№ 9057
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110171220 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на тридесети май 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
71220/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Т. твърди че за периода май 2019 г. – април 2021 г. е доставял топлинна енергия на
1
ответниците Д. Ц. Ф., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. . и С. Ц. Ф., ЕГН: **********,
адр. гр. София, ж.к. . на същия адрес. Твърди, че за този период стойността на потребената
от ответниците топлинна енергия възлиза на сумата от 2 950,19 лв. , която сума не е
заплатена от ответниците. Твърди, че поради неплащането на сумата ответниците са в
забава, като за периода от 15.09.2019 г. – 04.08.2022 г. , размера на обезщетението за
забавено плащане възлизал на 426,90 лв. Твърди, че за периода юли 2019 г. – април 2021 г.
доставил на ответниците услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
възнаграждението за което възлизало на 56,21 лв. , което не било заплатено от ответника,
поради което му дължал и лихва за забава в размер на 11,81 лв. за периода 31.08.2019 г. –
04.08.2022 г. Твърди, че поискал осъждане на ответниците по реда на чл. 410 и сл. от ГПК,
като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за
изпълнение ответниците подали възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило
заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде
признато за установено, че ответнците му дължат разделно при квоти поп 1/2 сумите в
размер на 2 950,19 лв. – стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2019 г.
– април 2021 г. , и в размер на 426,90 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 15.09.2019 г. – 04.08.2022 г. Моли още, да бъде признато за установено, че
ответниците му дължат разделно при квоти по 1/2 сумите в размер на 56,21 лв. – стойността
на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода юли 2019 г. – април 2021 г. , и в
размер на 11,81 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.08.2019
г. – 04.08.2022 г. Моли присъждане на деловодни разноски.
Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „Т.С” ЕООД, ЕИК: 1.л. „Проф. ., който не
оспорва предявения иск.
Ответниците оспорват предявения иск по съображения, изложени в писмени отговори на
исковата молба. Предявяват възражение за изтекла погасителна давност. Молят присъждане
на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установен факта, че за процесния страните са били във валидна
облигационна връзка, по която ищеца е доставял на ответниците топлинна енергия по
следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и
съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2
от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
2
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само
ако ги е подписал, поради което възражението на ответниците за липса на облигационна
връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от
ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. /л.л. №№ 45-46/, за процесния период ищецът е обявил
надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.), несъгласните с публикуваните
общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-
дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази
възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на
облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е
основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия,
дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се
прилагат съответно правилата за договорите.
Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между
страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответниците на топлинна енергия, съдът
обсъжда и документите, приложени под л.л. №№ 22-25, от които е видно, че през процесния
период ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот при равни квоти. В
този смисъл, и във връзка с изложеното до тук за наличието на процесния договор за
доставка на топлоенергия, съдът приема, че страни по него, като купувачи, са ответниците
при посочените квоти.
Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 150-159/, която съдът кредитира, за процесния
период ответниците са ползвали топлинна енергия, като стойността й възлиза на 2 621,84 лв.
Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 160-166/ ответниците са заплатили следните
процесни вземания на ищеца : 895,40 лв.– цена за доставена топлинна енергия, 438,71 лв.
лихва за забава, 68,90 лв. разноски и 99,55 лв. лихва за забава.
Съдът приема за установен факта на забавата на ответниците за плащане на главницата, във
връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи по-
горе, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с
предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от
потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за
месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. /л.л.
№№ 45-46/ – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1, потребителите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал. 1 от ЗЗД, ответниците са изпаднали в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и
ОУ, без да е било да бъдат канени от ищеца, доколкото задълженията им са били срочни.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 44103/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 78-ми с-в, ищецът е поискал
3
осъждане на ответниците по реда на чл. 410 и сл. от ГПК да му заплатят главницата и
лихвата, предмет на установяване в това производство, като е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, към което е приложил и документ за внесена дължимата
държавна такса, но срещу издадената заповед за изпълнение ответниците са подал
възражения по реда на чл. 414 от ГПК.
Съдът посочва, че изложените до тук изводи за размерите на паричните задължения на
ответника, са съобразени и с поддържаното от вещото лице по СТЕ в откритото съдебно
заседание от 30.05.2023 г. , че отчитането от ищеца на ползваната от ответника
топлоенергия за процесния период, е съобразено с релевантната нормативна уредба и не са
налице нарушения.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране на цена за доставена топло-енергия по твърдяна
облигационна връзка за доставка на такава, както и материално-правните предпоставки за
възникване на вземането за обезщетение за забавено плащане на претендираната главница –
цена на доставената топлоенергия.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главница:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответниците – от една страна, и ищеца – от друга, са в
облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон,
като за периода май 2019 г. – април 2021 г. ответниците не са заплатили потребена топло-
енергия, цената на която, съгласно приетата по делото СТЕ възлиза на 2 621,84 лв. – по-
малко от колкото се твърди в исковата молба. Съдът кредитира размера, посочен в СТЕ,
защото последната, като прието по делото доказателство, установява факта на доказване по
делото – ползвали ли са топлинна енергия ответниците за процесния период и каква е
нейната цена. В този смисъл, искът, в частта за главницата е основателен до размера по СТЕ,
като възражението за изтекла погасителна давност следва да се обсъди във връзка с този
размер.
По възражението на ответниците за изтекла погасителна давност за претендираната
главница: съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват
4
вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Тази специално 3-годишна
давност се възприе и от тълкувателната практика на ВКС, поради което съдът приема, че
искът за главницата се погасява с изтичането на 3-годишна давност. Видно, обаче, от
приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 160-166/, ответниците са заплатили части от
претендираната главница, което е признание на претенциите по смисъла на чл. 116, б. „а“ от
ЗЗД, поради което давността е прекъсната, а възражението за изтекла погасителна давност –
неоснователно.
Както се посочи в обстоятелствената част на решението, съдът прие за установено по
делото, че процесния топлоснабден имот е съсобствен на ответниците при равни квоти.
Съдът изложи по-горе съображения за произхода на процесната облигационна връзка,
предпоставяна от собствеността на топлоснабдения имот, което налага извода, че всеки от
съсобствениците е задължен за съответна на квотата му от съсобствеността част от общо
дължимата цена. Ето защо, съдът приема, че ответниците са материално-правно
легитимирани да отговаря по предявения срещу тях иск до квотата си в съсобствеността.
От установената главница от 2 621,84 лв. следва да се приспадне платената извънсъдебно от
ответниците главница от 895,40 лв. , като искът се уважи до разбера от 1 796,44 лв.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за забавено
плащане на главницата:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в
обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва
за забава, а именно 15.09.2019 г. – 04.08.2022 г. , ответниците са в забава. На основание чл.
162 от ГПК, съдът приема, че размерът на лихвата за процесния период възлиза на 410,90 лв.
, за да приеме това съдът взема предвид, както установената по делото главница, така и
периода за който се начислява лихвата.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за установената лихва:
съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват вземанията
за наем, лихви и други периодични плащания. Видно, обаче, от приетата по делото ССЕ /л.л.
№№ 160-166/, ответниците са заплатили части от претендираната лихва, което е признание
на претенциите по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, поради което давността е прекъсната, а
възражението за изтекла погасителна давност – неоснователно.
Както се посочи в обстоятелствената част на решението, съдът прие за установено по
делото, че процесния топлоснабден имот е съсобствен на ответниците при равни квоти.
Съдът изложи по-горе съображения за произхода на процесната облигационна връзка,
предпоставяна от собствеността на топлоснабдения имот, което налага извода, че всеки от
съсобствениците е задължен за съответна на квотата му от съсобствеността част от общо
дължимата цена. Ето защо, съдът приема, че ответниците са материално-правно
5
легитимирани да отговаря по предявения срещу тях иск до квотата си в съсобствеността.
От установената лихва от 410,90 лв. следва да се приспадне платената извънсъдебно от
ответниците лихва от 438,71 лв. и 99,55 лв, като искът следователно се отхвърли изцяло.
Искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК в частта за признаване за установено, че ответниците дължат
разделно при горепосочените квоти на ищеца сума в размер на 56,21 лв. – стойността на
доставена услуга „дялово разпределение“ за периода юли 2019 г. – април 2021 г. , и в
размер на 11,81 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.08.2019
г. – 04.08.2022 г. е изцяло основателен. Това е така, доколкото факта на доставената услуга
се установява, както от документите, приложени под л.л. №№ 26-43 от делото, така и от
приетата по делото СТЕ /л.л. 150-159/, а размерите на претенциите се установиха от приетата
по делото ССЕ /л.л. №№ 160-166/. Възраженията за изтекла 3-годишна давност на тези
претенции са изцяло неоснователни, доколкото от най-старата дата на изискуемостта до
подаването на исковата молба на 15.08.2022 г. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, не е изтекъл
3-годишен срок.
В заключение следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответниците за
недопустимост на процеса на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК, като повторно заведено дело.
Под л.л. №№ 136-138 от делото е приложено решение № 20018738 на СРС от 07.03.2022 г.
по гр.д. № 15641/2021 г., I-во ГО, 24-ти състав, по отрицателен установителен иск на
ответника Ф. срещу ищеца, но то се отнася за друг период и няма идентитет с настоящото
производство. Следва да ес посочи и това, че платените от ответниците извънсъдебно
разноски в размер на 68,90 лв. не следва да се приспадат, доколкото те не са процесни
вземания.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 427,05 лв. по настоящото производство и 64,24 лв. по заповедното производство,
съобразно квотата на всеки от ответниците.
Ответниците не направиха разноски в производството, но техните адвокати поискаха да им
се присъдят разноски на основание . чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв – като указващи безплатно
правна помощ на материално затруднени лица. В откритото съдебно заседание от 30.05.2023
г. ищецът направи възражение, че няма доказателства ответниците да са материално
затруднени лица, което възражение съдът приема. Няма данни да се направи друг извод,
доколкото ответниците са в работоспособна възраст съсобственици на имот и срещу
присъждането на възнаграждение по . чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв се направи изрично
възражение. За пълнота следва да се посочи и това, че адвокатите на ответниците искат
прилагане на . чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв във вр. чл. 7, ал. 2 , т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като минимумът от 400 лв. се
присъди за всеки съединен иск за парично вземане – главници и лихви, което е неправилно.
6
Минималното адвокатско възнаграждение се определя като се вземе предвид общата цена на
съединените искове за парични вземания по конкретно дело.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Д. Ц.
Ф., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. . дължи 1/2 на ищеца „Т. от следните суми: 2
621,84 лв. – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2019 г.
– април 2021 г. , като отхвърля иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК в следните части: в частта за
признаване за установено, че ответника Д. Ц. Ф., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. .
дължи на ищеца „Т. сума в размер над 1/2 от 2 621,84 лв. до пълния предявен размер от 1/2
от 2 950,19 лв. – цена за ползвана топлоенергия и изцяло в частта за признаване за
установено, че ответника Д. Ц. Ф., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. . дължи на ищеца
„Т. от сума в размер на 1/2 от 426,90 лв. – лихва за забава върху главницата за периода
15.09.2019 г. – 04.08.2022 г.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Д. Ц.
Ф., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. . дължи на ищеца „Т. 1/2 от следните суми: 56,21
лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода юли 2019 г. –
април 2021 г. , 11,81 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
31.08.2019 г. – 04.08.2022 г.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Д. Ц. Ф., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. . да заплати на ищеца
„Т., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от сумата 1/2 от 427,05 лв. – деловодни разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника Д. Ц. Ф., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. . да заплати на ищеца
„Т., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1/2 от 64,34 лв. – деловодни разноски по
заповедното производство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника С. Ц.
Ф., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. . дължи 1/2 на ищеца „Т. от следните суми: 2
621,84 лв. – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2019 г.
7
– април 2021 г. , като отхвърля иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК в следните части: в частта за
признаване за установено, че ответника С. Ц. Ф., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. .
дължи на ищеца „Т. сума в размер над 1/2 от 2 621,84 лв. до пълния предявен размер от 1/2
от 2 950,19 лв. – цена за ползвана топлоенергия и изцяло в частта за признаване за
установено, че ответника С. Ц. Ф., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. . дължи на ищеца
„Т. от сума в размер на ½ от 426,90 лв. – лихва за забава върху главницата за периода
15.09.2019 г. – 04.08.2022 г.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника С. Ц.
Ф., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. . дължи на ищеца „Т. 1/2 от следните суми: 56,21
лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода юли 2019 г. –
април 2021 г. , 11,81 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
31.08.2019 г. – 04.08.2022 г.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника С. Ц. Ф., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. . да заплати на ищеца
„Т., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от сумата 1/2 от 427,05 лв. – деловодни разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника С. Ц. Ф., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. . да заплати на ищеца
„Т., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1/2 от 64,34 лв. – деловодни разноски по
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца „Т.Д, ЕИК: 0.2,
адр. гр. София, ул. „Проф. .
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8