№ 977
гр. В., 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110201361 по описа за 2025 година
Производството е образувано по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН по
жалба на П. К. П. против НП № 428 от 06.11.2023 год. на директора на РДГ-
В., с което на основание чл.266, ал.1 от ЗГ му е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 650 лв. за нарушаване нормата на 213, ал.1, т.1 от ЗГ и на
основание чл. 275, ал.2 от ЗГ.
С жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, поради
това че е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Същият оспорва
фактическата обстановка изложена в обстоятелствените части на АУАН и НП
като сочи, че установената в двора му дървесина не е незаконна и е обяснил за
това, на проверяващите. Сочи, че дървесината му била предоставена от
собственика на съседния парцел И.С.К., който му обяснил, че е я е добил при
разчистване на собствения си имот. Твърди, че при издаване на АУАН и НП
били допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като не се
съдържало подробно описание на нарушението и обстоятелствата при които
било извършено. Излага твърдение, че АНО не бил изложил и мотиви защо
приема, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП
да бъде отменено, като отправя искане за присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява лично и с
надлежно упълномощен процесуален представител, който подържа жалбата на
посочените в нея основания. Моли НП да бъде отменено с основен аргумент
липса на извършено нарушение по чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт,
1
който оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Св. И. К. притежавал недвижим имот, находящ се в кк „Ч.", общ. В. като
растели дървета. През месец юни 2023год. негов съсед го уведомил, че
дърветата пречели на гледката му и влязъл в парцела за да ги отреже. Тъй като
св. К. не живеел в посочения имот и дървата не му били необходими, се
свързал със свой съседи с цел някой от тях да вземат нарязаните дърва. Един
от тях бил въззивника, който взел за себе си общо четири кубика от дървата -
цер, еднометрови и ги складирал в своя имот.
Няколко дни след това, на 22.06.2023год. в 11:20ч. свид.К. З. - горски
инспектор, извършил проверка по сигнал за незаконна дървесина. Във връзка
със сигнала проверил имота на въззивника заедно със свои колега и
констатирали в него наличието на 4 кубика прясно нарязани дърва, които били
без контролна горска марка, производствена марка или общинска такава.
Обяснено им било, че дървесината е отсечена от съседен имот - този на св. К.
и проверяващите посетили и този имот и констатирали в него прясно изрязани
дървета от същия вид, от който били дървата в имота на въззивника. Съставен
бил констативен протокол и срещу въззивника бил съставен АУАН в който
било посочено че е нарушил разпоредбата на чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ, тъй като
на същата дата (22.06.2023год.) в землището на к.к. „Ч.", общ. В., ул. „Петър
П.“, парцел № 345 съхранявал в частния си имот незаконна дървесина от
дървесен вид както следва: 4куб. м. от дървесен вид цер; без КГМ, ПМ
общинска марка.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника срещу подпис.
В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивника не подал писмени възражения
срещу акта.
От АНО бил изпратен сигнал до РП В., към който били приложени и
копия от материалите по АНП.
С постановление от 18.09.2023год. прокурор при ВРП - П. П. отказал да
образува досъдебно производство за престъпление от общ характер.
Въз основа на АУАН, директорът на РДГ В. издал атакуваното НП като
2
приел изцяло фактическите констатации изложени в акта. Приел, че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и на основание
чл. 266, ал.1 от ЗГ му наложил адм. наказание глоба в размер на 650лв. като на
осн. чл. 275, ал.2 от ЗГ определил паричната равностойност на липсващите
вещи предмет на нарушението 336 лв.
Като свидетел е в хода на съдебното следствие бяха разпитан К. З.. От
показанията им се установява, че той заедно със свой колега отишли на
мястото по сигнал, че са установили в двора на въззивника прясно нарязана
дървесина от посочените в АУАН и НП видове, която не била маркирана. И
двамата свидетели сочат, че не знаят от къде е била добита дървесината, но им
било казано, че дървесината е отсечена от съседен двор, в който също отишли
и установил прясно отсечени дървета. Отишли и в друг съседен имот, където
също установили дървесина без марка.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал и И. К.. От
същите се установява, че в неговия двор били изсечени дървета -липа, бор и
дъб, че той казал на съседите си в това число на въззивника, ако искат да
вземат от дървата, че въззивника взел от тях.
Показанията на всички разпитани по делото свидетели съдът кредитира
като обективни, кореспондиращи по между си и взаимнодопълващи се.
Като достоверни и кореспондиращи с установената по-горе фактическа
обстановка съдът кредитира и писмените доказателства приобщени по реда на
чл. 283 от НПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в срока
за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Разгледана по същество съдът счете жалбата за основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете
3
по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Вмененото на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени е нарушената материалноправна
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Допуснато съществено нарушение на процесуалните правила съдът не
констатира.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че към 22.06.2023год. въззивникът е съхранявал в
дома си дървесина от вида и в количествата посочени в НП. От събраните по
делото доказателства обаче не се осъществява това деяние да покрива
фактическия състав на нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ.
Разпоредба на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ вменява забрана за покупко-
продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на
дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с
производствена марка;
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за горите този закон урежда
обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и
ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на
многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗГ, разпоредбите на този закон не
се прилагат за: 1. паркове и градини в урбанизирани територии; 2. горите и
земите в националните паркове и в резерватите; 3. дървета от горскодървесни
видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на
гора по ал. 1; 4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на
републиканските, местните и железните пътища.
Въззиваемата страна, върху която лежи тежестта на доказване в
производствата от адм.наказателен характер не е ангажирала доказателства
които да установят по безспорен и категоричен начин, че процесната
дървесина е била добита от горския фонд. Напротив от показанията на свид. З.
се установява, че този въпрос изобщо не са го изследвали, ако и да са били
уведомени, че дървесината е добита от частен имот и да са установили, че
действително тя е била прясно отсечена, а в имота посочен им от където е
била отсечена са констатирали наличието на отрязани дървета от същия вид.
4
От друга страна в показанията си св. К. потвърждава, че дървесината в
имота на въззивника е била отсечена от неговия двор, в каквато насока са и
обясненията на самия въззивник.
При това положение ако и дървесината да не е била маркирана, то
очевидно деянието на въззивника по нейното съхранение не осъществява
състава на нарушение по чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ, тъй като тя не е добита от
горския фонд, нито пък е добита при условията на ЗОСИ, в който случай
съобразно ППЗГ също се изисква маркиране.
Наред с това, видно от разпоредбите на чл.211, 211а от ЗГ за
собствениците на частни имоти няма въведено задължение, респ. не е
предвидена възможност за издаване на превозен билет, като такъв е следвало
да бъде издаден на основание чл.211, ал.4 ЗГ, но доколкото в производството
се установи, че не само въззивника, но и лицето, в чийто имот са се намирали
дърветата е извършило транспортирането, то неизяснено се явява
обстоятелството чие задължение е било да се поиска издаването на превозен
билет. Горното влече извод за незаконосъобразност на НП като издадено в
нарушение на материалния закон, съответно за неговата отмяна. Разноски се
претендират от двете страни в процеса, както от въззивника, така и от
въззиваемата страна като и двете искания за направени своевременно.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника,
така и от въззиваемата страна като и двете искания за направени
своевременно.
При този изход на делото искането на процес. представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, макар
и своевременно направено се явява неоснователно и се отхвърля от съда. В
този случай разноски не й се дължат.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на
въззивника за присъждане на разноски съдът счете за основателно. Счете, че
разноски му се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. В тази насока са
представеното по делото пълномощно, с което е упълномощил да го
представлява адв. Д.П. както и договор за правна защита и съдействие видно
5
от който е договорено възнаграждение в размер на 400лв., което е платено в
брой.
Договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско
възнаграждение не надвишава размера на минималното адвокатско
възнаграждение за този тип дела определен в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от цитираната наредба за защита по
дела с определен интерес до 1000лв. възнаграждението е в размер на 400лв. В
случая е наложено административно наказание глоба в размер на 650лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 400лв.
С оглед на горното и като съобрази, че претендираната от въззивника
сума за разноски за адвокатско възнаграждение е в размер на минималния
предвиден в цитираната по-горе наредба съдът счете, че на въззивника следва
да бъдат присъдени разноски в пълен размер.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 428 от 06.11.2023год. на
директора на РДГ- В., с което на П. К. П. ЕГН ********** на основание чл.
266, ал.1 от ЗГ е било наложено адм. наказание глоба в размер на 650лв. за
нарушаване нормата на чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите В. да заплати на П. К. П., ЕГН
********** сумата в размер на 400лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6
7