№ 13597
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20231110125814 по описа за 2023 година
Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ул. . №
23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу Д. В. Т. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, Ж.К.. 6, бл.603, ет.9, ап.43, чрез адвокат Д. К., със съдебен адрес: гр.
София, пл. Позитано № 3, ет. 3, офис 35, за установяване дължимостта на сумата 878,96 лева
(осемстотин седемдесет и осем лева и 96 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 171,76 лева
(сто седемдесет и един лева и 76 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 17.08.2022 г., 13,69лева (тринадесет лева и 69 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 3,85 лева (три лева и 85 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
31.12.2019 г. до 17.08.2022 г., г. - искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се гр. София, ж.к. . 6,
бл.603, ет.9, ап.43, аб.№ 171892 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., включително, но
не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за
битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
чрез процесуален представител. Оспорва иска като неоснователен. Счита, че от
1
представените доказателства не се установява наличие на облигационно правоотношение
между „.“ ЕООД и ищеца, „.“ ЕООД и етажната собственост, където се намира процесният
топлоснабден имот. Оспорва, че ответникът е собственик на посочения топлоснабдяем
имот. Оспорва иска за лихви, както и иска за сума за дялово разпределение и мораторна
лихва за забава върху тази сума. Прави възражение за погасяване на вземанията чрез
изтичане на погасителна давност. Моли исковата молба да бъде отхвърлена.
Третото лице-помагач (ТЛП) „.“ ЕООД не оспорва предявените искове. Представя
писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 48219/2022 г. на СРС, 120 състав срещу ответницата. Поради
ненамиране на ответницата като длъжник на установените адреси в Национална база
„Данни“ и на адрес по месторабота, съдът е дал указания на заявителя за предявяване на иск
за вземането си. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото
производство срещу ответника.
От представените писмени доказателства се установява, че ответницата е наследник
на ., починала на 20.11.2019 г. . е придобила чрез Нотариален акт за собственост върху
жилище, построено върху държавно място № 34, том ХХХ, дело № 4921 от 28.10.1988 г., а
именно Апартамент № 43, находящ се на 9 етаж в сградата на ЖСК „. 6-ти септември“ в
ж.к. . 6 част, гр. София, блок 18-19, на ул. 605-та. От извършената служебна справка,
поискана от ответната страна, не е установено за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2024 г.
ответницата да е извършила отказ от наследството на наследодателката си ..
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „.“ ЕООД,
която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През
процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала водомера за топла вода в
имота, попълнени са отчетите за главен отчет, подписани от потребител и са коректно
отразени в изравнителните сметки. В имота не е имало монтирани отоплителни тела и
топлоразпределители. В имота е ползвана топла вода, като отчитането на потреблението се
извършва чрез водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Установено е от
експертизата, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление
в имота е 346.89 лв. и за подгряване на топла вода – 793.22 лв., или общо – 1140.11 лв.
Извършвани са периодични проверки на топломера в абонатната станция.
2
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
878.96 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 13.69 лв.
Съответно лихвите за периода възлизат общо на 171.76 лв., а лихвата върху таксата за
дялово разпределение в размер на 3.85 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от ТЛП.
Предвид изложеното, съдът счита, че качеството на потребител на ответниците се
установява безспорно от събраните писмени доказателства – ответниците са собственици на
топлоснабдяемия имот, поради което и съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, те
се явяват потребители на топлинна енергия, доставяна в имота, като договорът за доставка
на такава е сключен при общи условия, публично известни и одобрени от КЕВР. Съдът
приема за установено по безспорен начин от СТЕ, че дължимата главница за топлинна
енергия за периода възлиза на 878.96 лв., а тази за услугата дялово разпределение – в размер
на 13.69 лв.
Следва да се извърши проверка относно възражението за погасяване на вземанията
по давност. Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, с което е спряна давността на
02.09.2022 г., а исковият период е от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., включително,
следва да се извърши проверка дали част от вземанията са били погасени по давност,
съобразявайки и периода по време на обявеното в страната извънредно пандемично
положение, във връзка с което давностните срокове са спрени със Закона за извънредните
мерки от 2020 г. за периода 13 март – 20 май 2020 г. Тъй като се касае за периодично
вземане, то същото се погасява с кратката тригодишна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“
от ЗЗД, а всяко вземане става изискуемо 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася,
съгласно Общите условия на ищцовото дружество.
Относно исковия период, при горните предпоставки, вземанията, които биха били
погасени по давност, са за период преди месец май 2019 г., поради което съдът приема, че
няма погасени по давност вземания.
С оглед изложеното, съдът счита, че искът е доказан и основателен по отношение на,
като не се установява погасяване на вземанията или част от тях чрез изтекла погасителна
давност. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени изцяло за главница за топлинна
енергия и за услугата дялово разпределение, осъществявана от ТЛП, което признава това
обстоятелство със становището си по делото и представя доказателства, подкрепящи този
факт.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
3
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
При този изход от спора, и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
заповедното производство в общ размер на 75.00 лв., а в исковото – в общ размер на 1085
лв., в това число за държавна такса, за депозити за вещи лица и особен представител на
ответника и 100 лв. за юрисконсултското възнаграждение в настоящото производство,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съразмерно на уважената част от исковете, на
ищеца следва да се присъди сумата от 974.40 лв. Ответникът не е направил разноски в двете
производства, поради което и не му се присъждат такива.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. . № 23Б, представлявано от . и Д. В. Т. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К.. 6, бл.603, ет.9, ап.43, чрез адвокат Д. К., със
съдебен адрес: гр. София, пл. Позитано № 3, ет. 3, офис 35, на основание 422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответникът Д. В. Т. с
ЕГН: ********** дължи на ищеца “.” ЕАД, ЕИК ., сумите, както следва: главница за цена на
топлинна енергия сума в размер на 878.96 лв. (осемстотин седемдесет и осем лева и
деветдесет и шест стотинки) представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 13,69 лева (тринадесет
лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
за период от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете за лихви върху
двете главници, а именно за сумата 171,76 лева (сто седемдесет и един лева и седемдесет и
шест стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия,
доставяна в имота, за периода от 15.09.2019 г. до 17.08.2022 г., и за сумата 3,85 лева (три
лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2019
г. до 17.08.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. В. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К.. 6, бл.603, ет.9, ап.43,
да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. . № 23Б,
представлявано от ., сумата от 974.40 лв. (деветстотин седемдесет и четири лева и
четиридесет стотинки) за разноски в заповедното и исковото производства и заповедното
производства, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.“ ЕООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5