О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260591
Пловдивският окръжен съд, гражданско
въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесет и шести
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов
след като разгледа докладваното
от председателя в.ч.гр.дело № 455 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 278 вр. чл. 274 ал.
1 т. 2 вр. чл. 248 ал.3 от ГПК.
Жалбоподателят „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София чрез пълномощник ст.юрисконсулт В.Т., моли да бъде отменено като неправилно Определение № 262931/05.11.2020г. постановено по гр.дело № 14675/2019г. по описа на РС-Пловдив,VІгр. състав. Заявява се, че съдът неправилно определил размера на дължимото адв. възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, като не е съобразил, че са предявени с исковата молба еднородни претенции за парични вземания срещу неизправен длъжник, произтичащи от едно и също правно основание, поради което интересът за ищеца е в общия размер на всички искове и се следва минимално адв. възнаграждение от 300лв плюс 69.76 лв или общо 369.74лв на процесуалния представител на ответника при изцяло отхвърлени искове.
С писмен отговор от адв. Д.Б. ***, процесуален представител на ответника А.М.М., се изразява становище за неоснователност на частната жалба, подадена от ищеца.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на районния съд, разгледа частната жалба по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното определение, с
което в производство по чл. 248 ал. 1 от ГПК, съдът оставя без уважение молба, вх.№ 272338 от
19.10.2020г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 за изменение на постановеното решение № 260773
от 09.10.2020г. в частта му относно разноските, районният съд излага
съображения:
Определянето на възнаграждението следва да се определи по чл.2, ал.5 от Наредба
№ 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като за
всеки от предявените обективно съединени искове следва да се определи отделно
възнаграждение, в редакция на съответните текстове към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие. Тъй като, в този смисъл са и изложените
в решението съображения, съдът намира, че молбата следва да се остави без
уважение.
Въззивният съд
приема за правилен извода на районния съд, както и изложените от него мотиви,
към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд констатира, че в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК от страна на ищеца „АСВ“ЕАД е постъпила молба за изменение на постановеното по делото Решение № 260773 от 09.10.2020г., с което „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 е осъдено да заплати на адв.Д.Г.Б.,***, сумата от 2100 лв. разноски по исковото производство, представляващи адвокатско възнаграждение по делото.
В случая, са предявени обективно съединени седем броя установителни искове в производство по чл.422 вр.чл.415ал.1 от ГПК, вр.чл.9 ЗПК,чл.240 ЗЗД,чл.86 ЗЗД, възлизащи в общ размер на сумата от 2001.59 лева по договор за паричен заем от 16.06.2017г., сключен между страните,респективно за: 812.69 лв, главница, 127.55 лв, договорна лихва за периода от 15.08.2017г.-13.03.2018г., 353.52 лв, неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 15.08.2017г. до 13.03.2018г., 353.43 лв, такса експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, 175 лв, разходи и такси за извънсъдебно събиране, 70 лв, разходи дейност на служител, 109.40 лв, обезщетение за забава от 02.04.2018г. до 01.07.2019г. Въззивният съд намира, че не е налице задължителна съдебна практика за приемане, че при еднородни претенции за парични вземания срещу неизправния длъжник, независимо, че произтичат от едно и също правно основание – неизпълнение на сключен договор за паричен заем, то следва да се приеме, че интересът е общ и не се претендират различни вземания на различни основания, при което и следва минимално адв. възнаграждение като за предявен един иск; в случая, респективно 300 лв плюс 69.76лв или общо 369.74 лв на процесуалния представител на ответника при изцяло отхвърлените искове, предвид чл.7 ал. 2 т. 2 от НМРАВ.
Предвид което и настоящият въззивен съд приема, че следва да се вземе предвид цената на отделните искове и предвид разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ, определянето на възнаграждението следва да се определи за всеки от предявените обективно съединени искове – отделно възнаграждение, като се вземе предвид, че е налице и регистрация по ЗДДС на пълномощника на ответната страна. При което след като обжалваното определение е съобразено с гореизложеното, въззивният съд приема, че същото е обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274 ал. 4 вр.чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното в закрито заседание на
05.11.2020г. Определение № 262931 на Пловдивски районен съд, гражданско
отделение, VІ гр. състав, по гр. дело № 14675 по описа на съда за 2019 година,
с което ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба,
вх.№ 272338 от 19.10.2020г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 за изменение на постановеното
решение № 260773 от 09.10.2020г. в частта му относно разноските.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/