Решение по дело №2200/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 951
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Жаклин Димитрова Комитова
Дело: 20191100902200
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                   гр. София, 06.07.2020 г.

                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VІ-9 СЪСТАВ,

в публичното заседание на трети юни

две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА  търг. д. № 2200 по описа за 2019 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:

 

 

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 155, Т. 3 ОТ ТЗ.

            Ищецът С.Г.П., с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, с искова молба от 23.10.2019 г. твърди, че при него е постъпил сигнал от ТД на Национална агенция за приходите, град София, съгласно който търговско дружество „З.К.”ЕООД, ЕИК ******, адрес: ***, е без управител повече от три месеца. Това обстоятелство се установява и от препис-извлечение от акт за смърт, от който е видно, че управителят на търговското дружество С.И.К.-Г., е починала на 24.02.2019 г. От приложената компютърна разпечатка относно актуалния правен статус на „З.К.” ЕООД се установява, че към настоящия момент за управител фигурира починалата на 24.02.2019 г.  С.И.К.-Г.с ЕГН **********. Липсват също така и данни наследници по закон да са поискали да продължат дейността на дружеството. Предвид изложеното и тъй като в течение на повече от три месеца дружеството фактически е без управител, ищецът счита, че е налице законовата хипотеза на чл. 155, ал. 1, т. 3 от ТЗ, и моли да бъде постановено решение, с което да бъде прекратено дружеството на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Ответникът „З.К.”ЕООД, ЕИК ******, действащ чрез назначения му особен представител адв. М.И. от САК, с кантора на адрес: ***, е представил отговор на исковата молба, в която са изложени доводи  за недопустимост на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.1 от ТЗ еднолично ООД се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала (когато собственик е физическо лице). За прекратяването по този ред не са предвидени изисквания за каквито и да е допълнителни действия, поради което прекратяването настъпва по силата на закона. В същата нормативна разпоредба са налице и две изключения, при които дружеството не следва да се счита за прекратено, а именно: когато не е предвидено друго (в закона или в учредителния акт) или ако наследниците не поискат да продължат дейността. При втората хипотеза не е посочен срок, през който наследниците да имат правото да заявят, че желаят да продължат дейността на дружеството. Особеният представител на ответника изразява несъгласие с поддържаните в съдебната практика становища, според които срокът по чл.155, т. 3 от ТЗ следва да се прилага по аналогия в хипотезата на чл.157, ал.1 от ТЗ. Според него ако законодателят действително е искал да постави срок, в който наследниците да могат да упражнят правата си по чл.157, ал.1 от ТЗ, то той е щял да го стори, а срок не е посочен, защото с прекратяване на дружеството по силата на закона няма как да бъдат увредени правата на трети лица, като същевременно е дадена възможност на наследниците, ако желаят да продължат дейността на дружеството, да могат да го направят, защото това би било в интерес на лицата, с които дружеството вече се намира в някакви търговски отношения. При това положение няма да е необходимо да се развиват производства по ликвидация и несъстоятелност. Процесното дружество е прекратено по силата на закона и настоящото производство е недопустимо.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С Уведомление Национална агенция по приходите  е  уведомила С.Г.П., че във връзка с възложена ревизия е установено, че управителят на дружеството - С.И.К.-Г.с ЕГН **********, е починала на 24.02.2019 г., като от тази дата дружеството е без управител.

Извършена е служебна справка в ТР, от която, както и от приложената разпечатка от ТР се установява, че „З.К.”ЕООД, ЕИК ******, е търговско дружество със седалище и адрес на управление:*** Търговецът е с предмет на дейност - консултантски услуги, както и всяка друга незабранена от закона дейност. Обявените данни по партида на търговеца са, че дружеството се представлява и управлява от едноличния собственик на капитала - С.И.К.-Г.с ЕГН **********.

С Декларация от 11.10.2019 г., (нотариално заверена от Нотариус К.Б., рег. №617 на НК)Г.Ц.Г.като наследник на С.И.К.-Г., е заявил, че няма да продължи дейността на дружеството.

 

         ОТ ПРАВНА СТРАНА:

            Съдът е  сезиран с иск с правно основание чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ, който установява, че когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител активно легитимиран да предяви иск за неговото прекратяване е прокурорът, а компетентен да се произнесе по неговата основателност е съдът по седалището на търговеца. Не съществува законово обвързване на конкретната прекратителна хипотеза с виновно поведение. Достатъчен за реализацията на състава е фактът, че в рамките на визирания срок за дружеството липсва вписан управител, с което на практика се възпрепятства осъществяване на дейността му.

