РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Бургас, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20242120201731 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от Н. З. П. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. С. К. – БАК, с посочен съдебен адрес: ***********************срещу
Наказателно постановление № 24-0769-000232/21.03.2024 г., издадено от Началник на група
в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП на П. е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че не е налице извършено нарушение, доколкото лекият автомобил фабрично (по
техническа схема) няма монтиран заден шумозаглушител, а само среден такъв. Претендират
се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
С. К. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Акцентира, че
самият актосъставител е заявил, че не е запознат с техническото устройство на
изпускателната система на автомобила, поради което и неправилно е приел, че той трябва да
има заден шумозаглушител, когато в действителност автомобилът не е окомплектован с
такъв. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган - Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Бургас се представлява от надлежно упълномощен представител – юрисконсулт Ж., която
счита, че жалбата е неоснователна и НП следва да се потвърди. В писмено становище юрк.
Ж. развива съображенията си, като достига до извод, че НП е правилно и законосъобразно,
поради което и санкционният акт следва да се потвърди. Претендира разноски, а под
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
1
страна.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 8) НП е връчено на
жалбоподателя на 02.04.2024 г., а жалбата е депозирана по пощата на 16.04.2024 г. (л. 7)
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 07.01.2024 г., около 16.35 часа жалбоподателят П. управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ********** в гр. Бургас по ул. „Тракия“, когато до блок № **
бил спрян за проверка от органите на МВР. В последствие на място пристигнал и св. Г. Д. –
мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ – Бургас, който извършил оглед на автомобила и
преценил, че той е с липсващ заден шумозаглушител. Свидетелят приел, че това се явява
значителна техническа неизправност, поради което и съставил срещу водача на място
АУАН с. № GA1075872, квалифицирайки нарушението като такова по чл. 139, ал. 1, т. 1
ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да
направи възражения.
В срокът по чл. 44 ЗАНН П. депозирал писмени възражения, в които посочил, че
автомобилът производствено не разполага със заден шумозаглушител, а само със среден,
като в потвърждение на думите си приложил и схема на заводската изпускателна генерация.
На 21.03.2024 г. въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на възраженията (в НП те дори не са обсъдени), а също счел, че горните
факти нарушават разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл.
179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
2
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Б. Ж. – Началник
група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, който към дата 21.03.2024 г. е бил оправомощен
да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да
разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1
ЗДвП е останало недоказано, поради което и извършеното от П. неправилно е било
санкционирано с издаване на НП. Това е така по следните причини:
Видно от показанията на актосъставителя – самият той не е запознат с техническите
спецификации на автомобила, респективно категорично заявява, че не знае дали заводски
автомобилът въобще трябва да има заден шумозаглушител /задно гърне/ или не. Въпреки
това той е решил да състави срещу жалбоподателя акт, вменявайки му нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, без реално да е бил убеден, че има извършено такова нарушение. По
мнение на съда този начин на процедиране е крайно погрешен и не следва да се толерира.
Контролните органи следва да съставят АУАН само тогава, когато са убедени, че има
извършено административно нарушение, а не на база на предположения, догадки и т.н. В
случая жалбоподателят е ангажирал доказателства за това, че фабрично /заводски/
автомобилът не е оборудван със заден шумозаглушител, а само със среден, който изпълнява
тази функция. По делото са приложени схеми на изпускателната уредба на автомобила,
които категорично доказват това положение и срещу които не са ангажирани никакви
доказателства от АНО. При това положение съдът счита, че твърденията на контролните
органи, че автомобилът е бил неизправен, защото му е липсвал задният шумозаглушител,
при положение, че той изначално не е предвиден да разполага с такъв, са
незаконосъобразни, а от там незаконосъобразно се явява и издаденото НП.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 139, ал.
1, т. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на
твърдяната неизправност, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да
се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
3
защита и съдействие (л. 27), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 400 лева.
По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар,
като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от
НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който - ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при
интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 400 лв.
Вярно е, че след приемането на Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. от СЕС
съдът вече не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в
Наредбата, но по мнение на настоящия състав този минимум следва да се приеме като един
от ориентирите (незадължителен), спрямо който да се преценя дължимия размер. В случая
сумата от 400 лева съответства изцяло на фактическата и правна сложност на делото, поради
което и присъждането й не се явява прекомерно.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-000232/21.03.2024 г., издадено от
Началник на група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП на Н. З. П. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ: ********* да заплати на
Н. З. П. с ЕГН: ********** сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща
сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4