Решение по КНАХД №1616/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Трия дизайн ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление в общ. Руен, [населено място], [улица], против решение № 562/17.07.2025 г., постановено по АНД № 1611/2025 г. на Районен съд – Бургас.

Жалбоподателят намира, че оспореното решение е неправилно, немотивирано и постановено при непълнота на доказателствата и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че от обстоятелствената част на НП не става ясно в коя от хипотезите на чл.5, ал.4 от КСО е извършено нарушението. Излагат се съображения за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от упълномощен представител, чрез който поддържа жалбата.

Ответникът – зам. директор на ТД НАП Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 814037-[рег. номер]/17.02.2025 г., издадено от зам. директор на ТД НАП Бургас, с което на Трия дизайн ЕООД, за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба Н-13 от 2019 г. на МФ, на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

За да постанови решението съдът е приел за безспорно установена фактическата обстановка и преценил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е изложил мотиви, според които нарушението е доказано, както и, че същото не представлява маловажен случай. Санкцията е преценена като правилно наложена по основание, вид и размер.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

При извършена проверка от служители в ТД НАП Бургас се установило, че дружеството – касационен жалбоподател, като осигурител е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация образец 1 в ТД НАП Бургас за месец септември 2024 г. Декларацията е следвало да бъде подадена до 25.10.2024 г., но е подадена електронно, подписана с КЕП и е била приета с вх.№ 02000243500848. До лицето е била изпратена покана с изх.№ 02000243500848/06.01.2025 г., връчена на 14.01.2025 г. за явяване в ТД НАП Бургас за съставяне и връчване на АУАН за подадена след срока декларация. АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено лице, което го подписало без възражения. Въз основа на него било издадено спорното НП.

В наказателното постановление е посочено, че мястото за подаване на декларация образец 1 за всяко регистрирано в ТД НАП Бургас лице е в сградата на ТД на НАП Бургас, [населено място], [улица], ет. 1. Декларация образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО (държавното обществено осигуряване), УПФ (Учителския пенсионен фонд), здравното осигуряване, ДЗПО (допълнителното задължително пенсионно осигуряване), вноските за фонд "ГВРС" (гарантирани вземания на работниците и служителите), дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, следвало да се подаде до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Конкретната декларация е следвало да бъде подадена до 25.10.2024 г., но същата била подадена по интернет с КЕП на 22.11.2024 г. и приета с вх. № 02000243500848.

Приложена е санкционната норма на чл.355, ал.1 от КСО, във вр. с чл.5, ал.4, т.1 от КСО, във вр. с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ.

По делото няма спор, че санкционираното лице не е изпълнило в законоустановения срок вмененото му задължение в качеството на осигурител по чл.5, ал.4 от КСО да представи пред ТД НАП Бургас необходимите данни, подавайки декларация образец № 1 за м. септември 2024 г. Изрично посочената в НП (стр.2) като нарушена разпоредба на чл.5, ал.4, т.1 от КСО вменява задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Фактическото описание на нарушението, дадено в НП, съответства изцяло на правната му [жк], както правилно е установил РС, отрицателният факт, констатиран от наказващия орган (неподаването в срок на дължимата декларация) не е опроверган от санкционираното лице с доказателствените средства, допустими в процеса.

Касационният състав намира, че относимите към спора факти са установени пълно и точно от районния съд. Изложени са логични и еднопосочни съображения защо съдът приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са съпоставени с приложимото материално право и е направен обоснован извод за отговорността на дружеството. В административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които първата инстанция е следвало да обсъди.

Мотивите на първоинстанционния съд относно отговорността на дружеството, размера на наложената санкция и липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН са подробни, ясни и без никакво противоречие, поради което не е необходимо да се преповтарят и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях.

Тъй като настоящата инстанция не стигна до фактически и правни изводи различни от тези на районния съд, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И :

ОТСТАВЯ В СИЛА решение № 562/17.07.2025 г. по АНД № 1611/2025 г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.