От друга страна, разпоредбата на  чл.157, ал.1 от ТЗ предвижда че „дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго, или наследниците не поискат да продължат дейността“. Според чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ при евентуалната смърт на съдружник (в ООД), съответно - едноличен собственик на капитала (на ЕООД), участието на съдружника в дружеството се прекратява. Това прекратяване настъпва по силата на самия факт на смъртта, без да е необходимо предприемането на други правни действия. В качеството й на юридическо събитие смъртта прекратява окончателно членственото правоотношение между едноличния собственик и дружеството, чийто единствен член е същият.


От събраните по делото доказателства и служебната проверка в ТР се установява, че след смъртта на управителя, който е и едноличен собственик на дружеството, до настоящия момент по партида на търговеца няма вписвания, удостоверяващи евентуалното правоприемство от страна на негови наследници, съответно – липсва вписване на нов управител на дружеството. Т.е от момента на смъртта е продължило да съществува търговското предприятие на ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Дружеството обаче е останало без управление, без възможността да взема правнорелевантни решения, както и да приема волеизявления и актове от третите лица, тъй като императивно установените дружествени органи, които ЕООД е било длъжно да поддържа по силата на чл. 135 във вр. с чл. 155 т. 3 ТЗ, са лишени от субектния си състав. В действителност, актуалният учредителния акт на ЕООД, може да урежда по различен начин правните последици от смъртта на едноличния собственик на капитала, но следва да се отчете обстоятелството, че към момента на смъртта на едноличния собственик, респ. към момента на откриването на наследството, учредителният акт няма задължителна сила по отношение на когото и да е от наследниците на едноличния собственик. Това е така, тъй като същите все още не са членове на ЕООД. Установяването на правоотношение между наследника и ЕООД може да стане единствено по силата на едностранно волеизявление. Наследникът следва да бъде приет на „собствено основание“, т.е. установявайки предпоставките за придобиване на членство в резултат на наследствено правоприемство. Законът не е установил изричен преклузивен срок, в който следва да бъде отправено искането по чл. 157, ал.1 ТЗ, но съобразявайки смисъла, съдържащ се в текста на чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ, съдът приема, че фактическият състав, произтичащ от разпоредбата на чл. 157, ал.1 от ТЗ, изисква реализацията му в период от три месеца. В противен случая, дружеството следва да бъде прекратено и да преустанови дейността си, като за наследниците остава възможността да осъществят имуществените си права в хода на  евентуалното производство за ликвидация на прекратеното дружество.

Съдът не споделя правното разрешение, във връзка с което се е произнесъл ВКС в цитираното от особения представител на ответника Решение №73/21.06.2019 г. по т.д. №2413/2018 г. на ВКС, І-во Т.О. Налице е противоречива практика на ВКС, а също  така и на САС, както и на отделни състави на САС. Поради създадената от отделни състави на ВКС противоречива съдебна практика по въпроса: "По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му? ", е образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Едва след произнасянето на ВКС, ще е налице задължителна практика, каквато цитираното от особения представител на ищеца решение към настоящия момент не съставлява.

В допълнение към изложеното по-горе, настоящата съдебна инстанция счита, че предвиденото в разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала на ЕООД настъпва едва след вписването му в ТР. Смъртта на управителя на дружеството не е единствено условие за прекратяването му. Ако съдът уважи иска по чл. 155 т.3 от ТЗ решението служебно ще бъде изпратено на Агенция по вписванията за вписване на прекратяването му и откриване производство по ликвидация. Последното задължително се предшества от вписване прекратяването на дружеството, тъй като Агенцията по вписванията няма правомощие да впише подобно обстоятелство служебно. Без да се е развило спорното съдебно производство по  чл. 155, т. 3 от ТЗ и да е влязло в сила конститутивното съдебно решение за прекратяване на ответното дружество, не може да се подаде заявление до АВ за вписване на прекратяване на ЕООД на основание чл. 157 от ТЗ, респ. да се пристъпи към ликвидация.

 

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

                                                                                                                                                         

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

При този изход на производството, ответникът следва да бъде осъден да заплати на съда разноски за държавна такса в размер на 80 лева, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, както и сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за особен представител, която ще бъде изплатена на особения представител от бюджета на съда. Сумата за особения представител е в такъв нисък размер предвид факта, че същият не е депозирал отговор и процесуалното му представителство се изразява единствено в явяването му в съдебно заседание, за да заяви, че не оспорва иска.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

 

           ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ „З.К.”ЕООД, ЕИК ******, адрес: ***, по иска на С.Г.П., с адрес: гр. София, бул. ****.

             ОСЪЖДА „З.К.”ЕООД, ЕИК ******, адрес: *** на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 380 лева (триста и осемдесет лева), представляваща дължима държавна такса, в размер на 80 лева (осемдесет лева) и адвокатско възнаграждение за особен представител, в размер на 300 лева (триста лева), което ще бъде изплатено на особения представител от бюджета на съда.

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

               След влизане в сила на решението, да се изпрати на АВ-Търговски регистър заверен препис от настоящето решение за обявяване и откриване на производство по ликвидация.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: