РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. гр.Мадан, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100074 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Ф. М. К. против
КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД, с която са предявени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, да бъде прогласена нищожността на
Договор за потребителски кредит № **/04.04.2022 г. сключен между Ф. М. К.,
като кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД, като кредитор, на основание чл.
22 ЗПК и чл. 143, т. 19 поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10
ЗПК, както да бъде осъдено „КРЕДИСИМО“ ЕАД да върне на ищцата сумата
от 38.74 лева (след допуснато изменение на иска), представляваща платена
възнаградителна лихва по договора, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да
бъде осъдено да възстанови на ищцата заплатените от нея без правно
основание суми в общ размер на 218.52 лева (след допуснато изменение на
иска), съставляващи престирани от нея парични плащания, извършени в
изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към
договора за кредит; иск да бъде прогласена нищожността на договор за
предоставяне на поръчителство от 04.04.2022 г., сключен с „Ай Тръст” ЕООД,
като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на
1
потребителя, противоречащ на добрите нрави и непородил правни последици
и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка, а
именно чл. 143, т. 19 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на че на 04.04.2022 г. ищцата сключила с
първия ответник договор за потребителски кредит № **, а с втория ответник -
договор за предоставяне на поръчителство, като усвоила изцяло
предоставената й в заем сума от 1000 лв. Счита, че договорът за кредит е
нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143,т. 19 ЗЗП, поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Излага, че съгласно
условията па договора за потребителски кредит лихвеният процент по кредита
е в размер на 19.86 %, а годишният процент на разходите е 21,77 %. Твърди, че
действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от
посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,77 % е
заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е
довела до неравнонравност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на
клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК -
нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от
съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Твърди, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент па разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод според К. следва от дефиницията на понятието „общ
разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Ищцата счита, че в нарушение на императивните
изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения
ГПР от 21,77 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на
възнаграждение на фирмата - поръчител.
Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните според ищцата представлява
„заблуждаваща тьрговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
Закона за защита на потребителите. Излага, че с преюдициално заключение по
дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
2
действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които
може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Посоченият в стандартния
европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 21,77 % съставлява
невярна информация, която е заблудила потребителят относно действителния
размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на
договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е
сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 21,77 % ГПР.
Сочи, че не й било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на
изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на
всички разходи, които следва да заплати, нито тази информация произтича по
прозрачен за нея начин от условията на договора и поради незапознаването й с
основните характеристики на услугата, не е могла да разбере икономическите
последици на поетото от нея задължение относно обхвата на всички разходи,
които следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс.
В исковата молба се твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението
си по чл. 5 от ЗПК, тьй като заблуждаващо е предоставил на
кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на
1000 лв. с посочен ГПР 21,77 %, с различни стойности на месечната
погасителна вноска и други условия от действително приложените в
правоотношението. Поради това, че кредиторът не е представил вярна
информация, намира че като потребител е била лишена от възможността да
вземе информирано решение, съобразено с финансови си нужди и
възможности дали да сключи кредитната сделка. Нейната неинформираност е
довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.
Излага, че във величината на ГПР като глобален израз на всичко
дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. ГПР се формира по точно определена
методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по
алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и
други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното
съдържание - арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, които гласят, че видът,
размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква
3
и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с
договора, които не са предвидени в него.
В процесния договор, ищцата сочи, че кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и на ГПР, като липсва разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР от 21,77 %/. Посочен е лихвен
процент по кредита - 19,86 %, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната
лихва в съдържанието на договора не са включени други действия,
индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за
извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира
размер на ГПР от 20,79 %.
Намира, че с оглед засилената защита на правата на потребителите и за
санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-
силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при
неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР
тежката правна последица на непораждане на права и задължения от
кредитния договор - чл. 11, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК.
Алтернативно ищцата моли съда, ако не се приемат за основателни
доводите за нищожност на кредитния контракт, да се вземе предвид
съображението й, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на
възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на
лично обезпечение.
Ф. К. излага, че съгласно договор за потребителски кредит №
**/04.04.2022 г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на
поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да
предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По
силата на чл. 4, ал. 3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия,
кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването
му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и
в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение
по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс,
сочи, че е избрала опцията сключване на договор с поръчител, който е бил
определен от кредитодателя и на 30.06.2022г. е подписала с втория ответник
4
„Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който
се е задължила да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ
размер на 900 лева, платимо като добавък към падежната вноска.
К. счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не
поражда правни последици, поради следните съображения: договорът за
поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е
трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент
от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му
възникване /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е едностранен, безвъзмезден и
каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е
кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на
задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят е
уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето,
различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има
легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение.
Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването
на сделка между него и третото лице - поръчител е лишена от правно
основание.
Ищцата сочи, че договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни
правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на
поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в
двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение
на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася
неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19
ЗПК. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за
осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива
2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за
кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.
Ищцата твърди, че преддоговорното задължение на кредитора да направи
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази
5
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност и допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо,
адекватно и равностойно ниво на защита иа интересите им /съображения 8, 9,
23, 24/ 43, 45 от Директивата/. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27
03. 2014 г. по дело С-565Д2 на четвърти състав на СЕС.
Поради изложеното ищцата твърди, че клауза, която предвижда, че се
дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с
целта на Директивата. Според нея такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Излага още, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, той
може да съществува валидно единствено при условие, че съществува
действителен главен дълг. По тези съображения Ф. К. намира кредитната
сделка за нищожна, поради което не е породил правно действие и сключения
договор за учредяване на поръчителско правоотношение. По изложените
съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника КРЕДИСИМО
ЕАД, с който изразява следното становище: Не оспорва сключването на
договор за потребителски кредит № **/04.04.2022 г. (договора за кредит)
между ищцата, като кредитополучател, и и себе си, като кредитодател, но
оспорва че уговорения фиксиран лихвен процент е 19,86 %, а ГПР 21,77%.
Оспорва твърдението в исковата молба, че за ищцата било задължително
да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник.
Твърди, че съгласно договора за кредит и твърденията на стр. 3 в ИМ,
сключването на договора за поръчителство с „Ай Тръст“ е само една от трите
възможности за всеки кредитополучател, а не неотменимо условие по
договора за кредит. В договора за кредит има изрична възможност /чл. 4, ал. 3/
кредитополучателят да избере необезпечен кредит. Ищцата е имала право да
избере необезпечен кредит, но вместо това е сключила договор с „Ай Тръст“.
Оспорва твърдението, че Кредисимо прилагало заблуждаващи практики, било
недобросъвестно и насочва кредитоискателите да сключват договори с Ай
Тръст, като твърди че Кредисимо не ги е ограничавало да изберат възможност
за кредит без поръчителство и дори без банкова гаранция. Сочи, че Кредисимо
не е задължавало ищцата да сключи обезпечен, вместо необезпечен кредит,
6
като твърди че обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се
отпускали по различен начин и не са два отделни продукта, не са и пряко
свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване.
Ответника оспорва и твърдението, че възнаграждението на Ай Тръст
ЕООД е изисквало такъв договор и прикривало действителния размер на ГПР
на договора за кредит с Кредисимо и следвало да се включи в ГПР на
основание чл. 19 ЗПК, като твърди че изричната уговорка в договора за кредит
/чл. 4, ал. 3/ е, че може да има и необезпечен кредит.
Излага, че Кредисимо не задължава клиентите да сключват договор с Ай
Тръст, поради което това не еразход по кредита по чл. 19 от ЗПК /по
дефиницията на пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК/. Ищцата К. сама е избрала да вземе
обезпечен кредит и сама сключила договор с Ай Тръст, вместо да избире
необезпечен кредит с Кредисимо. Сочи, че след като договорът с Ай Тръст не
е задължителен, той не следва да се включва нито в ГПР, нито в СЕФ, както се
твърди в исковата молба.
Оспорва твърдението, че е нарушено изискването на чл. 22 от ЗПК, като
сочи, че лихвения процент е изрично посочен в договора а кредит и
Приложение № 1 към договора за кредит, като е ясно колко е размерът на
дължимата лихва по месечни вноски и изчислението на общия дължим размер
на лихвата за периода на кредита е елементарно, като чл. 9 а Приложение № 1
дава общ размер на всички плащания /главница и лихва/. При ясен размер на
главницата, посочен в чл. 3 на Приложение № 1, общия размер на дължимата
лихва по всички вноски е разликата между сумата на всички плащания и
главницата по кредита. Сочи че тъй като договорът с Ай Тръст ЕООД не е
задължителен, възнаграждението по него не влиза в общ разход по кредита
/ГПР/, като посочените от Кредисимо ГЛП и ГПР са с вярна стойност. Твърди,
че при липса на уговорка за променлив лихвен процент числото на лихвата в
чл. 8 на Приложение № 1 е непроменливо и е в размера, посочен в чл. 7 на
Приложение № 1 към договора за кредит.
Ответникът признава, че е получил сумата от 50 лева за договорна лихва
по процесния кредит, но сочи, че претенцията на ищцата за платени суми без
основание не е ясна, тъй като не е формулирано кога и колко е платено.
Оспорва твърдението, че Кредисимо е получило сумата от 50 лева по
договора за поръчителство, като твърди че не са налице основанията по чл. 50
7
от ЗЗД за неоснователно обогатяване. Сочи, че вземане за възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство възникват само в полза на Ай
Тръст ЕООД, а не в полза на кредитодателя Кредисимо, като Кредисимо не е
страна по договора между ищцата и Ай Тръст ЕООД, а само администрира
плащания по възлагане от АЙ Тръст ЕООД, поради което не следва да връща
суми по договор за поръчителство, които не са в негова полза.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и
„Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, а
не договор за поръчителство.
Оспорва твърденията, че не е извършена оценка за кредитоспособност,
за нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост,
неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за
предоставяне на поръчителство. Признава, че е едноличен собственик на
капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но твърди, че въпреки това двете дружества са
самостоятелни юридически лица, със собствена правосубектност, собствен
лиценз т БНБ и различен предмет на дейност, като свързаността между
Кредисимо и Ай Тръст ЕООД не води сама по себе си до скрито оскъпяване на
кредита. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от АЙ ТРЪСТ ЕООД, с
който изцяло се преповтарят твърденията в изложения отговор от ответника
„Кредисимо ЕАД“. Предлага се отхвърляне на исковете на ищцата.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства Договор
за потребителски кредит № ** от 04.04.2022 г, Приложение № 1 към договор
за потребителски кредит № **/04.04.2022 г., Общи условия за предоставяне на
кредити на КРЕДИСИМО ЕАД, Договор за предоставяне на поръчителство от
04.04.2022 г., се установява, че между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД на
04.04.2022 е сключен договор за потребителски кредит, както и че между
ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на
поръчителство от 04.04.2022 г. за обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя по договор за потребителски кредит № ** от 04.04.2022 г.
Съобразно сключения между „Кредисимо” ЕАД и ищцата договор за
потребителски кредит първият ответник се задължил да предостави на ищцата
сумата в размер на 1000 лева, Срокът на договора бил 13 месеца, като
задълженията били платими на 13 месечни погасителни вноски с размер
8
първата – 81.84 лева, втората – 82.20 лв., третата – 82.56 лв., четвъртата – 82.90
лв., петата 83.24 лв., шестата – 83.59 лв, седмата – 85.98 лв., осмата – 88.34 лв.,
деветата – 88.60 лв., десетата – 88.87 лв., единадесетата – 89.11 лв.,
дванадесетата – 89.36 лв. и тринадесетата – 89.59 лева, при лихвен процент по
кредита 18.94%, ГПР 20.67 % и общ размер на всички плащания 1116.18 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще
предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на
КРЕДИСИМО ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство, с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице в срок до 48
часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредита при предоставено обезпечение бил 24 часа от
предоставянето на обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2, ако в уговорения срок
кредитополучателят не се предостави обезпечението, ще се счита, че
заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда
действие между страните.
Съобразно чл. 4, ал. 3 от договора в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на
заявлението, като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на
срока, договорът не поражда действие между страните.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за
предоставяне на поръчителство между Ай Тръст ЕООД и ищеца на 04.04.2022
г.., с който Ай Тръст ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство
с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за
задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за
потребителски кредит. В договора за предоставяне на поръчителство е
посочено – чл. 8, ал.1 и ал. 4, че потребителят заплаща възнаграждение за
обезпечаването на задълженията му по договора за потребителски кредит по
един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е
посочена), по банкова сметка на Кредисимо АД (описана в договора) или по
начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно
чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство Кредисимо ЕАД е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. Видно от
приложението към договора за поръчителство, възнаграждението за
поръчителство възлиза на 833.89 лева и се заплаща на месечни вноски за
периода на действие на договора за кредит, на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза по Договор за потребителски кредит № ** от 04.04.2022 г.,
9
„Кредисимо“ ЕАД гр. София, при следните условия: размер на кредита - 1000
лв., срок на кредита -13 месеца, ЛПК – 18.94 лв., общ размер на всички
задължения – 1116.18 лв., Погасителен план съгласно Приложение 1 към
Договора, годишния процент на разходите е 20,67 % и включва само
възнаградителната лихва. Размерът на годишния процент на разходите като се
включат условията по Договор за потребителски кредит № ** от 04.04.2022 г.
с „Кредисимо„ЕАД гр. София и Договора за поръчителство с „Ай тръст”
ЕООД гр. София възлиза на 273.1847 %. Погасените суми по Договор за
потребителски кредит от 04.04.2022 г. за главница, възнаградителна лихва и
възнаграждение за поръчителство са: Главница в размер на 1000 лева,
възнаградителна лихва в размер на 38.74 лева и възнаграждение за
поръчителство 218.52 лева.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
като обективна, компетентна и неоспорена от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Първият ответник- кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор между ищцата и Кредисимо ЕАД по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на
разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва
10
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е
20.67 %, а лихвения процент по кредита 18.94 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин е формиран ГПР.
В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Като взе предвид съдържанието на
описаните по - горе клаузи на чл. 4 от Договора за потребителски кредит,
сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД и чл. 8 от Договора за предоставяне на
поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД съдът намира, че уговореното
възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение
по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва
да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Клаузата
на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно
измежду следните обезпечения: да предостави на ответника банкова гаранция
в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по
сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество -
поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето
й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че
по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя,
както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по
договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да си позволи да
представи като обезпечение единствено одобрено от ответника „Кредисимо“
ЕАД дружество. Това дружество е именно другият ответник в настоящия
процес - „Ай Тръст“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора
за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския регистър
„Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД.
Двата договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство не само, че са
свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на
11
поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по
които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит.
Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да
е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена
в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по
договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера
на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на
кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК. От заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че при включване на възнаграждението за
поръчителство в ГПР, то същият възлиза на 273.1847%, и е над максимално
допустимия ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК към датата на сключване на договора
04.04.2022 г., която разпоредба предвижда, че годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Ето защо посоченият в договора
за кредит годишен процент на разходите от 20.67 % не отговаря на
действителния такъв, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и
гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че целият договор за потребителски кредит е нищожен на осн.
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради
което първият установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на сключения между ищцата и АЙ ТРЪСТ ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство, то предвид недействителността на
договор за кредит, който обезпечава и във връзка с който е сключен, то
същият е лишен от основание. Видно от съдържанието на договора, за
поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да отговаря
солидарно с длъжника за задължението за плащане на сумите по кредита. В
случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда
регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от
поръчителя суми - по чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на
12
поръчителство. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без
реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото
сумите, които е платил подлежат на възстановяване. От друга страна за
длъжника е уговорено заплащането на възнаграждение за поръчителство дори
и при погасяване на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е
налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от
една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор се
явява нищожен като противоречащ на добрите нрави и лишен от основание. С
оглед изложеното така предявения установителен иск също е основателен и
следва да бъде уважен.
Според чл. 23 ЗПК при обявяване на договора за кредит за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че главницата по кредита в размер на
1000 лева е погасена от ищцата, както допълнително е погасена и сумата от
38.74 лева за възнаградителна лихва. С оглед недействителността на договора
за потребителски кредит и визираните в чл. 23 от ЗПК последици, сумата от
38.74 лева за възнаградителна лихва е заплатена без основание и подлежи на
връщане съобразно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради което предявеният
против КРЕДИСИМО ЕАД осъдителен иск е доказан по основание и размер.
Поради нищожността на процесния договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищцата и АЙ ТРЪСТ ЕООД следва, че общо
заплатената от ищцата сума във връзка с този договор в размер на 218.52 лева
- възнаграждение по договор за поръчителство, също е заплатена без
основание и подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо
предявеният против КРЕДИСИМО ЕАД втори осъдителен иск също е
основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
В производството по делото ищцата е представлявана от Еднолично
адвокатско дружество Е.И. въз основа на сключен Договор за правна защита и
съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. Съдът взе предвид
изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени
дела C-427/16 и C-428/16 /постановено по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери
на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от
присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са
обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи
води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с
постановеното Решение по дело C438/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно
13
т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член
101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид посочените принципни съображения и като взе предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да се
определи на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на ЕАД Е.И.
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС общо за
предявените срещу КРЕДИСИМО ЕАД искове и 480 лева с вкл. ДДС за
предявения срещу АЙ ТРЪСТ ЕООД иск. Предвид изложеното всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати на ЕАД Е.И. сумата от по 480
лева с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв за настоящото производство.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата направените разноски по делото в размер на 200 лева ДТ и
300 лева за съдебно - счетоводна експертиза.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения между Ф. М. К., ЕГН
**********, с адрес: ********** и КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от С.Р.Я., Договор за
потребителски кредит № ** от 04.04.2022 г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със
закона.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения между Ф. М. К., ЕГН
**********, с адрес: ********** и АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК: **, със седалище
и адрес на управление: гр. С. представлявано от И.М.Ш., Договор за
предоставяне на поръчителство от 04.04.2022 г. с предмет обезпечаване на
задълженията по Договор за потребителски кредит № ** от 04.04.2022 г., на
14
основание чл. 26 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и
липса на основание.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от С.Р.Я. да заплати на Ф. М. К., ЕГН
**********, с адрес: **********, сумата от 38.74 лева (тридесет и осем лева
и седемдесет и четири стотинки) - недължимо платена възнаградителна
лихва по Договор за потребителски кредит № ** от 04.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 13.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. С. представлявано от С.Р.Я. да заплати на Ф. М. К., ЕГН
**********, с адрес: **********, сумата от 218.52 лева (двеста и
осемнадесет лева и петдесет и две стотинки) - престирани парични
плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор
за поръчителство към договора за кредит № ** от 04.04.2022 г.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. С. представлявано от С.Р.Я. и АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК: ** със
седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от И.М.Ш. да заплатят
на Ф. М. К., ЕГН **********, с адрес: **********, сумата от 500.00 лева
(петстотин лева) - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. С. представлявано от С.Р.Я. да заплати на Еднолично
адвокатско дружество Е.И. БУЛСТАТ ** с адрес: гр. П. представлявано от Е. Г.
И., сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление: гр. С. представлявано от И.М.Ш. да заплати на Еднолично
адвокатско дружество Е.И. БУЛСТАТ ** с адрес: гр. П. представлявано от Е. Г.
И., сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
15