Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                           № 70/16.01.2024г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на петнадесети януари , през две хиляди двадесет и четвърта  година в състав :

                                                                                  

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова  ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№767/2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП /ДВ,бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

   Делото е образувано по жалба от К.Б.А. ***  против Заповед за прилагане на ПАМ №23-0996-000368/17.11.2023г. на началник-група към ОД на МВР-Монтана,сектор „ПП“-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач-до решаване на въпроса за отговорността ,но за  не повече от 18месеца.

В жалбата си иска отмяна на заповедта,като незаконосъобразна ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените  правила и материалния закон . В съдебно заседание моли за отмяна на заповедта,като незаконосъобразна ,не претендира  разноски .

 Ответникът по жалбата – началник-група към ОД на МВР-Монтана,сектор „ПП“-Монтана ,чрез юрк.К*** Д*** моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди оспорената заповед,като правилна и законосъобразна.Не претендира разноски.

 Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

 Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателката на 06.12.2023г./на л.8-гръб/,а жалбата срещу заповедта е депозирана до съда на 13.12.2023г./л.2/,т.е. в срок,което я прави  допустима за разглеждане.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Доказателствата по делото са писмени.Приети са доказателствата по административната преписка ,ведно с жалбата и доказателствата ,представени с нея.    

  От данните по делото се установява,че на жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA№1052488/16.11.2023г.за това,че на 16.11.2023г. в 21,15ч. в гр.Монтана , бул. „Х*** Б*** “ с посока на движение от ул.“К*** О*** “ към бул. „П*** “ управлява л.а.“БМВ“435Д с рег.№М*** ,като при проверката водача отказва да бъде тестван с техническо средство-алкотест 7510 с фабричен №ARPM 0827 за употреба на алкохол.Издаден му е и талон за медицинско изследване №143931,отказан от водача. Въз основа на така съставения АУАН е издадена оспорената в настоящето производство  Заповед за прилагане на ПАМ №23-0996-000368/17.11.2023г. на началник-група към ОД на МВР-Монтана,сектор „ПП“-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач-до решаване на въпроса за отговорността ,но за  не повече от 18месеца.  Тази заповед се обжалва от настоящия жалбоподател и е предмет на настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

                 При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното. 

             Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая , заповедта е издадена от компетентен орган- началник-група към ОД на МВР-Монтана,сектор „ПП“-Монтана,комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г. ,подписана от зам.-министъра Ф*** Г*** „за министъра на вътрешните работи“ Р*** Б*** и издадена въз основа на последната, заповед на директора на  ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г.. Приложена е по делото и приета като доказателство и заповед№8121з-1496/06.12.2016г. за заместване ,издадена от Министъра на вътрешните работи ,което води до логичния извод ,че  настоящата заповед за ПАМ  е издадена от компетентен орган,при наличие на правомощие за това.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-до решаване на въпроса за отговорността ,но за не повече от 18месеца.Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН. 

             Съгласно чл. 171, т.1,б.“б“ от ЗДвП/ДВ,бр.77/2017г. в сила от 26.09.2017г./, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:  който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

             В конкретния случай водачът управлява МПС ,като при проверка от контролните органи отказва да бъде проверен с алкотест 7510 ,отказва и медицинско изследване на основание издаден му талон №143931 ,за което му е съставен АУАН.При тази законова регламентация, необходимите материално-правни предпоставки за налагане на мярката, е 1.установено по надлежен ред управление на МПС и 2.установен отказ да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство или посредством кръвно изследване на основание на издаден му талон за медицинско изследване. Същите обвързват административния орган при наличие на тези предпоставки да издаде заповед за ПАМ.Съставеният акт за нарушение  се ползва с материална  доказателствена сила до доказване на противното,и при липса на доказателства ,представени от жалбоподателката, които да оборят фактическите констатации по така съставения акт ,по разбиране на съда,налице са  всички предпоставки за налагане на ПАМ по ЗДвП.В тежест на жалбоподателката е било да обори фактическите обстоятелства по акта за нарушение,което тя не е направила.В хода на производството не бяха  оспорени фактическите констатации в  АУАН№1052488/16.11.2023г.  по отношение на съдържащата се в него информация ,че нарушителя е отказал проверка за употреба на алкохол, вкл. с медицинско изследване. След  като от така съставения АУАН,контролните органи са констатирали фактите ,пораждащи за жалбоподателя необходимостта от налагане на ПАМ,и при положение ,че АУАН се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 от ГПК ,която с представените писмени доказателства от жалбоподателя не бе оборена ,правилно е наложена ПАМ на лицето за това нарушение. Неотносимо към делото и неоснователно е възражението в жалбата ,че жалбоподателката е отказала проба за алкохол поради обаждане от бившия й съпруг с признание, че лично той е подал сигнал срещу нея.Заповедта е мотивирана и обоснована,съдържа установените релеватни факти ,които доказват извършеното от жалбоподателя, че е отказал проба за алкохол  с алкотест 7510 и с медицинско изследване ,при което правилно е ангажирана отговорността за това деяние.По разбиране на съда ,заповедта съдържа в себе си фактически и правни основания за издаване и е постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон .Извършеното нарушение е безспорно доказано ,същото е с висока степен на обществена опасност,доколкото засяга безопасността на отделните участници в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве ,при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка на нарушителя с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. 

             Наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с материалния закон ,но и с целта на приложимия закон - осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК./в т.см. Р. по а.д.№6881/2018г.на ВАС;Р. по а.д.№6882/2018г. на ВАС; Р. по адм.д.№8650/2015г. по описа на ВАС;Р. по а.д.№10779/2014г.на ВАС /.

 Предвид гореизложеното  съдът намира,че заповедта ,като постановена от компетентен орган ,при спазване на изискуемата форма на акта, и в съответствие с административно-производствените правила и материалния закон и с целта на закона се явява правилна и законосъобразна и следва да се потвърди,съответно жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Разноски не са претендирани от ответника и не следва да се присъждат.

 Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ,ал.2 ,предл..5 от АПК ,АС-Монтана ,ІІІ състав

                                   

                                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването по жалбата на К.Б.А. ***  против Заповед за ПАМ №23-0996-000368/17.11.2023г. на началник-група към ОД на МВР-Монтана,сектор „ПП“-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач-до решаване на въпроса за отговорността ,но за  не повече от 18месеца.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.172,ал.5 ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните  на основание чл.138 ,ал.3 от  АПК по реда на чл.137 от АПК.

                                                           

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :