Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 20.08.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, V граждански състав, в публичното заседание на 21.07.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 7965 по описа
за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищецът *** ***чрез *** *** ***клон ***, с ЕИК ***, е предявил искове против
***., ЕГН **********, с твърдения, че между страните е сключен договор за
потребителски заем № ***от ***., по който на ответника е отпусната сумата от
1596.09лв. Твърди се, че кредитът е усвоен, и че е следвало да бъде върнат на
24 месечни вноски от по 92.44лв., включващи главницата по заема и уговорените
лихви. Ищецът твърди, че ответникът преустановил плащането на вноските на ***.,
като към тази дата са погасени 10 месечни вноски, че кредитът станал предсрочно
изискуем на ***. в целия си размер. Твърди, че кредитът е станал изискуем и на
друго основание – изтичането на срока за последната погасителна вноска – ***.
Сочи, че върху незаплатените вноски е дължима и законна лихва за забава.
Твърди, че дължими са сумите от 1058.26 лв., представляваща главница, сумата
235.90 лв., представляваща възнаградителна лихва, сумата 77.92 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от ***. до ***., че за тях е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № ***. на ПлРС.
Твърди, че ответникът бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда
на чл.47 ал.5 ГПК, поради което му било указано, че може да заведе
установителен иск. Моли съда, да установи съществуването на посоченото вземане
във всичките му части, както и да осъди ответника да заплати разноските в
исковото и в заповедното производство.
***, чрез назначения ѝ ***, счита, че исковете са допустими, но
неоснователни. Счита, че ищецът е ***и не е легитимиран да води исковете.
Оспорва съдържанието на договора за кредит. Сочи, че в договора липсват данни
за представляващото кредитора лице при сключването му, твърди, че размерът на
шрифта на договора е по-малък от 12 пункта, което води до неговата
недействителност и дължимост само на чистата стойност на кредита. Оспорва
получаването на заемната сума.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор
между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***год. по описа на ПлРС.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Вземането на ищеца произтича от сключен Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта ***от ***., по който той, в организационна форма на *** „***
***“ е заемодател, а *** –
заемополучател. Договорът за паричен кредит намира своята материалноправна
обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се характеризира като
реален, каузален, едностранен договор, като в конкретния случай е
материализиран в писмена форма, подписан е от ***на ищеца и от ответника.
Редовността и авторството на подписите на *** са оспорени в хода на съдебното
дирене, но от изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява,
че положеният подпис е на ***.. Оспорено е и получаването на сумата по кредита,
но това обстоятелство се доказва на първо място от признатия от ищеца факт на
заплащане на 10 месечни вноски по задължението, което представлява признание от
страна на ответника за ползването на сключения кредит, на второ от представения служебен бон, с който е заплатена
стоката, която е закупена с отпуснатия револвиращ кредит и изрично посочена в
договора и сертификата, доказващ сключена застраховка, също упомената в
договора - Сигурност на плащанията. На трето място усвояването на сумата по
кредита се доказва от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза,
която сочи отпускането на кредита на ***, а в съдебно заседание ***сочи и
превеждането на застрахователната премия от общ размер на 257.09лв. на ***. на ***.
***посочи, че за стоки кредитора е превел сумата от 1339.00лв., а
кредитополучателя е заплатил 200.00лв., които не са включени в кредита и не са
олихвявани, а на ***са платени 257.09лв. Задължение на заемателя по договора е било
да върне сумата в уговорения срок, да заплати уговорените в писмено сключения
договор надбавки, които представляват печалбата на ***, според уговорения
погасителен план, а в случай на забава - да заплати и съответно обезщетение за
забава на кредитора /чл. 3 от договора/. Заплатени в случая по договора,
съобразно изводите на СИЕ са суми в общ размер от 924.40лв. Следва да се
посочи, че изготвената по делото съдебно компютърна-техническа експертиза, дава
заключение, че разпечатания оригинал на сключения договор, подписан от *** е с
еднакъв шрифт, който е с размер от 10 px. Въпреки първоначалните разяснения и уточнения в
експертизата, че един документ може да бъде разпечатан с различно мащабиране,
то на въпроса относно представения по делото оригинал на договор с подписи на страните,
вещото лице в съдебно заседание категорично заяви, че конкретното доказателство
е с шрифт с размер от 10 px. По делото са събрани и други доказателства относно
активната легитимация на ищеца и представителството за неговото сключване – вписването
в търговския фирмен регистър на Търговския съд в гр. ***, на *** *** ***.***,
нотификация за презгранично сливане на *** *** *** и *** *** *** от ***.
Същевременно настоящият ***на ***- *** *** ***клон ***, с ЕИК ***, е ***,
регистрирано в ***и със самостоятелна регистрация по българското
законодателство. Представени са и пълномощни от *** ***на лицето ***., ***на *** *** ***клон *** от ***., с които той е
упълномощен да представлява и действа от името на ****** като ищец или ответник пред всички
органи и юрисдикции, както и пълномощно от клона и неговият представител, дадено
на представляващите ***по делото. Представено е удостоверение за актуалното
състояние на първоначалния кредитор на *** - *** *** *** за периода ***. – ***.,
от което е видно, че от ***. ***е било представлявано от ***– ***и ******., и
като начин на представляване е посочено – заедно. Липсва представено по делото
пълномощно на лицето, представлявало ***– ***– при подписване на договора за
кредит, за да се установи дали тя е била упълномощена от двамата представители
заедно да представлява ***при сключване на договори за кредит към дата ***.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното: На първо място ищецът
има правомощия по делото да бъде представляван от своя клон, доколкото в случая
се касае за трансгранично ***, придобило правата на първоначалния кредитор на ***.
Касае се за клон, който обаче има самостоятелна регистрация по българското
законодателство, и който има качеството на ***, притежава ЕИК и всички законоизискуеми
реквизити на ******, за което са направени възраженията на представителя на ***
по делото. Неговият ***също така е имал правомощията да представлява на
самостоятелно основание *** *** ***.***, съгласно изрично даденото за това
пълномощно. Относно сключването на договора от името на *** *** *** от лицето ***, съдът намира следното:
дори и без представено изрично пълномощно на това лице за сключването на
договор за кредит, при което то е да е упълномощено и от двамата представители
на ***за тази дейност, съдът намира, че договорът е валидно сключен и обвързва
страните по него на осн. чл. 301 от ТЗ - когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В този случай
потвърждаването е безспорно, с оглед превода на заемните средства по сметка на търговеца
и на ***– съответно - доставчици на стоката и на услугата на кредитополучателя.
Сключения между страните Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ***от ***. се регулира от ЗПК - в редакцията му от ***., и не
представлява никое от изключенията, посочени в чл. 4 от ЗПК. Съгласно чл.9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съобразно
събраните по делото доказателства обаче, съдът намира, че в случая процесния
договор се явява недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Законодателят, с нормата
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем
начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните. В настоящия случай, представения по делото Договор за кредит е
сключен в противоречие с цитираното законово изискване, доколкото установения по
делото в оригинала на договора шрифт е 10 px. Това въведено в българското
законодателство изискване за конкретен шрифт е относимо към всички договори,
сключени на територията на страната, какъвто се явява процесният, и следва да
бъде съобразено с изискванията на българския закон. Констатираното противоречие
с изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, по силата на чл. 22 от ЗПК, е
предпоставка договорът да се счита за недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. В
случая безспорно се доказа, че чистата стойност на кредита, е сбор от две суми
- 1339.00лв., преведна за стоки, и 257.09лв., която е преведена за застрахователна
премия по сключена за сметка на кредитополучателя застраховка, или общо
1596.09лв. Доколкото от тази действително дължима по недействителния договор
сума, *** е заплатила само сумата от 924.40лв., дължимата сума, за която искът
следва да бъде уважен, е главница от 671.69лв. За разликата до претендираната
главница от 1058.26 лв., за сумата 235.90 лв., представляваща възнаградителна
лихва, и за сумата 77.92 лв., представляваща лихва за забава за периода от ***.
до ***., и лихвата от подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане,
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото, съдът следва да присъди на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в полза на ищеца. Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на двете производства, както и ниския
размер на претенцията, размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в размер на 100.00 лв. - за исковото производство, а за заповедното
следва да остане 50.00 лв. – както е присъдено в самата заповед за изпълнение.
При това положение, претенциите за разноски на ищеца в исковото производство за
общо 728.56лв., съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, са основателни
до размер на 356.66лв. – ДТ, ***.възнаграждение, такса за СИЕ и депозит за
особен ***на ответника, и в този размер следва да бъдат присъдени. Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. Съобразно изхода
на делото, разноски в заповедното производство се дължат на заявителя – ищец в
размер на 37.91лв. Доколкото разноски по искания на *** са направени и от
бюджета на съда, на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, *** следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ПлРС и разноските, за частта от иска, за която е била
осъдена, които се равняват на 97.91лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на
издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415
във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, по отношение на ***.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на *** *** ***., ***, рег.№***, чрез ***. клон *.
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, сумата от 671.69лв. –
незаплатена главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от ***.,
присъдени със Заповед за изпълнение № 3487/27.09.2019г. по ч. гр. д. № ***. на
ПлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с
правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД
и 86 от ЗЗД, за признаване за установена дължимостта от ***., ЕГН ********** към
*** *** ***., ***, рег.№***, чрез ***. ***. ЕИК ***, на главница по Договор ***от ***.
за разликата до претендираната главница от 1058.26 лв., за сумата 235.90 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, и за сумата 77.92 лв., представляваща
лихва за забава за периода от ***. до ***., и лихвата от подаване на
заявлението в съда до окончателното заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ***., ЕГН **********,***, да заплати на *** ***
***., ***, рег.№***, чрез ***. ***. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ***, ***, направените деловодни разноски в исковото производство размер от
356.66 лв., и в производството по ч.гр.д. № ***. на ПлРС - в размер на 37.91лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, ***., ЕГН **********,***, да заплати в полза
на Плевенски районен съд, разноските,
за частта от иска, за която е била осъдена, в размер на 97.91лв., както и
5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: