Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 425
20.07.2021г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 456 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.118,
ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.А.Б. ***,
подадена чрез адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №1012-26-134-7/22.04.2021г.,
издадено от Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу Разпореждане
№ **********-2140-26-61/22.01.2021г. на Ръководител ПО към ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата са изложени
твърдения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно,
противоречащо на материалния закон. Неправилно било отказано зачитането като
действителен трудов и осигурителен стаж на времето, през което жалбоподателката
била „неработеща майка“. Претендира се по отношение на жалбоподателката да е
изпълнена положителната предпоставка за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл. 68,
ал. 3 от КСО. Твърди се, че в нарушение на материалното право административният
орган неправилно отказвал зачитането на целия стаж при преценка на правото на
ЛПОСВ и мотивирал това със стеснително тълкуване на правопораждаща правна
норма. Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото разпореждане
като неправилни и незаконосъобразни, като бъде указано на административния
орган правилно да зачете целия трудов стаж като продължителност и извърши
правилна преценка на правото на ЛПОСВ. Моли се за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбата
се поддържа от упълномощения адв. Ч., като същият конкретизира претенцията,
като насочена към зачитане за действителен трудов стаж, времето през което
жалбоподателката е била неработеща майка, а именно от 21.05.1981г. до 21.07.1982г.
в размер на 1 г. и 2м. и за времето от 03.07.1984г. до 05.07.1984г., в размер
на 2 дни или общо 1 г., 2м. и 2 дни.
За сведение на съда се представя и съдебна практика на ВАС по АД 13464/2020г.
по идентичен случай.
В представени по делото
писмени бележки се сочи, че в хода на административното производство,
административният орган е събрал данни за родените от жалбоподателката деца и
за това, че за периода от 21.05.1981г. до 21.07.1982г. в размер на 1 г. и 2м. и
за времето от 03.07.1984г. до 05.07.1984г., в размер на 2 дни. същата е била в
майчинство, който период съгласно чл. 9, ал.2, т.1 и 2 от КСО следва да се
зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Претендира
са текста да не прави разграничение за изчисляване на стажа в хипотезата на чл.
68, ал.1 и ал.2 от КСО и чл. 68, ал. 3 от КСО. Претендират се отмяна на
оспореният акт и присъждане на разноски по делото.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Посочва, че макар стажът като
неработеща майка и стажът за безработица да е приравнен на осигурителен, то
същият не се зачита като действителен, съгласно разпоредбата на §1, ал.1, т.12
от ДР на КСО. Претендира присъждане на
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката А.А.Б. *** е подала до Директора на ТП на НОИ - Хасково Заявление вх.
№ Ц2113-26-1431 от 23.09.2020г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ЛПОСВ), ведно с документи доказващи осигурителен стаж и доход.
С Разпореждане № **********/2140-26-61/22.01.2021г., на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, Ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Хасково отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на А.А.Б.. Органът посочва, че от данните по пенсионната преписка е
видно, че Б. е родена на ***г. и към датата на заявлението - 23.09.2020г. има
навършена възраст 67 г. 01 м. и 07 дни и осигурителен стаж, положен за периода
от 01.01.1970г. до 16.06.1993г. с прекъсване, както следва: осигурителен стаж от трета категория труд
14 г. 06 м. 29 дни, общ осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО,
превърнат към трета категория труд - 14 г. 06 м. 29 дни. Посочено е също, че
към заявлението за пенсия е представено удостоверение № 251/19.11.1991г. за
периода от 1974г. – 1985г. издадено от Ликвидационен съвет на ТКСЗ с. П. с
вписани план и изпълнение, както и че лицето е прието за член кооператор с
Протокол № 1/04.09.1956г. Представена е и трудова книжка, в която лицето има
заверен стаж към ТКСЗ с. П. от 01.01.1973г. до 16.11.1992г. – 19 г.10м. и 15
дни с груби поправки.
Във връзка с прилагане на
контролни процедури от Осигурителен архив към ТП на НОИ Хасково е изискано
издаване на обр. УП – 14 за осигурителен стаж за периода от 01.01.1973г. до
30.06.1975г и обр. УПИ – 13 от 01.07.1975г. до 16.11.1992г.
В отговор с писма изх. № Ц5531-26-195-4
и № Ц5531-26-195-6 от 03.11.2020г.
сектор „Осигурителен архив“ към ТП на НОИ - Хасково уведомява органа, че за периода от 1981г. до 1985г. и за 1990г. за лицето
липсва информация в документите за осигурителен стаж и възраст.
В оспореното разпореждане е посочено е, че
предвид гореизложеното, осигурителен стаж за периода от 01.01.1981г. до 31.12.1985г. и за 1990г. не е зачетен. Предвид липсата на информация
за лицето в документите удостоверяващи осигурителен стаж и доход на ТКЗС Рабово,
налични в сектор Осигурителен архив, за периода 01.07.1993г до 01.01.1995г., за
същият период осигурителен стаж също не е зачетен.
Пенсионният орган е приел,
че през периода от 20.05.1981г. до 20.07.1982г. и от 03.07.1984г. до
05.07.1984г. жалбоподателката е била неработеща майка, но е отбелязал, че този
период не оказва влияние при преценка правото на пенсия и не е взет предвид
като осигурителен стаж.
В разпореждането се цитира
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, съгласно която, за да придобие право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2020г., лицето следва да има
навършена възраст 61 г. и 06 м. за жените и придобит осигурителен стаж 35
години и 10 месеца, като се приема че Б. не отговаряла на условията и нямал
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй
като има навършена възраст 66 г. 06 м. 01 дни, но няма осигурителен стаж 35 г.
и 10 м., а има 14 г. 06 м. 29 дни.
Посочена е също и
разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, съгласно която, в случай, че лицата нямат
право на пенсия по ал. 1 и 2, за 2020г. те придобиват право на пенсия при
навършване на 66 г. и 6 м. за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
В разпореждането е цитирана
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО, съгласно
която „Действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Пенсионният орган е посочил,
че зачетеният стаж за времето на изплатеното обезщетение за безработица от
16.11.1992г. до 16.06.1993г. с продължителност 07м. не е действителен
осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1,т.12 от ДР на КСО, поради което за
жалбоподателката не били налице предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО. Същата имала
навършена възраст 67 г. 01 м. 07 дни, но нямала 15 години действителен
осигурителен стаж, а имала 13 г. 11 м.
29 дни.
Разпореждането е изпратено
на адреса на А.А.Б. и е получено на 17.03.2021г., видно от известие за
доставяне ИД PS 6300 016EG9 0.
На 25.03.2021г. от А.А.Б.,
чрез пълномощник, е подадена жалба вх. № 1012-26-134/25.03.2021г. до Директора
на ТП на НОИ – Хасково против Разпореждане № **********-2140-26-61/22.01.2021г. В
жалбата е посочено, че неправилно било отказано зачитането на действителния
трудов и осигурителен стаж на жалбоподателката за времето като неработеща майка
и времето на изплащане на обезщетение за безработица.
С оспореното Решение №
1012-26-134-7/22.04.2021г. Директор на ТП на НОИ – Хасково отхвърля жалбата,
подадена от А.А.Б. срещу Разпореждане № **********-2140-26-61/22.01.2021г. на
Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Хасково. В контролно администаративното
производство с писмо изх № 1012-26-134-5/16.04.2021г. на ТП на НОИ е изискано
от Община Стамболово издаване на удостоверение за родените от А.А.Б. деца, като
органът е приел, че съгласно удостоверението на жалбоподателката следва да се
зачете, като приравнено на осигурителен стаж времето на майчинството за второ
дете за периода от 21.05. 1981г. до 21.07.1982г. и от 03.07.1984г. до
05.07.1984г. – 01г. 02м. и 02дни. При това положение органът е приел, че
осигурителният стаж на жалбоподателката, положен за периода от 01.01.1970г. до
16.06.1993г. с прекъсване е, както следва: 15 г. 09 м. 01 дни от трета
категория труд; общ осигурителен стаж, превърнат съгласно чл. 104 от КСО към
трета категория труд – 15 г. 09 м. 01 дни; действителен
осигурителен стаж – 13 г. 11 м. 29 дни. Но и така събраните нови
доказателства не обуславяли различен правен резултат от отказа на пенсионния
орган, тъй като А.А.Б. отново не отговаряла на условията за придобиване на
право на пенсия по чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО. Обсъдена е липсата на
предпоставките на ал. 1 и ал. 2 от чл. 68 от КСО, като са изложени и подробни
съображения във връзка с разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО. Обсъдени са
понятията, с които борави текстът – „осигурителен стаж“ и „действителен стаж“.
Посочено е, че зачетеният стаж за времето като неработеща майка за периодите от
21.05.1981г. до 21.07.1982г. и от 03.07.1984г. до 05.07.1984г. – 01г. 02м. и
02дни и времето на получаване на обезщетение за безработица от 16.11.1992г. до
16.06.1993г. – 07м. не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО, предвид което Б. няма право на пенсия и по условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма изискуемият се действителен осигурителен
стаж от 15 години.
По преписката не се съдържат
доказателства за датата, на която процесното Решение е връчено на
жалбоподателката, но с оглед датата на неговото издаване 22.04.2021г. и предвид
датата на входиране на жалбата на 28.04.2021г. чрез ТП на НОИ – Хасково, съдът
намира, че същата е подадена в срок. Тъй като решението е неблагоприятно за
жалбоподателката, същата разполага с правен интерес от оспорването му. Ето защо
процесната жалба се явява
процесуално допустима.
Като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за
основателна.
Предмет на оспорване в настоящото производство
е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Хасково, постановено по реда и при
условията на чл. 117 от КСО. Данните по делото сочат, че процесният акт е
издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност, доколкото изхожда именно от Директора на ТП на НОИ - Хасково.
Ето защо не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за установяване на
нищожност.
Спазена е и изискуемата писмена форма на
индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си,
надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които са направени и
съответни правни изводи.
Не са допуснати нарушения на
административно-производствени правила при постановяване на процесното решение.
Същото е постановено в хода на контролно – админисатративно оспорване, последното
представляващо абсолютна предпоставка за
провеждане на настоящото съдебно такова.
Между страните не се спори,
а и безспорно се установява от данните по пенсионната преписка, че за периода от
21.05.1981г. до 21.07.1982г. и от 03.07.1984г. до 05.07.1984г. – 01г. 02м. и 02дни, Б. е имала
качеството на „неработеща майка“. Спорен се очертава въпроса дали този период
представлява „действителен“ осигурителен стаж по смисъла на
§ 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Органът е зачел, за периода от 01.01.1970г. до
16.06.1993г., наличието на
„действителен“ осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО в размер на 13г. 11м. и 29 дни,
като е посочил че периода на майчинството е приравнен на осигурителен стаж, но
не и на „действителен“ осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР
на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.
68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2,
до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1
и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се
зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за
бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от
НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на
отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени
от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.
В § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж
и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е
разпоредбата на чл. 80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си
не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита
времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се
признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и
начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според
която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане,
платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).
С Постановление на
Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ,
бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни
преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след
31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов
стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в
зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и при двата
пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по
майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране
и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща
или неработеща, напротив - такова
право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което
липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Незачитането на времето на
майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47
от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките
относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се
тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно
дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България (в този смисъл е Решение №
2477/17.02.2020г. по адм.д № 5956/2019 г. на ВАС, Решение № 6744/22.05.2018г.
по АД №2009/2018г. на ВАС, Решение № 3450/16.03.2021г. по АД 13464/2020г. на
ВАС ).
При зачитането на периода от
21.05.1981г. до 21.07.1982г. и от 03.07.1984г. до 05.07.1984г. – 01г. 02м. и 02дни и прибавянето му към вече
зачетеният от органа „действителен“ осигурител стаж в размер на 13г. 11м. и 29
дни, необходимият минимум от 15 години
действителен осигурителен стаж ще бъде достигнат, а с оглед и навършената от
жалбоподателката възраст от 67 години, 01 месеца и 07 дни към датата на
подаване на процесното заявление, оспорващата безспорно доказва придобитото
право на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
При анализа на посочените
норми и при съобразяване с трайната съдебна практика по идентични дела следва
извод, че пенсионният орган неправилно и незаконосъобразно е отказал на
основание § 1, т. 12 от ДР на КСО да признае периода на майчинство от 21.05.1981г.
до 21.07.1982г. и от 03.07.1984г. до 05.07.1984г. – 01г. 02м. и 02дни за действителен осигурителен стаж.
Неправилното прилагане на
материалния закон от страна на ответника обосновава извода на съда, че
решението му се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с
материално-правните разпоредби на закона. Налице е основанието по чл. 146, т. 4
от АПК за отмяна на обжалваното решение, което налага същото след отмяната му,
ведно с потвърденото с него незаконосъобразно разпореждане на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково и преписката по заявлението на А.А.Б.
да се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
За пълнота на изложението, следва да се
посочи, че направеното в жалбата възражение относно незачитане като
действителен осигурителен стаж, на периода от време през който жалбоподателката
е получавала обезщетение за безработица се явява неоснователно. С разпоредбата
на чл.9, ал. 2, т. 4 от КСО законодателят е приравнил времето, през което
лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж единствено
за целите на придобиването правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 и ал.
2 от КСО, но не и с оглед изискването за „действителен осигурителен стаж“ по
смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО, където е предвидено отпускането на пенсия за
осигурителен стаж и възрастта на лица, които не отговарят на изискванията по
ал. 1 и ал. 2 за възраст и осигурителен стаж и по социални съображения
законодателя е допуснал придобиване право на пенсия при условие, че са
достигнали определена възраст и имат не по–малко от 15 години действителен
осигурителен стаж.
Съобразно този изход на
спора, съдът намира за основателна своевременно заявената претенция на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал. 2 от КСО. Същата се
доказва до размера от 510 лева, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателката разноски по делото в този размер.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба
на А.А.Б.
***, подадена чрез адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №1012-26-134-7/22.04.2021г.,
издадено от Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу
Разпореждане № **********-2140-26-61/22.01.2021г. на Ръководител ПО към ТП на
НОИ - Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Хасково за ново произнасяне по Заявление вх. № Ц2113-26-1431
от 23.09.2020г. на А.А.Б. с ЕГН ********** ***, за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ – Хасково да заплати на А.А.Б. с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет ) лева.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: