настоящето производство.
Изразходените количества вода се
установяват от справката-извлечение за отчет с мобилното устройство, като е представена
и фактурата, остойностяваща същата. Начислени са 42. 42 куб.м. вода, като 21
плюс 1. 27 куб.м. от разпределение са студен водомер в периода от 06.10.2011 г.
до 25.03.2015 г. и 19 плюс 1. 15 куб.м. от топъл водомер в същия период, за
което и издадена и процесната фактура на обща стойност от 91. 33 лева. В същата
за периода от 06.10.2011 г. до 31.07.2012 г. е начислена вода на стойност от 16.
65 лв. или 19. 98 лв. с ДДС, а за периода от 01.08.2012 г. до 25.03.2015 г. е
начислена вода на стойност от 59. 96 лв. или 71. 35 лв. с ДДС.
От изпълнената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура е
осчетоводена от ищцовото дружество по партидата на *****Т.,
като са налице различни цени на водата в периода от 06.10.2011 г. до 25.03.2015
г., поради което са и различни стойности в цената на куб.м., пропорционално на
дните във всеки от периодите. Вещото лице определя общата дължима мораторна
лихва за задължението в размер на 24. 47 лв. т.е. ½ част от нея възлиза
на 12.23 лв.
По делото като свидетел е разпитана Ж.У.,
изпълняваща длъжността отчетник измервателни уреди към ищцовото
дружество от януари 2015 г. Същата заявява, че оттогава ежемесечно отчита
реално данните от водомерите в процесния обект. През март 2015 г. достъп и бил
осигурен от един мъж, който се представял за син на Т. – бабата, която
починала, като още на следващия месец апартамента бил продаден. Преди тя да
започне работа във ВиК жилището е било необитаемо,
като това и било споделено от мъжа, който я извикал да отчете показанията на
водомерите.
Така и от заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-техническа експертиза се установява сочената промяна на
водата, както и че за процесния обект в периода на претенцията е направен един
реален отчет на 25.03.2015 г.
С нотариален акт от 06.04.2015 г.
ответницата и *****са продали процесния водоснабден имот на трето лице, т.е.
преди таза датата същите са били негови собственици.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на
претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали
ответникът е собственик на всеки от водоснабдените имоти.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2,
букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като
потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г.,
която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните
собственици на имоти в етажната собственост.
При това съдът приема, че потребител и
съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо
услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на
право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни
ограничени вещни права, на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, или в случая ответницата и *****се явяват потребители и следва да
отговорят за изразходените количества вода. За конкретния водоснабден обект обаче
се установи, че бил необитаем, по данните на свидетелката /без да е подавана
декларация и/или заявление в този смисъл/, което и било съобщено от момчето,
което и осигурило достъп до апартамента на 25.03.2015 г. Разпоредбата на чл.
22, ал. 2 от общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператора Бургас /ОУ/
предвижда отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се
осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия
водомер, което очевидно в случая не е било спазено, тъй като за целият период
от 06.10.2011 г. до 25.03.2015 г. е извършен само един отчет. Нормата на ал. 3
пък предвижда в междинните периоди между два отчета В и К операторът ежемесечно
да начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Наистина нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ОУ предвижда задължение
за потребителите да осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните
лица, упълномощени от В и К оператора за отчитане, монтаж или подмяна на
водомерите на водопроводните отклонения, включително в сгради - етажна
собственост, и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата и другите
обекти в сградата, което в случая не е спазено. Като последица обаче е
предвидено, че при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице
на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една
година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице
отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и
длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на протокола, В и К
операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49,
като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от
един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото
количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2
от Общите условия. В случая самият ВиК оператор не е
изпълнил предвиденото в неговите общите условия, при което няма как всъщност да
се установи реално в каква част от периода от 06.10.2011 г. до 25.03.2015 г.
какво е изразходеното количество вода. Горното е от значение с оглед
възражението за изтекла погасителна давност и обуславя извод за неоснователност
и недоказаност на претенцията, доколкото всички вземания, чиято изискуемост при
редовен отчет би настъпила преди 11.01.2015 г. /заявлението по чл. 410 от ГПК е
депозирано на 11.01.2018 г./ ще са погасени по давност, тъй като безспорното
същите съставляват периодични вземания и са погасяват с кратката тригодишна
давност по чл. 111, т. 3, предл. посл.
от ЗЗД. Това, че във фактурата е извършено условно разделяне на изразходеното
количество вода, пропорционално на месеците в отчетния период, с оглед
различните цени на вода през същия, нито намира опора в нормативната уредба,
нито променя горните изводи.
При този изход на делото се явява неоснователна претенцията
на ищеца за
присъждане на направените по делото
разноски, в това число и за заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов” № 3, представлявано от *****, срещу
Л.И.Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за установяването дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 271/15.01.2018
г. по ч.гр.д. № 373/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от общо сумата от общо 58. 61 лв.,
от която 45. 66 лева – главница за неизплатени суми за ползвани В и К услуги
за водоснабден имот, находящ се в *****, с абонатен номер *****, по издадена
фактура № ********** от 24.04.2015 г. за отчетен период от 06.10.2011 г. до
25.03.2015 г., ведно със мораторна лихва
в размер на 12. 95 лева за периода от 25.05.2015 г. до 08.01.2018 г., и законна лихва върху главницата от
11.01.2018 г. до изплащане на вземането.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.